Защо да даваме на Йехова?

СЛЪНЦЕТО изпращало парещи лъчи над малкия сидонски град Сарепта, а една вдовица приведена събирала съчки. Тя трябвало да запали огън, за да може да сготви едно оскъдно ястие — вероятно последното ястие, което тя и синът ѝ щели да изядат. Тя се борела да запази себе си и сина си живи през един дълъг период на суша и глад, и всичките ѝ усилия стигнали до този нещастен край. Те умирали от глад.

Приближил се един мъж. Името му било Илия и вдовицата скоро разбрала, че той е пророк на Йехова. Изглежда тя била чувала за този Бог. Йехова бил различен от Ваал, чието жестоко, извратено поклонение било широко разпространено в нейната страна Сидон. Затова, когато Илия я помолил за глътка вода, тя била готова да помогне. Вероятно мислела, че като го направи, ще спечели благоволението на Йехова. (Матей 10:41, 42) Но след това Илия поискал нещо повече — малко храна. Тя обяснила, че има достатъчно храна само за едно последно ястие. Но Илия настоявал, като я уверявал, че Йехова по чудодеен начин ще ѝ дава храна, докато има суша. Какво направила тя? Библията казва: „И тя отиде, та стори според каквото каза Илия.“ (3 Царе 17:10–15) Тези прости думи описват една постъпка на голяма вяра — всъщност толкова голяма, че Исус Христос похвалил тази вдовица почти хиляда години по–късно! — Лука 4:25, 26.

Въпреки това може да изглежда странно Йехова да е искал толкова много от една жена, която имала толкова малко. Това е така, особено ако разгледаме една молитва, която някога била отправена от един много известен мъж. Когато цар Давид събирал дарения, та синът му Соломон да ги използува в построяването на храма, това породило голяма щедрост. Изчислени според днешните мерки, дарените подаръци стрували милиарди долари! Давид обаче казал в молитва към Йехова: „Но кой съм аз, и кои са людете ми, та да можем да принесем доброволно принос като тоя? Защото всичко е от Тебе, и от Твоето даваме на Тебе.“ (1 Летописи 29:14) Както казал Давид, всичко принадлежи на Йехова. Затова винаги, когато даваме, за да подпомагаме чистото поклонение, ние просто даваме на Йехова това, което вече е негово. (Псалм 50:10) Тогава възниква въпросът: Защо изобщо Йехова изисква от нас да даваме?

Жизненоважна част от истинското поклонение

Най–простият отговор е, че от древни времена Йехова е направил даването жизненоважна част от истинското поклонение. Верният мъж Авел жертвувал на Йехова от скъпоценния си добитък. Патриарсите Ной, Авраам, Исаак, Яков и Йов направили подобни приноси. — Битие 4:4; 8:20; 12:7; 26:25; 31:54; Йов 1:5.

Моисеевият закон заповядвал и дори уточнявал даването на дарения на Йехова. Например, на всички израилтяни било заповядано да дават десятък, или да даряват една десета част от реколтата на земята си и от прираста на добитъка си. (Числа 18:25–28) Други дарения не били така строго определени. Например, от всеки израилтянин се изисквало да дава на Йехова първородните от добитъка си и първите плодове от реколтата си. (Изход 22:29, 30; 23:19) Но Законът оставял всеки човек да определи колко от плодовете си ще даде, стига да дава от най–доброто. Законът също така предвиждал приноси за благодарност или за обет, които били изцяло доброволни. (Левит 7:15, 16) Йехова насърчавал хората си да дават в съответствие с начина, по който той ги бил благословил. (Второзаконие 16:17) Както било с построяването на скинията и по–късно на храма, всеки човек давал това, което сърцето му  го подтиквало да даде. (Изход 35:21; 1 Летописи 29:9) Безспорно тези доброволни дарения най–много са се харесвали на Йехова!

Под „Христовия закон“ всяко даване трябвало да бъде доброволно. (Галатяни 6:2; 2 Коринтяни 9:7) Това не означавало, че последователите на Христос спрели да дават или че давали по–малко. Точно обратното! Когато Исус и неговите апостоли проповядвали в Галилея, една група жени ги последвали и им давали от собствения си имот. (Лука 8:1–3) По подобен начин апостол Павел получавал подаръци, които подкрепяли мисионерската му дейност, и той на свой ред насърчавал някои сборове да дават средства на другите в случаи на нужда. (2 Коринтяни 8:14; Филипяни 1:3–5) Ръководното тяло в Йерусалим назначило отговорни мъже, които да проверят дали дарените средства се давали на нуждаещите се. (Деяния 6:2–4) Ясно е, че ранните християни смятали за привилегия подкрепянето на чистото поклонение по подобни начини.

Въпреки това може да се питаме защо Йехова прави даването част от своето поклонение. Да разгледаме четири причини за това.

Защо даваме

Първо, Йехова прави даването част от истинското поклонение, защото да правим така е добре за нас. Това подчертава нашата признателност за божията доброта. Например, ако едно дете купи или направи подарък на своя родител, защо родителят сияе от удоволствие? Дали подаръкът задоволява някаква крайна нужда, която родителят не би могъл да удовлетвори по друг начин? Вероятно не. Вместо това, родителят се радва да види, че детето му развива дух на признателност и на даване. Поради подобни причини Йехова ни насърчава да даваме и се радва, когато го правим. Така му показваме, че наистина ценим необятната му милост и щедрост към нас. Той е дарителят на „всеки добър дар и всеки съвършен подарък“, затова никога няма да ни липсват причини да му благодарим. (Яков 1:17, NW) Преди всичко Йехова дал своя възлюбен Син, като позволил той да умре, за да можем ние да живеем вечно. (Йоан 3:16) Дали някога ще можем да му се отблагодарим?

Второ, ако си създадем навика да даваме, така се учим да подражаваме на Йехова и на неговия Син, Исус Христос, в едно много важно отношение. Йехова непрестанно дава, постоянно е щедър. Както казва Библията, той ни дава „живот и дишане и всичко“. (Деяния 17:25) Ние с право можем да му благодарим за всеки дъх, който поемаме, за всяка хапка храна, на която се наслаждаваме, за всеки щастлив и удовлетворяващ миг в живота. (Деяния 14:17) Като Баща си, Исус проявявал дух на даване. Той давал от себе си, без да се скъпи. Знаеше ли ти, че когато Исус вършел чудеса, това му струвало нещо? Неведнъж Писанията ни казват, че когато лекувал болни хора, сила ‘излизала от Него’. (Лука 6:19; 8:45, 46) Исус бил толкова щедър, че дори дал собствената си душа, живота си, в смъртта. — Исаия 53:12.

Затова, когато даваме — било от времето си, енергията си или притежанията си, — ние подражаваме на Йехова и радваме сърцето му. (Притчи 27:11; Ефесяни 5:1) Ние също така следваме съвършения пример за човешко поведение, който ни е бил оставен от Исус Христос. — 1 Петър 2:21.

Трето, даването удовлетворява истински и важни нужди. Вярно е, че Йехова може лесно да се погрижи за интересите на Царството без наша помощ, точно както би могъл да накара камъните да викат, вместо да използува нас да проповядваме Словото. (Лука 19:40) Но той предпочел да ни удостои с тези привилегии. Затова, когато даваме от средствата си, за да финансираме интересите на Царството, ние имаме голямото удовлетворение да знаем, че играем действителна роля в най–важната работа, която се извършва в този свят. — Матей 24:14.

 Едва ли е необходимо да се казва, че трябват пари, за да се финансира световната работа на Свидетелите на Йехова. През 1995 служебна година Дружеството е изразходвало почти 60 милиона долара само във връзка със специалните пионери, мисионерите и пътуващите надзорници на техните назначения в служба. Това обаче е относително малък разход в сравнение със строежа и функционирането на офисите на клоновете и печатниците по света. И все пак всичко това е възможно благодарение на доброволни дарения!

Като цяло хората на Йехова не смятат, че щом самите те не са заможни, могат просто да оставят другите да носят товара. Подобна нагласа би могла да бъде причина да пропуснем този аспект на нашето поклонение. Според апостол Павел християните в Македония изпитвали ‘дълбока беднотия’. Въпреки това те молели за привилегията да дават. И Павел казва, че това, което дали, било ‘над възможностите им’! — 2 Коринтяни 8:1–4, „Верен“.

Четвърто, Йехова е направил даването част от истинското поклонение, защото даването ще ни помогне да бъдем щастливи. Самият Исус казал: „По–блажено е да дава човек, отколкото да приема.“ (Деяния 20:35) Така ни е направил Йехова. Това обаче е още една причина, поради която можем да смятаме, че колкото и да му даваме, никога не можем да достигнем поне приблизително признателността, която изпитваме към него в сърцата си. За щастие обаче Йехова не очаква от нас повече, отколкото можем да дадем. Можем да бъдем уверени, че той се радва, когато ние с радост даваме онова, което можем! — 2 Коринтяни 8:12; 9:7.

Благословии произтичат от проявяването на дух на даване

За да се върнем към нашия по–ранен пример, да си представим, че вдовицата от Сарепта си била помислила, че някой друг би могъл да се погрижи за нуждите на Илия от храна. Каква благословия тогава щяла да изпусне тя!

Няма съмнение, че Йехова благославя онези, които проявяват дух на даване. (Притчи 11:25) Вдовицата от Сарепта не трябвало да страда заради даването на това, което мислела, че ще бъде последното ѝ ястие. Йехова я възнаградил с едно чудо. Както Илия бил обещал, съдовете ѝ за брашно и дървено масло не се изпразнили, докато не преминала сушата. Но тя получила една още по–голяма награда. Когато синът ѝ се разболял и умрял, Илия, човекът на истинския Бог, ѝ го върнал. Колко ли я е укрепило това в духовно отношение! — 3 Царе 17:16–24.

Днес ние не очакваме да бъдем благословени с чудеса. (1 Коринтяни 13:8) Но Йехова ни уверява, че той ще подкрепя онези, които му служат от все сърце. (Матей 6:33) Така че в това отношение можем да бъдем като вдовицата от Сарепта, като даваме щедро, уверени, че Йехова ще се погрижи за нас. По подобен начин можем да се радваме на големи духовни възнаграждения. Ако нашето даване е част от една редовна рутина, вместо да е случайно, моментно действие, то ще ни помогне да държим погледа си прост и насочен към интересите на Царството, както заповядал Исус. (Лука 11:34; сравни 1 Коринтяни 16:1, 2.) То ще ни помогне също да се чувствуваме по–близо до Йехова и Исус като техни съработници. (1 Коринтяни 3:9) И то ще засили щедрия дух на даване, който вече е белег за поклонниците на Йехова по целия свят.