Баща и старейшина — изпълняване и на двете роли

„Наистина, ако мъжът не знае как да ръководи своето собствено семейство, как ще се грижи той за божия сбор?“ — 1 ТИМОТЕЙ 3:5, NW.

1, 2. (а) Как в първи век неженените надзорници и женените надзорници без деца могли да служат на своите братя? (б) В какво отношение Акила и Прискила са пример за много семейни двойки днес?

 НАДЗОРНИЦИТЕ в ранния християнски сбор можели да бъдат неженени мъже, женени без деца или семейни мъже с деца. Несъмнено някои от тези християни могли да последват съвета на апостол Павел, даден в първото писмо до Коринтяните, 7 глава, като останали неженени. Исус бил казал: „Има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство.“ (Матей 19:12) Такива неженени мъже, като Павел и може би някои от неговите спътници, били свободни да пътуват, за да помагат на братята си.

² Библията не казва дали Варнава, Марко, Сила, Лука, Тимотей и Тит били женени, или не. Ако били женени, явно те били достатъчно освободени от семейни задължения, за да могат да пътуват на много места с различни назначения. (Деяния 13:2; 15:39–41; 2 Коринтяни 8:16, 17; 2 Тимотей 4:9–11; Тит 1:5) Те може би били придружавани от съпругите си, като Петър и „другите апостоли“, които явно водели жените си със себе си, когато пътували от място на място. (1 Коринтяни 9:5) Акила и Прискила са пример за семейство, което било готово да се премести, следвайки Павел от Коринт до Ефес, след това в Рим и обратно в Ефес. Библията не казва дали те имали деца. Тяхната всеотдайна служба на братята им спечелила признателността на всички „църкви между езичниците“. (Римляни 16:3–5; Деяния 18:2, 18; 2 Тимотей 4:19) Днес несъмнено има много семейства, които като Акила и Прискила биха могли да служат на други сборове, може би като се преместят там, където нуждата е по–голяма.

Баща и старейшина

3. Какво показва, че много старейшини от първи век били семейни с деца?

³ Изглежда, че през първи век от н.е. повечето християнски старейшини били женени с деца. Когато Павел посочил качествата, изисквани от един мъж, ‘който се стреми към поста на надзорник’, той казал, че такъв християнин трябва да бъде мъж, „който управлява добре своя си дом и държи чадата си в послушание с пълна сериозност“. — 1 Тимотей 3:1 (NW), 4.

4. Какво се изисквало от семейните старейшини, които имали деца?

 ⁴ Както видяхме, за надзорника не било задължително да има деца, или дори да бъде женен. Но ако бил женен, за да бъде годен за старейшина или помощник–служител, християнинът трябвало да упражнява правилно и любещо главенство над своята съпруга и да се покаже способен да държи децата си в правилно подчинение. (1 Коринтяни 11:3; 1 Тимотей 3:12, 13) Всяка сериозна слабост при ръководенето на семейството би направила даден брат негоден за специални привилегии в сбора. Защо? Павел обяснява: „Наистина, ако мъжът не знае как да ръководи своето собствено семейство, как ще се грижи той за божия сбор?“ (1 Тимотей 3:5, NW) Ако онези, които са от неговата плът, не желаят да се подчинят на надзора му, как биха реагирали другите?

Да „има вярващи чада“

5, 6. (а) Какво изискване относно децата споменал Павел на Тит? (б) Какво се очаква от старейшините, които имат деца?

⁵ Когато наставлявал Тит да назначи надзорници в критския сбор, Павел постановил: „Ако е някой непорочен, на една жена мъж, и има вярващи чада, които не са обвинени в разпуснат живот или непокорство. Защото епископът трябва да бъде непорочен, като Божий настойник.“ Какво се има предвид с изискването да „има вярващи чада“? — Тит 1:6, 7.

⁶ Изразът „вярващи чада“ се отнася до младежи, които вече са отдали живота си на Йехова и са покръстени, или за деца, които напредват към отдаване и покръстване. Членовете на един сбор очакват децата на старейшините да имат общо взето добро поведение и да са послушни. Трябва да се вижда, че старейшината прави всичко, каквото може, за да изгради вяра в децата си. Цар Соломон писал: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него, дори когато остарее.“ (Притчи 22:6) А ако един младеж, който е получил такова възпитание, въпреки това откаже да служи на Йехова или дори извърши сериозен грях?

7. (а) Защо е явно, че Притчи 22:6 не изразява едно твърдо правило? (б) Ако детето на един старейшина не избере да служи на Йехова, защо старейшината няма автоматично да загуби своите привилегии?

⁷ Явно горната притча не представлява едно твърдо правило. Тя не анулира принципа на свободната воля. (Второзаконие 30:15, 16, 19) Когато един син или една дъщеря достигне възрастта на собствената отговорност, той или тя трябва да вземе лично решение относно отдаването и покръстването. Ако един старейшина явно е оказал необходимата духовна помощ, ръководство и дисциплина, но младежът не избере да служи на Йехова, бащата не става автоматично негоден за служба като надзорник. От друга страна, ако един старейшина има няколко малолетни деца, живеещи в дома му, които едно след друго се разболяват духовно и имат проблеми, може би той вече няма да бъде смятан за човек, „който управлява добре своя си дом и държи чадата си в послушание с пълна сериозност“. (1 Тимотей 3:4) Мисълта тук е, че трябва да бъде явно, че един старейшина полага максимални усилия, за да бъдат децата му „вярващи чада, които не са обвинени в разпуснат живот или непокорство“. a

Женен за „невярваща жена“

8. Как един старейшина трябва да постъпва с невярващата си съпруга?

⁸ Относно християните, женени за невярващи жени, Павел писал: „Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща. . . . Защото . . . невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи. Защото отгде знаеш . . . мъжо, дали не ще спасиш жена си?“ (1 Коринтяни 7:12–14, 16) Думата „невярваща“ тук не  се отнася до жена, която няма никакви религиозни вярвания, а за жена, която не е отдадена на Йехова. Тя можела да бъде юдейка, или поклонничка на езически богове. Днес един старейшина може да е женен за жена, която упражнява различна религия, която е агностичка или дори атеистка. Ако тя е съгласна да остане с него, той не трябва да я напуска само заради различната вяра. Той трябва да продължава ‘да живее с нея според познанието, отдавайки ѝ почит като на по–слаб съсъд, женски съсъд’, живеейки с надеждата да я спаси. — 1 Петър 3:7, NW; Колосяни 3:19.

9. Как трябва да постъпва един старейшина в страна, където законът дава и на съпруга, и на съпругата право да обучават децата на своите религиозни вярвания, и как това ще засегне неговите привилегии?

⁹ Ако един надзорник има деца, той ще упражнява правилно съпружеско и бащинско главенство, като ги възпитава „в учение и наставление Господне“. (Ефесяни 6:4) В много страни законът дава и на двамата брачни партньори правото да осигуряват религиозно обучение на своите деца. В този случай съпругата може да поиска да упражни своето право децата да бъдат запознати с нейните религиозни възгледи и обичаи, което може да включи и вземането им в църква. b Разбира се, децата трябва да следват своята обучена от Библията съвест, когато става дума да не се участвува във фалшиви религиозни церемонии. Като глава на семейството бащата ще упражни своето собствено право да изучава с децата и да ги води на събрания в Залата на Царството, когато е възможно. Щом стигнат на възраст, когато могат да вземат свои собствени решения, те ще решат сами по кой път да вървят. (Исус Навиев 24:15) Ако събратята му старейшини и другите членове на сбора виждат, че той прави всичко, което законът му позволява, за да обучава своите деца правилно на истината, той няма да бъде смятан за неподходящ за надзорник.

„Който управлява добре своя си дом“

10. Ако един семеен мъж е старейшина, кое е неговото основно задължение?

¹⁰ Дори и за старейшина, който е баща и чиято жена е християнка, не е лесно да разпредели правилно времето и вниманието си между своите жена, деца и задължения в сбора. Писанията доста ясно показват, че един баща християнин е задължен да се грижи за съпругата и децата си. Павел писал: „Но ако някой не промишлява за своите, а най–вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от безверник е по–лош.“ (1 Тимотей 5:8) В същото писмо Павел казал, че само женени мъже, които вече са показали, че са добри съпрузи и бащи, трябва да бъдат препоръчвани да служат като надзорници. — 1 Тимотей 3:1–5.

11. (а) В кои отношения един старейшина трябва да „промишлява за своите“? (б) Как това може да помогне на един старейшина да изпълни своите задължения в сбора?

¹¹ Един старейшина трябва ‘да промишлява’ за своите не само в материално, но и в духовно и емоционално отношение. Соломон писал: „Нареди си работата навън, и приготви си я на нивата. И после съгради къщата си.“ (Притчи 24:27) Така че като осигурява материалните, емоционалните и свързаните с почивката потребности на своята съпруга и деца, надзорникът също трябва и да ги укрепва духовно. Това отнема време — време, което той няма да може да посвети на въпроси на сбора. Но това е време, което ще донесе богато възнаграждение в областта на семейното щастие и духовност. В крайна сметка, ако семейството му е духовно силно, старейшината може да се нуждае от по–малко време за справяне със семейни проблеми. Това ще освободи ума му, за да се погрижи за въпросите на сбора. Неговият пример като добър съпруг и добър баща ще донесе духовна полза на сбора. — 1 Петър 5:1–3.

12. В коя област от семейния живот трябва бащите, които са старейшини, да дадат добър пример?

 ¹² Да ръководиш хубаво своето семейство означава и да определяш време, за да водиш семейното изучаване. Особено важно е старейшините да дават добър пример в това отношение, защото силните семейства правят силни сборове. Времето на един надзорник не бива винаги да бъде толкова заето с другите привилегии на службата, че той да няма време да изучава със своята съпруга и с децата си. Ако това е така, то тогава той трябва да преосмисли програмата си. Може би ще трябва да промени или намали времето, което посвещава на други неща, като дори понякога отказва някои привилегии.

Уравновесен надзор

13, 14. Какъв съвет е дал „верният и разумен слуга“ на старейшините, които имат семейство с деца?

¹³ Съветът да се уравновесяват семейните задължения и задълженията в сбора не е нещо ново. Години наред „верният и разумен слуга“ напътствува старейшините в този дух. (Матей 24:45) Преди 37 години „Стражева кула“ от 15 септември 1959 г., страници 553 и 554, съветваше: „Наистина, нима не става дума за намирането на равновесие между всички тези изисквания, предявявани към нашето време? В това равновесие трябва да отделиш необходимата тежест на интересите на твоето собствено семейство. Явно Йехова Бог няма да очаква един мъж да използува цялото си време за дейности на сбора, за да помага на своите братя и ближни да придобият спасение, и да не се грижи за спасението на своето собствено семейство. Съпругата и децата са главната отговорност на един мъж.“

¹⁴ „Стражева кула“ от 1 юли 1987 г., стр. 26, съветваше: „Участието в проповедната служба като семейство ще ви сближи, но уникалните потребности на децата изискват да им посвещаваш част от своето лично време и емоционална енергия. Затова е необходимо равновесие, за да се определи колко време можеш да използуваш за задълженията в сбора, като в същото време се грижиш духовно, емоционално и материално за „своите“. [Един християнин] трябва да ‘се научи първо да упражнява преданост към Бога в своето собствено семейство’. (1 Тимотей 5:4, 8, NW)“

15. Защо един старейшина с жена и деца има нужда от мъдрост и добра преценка?

¹⁵ Една библейска притча казва: „С мъдрост се гради къща, и с разум се утвърждава.“ (Притчи 24:3) Да, за да изпълни своите теократични задължения, и в същото време да изгради семейството си, един надзорник безспорно се нуждае от мъдрост и разум. От библейска гледна точка той има повече области на надзор. Тук се включват неговото семейство и неговите задължения в сбора. Необходима му е добра преценка, за да намери равновесието между тях. (Филипяни 1:9, 10) Той има нужда от мъдрост, за да степенува за себе си нещата по важност. (Притчи 2:10, 11) Колкото и задължен да се  чувствува да се грижи за своите привилегии в сбора, той трябва да осъзнава, че като съпруг и баща неговата основна, възложена от Бога отговорност е грижата и спасението на неговото семейство.

Добри бащи, както и добри старейшини

16. Каква полза има един старейшина, ако е и баща?

¹⁶ Един старейшина, който има деца с добро поведение, може да бъде истинско съкровище. Ако се е научил да се грижи добре за семейството си, той ще е в състояние да помогне на други семейства в сбора. Той ще разбира техните проблеми по–добре и ще може да даде съвет, отразяващ личния му опит. За щастие, хиляди старейшини по целия свят вършат прекрасна работа като съпрузи, бащи и надзорници.

17. (а) Какво не бива никога да забравя един мъж, който е и баща, и старейшина? (б) Как другите членове на сбора могат да покажат разбиране?

¹⁷ За да бъде един семеен мъж старейшина, той трябва да бъде зрял християнин, който като се грижи за жена си и децата си, може да организира своите работи така, че да може да отдели време и внимание на другите в сбора. Той не бива никога да забравя, че пастирската му работа започва от дома му. Като знаят, че старейшините, които имат съпруги и деца, носят отговорността както за своите семейства, така и за задълженията си в сбора, членовете на сбора ще се опитат да не отправят неоправдани искания към тяхното време. Например, един старейшина с деца, които ще трябва да ходят на училище на следващата сутрин, може би не винаги ще има възможност да остава известно време след вечерните събрания. Другите членове на сбора трябва да са наясно с това и да проявяват разбиране. — Филипяни 4:5.

Трябва да ‘имаме на почит’ нашите старейшини

18, 19. (а) Какво ни помогна да разберем нашето изследване на 1 Коринтяни, 7 глава? (б) Как трябва да гледаме на такива християни?

¹⁸ Изследването ни на 7 глава от първото писмо на Павел до Коринтяните ни даде възможност да видим, че има много неженени мъже, които, следвайки съвета на Павел, използуват свободата си, за да служат на интересите на Царството. Има и хиляди женени братя без деца, които като отдават дължимото внимание на съпругите си, служат като добри надзорници в области, окръзи, сборове и клоновете на „Стражева кула“, с похвалното сътрудничество на своите съпруги. И накрая — в близо 80 000 сбора на народа на Йехова има много бащи, които не само се грижат за своите съпруги и деца, но също така и отделят време, за да служат на своите братя като грижовни пастири. — Деяния 20:28.

¹⁹ Апостол Павел писал: „Презвитерите [стареите — NW], които управляват добре, нека се удостояват с двойна почит, особено ония, които се трудят в словото и поучението.“ (1 Тимотей 5:17) Да, стареите, които ръководят добре в своите семейства и в сбора, заслужават нашата любов и уважение. Ние наистина трябва да ‘имаме такива на почит’. — Филипяни 2:29.

[Бележки под линия]

За преговор

◻ Откъде знаем, че много старейшини през първи век от н.е. били глави на семейства с деца?

◻ Какво се изисква от женените старейшини, които имат деца, и защо?

◻ Какво се има предвид с израза „има вярващи чада“, но какво ще стане, ако детето на един старейшина не избере да служи на Йехова?

◻ В кои отношения един старейшина трябва да „промишлява за своите“?

[Въпроси]

[Снимка на страница 23]

Силните семейства правят силни сборове