Наистина ли трябва да се извиняваш?

‘АЗ НИКОГА не се извинявам’ — писал Джордж Бърнард Шоу. ‘Стореното не може да се върне назад’ — ще кажат други.

Може би и ние не си признаваме грешките от страх да не загубим достойнството си. Може би се оправдаваме, че проблемът е в другия. Или може би имаме намерение да се извиним, но отлагаме това, докато накрая сметнем, че въпросът е приключен.

Тогава дали извиненията са необходими? Дали те действително водят до някакъв резултат?

Любовта ни задължава да се извиним

Братската любов е идентифициращ белег на истинските последователи на Исус Христос. Той казал: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:35) Писанията подканят християните да ‘се обичат един друг горещо, от сърце’. (1 Петър 1:22) Сърдечната любов ни задължава да се извиняваме. Защо? Защото човешкото несъвършенство неизбежно причинява обиди, които пречат на любовта, ако не са излекувани.

Например, поради лични недоразумения с някой в християнския сбор ние може би предпочитаме да не разговаряме с него. Как биха могли да бъдат възстановени едни любещи отношения, ако ние сме били причина за обидата? В повечето случаи чрез едно извинение и след това полагане на усилия да разговаряме по сърдечен начин. Ние дължим на нашите събратя по вяра любов и когато се извиним за причинената обида, отбиваме част от този дълг. — Римляни 13:8.

Да онагледим с пример: Мари Кармен и Паки са две християнки, които дълго време са били приятелки. Но тъй като Мари Кармен повярвала на една зловредна клюка, приятелските ѝ чувства към Паки охладнели. Без никакво обяснение тя прекратила всякакви контакти с Паки. Около година по–късно Мари Кармен научила, че тази клюка не отговаряла на истината. Каква била нейната реакция? Любовта я подтикнала да отиде при Паки и смирено да изрази дълбокото си съжаление за своето лошо поведение. Двете заедно изплакали реки от сълзи и оттогава досега приятелството им е непоклатимо.

Макар че можем да смятаме, че не сме направили нищо лошо, едно извинение може да разчисти недоразумения. Мануел си спомня: „Преди много години със съпругата ми живяхме в дома на една наша духовна сестра, докато тя беше в болница. Ние направихме всичко, което беше по силите ни, за да помогнем на нея и на децата ѝ, докато тя беше болна. Но след като се върна в къщи, тя се оплака на един приятел, че не сме се разпореждали правилно с разходите за домакинството.

Ние я посетихме и обяснихме, че може би поради младостта си и липсата на опит не сме се справили с домакинството така, както тя би го направила. Тя веднага откликна с думите, че ни е задължена и че е истински признателна за всичко, което сме направили за нея. Проблемът беше разрешен. Тази случка ме научи на това колко е важно да помолиш смирено за извинение, когато се появят недоразумения.“

Йехова благословил това семейство за проявената любов и за търсенето на ‘това, което служи за мир и за взаимно назидание’. (Римляни 14:19) Любовта означава  и уважение към чувствата на другите. Петър ни съветва да проявяваме ‘съчувствие’. (1 Петър 3:8) Ако изпитваме съчувствие, вероятността да разпознаем болката, която сме причинили с някоя необмислена дума или постъпка, е по–голяма и ние ще бъдем подтикнати да се извиним.

„Облечете смирението“

Дори и на верните християнски старейшини се случва понякога да водят разпалени спорове. (Сравни Деяния 15:37–39.) В такива случаи извинението ще донесе голяма полза. Но какво може да помогне на един старейшина или на друг християнин, на когото изглежда трудно да се извини?

Ключът към това е смирението. Апостол Петър наставлявал: „Облечете смирението.“ (1 Петър 5:5) Макар и да е вярно, че за повечето спорове са виновни и двете страни, смиреният християнин се интересува от своите собствени грешки и е готов да ги признае. — Притчи 6:1–5.

Онзи, който приема извинението, трябва да направи това по смирен начин. Да си представим следния пример — двама мъже, които трябва да разговарят за нещо, са застанали на върховете на две различни планини. Не е възможно да се разговаря над пропастта, която ги разделя. Но ако единият от тях слезе в долината под тях и другият последва примера му, те могат лесно да проведат разговора. Подобно на това, ако двама християни трябва да разрешат някакво недоразумение помежду си, нека да се срещнат в долината, образно казано, и да се извинят по подходящ начин. — 1 Петър 5:6.

Извиненията означават много в брака

Бракът на двама несъвършени партньори неизбежно създава случаи за извинение. И ако съпругът и съпругата изпитват съчувствие един към друг, то ще ги подтикне да се извинят, ако се случи да кажат нещо необмислено, или да постъпят така. Притчи 12:18 казва: „Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, а езикът на мъдрите докарва здраве.“ ‘Необмислените удари’ не могат да бъдат изличени, но могат да бъдат излекувани от едно искрено извинение. Разбира се, това изисква постоянно внимание и усилия.

 Говорейки за брака си, Сюзън a казва: „С Джек* сме женени 24 години, но все още научаваме нови неща един за друг. За съжаление, преди известно време се разделихме и няколко седмици живяхме отделно. Но се вслушахме в библейските напътствия от старейшините и се събрахме отново. Сега разбираме, че тъй като имаме много различни характери, вероятно ще има сблъсъци. Когато това се случи, ние бързо се извиняваме и полагаме наистина големи усилия да разберем гледната точка на другия. С радост мога да кажа, че нашият брак се подобри в значителна степен.“ Джек добавя: „Ние се научихме също така да различаваме тези моменти, когато сме особено податливи на обида. В такъв момент се отнасяме изключително внимателно един към друг.“ — Притчи 16:23.

Трябва ли да се извиниш, ако мислиш, че вината не е твоя? Когато става дума за силни чувства, е трудно да бъдеш обективен относно това кой е виновен. Важен обаче е мирът в брака. Да разгледаме примера на Авигея, една израилтянка, чийто съпруг се отнесъл зле с Давид. Макар че не можела да бъде обвинявана за глупостта на своя съпруг, тя се извинила. „Прости, моля, грешката на слугинята си“ — молела се тя. Давид откликнал, като се отнесъл с внимание към нея, смирено признавайки, че ако не била тя, той щял да пролее невинна кръв. — 1 Царе 25:24–28, 32–35.

Подобно на това една християнка на име Джун, която е омъжена от 45 години, смята, че за един успешен брак е необходима готовност да се извиниш пръв. Тя споделя: „Казвам си, че нашият брак е по–важен от моите чувства като личност. Затова когато се извинявам, чувствувам, че допринасям за брака.“ Един възрастен мъж на име Джим казва: „Извинявам се на съпругата си дори и за обикновени неща. Откакто претърпя сериозна операция, тя лесно може да се ядоса. Затова аз редовно я прегръщам с думите ‘Извинявай, любов моя, не исках да те ядосам’. Като растение, полято с вода, тя се освежава веднага.“

Ако сме наранили човека, когото обичаме най–много, е много резултатно едно незабавно извинение. Милагрос се съгласява от сърце с думите: „На мен ми липсва самочувствие и една рязка дума от страна на съпруга ми ме ядосва. Но когато той се извини, веднага ми става по–добре.“ Писанията уместно ни казват: „Благите думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите.“ — Притчи 16:24.

Упражнявай умението да се извиняваш

Ако ние се постараем да се извиняваме винаги, когато това е необходимо, вероятно ще установим, че хората ще откликнат благоприятно. И вероятно те самите ще се извинят. Когато подозираме, че сме обидили някого, защо да не си изградим навика да се извиним, вместо да полагаме големи усилия да докажем, че не ние сме виновни? Светът може да смята, че извинението е белег на слабост, но всъщност то е доказателство за християнска зрялост. Разбира се, ние не искаме да сме като онези хора, които признават вината си, но омаловажават отговорността си. Например, дали казваме, че съжаляваме за нещо, без в действителност това да е така? Ако закъснеем и се извиняваме надълго и нашироко, дали решаваме да работим върху своята точност?

Така че дали наистина трябва да се извиняваме? Да, трябва. Ние дължим това както на себе си, така и на другите. Извинението може да помогне да се намали болката от несъвършенството и може да излекува едни напрегнати взаимоотношения. Всяко извинение, което изкажем, ни учи на смирение и ни помага да бъдем по–внимателни към чувствата на другите. В резултат на това събратята ни по вяра, брачните партньори и другите ще гледат на нас като на хора, които заслужават тяхната обич и доверие. Ние ще имаме вътрешен мир и Йехова Бог ще ни благослови.

[Бележка под линия]

[Снимки на страница 23]

Искрените извинения подпомагат християнската любов