Ще бъдеш ли спасен, когато Бог предприеме действия?

„И ако да не се съкратяха ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, ония дни ще се съкратят.“ — МАТЕЙ 24:22.

1, 2. (а) Защо е нормално човек да се интересува от бъдещето си? (б) В какви важни въпроси може би е участвувал естественият интерес?

 ДОКОЛКО се интересуваш от себе си? Много хора днес довеждат заинтересуваността от самия себе си до крайност, като биват егоцентрични. Но Библията не осъжда уместния интерес спрямо онова, което ни засяга. (Ефесяни 5:33) Това включва да бъдем заинтересувани от своето бъдеще. Следователно би било нормално да искаш да знаеш какво ще ти донесе бъдещето. Интересува ли те това?

² Можем да бъдем сигурни, че Исусовите апостоли проявявали такъв интерес за своето бъдеще. (Матей 19:27) Вероятно това била една от причините те да зададат въпрос на Исус, когато четирима от тях били с него на Маслиновата планина. Те попитали: „Кога ще бъде това? И какъв ще бъде знакът, когато всичко това предстои да се изпълни?“ (Марко 13:4) Исус не пренебрегнал естествения интерес относно бъдещето — техния и нашия. За пореден път той подчертал как ще бъдат засегнати неговите последователи и какъв ще бъде крайният резултат.

3. Защо ние свързваме отговора на Исус с нашето време?

 ³ Отговорът на Исус дал едно пророчество с главно изпълнение в наше време. Можем да видим това от световните войни и други конфликти през нашия век, от земетресенията, които отнемат живота на много хора, от глада, който носи болести и смърт, и от епидемиите — от испанския грип през 1918 г. до днешната чума на СПИН–а. Но голяма част от отговора на Исус имала изпълнение, водещо до и включващо в себе си унищожението на Йерусалим от римляните през 70 г. от н.е. Исус предупредил своите ученици: „А вие внимавайте на себе си, защото ще ви предадат на събори, и в синагоги ще ви бият; и пред управители и царе ще застанете заради Мене, за да свидетелствувате на тях.“ — Марко 13:9.

Какво предсказал Исус и какво станало

4. Кои са някои от предупрежденията, включени в Исусовия отговор?

⁴ Исус не предсказал само това как другите ще се отнасят към неговите ученици. Той посочил също как те самите трябва да действуват. Например: „И когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща там гдето не подобава, (който чете нека разбира), тогава ония, които са в Юдея, нека бягат по планините.“ (Марко 13:14) Паралелното повествование в Лука 21:20 казва: „А когато видите Йерусалим, че е заобиколен от войски.“ Как това се оказало така при първото изпълнение?

5. Какво станало сред юдеите в Юдея през 66 г. от н.е.?

⁵ Изданието The International Standard Bible Encyclopedia [„Международна стандартна библейска енциклопедия“] (1982 г.) ни казва: „Юдеите били все по–непокорни под римската власт, а управителите прилагали все по–голямо насилие, били все по–жестоки и нечестни. Открит бунт избухнал през 66 г. сл. Хр. . . . Войната започнала, когато зелотите завзели Масада и под командуването на Менахем настъпили към Йерусалим. Едновременно с това юдеите в града на управителя — Кесария — били подложени на клане и новината за тази жестокост се разпространила по цялата страна. Новосечени монети били надписвани с ‘Година първа’ до ‘Година пета’ от бунта.“

6. Какъв отклик у римляните предизвикал юдейският бунт?

⁶ Римският Дванадесети легион под командуването на Цестий Гал настъпил от Сирия, прегазил Галилея и Юдея и след това нападнал столицата, като дори завладял горната част на ‘Йерусалим, светия град’. (Неемия 11:1; Матей 4:5; 5:35; 27:53) Обобщавайки събитията, трудът The Roman Siege of Jerusalem [„Римската обсада на Йерусалим“] казва: „Пет дни римляните се опитвали да изкачат стената, като всеки път били отблъсвани. След това защитниците, превъзмогнати от градушката от стрели, се поддали. Образувайки тестудо — формация, при която войниците съединяват плътно щитовете си над главите си, така че да бъдат защитени, — римските войници подкопали стената и се опитали да подпалят портите. Панически ужас завладял защитниците.“ Християните, които били вътре в града, могли да си припомнят Исусовите думи и да прозрат, че една мерзост, причиняваща запустение, е застанала на свято място. a Но как християните биха могли да бягат, както наставлявал Исус, щом градът бил обсаден?

7. Какво направили римляните, когато през 66 г. от н.е. победата била съвсем близо?

⁷ Историкът Йосиф Флавий разказва: „Цестий [Гал], който не познавал отчаянието на защитниците, нито чувствата на народа, внезапно извикал своите войници, изоставил надеждата, макар че не бил понесъл  поражение, и без всякакво основание се оттеглил от града.“ (The Jewish War [„Юдейската война“], II, 540 [xix, 7]) Защо Гал се оттеглил? Каквато и да била причината, неговото оттегляне позволило на християните да се подчинят на Исусовата заповед и да избягат в безопасност в планините.

8. Каква била втората фаза от римската атака срещу Йерусалим, и какво преживели оцелелите?

⁸ Послушанието било животоспасяващо. Скоро римляните предприели действия, за да потушат бунта. Акцията под командуването на генерал Тит достигнала връхната си точка в една обсада на Йерусалим от април до август 70 г. от н.е. Кръвта ти се смръзва, като четеш описанието на Йосиф Флавий на страданията на юдеите. Освен онези, които били убити в боевете с римляните, други юдеи били изклани от съперничещи си юдейски отряди, а гладът довел до канибализъм. Когато римляните победили, вече били умрели 1 100 000 юдеи. b От 97 000 оцелели някои били екзекутирани незабавно; други били отведени в робство. Йосиф Флавий казва: „Които били над седемнадесет години, били оковани и изпратени за каторжен труд в Египет, докато голяма част от тях били изпратени от Тит в провинциите на империята, за да загинат на арената било от меч, или разкъсани от диви зверове.“ Докато протичал този процес на разпределяне, 11 000 затворника умрели от глад.

9. Защо християните не преживели това, което преживели юдеите, но какви въпроси остават?

⁹ Християните могли да бъдат благодарни, че се подчинили на предупреждението на Господаря и избягали от града преди завръщането на римските войски. Така те били избавени от част от онова, което Исус нарекъл „голяма скръб, небивала от началото на света досега, и каквато не ще има“ отново върху Йерусалим. (Матей 24:21) Исус добавил: „И ако да не се съкратяха ония дни, не би се избавила ни една твар [никаква плът — NW]; но заради избраните, ония дни ще се съкратят.“ (Матей 24:22) Какво означавало това тогава, и какво означава днес?

10. Как обяснявахме преди Матей 24:22?

¹⁰ Преди беше обяснявано, че ‘избавената плът’ се отнася за юдеите, които преживели скръбта върху Йерусалим през 70 г. от н.е. Християните били избягали, така че Бог можел да остави римляните да причинят бързо унищожение. С други думи, заради факта, че „избраните“ били извън опасност, дните на скръбта можели да бъдат съкратени, като това позволявало да бъде избавена юдейска „плът“. Смяташе се, че преживелите юдеи предизобразяват онези, които ще преживеят голямата скръб, идваща в наши дни. — Откровение 7:14.

11. Защо изглежда, че обяснението на Матей 24:22 трябва да бъде преразгледано?

¹¹ Но дали това обяснение е в съгласие със случилото се през 70 г. от н.е.? Исус казал, че човешката „плът“ трябвало да бъде ‘избавена’ от скръбта. Дали ти би използувал думата ‘избавени’, за да опишеш 97 000 оцелели, като се има предвид, че хиляди от тях скоро умрели от глад или били заклани на някоя арена? Йосиф Флавий казва за един театър в Кесария: „Броят на онези, които загинали в битките с дивите зверове или в двубоите помежду си, или онези, които били изгорени живи, надхвърлял 2500 души.“ Макар че не умрели в обсадата, те едва ли били ‘избавени’. И дали Исус щял да ги оприличи на щастливите хора, които ще преживеят идващата „голяма скръб“?

 Избавена плът — как?

12. Кои били „избраните“ през първи век, от които се интересувал Бог?

¹² През 70 г. от н.е. Бог вече не смятал физическите юдеи за свой избран народ. Исус показал, че Бог отхвърлил този народ и щял да остави столицата, храма и системата на поклонение да бъдат постигнати от края си. (Матей 23:37–24:2) Бог избрал един нов народ, духовния Израил. (Деяния 15:14; Римляни 2:28, 29; Галатяни 6:16) Той бил съставен от мъже и жени, избрани от всичките народи и помазани със свети дух. (Матей 22:14; Йоан 15:19; Деяния 10:1, 2, 34, 35, 44, 45) Няколко години преди атаката на Цестий Гал, Петър писал до онези, „избрани по предузнанието на Бога Отца, чрез освещението на Духа“. Тези помазани с духа хора били „избран род, царско свещенство, свят народ“. (1 Петър 1:1, 2; 2:9) Бог щял да вземе такива избраници в небето да царуват с Исус. — Колосяни 1:1, 2; 3:12; Тит 1:1; Откровение 17:14.

13. Какъв смисъл може би са имали думите на Исус в Матей 24:22?

¹³ Това идентифициране на избраните е полезно, тъй като Исус предсказал, че дните на скръбта ще бъдат съкратени „заради избраните“. Гръцката дума, преведена „заради“, може да се предаде още като „за“ или „поради“. (Марко 2:27; Йоан 12:30; 1 Коринтяни 8:11; 9:10, 23; 11:9; 2 Тимотей 2:10; Откровение 2:3) Така че Исус всъщност може би казвал: ‘И ако да не се съкратяха ония дни, не би се избавила ни една твар; но за избраните, ония дни ще се съкратят.’ c (Матей 24:22) Дали се случило нещо, което донесло полза на избраните християни, обсадени в Йерусалим, което било „за“ тях?

14. Как „плът“ била избавена, когато римската армия неочаквано се оттеглила от Йерусалим през 66 г. от н.е.?

¹⁴ Припомни си, че през 66 г. от н.е. римляните преминали през страната, завзели горната част на Йерусалим и подкопали стената. Йосиф Флавий коментира: „Само ако той беше упорствувал още малко, щеше да завземе Града наведнъж.“ Запитай се защо могъщата римска войска изведнъж ще се откаже от цялата си акция и „без всякакво основание“ ще се оттегли? Рупърт Фърно, специалист по интерпретиране на военна история, казва: „Никой историк не е успял да даде каквато и да било адекватна причина за странното и катастрофално решение на Гал.“ Каквато и да била причината, резултатът бил, че скръбта била съкратена. Римляните се оттеглили, като юдеите ги атакували по пътя на отстъплението им. А помазаните християни, „избраните“, които били обсадени? Вдигането на обсадата означавало, че те били спасени от клането, което заплашвало хората по време на скръбта. Така че тези християни, които извлекли полза от съкращаването  на скръбта през 66 г. от н.е., били избавената „плът“ от Матей 24:22, NW.

Какво крие твоето бъдеще?

15. Защо би казал ти, че Матей, 24 глава, е от особен интерес в наше време?

¹⁵ Някой може да попита: ‘Защо трябва да бъда специално заинтересуван от това изяснено разбиране на думите на Исус?’ Има много основания да смятаме, че Исусовото пророчество трябвало да има по–голямо изпълнение, надхвърлящо онова, което се случило преди 70 г. от н.е. и през нея. d (Сравни Матей 24:7; Лука 21:10, 11; Откровение 6:2–8.) Десетилетия наред Свидетелите на Йехова проповядваха, че главното изпълнение, ставащо в наше време, показва, че можем да очакваме една „голяма скръб“ в по–едър мащаб, която е много близо. Как ще се изпълнят в нея пророческите думи от Матей 24:22?

16. Какъв насърчаващ факт дава Откровение относно идващата голяма скръб?

¹⁶ Около две десетилетия след скръбта върху Йерусалим апостол Йоан написал книгата Откровение. Тя потвърдила, че голямата скръб е в бъдещето. И тъй като сме заинтересувани от онова, което ни засяга лично, ние можем да изпитаме облекчение, като знаем, че Откровение пророчески ни уверява, че човешка плът ще преживее тази идваща голяма скръб. Йоан предсказал едно „голямо множество . . . от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици“. Кои са тези хора? Един глас от небето отговаря: „Това са ония, които идат от голямата скръб.“ (Откровение 7:9, 14) Да, преживели ще има! Откровение също ни предлага прозрение относно това как ще се развият събитията по време на идващата голяма скръб и как Матей 24:22 ще се изпълни.

17. Какво ще включва първата фаза на голямата скръб?

¹⁷ Началната част на тази скръб ще бъде атака върху една символична проститутка, наречена ‘Вавилон Велики’. (Откровение 14:8; 17:1, 2) Тя представя целосветската империя на фалшивата религия, като най–голяма вина носи псевдохристиянството. Според думите на Откровение 17:16–18 Бог ще постави в сърцата на политическите елементи идеята да нападнат тази символична блудница. e Помисли как би изглеждало това на божиите помазани „избрани“ и на техните съобщници, ‘голямото множество’. Когато тази унищожителна атака на религията напредне, може да изглежда, че тя ще помете всички религиозни организации, включително и хората на Йехова.

18. Защо може да изглежда, че „плът“ няма да бъде избавена в първата част на голямата скръб?

¹⁸ Тогава думите на Исус от Матей 24:22 ще бъдат изпълнени в голям мащаб. Както изглеждало, че над избраните в Йерусалим била надвиснала заплаха, така може да изглежда, че служителите на Йехова са застрашени от това да бъдат унищожени по време на атаката срещу религията, сякаш тази атака ще унищожи цялата „плът“ измежду божия народ. Но нека помним какво се случило през 66 г. от н.е. Скръбта, причинена от римляните, била съкратена, като това дало възможност на божиите помазани избрани хора да избягат и да запазят живота си. Така че ние можем да бъдем уверени, че няма да бъде позволено унищожителната атака върху религиите да убие целосветския сбор на истинските поклонници. Тази атака ще бъде бърза, сякаш „в един ден“. Но по някакъв начин тя ще бъде съкратена, няма да бъде позволено да постигне целта си, така че божиите хора ще бъдат ‘избавени’. — Откровение 18:8.

19. (а) Какво ще бъде явно след първата част на голямата скръб? (б) До какво ще доведе това?

¹⁹ След това другите елементи от земната организация на Сатан Дявола ще продължават да съществуват известно време, оплаквайки загубата на своя бизнес  със старата си религиозна любовница. (Откровение 18:9–19) По някое време те ще забележат, че истинските служители на Бога са останали и „живеят безгрижно, всички, които живеят в неукрепени места“, изглеждайки лесна плячка. Каква изненада ги очаква! Откликвайки на една истинска или заплашваща агресия срещу своите служители, Бог ще се изправи, съдейки враговете си в последната част на голямата скръб. — Езекиил 38:10–12, 14, 18–23.

20. Защо втората част на голямата скръб няма да представлява опасност за божиите хора?

²⁰ Тази втора фаза на голямата скръб ще бъде паралел на онова, което се случило на Йерусалим и неговите жители по време на втората атака от страна на римляните през 70 г. от н.е. Тя ще се окаже „голяма скръб, небивала от началото на света [до тогава], и каквато не ще има“. (Матей 24:21) Ние можем да бъдем сигурни обаче, че божиите избрани и техните съобщници няма да бъдат в опасната зона, подложени на риска да бъдат убити. Не, няма да е необходимо те да бягат на някакво дословно място. Християните от първи век, които били в Йерусалим, можели да избягат от този град в планинските области, като Пела, която била отвъд Йордан. В бъдещето обаче божиите верни Свидетели ще бъдат разположени по цялото земно кълбо, така че тяхната безопасност и защита няма да се основават на географското местоположение.

21. Кой ще се бие в последната битка, и с какъв резултат?

²¹ Унищожението няма да настъпи от войските на Рим или от други човешки деятели. Книгата Откровение описва екзекуторските войски като небесни. Да, тази последна част на голямата скръб ще бъде изпълнена не от човешка армия, а от „Божието слово“, Царя Исус Христос, подпомогнат от „небесните войски“, включващи и възкресените помазани християни. ‘Царят на царете и Господарят на господарите’ ще извърши една екзекуция, далеч по–пълна от онова, което римляните направили през 70 г. от н.е. Тя ще премахне всички човешки противници на Бога — царе, военачалници, свободни и роби, малки и големи. Дори човешките организации от света на Сатан ще бъдат премахнати. — Откровение 2:26, 27; 17:14; 19:11–21; 1 Йоан 5:19.

22. В какъв допълнителен смисъл ще има избавена „плът“?

²² Припомни си, че „плът“ — както от помазания остатък, така и от ‘голямото множество’, вече ще е избавена, когато Вавилон Велики бъде премахната бързо и изцяло през първата част на скръбта. Подобно на това и през последната част на скръбта „плът“, която е избягала на страната на Йехова, ще бъде избавена. В какъв контраст ще бъде това с участта на бунтовните юдеи през 70 г. от н.е.!

23. Какво очакват онези, които ще са избавена „плът“?

²³ Като мислиш за възможностите пред твоето собствено бъдеще, както и пред бъдещето на твоите близки, обърни внимание на онова, което е обещано в Откровение 7:16, 17: „Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек; защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им.“ Безспорно това означава да бъдеш ‘избавен’ в един прекрасен, дълготраен смисъл!

[Бележки под линия]

Как би отговорил?

◻ През какви две фази преминала атаката на римската армия срещу Йерусалим?

◻ Защо не е вероятно 97 000 юдеи, които оцелели през 70 г. от н.е., да образуват ‘плътта’, спомената в Матей 24:22?

◻ Как дните на йерусалимската скръб били съкратени, и как по този начин била избавена „плът“?

◻ Как в наближаващата голяма скръб ще бъдат съкратени дните и как ще бъде избавена „плът“?

[Въпроси]

[Снимка на страница 16]

Юдейска монета, сечена след бунта. Еврейският надпис гласи: „Година втора“, имайки предвид 67 г. от н.е., втората година от тяхната независимост

[Източник]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.

[Снимка на страница 17]

Римска монета, сечена през 71 г. от н.е. Отляво е един въоръжен римлянин; отдясно една жалееща юдейка. Думите „IVDAEA CAPTA“ означават „Пленена Юдея“

[Източник]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.