Дали да се пости е старомодно?

„ПОСТЯ всеки понеделник още от юношеска възраст“ — казва Мрудулабен, една преуспяваща 78–годишна индийка. Това е част от нейното поклонение, начин, по който да си осигури добър брак и здрави деца, както и защита за своя съпруг. Бидейки понастоящем вдовица, тя продължава да пости всеки понеделник за добро здраве и за благоденствието на децата си. Подобно на това повечето индуски включват редовното постене като част от своя живот.

Пракаш, бизнесмен на средна възраст, живеещ в едно предградие на Мумбаи (Бомбай), Индия, казва, че пости всяка година в понеделниците на месец саван (шраван). Това е месец със специално религиозно значение в индуския календар. Пракаш обяснява: „Започнах да постя поради религиозни причини, но сега намирам една допълнителна подбуда да продължавам да постя за здраве. Тъй като саван идва към края на сезона на мусоните, той дава възможност на тялото ми да се пречисти от болестите, характерни за дъждовния сезон.“

Някои смятат, че постенето помага на човек във физическо, умствено и духовно отношение. Например, Grolier International Encyclopedia [„Международна енциклопедия на Гролие“] казва: „Неотдавнашните научни изследвания сочат, че да се пости може да е здравословно, и когато се прави внимателно, това може да доведе до състояние на по–будно съзнание и чувствителност.“ Казват, че гръцкият философ Платон постел в продължение на десет дни, или повече, и че математикът Питагор карал учениците си да постят, преди да им преподава.

За някои постенето означава пълно въздържание от храна и вода за определен период от време, докато други приемат течности по време на постенето си. Мнозина смятат за постене пропускането на някои хранения или въздържането от определен вид храна. Но дългото постене без надзор може да бъде опасно. Журналистът Парул Шет казва, че след като тялото е изчерпало своя запас от въглехидрати, то превръща мускулните протеини в гликоза и после се насочва към мазнините на тялото. Превръщането на мазнините в гликоза отделя токсични продукти, наречени кетонови тела. След като се натрупат, те се придвижват към мозъка, като увреждат централната нервна система. „Именно тогава постенето може да стане опасно — казва Шет. — Човек се обърква, губи ориентация и още по–лошо. . . . [Това може да предизвика] кома и да доведе до смърт.“

Средство и ритуал

Постенето е било използувано като могъщо средство за политически или социални цели. Известна личност, която е боравела с това оръжие, е Мохандас К. Ганди в Индия. Високо почитан от стотици милиони хора, той използувал постенето, за да упражнява силно влияние върху изповядващите индуизма маси в Индия. Описвайки резултата от своето постене с цел да разреши  индустриалния конфликт между фабричните работници и собствениците на фабрики, Ганди казал: „Крайният резултат от това беше, че навсякъде се създаде атмосфера на доброжелателство. Сърцата на собствениците на фабрики бяха развълнувани . . . Стачката беше прекъсната, след като бях постил само три дни.“ Президентът на Южноафриканската република, Нелсон Мандела, участвува в петдневна гладна стачка по време на годините, през които беше политически затворник.

Но повечето от онези, които постят редовно, правят това поради религиозни причини. Постенето е важен ритуал в индуизма. Книгата Fast and Festivals of India [„Постене и празници в Индия“] казва, че през някои дни „се спазва абсолютно постене . . . , дори вода не се приема. Както мъжете, така и жените спазват постенето точно . . . , за да си осигурят щастие, благоденствие и опрощение на прегрешенията и греховете“.

Да се пости е широко прието в джайнизма. Изданието The Sunday Times of India Review [„Сънди таймс оф Индия ривю“] съобщава: „В Бомбай [Мумбаи] един муни [мъдрец], изповядващ джайнизма, изпивал само по две чаши преварена вода на ден — в продължение на 201 дни. Той отслабнал с 33 кг.“ Някои постят дори до там, че умират от глад, като са убедени, че това ще донесе спасение.

За всички възрастни, изповядващи исляма, е задължително да постят през месеца на рамазана. През целия месец от изгрев до залез слънце не е разрешено да се приема нито храна, нито вода. Всеки, който е болен или е на път през това време, трябва да навакса дните на постенето. Великите пости, 40–дневният период преди Великден, са период на постене за някои хора от т.нар. християнство, а много религиозни общества спазват пост през други определени дни.

Несъмнено постенето не е излязло от употреба. И тъй като е част от толкова много религии, можем да се запитаме: Дали постенето е изискване на Бога? Има ли случаи, когато християните могат да решат да постят? Дали това може да е от полза? Следващата статия ще обсъди тези въпроси.

[Снимка на страница 3]

Джайнизмът смята постенето за начин да се постигне спасението на душата

[Снимка на страница 4]

Мохандас К. Ганди използувал постенето като могъщо средство за политически и социални цели

[Снимка на страница 4]

В исляма постенето е задължително през месеца на рамазана

[Източник]

Гаро Налбандиян