Утеха по време на четирите години война

ПО ВРЕМЕ на четирите години война на територията на бивша Югославия много хора преживяха трудности и тежък недоимък. Сред тях бяха стотици Свидетели на Йехова, които вярно продължиха да се покланят на ‘Бога на всяка утеха’. — 2 Коринтяни 1:3.

В Сараево хората понесоха допълнителната трудност на живота в един голям град, който беше под обсада по време на войната. Имаше недостиг на електричество, вода, дърва за горене и храна. Как функционираше сборът на Свидетелите на Йехова в Сараево при тези крайни условия? Християни от съседни страни рискуваха живота си, за да докарат в града голямо количество помощи. (Виж „Стражева кула“, 15 март 1995 г., стр. 23–27.) Също така братята в Сараево споделяха един с друг това, което имаха, като най–много наблягаха на споделянето на духовните неща. По време на обсадата един християнски надзорник от този град даде следното сведение:

„Ние много ценим нашите събрания. Жена ми и аз, заедно с още 30 души, ходим за събранията по 15 километра [9 мили] на отиване и на връщане. Понякога имаше съобщения, че ще пуснат водата през времето, когато се състояха събранията. Какво ще направят братята? Дали ще останат в къщи или ще присъствуват на събранията? Нашите братя предпочитаха да присъствуват на събранията. Братята винаги си помагаха един на друг; всичко, каквото имат, споделят помежду си. Една сестра в нашия сбор живее в покрайнините на града, близо до гората; затова за нея е малко по–лесно да си набави дърва за горене. Освен това тя работи в една пекарна и ѝ плащат заплатата в брашно. Когато е възможно, тя изпича един голям хляб и го донася на събранието. След събранието, на излизане от залата, тя дава на всеки по парче хляб.

Важно е, че никой от братята и сестрите никога не се чувствува изоставен. Никой не знае кой от нас ще е следващият, който ще се нуждае от помощ в някаква неприятна ситуация. Когато пътищата ни бяха заледени и една сестра беше болна, млади, силни братя я дърпаха на шейна до събранието.

Всички ние участвуваме в проповедната дейност и Йехова благославя усилията ни. Той вижда нашата бедствена ситуация в Босна, но ни благославя с растеж — растеж, който не сме имали преди войната.“

По подобен начин и в други разкъсвани от войната области на бивша Югославия Свидетелите на Йехова се радват на растеж, въпреки сериозните трудности. От офиса на Свидетелите на Йехова в Хърватска идва следното сведение относно една група Свидетели: „Братята, живеещи във Велика Кладуша, трябваше да се справят с един много тежък период от време. Градът беше атакуван няколко пъти. Братята трябваше да обясняват относно своя неутралитет на хърватската, сръбската и различните мюсюлмански армии. Разбира се, те трябваше да изтърпят много неща — затвор, бой, глад, опасност от смърт. Въпреки това всички те останаха верни и имат забележителната привилегия да видят благословията на Йехова върху своята дейност.“

Въпреки тези трудности Свидетелите на Йехова във Велика Кладуша и съседния Бихач продължават да се радват на растеж, като пламенно споделят със своите ближни божието послание на утеха. Двадесет и шестте вестители на Царството от тези две места водят 39 домашни библейски изучавания!