Аполос — един убедителен вестител на християнската истина

НЕЗАВИСИМО от това дали са били членове на християнския сбор от много или само от няколко години, всички вестители на Царството трябва да се интересуват от напредването си като проповедници на добрата новина. Това означава да увеличим своето познание върху божието Слово и способността си да учим другите на него. За някои това може да означава да се сблъскат с предизвикателства, да преодолеят трудности или да се поставят на разположение за увеличена дейност.

Библията съдържа доста примери на отдадени мъже и жени от древни времена, които по различни начини са успели да напреднат духовно и са пожънали възнаграждения за усилията си. Един от тях бил Аполос. Когато Писанията ни запознават с него, той е човек с непълно разбиране на християнските учения; но само няколко години по–късно той изпълнява ролята на пътуващ служител на сбора през първи век. Какво му дало възможност да постигне такъв напредък? Той притежавал качества, на които ще бъде добре всички ние да подражаваме.

„Добре запознат с Писанията“

Около 52 г. от н.е. според библейския писател Лука ‘някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, красноречив човек, дошъл в Ефес; той бил много добре запознат с Писанията. Този човек по устен начин бил научен на пътя на Йехова и тъй като бил с пламенен дух, говорел и поучавал с точност нещата относно Исус, но бил запознат само с покръстването на Йоан. И този мъж започнал да говори смело в синагогата’. — Деяния 18:24–26, NW.

Александрия (Египет) бил вторият по големина град в света след Рим и бил един от най–важните културни центрове за времето си, както за юдеи, така и за гърци. Вероятно Аполос придобил солидното си познание за Еврейските писания и известно красноречие в резултат на обучението сред голямото юдейско общество на този град. По–трудно е да се предположи откъде Аполос бил научил за Исус. „Вероятно той пътувал, може би бил пътуващ търговец — предполага изследователят Ф. Брус — и би могъл да се срещне с християнски проповедници на всяко едно от многото места, които посетил.“ Все пак, въпреки че той говорел и поучавал с точност за Исус, изглежда, че му било свидетелствувано преди Петдесетница през 33 г. от н.е., тъй като ‘бил запознат само с покръстването на Йоан’.

Като предвестник на Исус, Йоан Кръстител дал могъщо свидетелство на целия израилски народ и мнозина били покръстени от неговите ръце в символ на разкаяние. (Марко 1:5; Лука 3:15, 16) Според голям брой историци познанието за Исус, което много хора сред юдейското население на Римската империя притежавали, се ограничавало до това, което било проповядвано на брега на река  Йордан. „Тяхното християнство било в същия стадий, както в началото на службата на нашия Господар — казват В. Дж. Канибир и Дж. С. Хаусън. — Те били невежи относно пълното значение на смъртта на Исус; възможно е те дори да не са знаели за факта на Неговото възкресение.“ Изглежда, че Аполос също бил невежа относно изливането на светия дух на Петдесетница 33 г. от н.е. И все пак той бил получил някаква точна информация относно Исус и не я пазел за себе си. Всъщност, той смело търсел възможности да говори за това, което знаел. Неговата пламенност и ентусиазъм обаче все още не били според точното познание.

Пламенен, но смирен

Разказът на Лука продължава: „Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по–точно Божия път.“ (Деяния 18:26) Акила и Прискила трябва да са разбрали, че вярата на Аполос имала много общи неща с тяхната вяра, но постъпвайки с мъдрост, те не се опитали публично да поправят непълното му разбиране. Можем да си представим, че вероятно те са имали доста лични разговори с Аполос, с цел да му помогнат. Как реагирал Аполос, мъж, „силен в писанията“? (Деяния 18:24) По всяка вероятност Аполос проповядвал своето непълно послание публично известно време преди да срещне Акила и Прискила. Един горд човек много лесно би могъл да откаже да приеме каквато и да било корекция, но Аполос бил смирен и признателен за това, че можел да допълни познанието си.

Същата непретенциозна нагласа на Аполос се вижда и в неговата готовност да приеме едно препоръчително писмо от братята в Ефес към сбора в Коринт. Повествованието продължава: „И когато се канеше той да замине за Ахаия, братята го насърчиха, и писаха до учениците да го приемат.“ (Деяния 18:27; 19:1) Аполос не настоявал да бъде приет заради собствените си заслуги, но скромно следвал уредбата на християнския сбор.

В Коринт

Първоначалните резултати от службата на Аполос в Коринт били отлични. Книгата Деяния съобщава: „И той, като дойде, помогна много на повярвалите чрез благодатта; защото силно опровергаваше юдеите и то публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос.“ — Деяния 18:27, 28.

Аполос се отдал на службата за сбора, като насърчавал братята със своята подготовка и пламенност. Какъв бил ключът към неговия успех? Несъмнено Аполос бил природно надарен и имал смелостта да води публична дискусия с юдеите. Но по–важно е, че той беседвал, като използувал Писанията.

Въпреки че Аполос имал силно влияние сред коринтяните, за съжаление неговото проповядване предизвикало неочаквани отрицателни резултати. Как станало това? Както Павел, така и Аполос направили много в посяването и поливането на семето на истината за Царството в Коринт. Павел проповядвал там около 50 г. от н.е., две години преди пристигането на Аполос. До времето, когато Павел писал първото си писмо до Коринтяните, около 55 г. от н.е., се появило разединение. Някои гледали на Аполос като на свой водач, докато други предпочитали Павел или Петър, или се придържали само към Христос. (1 Коринтяни 1:10–12) Някои казвали: „Аз съм . . . Аполосов.“ Защо?

Посланието, проповядвано от Павел и Аполос, било едно и също, но те били различни личности. Павел сам признал, че ‘не умеел да говори’; Аполос, от друга страна, бил „красноречив“. (2 Коринтяни 10:10; 11:6) Той притежавал  способности, които му помагали да бъде изслушан от някои хора от юдейското общество в Коринт. Той имал успех, като ‘силно опровергавал юдеите’, докато Павел неотдавна бил напуснал синагогата. — Деяния 18:1, 4–6.

Може ли това да е причината, че някои предпочитали Аполос? Голям брой коментатори предполагат, че присъщата на гърците страст към философски дискусии може да е накарала някои да предпочитат по–подбуждащата реч на Аполос. Джузепе Ричоти предполага, че „цветистият език [на Аполос] и пищните му сравнения са му спечелили възхищението на мнозина, които го предпочитали пред Павел — един непретенциозен и грубоват оратор“. Ако наистина някои погрешно допуснали такива лични предпочитания да създадат разединение сред братята, то тогава е лесно да разберем защо Павел нападателно критикувал възвеличаването на „мъдростта на мъдрите“. — 1 Коринтяни 1:17–25.

Тези критики не означават обаче разпри между Павел и Аполос. Въпреки че някои нереално си представяли, че тези двама проповедници били крайни опоненти, борещи се да спечелят обичта на Коринтяните, Писанията не казват нищо подобно. Вместо да се опитва да стане водач на някоя отделна група, Аполос напуснал Коринт, върнал се в Ефес и бил с Павел, когато той писал първото си писмо към разделения сбор.

Между тях нямало различия или съперничество; вместо това, очевидно те двамата си сътрудничили, за да разрешат проблемите в Коринт с взаимно доверие. Може би Павел имал известни опасения спрямо някои в Коринт, но сигурно не и спрямо Аполос. Работата на двамата мъже била в пълна хармония; ученията им се допълвали. Нека да споменем думите на самия Павел: „Аз насадих, Аполос напои“, тъй като и двамата били „съработници на Бога“. — 1 Коринтяни 3:6, 9, 21–23.

Както Павел, така и Коринтяните много уважавали Аполос, като искали отново да ги посети. Но когато Павел поканил Аполос да се върне в Коринт, александриецът отказал. Павел казва: „Колкото за брат Аполоса, много му се молих да дойде при вас . . .; но никак не му се искаше да дойде сега; ще дойде, обаче, когато намери случай.“ (1 Коринтяни 16:12) Аполос може да не е искал да се върне, защото го било страх да не предизвика допълнителни разделения, или просто защото бил зает някъде другаде.

Последния път, когато за Аполос се споменава в Писанията, той пътувал до Крит и може би още по–далече. Отново Павел оказал специално уважение на своя приятел и съработник, като помолил Тит да даде на Аполос и на неговия спътник Зина всичко, от което можело да се нуждаят за тяхното пътуване. (Тит 3:13) Дотогава, след около десет години християнска подготовка, Аполос бил напреднал достатъчно, за да изпълнява ролята на пътуващ служител на сбора.

Богоугодни качества, които правят по–лесен духовния растеж

Александрийският проповедник дал добър пример за всички съвременни вестители на добрата новина, да, и за всички, които искат да напредват духовно. Може да не сме толкова красноречиви, колкото него, но безспорно можем да се стремим да подражаваме на познанието му и способността му в използуването на Писанията, като така помагаме на искрените търсачи на истината. С примера на своята пламенна дейност Аполос ‘помогнал много на повярвалите’. (Деяния 18:27) Аполос бил смирен, самопожертвувателен и готов да служи на другите. Той добре разбирал, че в  християнския сбор няма място за съперничество или амбиции, тъй като всички ние сме „съработници на Бога“. — 1 Коринтяни 3:4–9; Лука 17:10.

И ние като Аполос можем да напредваме духовно. Дали сме готови да подобряваме или да разширяваме святата си служба, като се поставяме на разположение, за да бъдем използувани по–пълно от Йехова и неговата организация? В такъв случай ще бъдем пламенни изследователи и вестители на християнската истина.