Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Всички трябва да отговарят пред Бога

Всички трябва да отговарят пред Бога

Всички трябва да отговарят пред Бога

„И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.“ — РИМЛЯНИ 14:12.

1. Какви ограничения били наложени върху свободата на Адам и Ева?

 ЙЕХОВА БОГ създал нашите прародители Адам и Ева като хора със свободна воля. Макар че били по–нисши от ангелите, те били интелигентни създания, способни да вземат разумни решения. (Псалм 8:4, 5) Но тази дадена от Бога свобода не им давала разрешение те сами да определят какво е добро и какво — лошо. Те отговаряли пред своя Създател и тази отговорност се предала на всичките им потомци.

2. Каква отговорност ще търси скоро Йехова, и защо?

2 Сега, когато наближаваме връхната точка на тази зла система на нещата, Йехова ще иска сметка на земята. (Сравни Римляни 9:28.) Скоро безбожните хора ще трябва да отговарят пред Йехова Бог за съсипването на земните ресурси, за унищожаването на човешки живот и особено за преследването на неговите служители. — Откровение 6:10; 11:18.

3. Какви въпроси ще разгледаме?

3 Като сме изправени пред тази отрезвяваща перспектива, за нас е полезно да размислим върху праведните отношения на Йехова с неговите създания в миналото. Как Писанията могат да ни помогнат нашата лична отговорност пред Създателя да бъде изпълнена по приемлив начин? Кои примери могат да бъдат полезни, и на кои трябва да избягваме да подражаваме?

От ангелите се търси отговорност

4. Откъде знаем, че Бог държи ангелите отговорни за техните действия?

4 От ангелските създания на Йехова в небесата се търси отговорност точно толкова, колкото и от нас. Преди Потопа по времето на Ной, някои ангели непокорно се материализирали, за да имат сексуални отношения с жени. Тъй като притежавали свободна воля, тези духовни създания могли да вземат това решение, но Бог им искал сметка. Когато тези непокорни ангели се върнали в духовната сфера, Йехова не им позволил да заемат своята първоначална позиция. Ученикът Юда ни казва, че те били държани „под мрак във вечни връзки за съда на великия ден“. — Юда 6.

5. Какво падение изпитали Сатан и демоните му, и как ще бъде изискана отговорност за техния бунт?

5 Владетел на тези непокорни ангели, или демони, е Сатан Дяволът! (Матей 12:24–26) Този зъл ангел се разбунтувал срещу своя Създател и отправил предизвикателство към основателността на върховенството на Йехова. Сатан накарал нашите прародители да съгрешат и това довело до тяхната смърт. (Битие 3:1–7, 17–19) Макар че за известен период след това Йехова позволил на Сатан достъп до небесните дворове, библейската книга Откровение предсказала, че в определеното от Бога време този зъл ангел щял да бъде изхвърлен в областта на земята. Доказателствата показват, че това стана скоро след като Исус получи царска власт през 1914 г. В крайна сметка Дяволът и неговите демони ще бъдат постигнати от вечно унищожение. Накрая, след като въпросът за върховенството бъде разрешен, отговорността за бунта ще бъде справедливо изискана. — Йов 1:6–12; 2:1–7; Откровение 12:7–9; 20:10.

От божия Син се търси отговорност

6. Как Исус гледа на своята собствена отговорност спрямо своя Баща?

6 Какъв чудесен пример е дал божият Син Исус Христос! Като съвършен човек, равен на Адам, Исус с наслада вършел божията воля. Той се радвал също така и да му се търси отговорност относно спазването на закона на Йехова. За него псалмистът уместно пророкувал: „Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.“ — Псалм 40:8; Евреи 10:6–9.

7. Защо когато се молел в навечерието на смъртта си, Исус могъл да каже думите, записани в Йоан 17:4, 5?

7 Въпреки изпълненото с омраза противопоставяне, с което се сблъскал Исус, той вършел божията воля и запазил безкомпромисността си чак до смърт на мъченически стълб. Чрез нея той платил цената на откупа, с който изкупил човечеството от смъртоносните последици на Адамовия грях. (Матей 20:28) Затова в навечерието на своята смърт Исус с увереност могъл да се моли: „Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша. И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.“ (Йоан 17:4, 5) Исус могъл да каже тези думи на своя небесен Баща, защото успешно преминал изпитанието на отговорността и бил приемлив за Бога.

8. (а) Как Павел показал, че ние трябва да отговаряме пред Йехова Бог? (б) Какво ще ни помогне да бъдем приемливи за Бога?

8 За разлика от съвършения човек Исус ние сме несъвършени. Но ние също сме отговорни пред Бога. Апостол Павел казал: „И тъй, ти защо съдиш брата си? А пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище. Защото е писано: ‘Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мене, и всеки език ще славослови Бога.’ И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.“ (Римляни 14:10–12) За да можем да направим това и да бъдем приети от Йехова, той любещо ни е дал както съвест, така и своето вдъхновено Слово, Библията, за да ни ръководи във всичко, което казваме и правим. (Римляни 2:14, 15; 2 Тимотей 3:16, 17) Ако се възползуваме изцяло от духовните мерки на Йехова и ако следваме своята обучена от Библията съвест, това ще ни помогне да бъдем приети от Бога. (Матей 24:45–47) Светият дух на Йехова, или неговата действена сила, е допълнителен източник на сила и ръководство. Ако действуваме в хармония с напътствията на духа и с водачеството на своята обучена от Библията съвест, ние показваме, че не ‘отхвърляме Бога’, пред когото трябва да отговаряме за всички свои действия. — 1 Солунци 4:3–8; 1 Петър 3:16, 21.

Отговорни като народи

9. Кои били едомците, и какво станало с тях поради отношението им към Израил?

9 Йехова иска сметка от народите. (Йеремия 25:12–14; Софония 3:6, 7) Да разгледаме древното царство на Едом, разположено на юг от Мъртво море и северно от залива Акаба. Едомците били семитски народ, близки родственици на израилтяните. Макар че праотецът на едомците бил внукът на Авраам Исав, на израилтяните не било позволено да преминат през Едом по „царския път“, докато пътували към Обетованата земя. (Числа 20:14–21, „Синодално издание“, 1993 г.) През вековете враждебността на едомците се превърнала в безжалостна омраза спрямо Израил. Накрая едомците трябвало да отговарят за това, че подканяли вавилонците да унищожат Йерусалим през 607 г. пр.н.е. (Псалм 137:7) През шести век пр.н.е. вавилонските войски под командуването на цар Набонид покорили Едом и той бил опустошен, както наредил Йехова. — Йеремия 49:20; Авдий 9–11.

10. Как моавците постъпили спрямо израилтяните, и как Бог потърсил сметка от Моав?

10 Участта на Моав не била по–добра. Моавското царство било на север от Едом и на изток от Мъртво море. Преди израилтяните да навлязат в Обетованата земя, моавците не се отнесли гостоприемно към тях, като явно им давали хляб и вода само за печалба. (Второзаконие 23:3, 4) Моавският цар Валак наел пророка Валаам да прокълне Израил, а моавките били използувани, за да подмамят израилските мъже към неморалност и идолопоклонство. (Числа 22:2–8; 25:1–9) Но Йехова не оставил омразата на Моав към Израил да отмине незабелязана. Както било пророкувано, Моав бил опустошен от вавилонците. (Йеремия 9:25, 26; Софония 2:8–11) Да, Бог потърсил отговорност от Моав.

11. Като кои градове станали Моав и Амон, и какво посочват библейските пророчества относно настоящата зла система на нещата?

11 Не само Моав, но и Амон също трябвало да отговаря пред Бога. Йехова бил предсказал: „Моав непременно ще бъде като Содом, и амонците като Гомор, място завладяно от коприви и со̀лници — вечна пустота.“ (Софония 2:9) Земите на Моав и Амон били опустошени, както Бог унищожил градовете Содом и Гомор. Според Географското дружество на Лондон, изследователи твърдят, че са намерили мястото на унищожените Содом и Гомор на източния бряг на Мъртво море. Каквото и достоверно доказателство да се появи в това отношение, то може само да подкрепи библейските пророчества, показващи, че настоящата зла система на нещата също ще бъде държана отговорна от Йехова Бог. — 2 Петър 3:6–12.

12. Какво било предсказано относно един юдейски остатък, макар че Израил трябвало да отговаря пред Бога за греховете си?

12 Макар че Израил имал голямо благоволение от страна на Йехова, той също трябвало да отговаря за греховете си. Когато Исус Христос дошъл при народа на Израил, повечето го отхвърлили. Само един остатък от хора проявили вяра и станали негови последователи. Павел приложил някои пророчества спрямо този юдейски остатък, когато писал: „А Исаия вика за Израиля: ‘Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси; защото Господ ще изпълни на земята казаното по правда от Него’, като го извърши и свърши скоро. И както Исаия е казал в по–предишно място: ‘Ако Господ на Силите не бе ни оставил потомство, като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили’.“ (Римляни 9:27–29; Исаия 1:9; 10:22, 23) Апостолът цитирал примера на 7000 от времето на Илия, които не се поклонили на Ваал, и после казал: „Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат.“ (Римляни 11:5) Този остатък бил съставен от отделни хора, които лично били отговорни пред Бога.

Примери за лична отговорност

13. Какво станало с Каин, когато Бог му потърсил отговорност за убийството на брат му Авел?

13 Библията посочва много примери за лична отговорност спрямо Йехова Бог. Да разгледаме случая на първородния син на Адам — Каин. И той, и брат му Авел принесли жертви на Йехова. Жертвата на Авел била приемлива за Бога, а тази на Каин — не. Когато бил призован да отговаря за бруталното убийство на своя брат, Каин коравосърдечно отговорил: „Пазач ли съм аз на брата си?“ Заради греха си Каин бил изгонен в „земята Нод, на изток от Едем“. Той не проявил искрено разкаяние за своето престъпление, съжалявайки само за своето напълно заслужено наказание. — Битие 4:3–16.

14. Как личната отговорност пред Бога е онагледена в примера на първосвещеника Илий и неговите синове?

14 Личната отговорност спрямо Бога се вижда също и в случая на израилския първосвещеник Илий. Неговите синове — Офний и Финеес — служели като действуващи свещеници, но били „се провинили в несправедливост спрямо хората, и в незачитане спрямо Бога и изобщо не се въздържали от никакво зло“, казва историкът Йосиф Флавий. Тези „лоши човеци“ не признавали Йехова, поведението им било скверно и те вършели много неморални неща. (1 Царе 1:3; 2:12–17 [NW], 22–25) Като техен баща и първосвещеник на Израил, Илий бил длъжен да ги накаже, но той само ги порицал меко. Илий ‘почитал синовете си повече от Йехова’. (1 Царе 2:29) Наказание дошло върху дома на Илий. И двамата му сина умрели в един ден заедно с баща си, и в крайна сметка свещеническият им род бил прекъснат изцяло. Така била изискана справедлива отговорност. — 1 Царе 3:13, 14; 4:11, 17, 18.

15. Защо синът на цар Саул, Йонатан, бил възнаграден?

15 Съвсем различен пример бил даден от сина на цар Саул, Йонатан. Скоро след като Давид убил Голиат, ‘душата на Йонатана се свързала с душата на Давида’ и те сключили договор за приятелство. (1 Царе 18:1, 3) Вероятно Йонатан прозрял, че духът на Бога е изоставил Саул, но неговата пламенност за чистото поклонение не намаляла. (1 Царе 16:14) Цененето, което Йонатан имал относно дадената от Бога власт на Давид, никога не намаляло. Йонатан осъзнавал, че е отговорен пред Бога и Йехова го възнаградил за честната му линия на поведение, като направил така, че родословната му линия да продължава през поколенията. — 1 Летописи 8:33–40.

Отговорност в християнския сбор

16. Кой бил Тит, и защо може да се каже, че той откликнал на своята отговорност пред Бога по достоен начин?

16 Християнските гръцки писания говорят добре за много мъже и жени, които достойно откликнали на отговорността си към Бога. Например имало един християнин от гръцки произход на име Тит. Предполага се, че той станал християнин по време на първото мисионерско пътуване на Павел в Кипър. Тъй като юдеи и прозелити от Кипър може да са били в Йерусалим по време на Петдесетница през 33 г. от н.е., християнството може да е стигнало до острова малко след това. (Деяния 11:19) Така или иначе Тит се оказал един от верните съратници на Павел. Той придружил Павел и Варнава в пътуването им до Йерусалим около 49 г. от н.е., когато бил решен важният въпрос за обрязването. Фактът, че Тит бил необрязан, додал тежест на Павловия аргумент, че обърнатите към християнството не трябва да бъдат под Моисеевия закон. (Галатяни 2:1–3) Чудесната служба на Тит е засвидетелствувана в Писанията и Павел дори адресирал едно вдъхновено от Бога писмо до него. (2 Коринтяни 7:6; Тит 1:1–4) Явно до самия край на земния си живот Тит продължавал да изпълнява своята отговорност пред Бога по достоен начин.

17. Как Тимотей откликнал на своята отговорност пред Бога, и как този пример може да ни въздействува?

17 Тимотей бил друг пламенен човек, който откликнал по достоен начин на своята отговорност пред Йехова Бог. Макар че Тимотей имал здравословни проблеми, той проявявал „нелицемерна вяра“ и бил ‘служител с Павел в делото на благовестието’. Затова апостолът могъл да каже на събратята християни във Филипи: „Нямам никой друг, с дух като [Тимотеевия], който искрено ще се погрижи за нещата, свързани с вас.“ (2 Тимотей 1:5; Филипяни 2:20, 22NW; 1 Тимотей 5:23) Като се имат предвид човешките слабости и други изпитания, ние също можем да имаме нелицемерна вяра и можем да откликнем по достоен начин на отговорността си пред Бога.

18. Коя била Лидия, и какъв дух проявила тя?

18 Лидия била богоугодна жена, която явно откликнала по достоен начин на отговорността си пред Бога. Тя и домочадието ѝ били сред първите личности в Европа, които приели християнството благодарение на дейността на Павел във Филипи през около 50 г. от н.е. Жителка на Тиатир, Лидия вероятно била юдейска прозелитка, но във Филипи вероятно нямало много юдеи, нямало и синагога. Тя и други отдадени жени се били събрали край една река, когато Павел ги заговорил. В резултат Лидия станала християнка и настояла Павел и неговите съобщници да ѝ гостуват. (Деяния 16:12–15) Гостоприемството, което Лидия проявила, остава отличителна черта на истинските християни.

19. С какви добри дела Тавита по достоен начин откликнала на своята отговорност пред Бога?

19 Тавита (или Сърна) била друга жена, която откликнала по достоен начин на отговорността си пред Йехова Бог. Когато умряла, Петър отишъл в Йопия по молба на учениците, които живеели там. Двамата мъже, които посрещнали Петър, го завели ‘в горната стая; и всичките вдовици стояли около него и плачели, и му показвали многото ризи и дрехи, които правела Сърна, когато била с тях’. Тавита била възкресена. Но дали тя трябва да бъде запомнена само със своя щедър дух? Не. Тя била „последователка“ и сигурно участвувала в работата по правенето на ученици. Днешните християнки също ‘вършат много добри дела и благодеяния’. Те също с радост участвуват активно в известяването на добрата новина на Царството и правенето на ученици. — Деяния 9:36–42; Матей 24:14; 28:19, 20.

20. Какви въпроси можем да зададем сами на себе си?

20 Библията ясно показва, че народи и отделни хора трябва да отговарят пред Върховния господар Йехова. (Софония 1:7) Ако сме отдадени на Бога, ние можем да се запитаме: ‘Как гледам аз на дадените ми от Бога привилегии и отговорности? По какъв начин аз ще отговарям пред Йехова Бог и Исус Христос?’

Какви са твоите отговори?

◻ Как би доказал, че ангелите и божият Син отговарят пред Бога?

◻ Какви библейски примери съществуват, показващи, че Бог търси отговорност от народите?

◻ Какво казва Библията относно личната отговорност спрямо Бога?

◻ Кои са някои хора от библейското повествование, които по достоен начин са откликнали на отговорността си спрямо Йехова Бог?

[Въпроси]

[Снимка на страница 10]

Исус Христос по достоен начин откликнал на отговорността си пред своя небесен Баща

[Снимка на страница 15]

Като Тавита, и днешните християнки по достоен начин откликват на своята отговорност пред Йехова Бог

[Информация за източника на снимката на страница 13]

Смъртта на Авел /„Библейски илюстрации на Дорѐ“/ Dover Publications, Inc.