Ние трябва да сънуваме

ТИ СЪНУВАШ ли? Трябва да приемеш, че го правиш, тъй като всички ние сънуваме, когато спим, дори и да твърдим, че не го правим. Смята се, че над 95 процента от сънищата се забравят. Ти кои си спомняш? В действителност онези, които обикновено си спомняме, са сънищата, които сме сънували точно преди да се събудим.

Изследователите на сънищата са открили, че сънят е прогресивен процес, който е най–дълбок през първите няколко часа и след това става по–лек. Сънуването става най–вече през периодите на бързо движение на очите, наречени РЕМ фаза на съня. Той се заменя с нон–РЕМ фаза на съня. Всеки цикъл от нон–РЕМ и РЕМ фаза на съня продължава около 90 минути и тези цикли се повтарят по пет или шест пъти през нощта, като последният става точно преди да се събудим.

Погрешно е да си мислиш, че мозъкът ти бездействува по време на сън. Открито е, че мозъкът е по–активен в сънищата, отколкото в някои будни състояния, с изключение на определени неврони в мозъчния ствол, които са свързани с вниманието и паметта. Те изглежда почиват по време на РЕМ фазата на съня. Но като цяло нервните клетки в мозъка имат продължителна междуклетъчна връзка.

Нашият мозък е една удивително сложна част от тялото с милиарди елементи, които произвеждат приблизително от сто до двеста или триста сигнала в секунда. В един човешки мозък има повече елементи, отколкото има хора на земята. Някои изследователи твърдят, че той съдържа от 20 милиарда до над 50 милиарда елемента. Неговата сложност потвърждава това, което библейският писател Давид казал относно човешкото тяло: „Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела.“ — Псалм 139:14.

Светът на сънищата

През часовете, когато сме будни, нашите пет сетива постоянно предават информация и образи на мозъка ни, но като спим, не е така. Мозъкът поражда сам образи в себе си без никаква външна сетивна помощ. Затова нещата, които виждаме в сънищата, и действията, които извършваме в тях, понякога са като халюцинации. Така е възможно да правим неща, които са нарушения на естествените закони — например да летим като Питър Пан, или да паднем от стръмна скала, без да се нараним. Времето може да бъде изкривено, така че миналото да изглежда като настояще. Или ако се опитваме да избягаме, тогава да изглежда, че не можем да контролираме движенията си — краката ни не искат да откликнат. Разбира се силни впечатления и преживявания, които може да сме имали по време на часовете, когато сме будни, влияят на нашите сънища. Мнозина, които са изпитали ужасните жестокости на войната, не могат лесно да ги забравят, нито пък някои могат да забравят преживяването, че са били нападнати от престъпник. Такива тревожни преживявания в будно състояние могат да се появят в сънищата ни, причинявайки кошмари. Обикновени неща, за които мислим, като си лягаме, могат да изплуват в сънищата ни.

 Понякога, когато се опитваме да решим някакъв проблем, решението идва, докато спим. Това може да означава, че не винаги, когато спим, сънуваме. Част от спането е и мислене.

Една книга за сънищата и нашия мозък отбелязва: „Най–често срещаната форма на умствена активност по време на сън не е сънуването, а мисленето. Мисленето на сън не е придружено от сетивни илюзии и не е чудато. По–скоро то е обикновено, често свързано със събитията от реалния живот, от вчера или утре, и обикновено е банално, нетворческо и повтарящо се.“

Някои хора смятат, че темите на сънищата им съдържат специални послания за тях. За да разтълкуват сънищата, те държат до леглата си бележник, така че да могат да ги записват, когато се събудят. Относно това доколко са полезни книги, които се опитват да придадат значение на символите от сънищата, изданието The Dream Game [„Играта на съня“] от Ан Фарадей казва: „Съновниците, в които търсите значението на темите и символите на съня, са еднакво безполезни, независимо от това дали те са традиционни, или са основани на някаква съвременна психологическа теория.“

Тъй като изглежда, че сънищата възникват главно в мозъка, не е разумно да се смята, че те носят специални послания за нас. Трябва да гледаме на тях като на нормална функция на мозъка, която му помага да се поддържа в здравословно състояние.

Но какво да кажем за онези, които казват, че са сънували смъртта на техен близък или приятел и на следващия ден са научили, че човекът е умрял? Нима това не посочва, че сънищата могат да предсказват бъдещето? В следващата статия ще разгледаме какво се крие зад пророческите сънища.