Утеха за потисканите

ДАЛИ си забелязал, че през целия ти живот определени думи се повтарят непрекъснато в заглавията на вестниците? Не ти ли е дотегнало да срещаш такива думи като война, престъпност, бедствие, глад и страдание? Една дума обаче видимо липсва в съобщенията на средствата за информация. А тя е дума, изразяваща нещо, от което човечеството се нуждае много. Това е думата „утеха“.

„Да утешаваш“ означава „да даваш сила и надежда на“ някого и „да облекчаваш мъката или грижите на“ някого. При всичкия смут, претърпян от света през този 20–и век, надеждата и облекчаването на мъката са нещо, от което хората болезнено се нуждаят. Вярно е, че днес някои от нас се наслаждават на повече облекчения във физическо отношение, отколкото нашите предшественици дори са си представяли за възможно. Това се дължи предимно на научния прогрес. Но науката и техниката не ни облекчиха в смисъла на това да премахнат всички причини за страдание пред човечеството. Кои са тези причини?

Преди много векове мъдрецът Соломон говорил за една основна причина за страданията, като казал: „Човек властвува над човека за негова повреда.“ (Еклисиаст 8:9) Науката и техниката не могат да променят склонността на човека да иска да властвува над събрата си. През 20–и век това доведе до потиснически диктатури вътре в някои държави и до ужасяващи войни между държавите.

От 1914 г. насам над сто милиона души са били убити във войни. Помисли за човешкото страдание, което стои зад тази цифра — милиони опечалени семейства, нуждаещи се от утеха. А войните водят  и до други страдания освен насилствената смърт. В края на Втората световна война имаше над 12 милиона бежанци в Европа. През последните години над милион и половина души избягаха от областите на военни действия в югоизточна Азия. Войната на Балканите принуди над два милиона души да напуснат домовете си — в повечето случаи за да избягат от „етническо прочистване“.

Бежанците безспорно се нуждаят от утеха, особено онези, които са принудени да напуснат домовете си само с дрехите на гърба си, без да знаят къде отиват или какво ще донесе бъдещето за тях и за техните семейства. Тези хора са сред будещите най–голямо съжаление жертви на потисничеството; те имат нужда от утеха.

В по–мирните области на света милиони хора живеят в робство на световната икономическа система. Вярно е, че някои от тях притежават изобилни материални блага. Мнозинството обаче са изправени пред ежедневна борба за хляба. Мнозина търсят прилично жилище. Все повече са безработните. Един африкански вестник предсказва: „Светът е изправен пред безпрецедентна криза за работни места, като до 2020 година още 1,3 милиарда души ще търсят работа.“ Безспорно икономически потисканите имат нужда от „сила и надежда“ — от утеха.

В отговор на безнадеждните условия някои хора поемат пътя на престъпленията. Разбира се, това само причинява трудности за техните жертви и високите статистики в областта на престъпленията само добавят към чувството за угнетеност. Едно неотдавнашно заглавие във вестник „Стар“ от Йоханесбург (Южноафриканска република) гласи: „Един ден от живота на ‘най–убийствената страна в света’.“ Статията описва един типичен ден в Йоханесбург и околностите му. За този ден четирима души били убити, а на осем им откраднали превозното средство. Било съобщено за седемнадесет обира в едно предградие, в което живеят хора от средната класа. Освен това имало няколко въоръжени грабежа. Според вестника полицаите описали деня като „сравнително  спокоен“. Естествено близките на убитите или на онези с разбити домове и откраднати коли се чувствуват мъчително потискани. Те имат нужда от увереност и от надежда — от утеха.

В някои страни родителите продават децата си да проституират. За една азиатска страна, в която туристите се стичат на „сексуални екскурзии“, се съобщава, че има два милиона проститутки, много от които са били купени или отвлечени като деца. Дали има някой по–потискан от тези будещи съжаление жертви? Обсъждайки тази мръсна търговия, списание „Тайм“ съобщи за една конференция на организациите на жените от югоизточна Азия през 1991 г. На нея било изчислено, че „от средата на 70–те години по целия свят са били продадени 30 милиона жени“.

Разбира се, не е необходимо децата непременно да бъдат продадени като проститутки, за да бъдат потискани. Все повече деца биват физически малтретирани или дори изнасилвани в своите собствени домове от родители и близки. Тези деца може дълго време да носят емоционалните белези от това. Безспорно като печални жертви на потисничеството те имат нужда от утеха.

Един древен изследовател на потисничеството

Цар Соломон бил потресен от размера на човешкото потисничество. Той писал: „Изново размишлявах [за] всичките угнетения, които стават под слънцето, и видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, и че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, а за тях нямаше утешител.“ — Еклисиаст 4:1.

Какво би казал днес мъдрият цар, щом още преди 3000 години разбрал, че потисканите отчаяно се нуждаят от утешител? Въпреки това Соломон знаел, че нито един несъвършен човек, включително и той самият, не би могъл да даде утехата, нужна на човечеството. Необходим бил някой по–велик, който да срази силата на потисниците. Дали има такава личност?

В Библията Псалм 72 говори за един велик утешител на всички хора. Псалмът  бил написан от бащата на Соломон — цар Давид. Надписът към него гласи: „Псалм за Соломона“. Явно той бил писан от възрастния вече цар Давид за Онзи, който щял да наследи трона му. Този цар — според псалма — щял да донесе трайно облекчение от потисничеството. „В неговите дни ще цъфти праведният, и мир ще изобилва, докато трае луната. Той ще владее от море до море, и . . . до краищата на земята.“ — Псалм 72:7, 8.

Вероятно когато Давид писал тези думи, мислел за своя син Соломон. Но Соломон съзнавал, че било извън силата му да служи на човечеството по начина, описан в псалма. Той могъл да изпълни думите на псалма само в малък мащаб и само за народа на Израил, а не за цялата земя. Явно този вдъхновен пророчески псалм сочел към някой много по–велик от Соломон. Кой бил той? Това би могъл да бъде единствено Исус Христос.

Когато един ангел съобщил за раждането на Исус, той казал следното: „Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.“ (Лука 1:32) Освен това Исус говорел за себе си като за „повече от Соломона“. (Лука 11:31) Откакто Исус е възкресен до дясната ръка на Бога, той е в небето, мястото, откъдето може да изпълни думите на Псалм 72. Освен това той е получил силата и властта от Бога да строши ярема на човешките потисници. (Псалм 2:7–9; Даниил 2:44) Така че Исус е онзи, който ще изпълни думите на Псалм 72.

Потисничеството ще свърши скоро

Какво означава това? То означава, че скоро свободата от всички видове човешко потисничество ще бъде действителност. Безпрецедентните страдания и потисничество, видени през този 20–и век, били предсказани от Исус като част от знака, който щял да бележи „завършека на системата на нещата“. (Матей 24:3, NW) Сред другите неща той предсказал: „Ще се повдигне народ против народ, и царство против царство.“ (Матей 24:7) Тази черта на пророчеството започна да се изпълнява около времето, когато избухна Първата световна война — през 1914 г. „Понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.“ (Матей 24:12) Беззаконието и отсъствието на любов създадоха едно зло и потисническо поколение. Следователно, времето, когато Исус Христос ще се намеси като новия Цар на земята, трябва да е близо. (Матей 24:32–34) Какво ще означава това за угнетените хора, които вярват в Исус Христос и които го очакват като божествено назначен Утешител на човечеството?

Нека в отговор на този въпрос прочетем някои допълнителни думи от Псалм 72, които намират изпълнение в лицето на Исус Христос: „Защото той ще избавя сиромаха, когато вика, и угнетения, и безпомощния. Ще се смили за сиромаха и немотния, и ще спаси душите на немотните. От угнетение и насилие ще изкупи душите им; и скъпоценна ще бъде кръвта им пред очите му.“ (Псалм 72:12–14) Следователно, назначеният от Бога Цар — Исус Христос — ще се погрижи за това никой да не страда поради потисничество. Той има силата да сложи край на всички видове несправедливост.

‘Това звучи прекрасно — ще каже някой, — но какво е положението днес? Каква утеха съществува за онези, които страдат в момента?’ Всъщност съществува утеха за потисканите. Следващите две статии в това списание ще покажат как милиони хора вече получават утеха, като развиват близки взаимоотношения с истинския Бог — Йехова, и с неговия възлюбен Син — Исус Христос. Такива взаимоотношения могат да ни утешат в тези потиснически времена и могат да доведат човека до вечен живот, в който няма потисничество. В молитва към Бога Исус казал: „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.“ — Йоан 17:3.

[Снимка на страница 4]

Никой няма да потиска събратята си в божия нов свят