Дали животът ти е под контрола на съдбата?

„АЛА НО́ ДОН.“ На езика бамбараси в Мали (западна Африка) този израз означава „Това е работа на Бога“. Лозунги като този са доста често срещани в тази част на света. На езика волоф същото изказване гласи: „Яла мо ко деф“ (Бог го направи). И на един диалект на племето догон казват „Ама бире“ (Бог го причини).

Тези изрази имат свои съответствия в други страни. Изказвания като „Дошло му е времето“ и „Такава е била волята на Бога“ се чуват често, когато хората се сблъскат със смърт или някаква трагедия. В западна Африка лозунги като „Човек предполага, Бог разполага“ често биват изписвани по обществените транспортни превозни средства и биват поставяни като надписи в магазините. За мнозина те са просто метафори. Често обаче те отразяват едно дълбоко вкоренено вярване във фатализма.

Какво е фатализмът? The World Book Encyclopedia [„Световна енциклопедия“] го определя като „вярването, че събитията са определени от сили, които човешките същества не могат да контролират“. Какви са тези „сили“? Преди хиляди години вавилонците вярвали, че съдбата на един човек бива силно повлияна от разположението на звездите при раждането му. (Сравни Исаия 47:13.) Гърците вярвали, че съдбата е в ръцете на три могъщи богини, които изпридали, измервали и срязвали нишката на живота. Но именно теолозите на т.нар. християнство били тези, които създали схващането, че самият Бог определя съдбата на човека!

„Свети“ Августин например отхвърлил „фалшивите и вредни мнения“ на астролозите. От друга страна той твърдял, че „да се признае, че Бог съществува, и в същото време да се отрече, че той е предвидил  бъдещите неща, е най–явното безразсъдство“. Той твърдял за Бога, че за да бъде наистина всемогъщ, трябва да „знае всички неща, преди те да са се случили“, като не оставя „нищо непредопределено“. Но Августин пламенно твърдял, че въпреки че Бог знае предварително всичко, което става, хората все пак притежават свободна воля. — The City of God [„Градът на Бога“], книга V, глави 7–9.

Векове по–късно протестантският теолог Жан Калвин доразвил въпроса, като твърдял, че докато някои са „предопределени [от Бога] да бъдат деца и наследници на небесното царство“, други са предопределени да „приемат неговия гняв“!

Днес в много части на света се гледа сериозно на вярването в съдбата. Обърни внимание на случая с Узман, един младеж в западна Африка. Той бил един от най–добрите ученици в училището си, но когато се явил на изпитите за завършване, се провалил! Това означавало не само да повтаря годината в училище, но също така да изпита неудобство пред семейството и приятелите си. Един негов приятел се опитал да го утеши, като казал, че такава била волята на Бога. По подобен начин майката на Узман обвинила съдбата за неговия провал.

Отначало Узман с радост приел техните опити за съчувствие. Та нали ако провалът му наистина бил по волята на Бога, тогава той не би могъл да направи нищо, за да го предотврати. Но баща му гледал на нещата по различен начин. Той казал на Узман, че провалът на изпитите бил негова собствена грешка — не на Бога. Узман се провалил просто защото бил пренебрегнал уроците си.

След като вярата му в съдбата била разклатена, Узман решил да провери въпроса за себе си. Сега ние те каним да направиш същото, като разгледаш следващата статия.