Нагледни уроци от Обетованата земя

ОБЕТОВАНАТА земя от библейското повествование безспорно е била уникална. В този сравнително малък район намираме голямо разнообразие от географски характеристики. На север има покрити със сняг планини; на юг — топли райони. Има плодородни низини, безлюдни пустинни райони и хълмисти местности за овощни градини и за пасящи стада.

Разнообразието във височината, климата и почвата позволяват да се развива голямо многообразие от дървета, храсти и други растения, сред които и някои, на които им е добре във високопланинските райони, други, които растат в горещата пустиня, и трети, които виреят по наносната равнина или скалистото плато. Един ботаник определя, че в този район могат да бъдат намерени около 2600 вида растения! Първите израилтяни, които изследвали земята, видели готови доказателства относно нейните възможности. Те донесли от долината на един поток толкова голям грозд, че трябвало да бъде носен на един прът между двама мъже! Затова долината уместно била наречена Есхол, което означава „грозд“ a. — Числа 13:21–24.

Но нека сега да видим по–отблизо някои от географските характеристики на тази уникална ивица земя, особено южната ѝ част.

 Шефѐла

Западният край на Обетованата земя е крайбрежието на Средиземно море. На около 40 километра навътре се намира Шефѐла. Думата „Шефѐла“ означава „низина“, но в действителност това е един хълмист район и може да бъде наричан нисък само когато бива сравняван с планините на Юда на изток.

Виж съпътствуващата карта на релефа и забележи връзката на Шефѐла със заобикалящите я области. На изток са планините на Юда; на запад — крайбрежната Филистимска равнина. Така Шефѐла служела като междинна зона, една граница, която в библейски времена разделяла божия народ от неговите древни врагове. Всяка армия, която нахлувала от запад, трябвало да мине през Шефѐла, преди да стигне до Йерусалим, столицата на Израил.

Подобен инцидент се случил през девети век пр.н.е. Библията съобщава, че сирийският цар Азаил ‘дошъл та воювал против Гет [вероятно на границата на Шефѐла] и го превзел; и после Азаил обърнал лицето си, за да дойде против Йерусалим’. Цар Йоас успял да спре Азаил, като му платил откуп с различни ценности от храма и двореца. Въпреки всичко, това повествование показва, че Шефѐла била от решаваща важност за сигурността на Йерусалим. — 4 Царе 12:17, 18.

Ние можем да извлечем нагледен урок от това. Азаил искал да завладее Йерусалим, но първо трябвало да мине през Шефѐла. Подобно на него Сатан Дяволът ‘търси да погълне’ божиите служители, но често трябва първо да проникне в една силна междинна зона — тяхното придържане към библейските принципи, като например тези относно лошите другари и материализма. (1 Петър 5:8; 1 Коринтяни 15:33; 1 Тимотей 6:10) Компромисът с библейските принципи често е първата стъпка към извършването на сериозни грехове. Затова пази тази междинна зона сигурна. Следвай библейските принципи днес и няма да нарушиш божиите закони утре.

Хълмистата юдейска страна

Още по–навътре от Шефѐла се намира хълмистата юдейска страна. Това е планински район, където се произвежда добро зърно, зехтин и вино. Поради високата си надморска височина Юда била също едно отлично убежище. Така цар Йоатам построил „крепости и кули“ там. По време на някакви проблеми хората можели да избягат в тях и да се спасят. — 2 Летописи 27:4.

Йерусалим, наричан също Сион, бил важна част от хълмистата юдейска страна. Йерусалим изглеждал сигурен, тъй като бил обграден от три страни от стръмни долини, а на север, според историка от първи век Йосиф Флавий, бил защитен от тройна стена. Но едно убежище се нуждае от нещо повече освен стени и оръжие, за да поддържа сигурността си. То трябва също така да има и вода. Тя е много важна по време на обсада, тъй като без вода обкръжените жители бързо ще бъдат принудени да се предадат.

Йерусалим черпел вода от Силоамския водоем. Но през осми век пр.н.е. в очакване на обсада от асирийците, цар Езекия построил една външна стена, за да защити Силоамския водоем, като го затворил в рамките на града. Той също затрупал изворите извън града, така че обсаждащите  асирийци щели да бъдат затруднени да си намерят вода. (2 Летописи 32:2–5; Исаия 22:11) Това не е всичко. Езекия намерил начин да докара един допълнителен запас от вода в самия Йерусалим!

Това било наричано едно от най–великите инженерни постижения на древността — Езекия изкопал тунел от извора Гион чак до Силоамския водоем. b Със средна височина 1,8 метра този тунел бил дълъг 533 метра. Представи си само — тунел, дълъг половин километър, изсечен в скала! Днес, около 2700 години по–късно, посетителите на Йерусалим могат да минат през този шедьовър на инженерната мисъл, известен на всички като тунела на Езекия. — 4 Царе 20:20; 2 Летописи 32:30.

Усилията на Езекия да защити запасите от вода на Йерусалим и да ги увеличи могат да ни научат на един нагледен урок. Йехова е ‘изворът на живите води’. (Йеремия 2:13) Неговите мисли, съдържащи се в Библията, поддържат живота. Затова е много важно личното изучаване на Библията. Но възможността за изучаване и идващото от него познание няма просто да потекат към теб. Може би ще трябва да ‘копаеш тунели’ през своята изпълнена с дейности ежедневна програма, за да направиш място за това. (Притчи 2:1–5; Ефесяни 5:15, 16) След като веднъж си започнал, придържай се към своята програма, като даваш предимство на личното си изучаване. Внимавай да не допуснеш някой или нещо да те ограби от този ценен запас от вода. — Филипяни 1:9, 10.

Пустинните райони

На изток от планините на Юда се намира Юдейската пустиня, наричана също Йесимон, което означава „пустиня“. (1 Царе 23:19, NW — бел. под линия) При Мъртво море този неплодороден район се характеризира със скалисти клисури и назъбени скали. Понижавайки се 1200 метра само в разстояние на 24 километра, Юдейската пустиня е защитена от дъждоносните западни ветрове, и затова получава много ограничено количество дъжд. Без съмнение това е пустинята, в която бил изпращан козелът за прошка на греховете на ежегодния Ден на изкуплението. Тук също Давид избягал от Саул. Тук Исус постил 40 дена и след това бил изкушаван  от Дявола. — Левит 16:21, 22; Псалм 63, надписът; Матей 4:1–11.

На около 160 километра югозападно от Юдейската пустиня се намира Фаранската пустиня. Тук били много от лагерите на израилтяните по време на тяхното 40–годишно пътуване от Египет до Обетованата земя. (Числа 33:1–49) Моисей писал за ‘голямата и страшна пустиня, гдето имало горителни змии, скорпии и сухи безводни земи’. (Второзаконие 8:15) Цяло чудо е, че милиони израилтяни преживели! Да, Йехова поддържал живота им.

Нека това да ни служи като напомняне, че Йехова може да подкрепя и нас дори в този духовно неплодороден свят. Да, ние също ходим сред змии и скорпиони, въпреки че не са буквални. Може би сме принудени да имаме ежедневен контакт с хора, които нямат никакви скрупули относно бълването на отровни думи, които лесно могат да заразят нашето мислене. (Ефесяни 5:3, 4; 1 Тимотей 6:20) Онези, които се стараят да служат на Бога въпреки тези обстоятелства, трябва да бъдат похвалени. Тяхната вярност е силно доказателство за това, че Йехова наистина ги подкрепя.

Хълмовете на Кармил

Името Кармил означава „овощна градина“. Този плодороден северен район, дълъг около 50 километра, е окичен с лозя, маслинови горички и овощни дървета. Главната част на тази планинска област е незабравима със своето изящество и красота. В Исаия 35:2 пише за „превъзходството на Кармил“ като символ за плодородната слава на възстановената земя на Израил.

В Кармил са се случили няколко забележителни събития. Именно тук Илия отправил предизвикателство към пророците на Ваал и ‘паднал огън от Господа’ като доказателство за Неговото върховенство. Също така от върха на Кармил Илия насочил вниманието към малкия облак, който се превърнал в проливен дъжд, като по този начин чудодейно сложил край на сушата над Израил. (3 Царе 18:17–46) Следовникът на Илия, Елисей, бил на връх Кармил, когато сунамката дошла да търси помощта му за своето умряло дете, което Елисей след това възкресил. — 4 Царе 4:8, 20, 25–37.

По склоновете на Кармил и до днес има овощни градини, маслинови горички и лозя. През пролетта тези склонове са застлани с прекрасни цветя. „Главата ти върху тебе е като Кармил“ — казал Соломон на суламската девойка, вероятно имайки предвид гъстата ѝ коса или начина, по който хубавата ѝ глава се издигала величествено над раменете ѝ. — Песен на песните 7:5.

Величието, което било характерно за хълмовете на Кармил, ни напомня за духовната красота, която Йехова е дал на своята съвременна организация от поклонници. (Исаия 35:1, 2) Свидетелите на Йехова наистина живеят в духовен рай и те са съгласни с чувствата на цар Давид, който писал: „За мене делът падна на приятни места; да! получих прекрасно наследство.“ — Псалм 16:6.

Наистина има трудни предизвикателства, с които божият духовен народ трябва да се сблъсква днес, както и древните израилтяни срещали непрекъснато противопоставяне от страна на божиите врагове. Но истинските християни  никога не забравят благословиите, които дава Йехова — включително постоянно нарастващата светлина на библейската истина, световното братство и възможността да придобият вечен живот на райска земя. — Притчи 4:18; Йоан 3:16; 13:35.

„Като градината на Йехова“

Обетованата земя в древността била привлекателна за погледа. Уместно е било описанието ѝ като „земя, гдето текат мляко и мед“. (Битие 13:10, NW; Изход 3:8) Моисей я нарекъл ‘добра земя, земя богата с водни потоци, с източници и дълбоки извори, които извират в долини и планини; земя богата с жито, ечемик, лозя, смокини и нарове; земя богата с маслини и мед; земя, гдето не ще ядеш хляб оскъдно и в която не ще си в нужда от нищо; земя, чиито камъни са желязо, и от чиито планини ще копаеш мед’. — Второзаконие 8:7–9.

Ако Йехова е могъл да даде такъв богат, прекрасен дом на своите хора в древността, със сигурност той може да даде на своите съвременни служители един славен рай по цялата земя — с планини, долини, реки и езера. Да, Обетованата земя в древността с цялото ѝ разнообразие била само едно предвкусване на духовния рай, на който Неговите Свидетели се радват днес, и на бъдещия рай в новия свят. Там ще се изпълни обещанието от Псалм 37:29: „Праведните ще наследят земята, и ще живеят на нея довека.“ Колко щастливи ще са послушните хора да разглеждат всичките „стаи“ на този райски дом, когато Йехова им го даде, и колко щастливи ще са да правят това вечно!

[Бележки под линия]

[Карта на страница 4]

ГАЛИЛЕЯ

връх Кармил

Галилейско езеро

САМАРИЯ

ШЕФЕ́ЛА

Планините на Юдея

Мъртво море

[Източник]

Снимка от NASA

[Карта на страница 4]

Шефѐла била граница между божия народ и неговите врагове

МИ 0 5 10

КМ 0 8 16

Филистимската равнина

ШЕФЕ́ЛА

Хълмистата Юдейска страна

Юдейската пустиня

Големият разсед

Мъртво море

Земята на Амон и Моав

[Карта/Снимка на страница 5]

Тунелът на Езекия: дълъг 533 метра, издълбан в твърда скала

Тиропойон

Силоам

ДАВИДОВИЯТ ГРАД

Долината Кедрон

Гион

[Снимки на страница 6]

Давид потърсил убежище от Саул в Юдейската пустиня. По–късно тук Исус бил изкушаван от Дявола

[Източник]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.

[Снимки на страница 7]

Планината Кармил, където Илия унизил свещениците на Ваал

[Източник]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.

[Снимки на страница 8]

„Господ твоят Бог те завежда в добра земя, в земя богата с водни потоци, с източници и дълбоки извори, които извират в долини и планини.“ — Второзаконие 8:7