Те извършили волята на Йехова

Петър проповядва на Петдесетница

БИЛА мека пролетна сутрин през 33 г. от н.е. Въздухът бил изпълнен с вълнение! Едно оживено множество юдеи и прозелити заляло улиците на Йерусалим. Те дошли от такива места като Елам, Месопотамия, Кападокия, Египет и Рим. Колко интересно било да ги видиш в техните носии и да чуеш различните им езици! Някои пропътували почти две хиляди километра, за да присъствуват на това специално събитие. Какво било то? Това била Петдесетница — един радостен юдейски празник, отбелязващ края на ечемичената жетва. — Левит 23:15–21.

От жертвоприношенията върху олтара на храма се издигал дим и левитите пеели „Халел“ (Псалми 113 до 118). Малко преди 9 часа сутринта се случило нещо изумително. От небето дошъл „шум . . . като фученето на силен вятър“. Той изпълнил цялата къща, в която се били събрали около 120 ученика на Исус Христос. Библейското повествование казва: „И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“ — Деяния 2:1–4.

Всеки чува собствения си език

Скоро след това много от учениците излезли от къщата. Колко удивително, те можели да говорят на различните езици на множеството! Представи си колко изненадващо било, когато един човек, дошъл от Персия, и друг, роден в Египет, чули собствените си езици да бъдат говорени от галилейци. Разбираемо е, че множеството било изпълнено със страхопочитание. „Какво значи това?“ — питали те. Някои започнали да се присмиват на учениците, като казвали: „Те са се напили със сладко вино.“ — Деяния 2:12, 13.

След това апостол Петър се изправил пред множеството и заговорил. Той обяснил, че този чудодеен дар на говорене на езици бил в изпълнение на божието обещание, дадено чрез пророк Йоил: „Ще излея от Духа Си на всяка твар.“ (Деяния 2:14–21; Йоил 2:28–32) Да, току–що Бог бил излял светия си дух върху учениците на Исус. Това било ясно доказателство, че Исус бил възкресен от мъртвите и понастоящем бил в небето до дясната ръка на Бога. „И тъй — казал Петър, — нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ, и Помазаник.“ — Деяния 2:22–36.

Как реагирали слушателите? Повествованието казва, че те, ‘ужилени в сърцата си, рекли на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?’. Петър отговорил: „Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти.“ Около 3000 души направили точно така! След това ‘те постоянствували в поучението на апостолите’. — Деяния 2:37–42.

Като поел инициативата при това грандиозно събитие, Петър използувал първия от „ключовете на небесното царство“, които Исус бил обещал да му даде. (Матей 16:19) Тези ключове разкрили специални привилегии за различни групи от хора. Този първи ключ направил възможно за юдеите да станат помазани с дух християни. По–късно вторият и третият ключ направили същата възможност достъпна съответно за самаряните и езичниците. — Деяния 8:14–17; 10:44–48.

 Поука за нас

Въпреки че това множество юдеи и прозелити носело обща отговорност за смъртта на божия Син, Петър се обърнал към тях с уважение, като ги нарекъл „братя“. (Деяния 2:29) Целта му била да ги подтикне към разкаяние, а не да ги осъжда. Затова речта му била положителна. Той представил фактите и подкрепил мислите си с цитати от Писанията.

Онези, които проповядват добрата новина днес, ще направят добре, ако следват примера на Петър. Те трябва да се опитат да намерят общ език със своите слушатели и след това тактично да разискват с тях от Писанията. Когато библейската истина бива представяна по положителен начин, хората с правилна нагласа на сърцето ще откликнат. — Деяния 13:48, NW.

Пламенността и смелостта на Петър в деня на Петдесетница били в ярък контраст с поведението му около седем седмици по–рано, когато се отрекъл от Исус. Тогава Петър бил парализиран от страх от човека. (Матей 26:69–75) Но Исус се бил молил за Петър. (Лука 22:31, 32) Без съмнение, това, че след възкресението си Исус се явил на Петър, укрепило апостола. (1 Коринтяни 15:5) В резултат на това вярата на Петър устояла. Не минало много време след онзи случай и той проповядвал смело. Той проповядвал така не само на Петдесетница, но и до края на живота си.

Как да постъпим, ако сме съгрешили по някакъв начин, като Петър? Нека се разкаем, да се молим за прошка и да предприемем стъпки, за да получим духовна помощ. (Яков 5:14–16) Тогава можем да продължаваме напред с увереност, че святата ни служба е приемлива за нашия милостив небесен Баща, Йехова. — Изход 34:6.