Когато връхлети природно бедствие

Акра (Гана), 4 юли 1995 г.: Най–силните дъждове за последните 60 години причиниха сериозни наводнения. Около 200 000 души изгубиха всичко, каквото имаха, 500 000 души изгубиха достъп до домовете си и 22–ма изгубиха живота си.

Сан Анджело (Тексас, САЩ), 28 май 1995 г.: Торнадо и градушка опустошиха този град, обитаван от 90 000 жители, като причиниха щети на приблизителна стойност 120 милиона долара.

Кобе (Япония), 17 януари 1995 г.: Едно земетресение, което продължи само 20 секунди, остави хиляди мъртви, десетки хиляди ранени и стотици хиляди без дом.

НИЕ живеем в период, който може да бъде наречен епоха на бедствията. Едно сведение на Организацията на обединените нации разкрива, че по време на 30–годишния период от 1963 до 1992 година броят на убитите, ранените или изселените от бедствия хора нараства средно с 6 процента всяка година. Мрачната ситуация накара ООН да обяви 90–те години за „Международно десетилетие за намаляване на природните бедствия“.

 Разбира се, една природна сила — като например буря, изригване на вулкан или земетресение — не винаги причинява бедствие. Стотици такива неща стават всяка година, без изобщо да вредят на хората. Но когато има много човешки жертви и имуществени щети, това основателно се нарича бедствие.

Нарастването на природните бедствия изглежда неизбежно. Книгата Natural Disasters—Acts of God or Acts of Man? [„Природните бедствия — дела на Бога или дела на човека?“] отбелязва: „Хората променят околната среда, за да я направят по–податлива към някои бедствия, и постъпват така сякаш да направят себе си по–уязвими за тези бедствия.“ Книгата представя един хипотетичен пример: „Едно слабо земетресение в бедняшки квартал с тежки къщи от глинени тухли, намиращи се по склона на едно стръмно дефиле, може да се окаже бедствие поради броя на човешките жертви и поради страданието. Но дали бедствието е резултат от земните трусове, или от факта, че хората живеят в такива опасни къщи на толкова опасно място?“

За изследователите на Библията съществува още една причина нарастването на природните бедствия да не е изненадващо. Преди почти 2000 години Исус Христос предсказал, че ‘завършекът на системата на нещата’ ще бъде белязан, освен от другите неща, и от ‘глад и трусове на разни места’. (Матей 24:3 [NW], 6–8) Библията също така предсказва, че през „последните дни“ хората ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, без семейна обич и неприятели на доброто. a (2 Тимотей 3:1–5) Тези черти често карат човек да действува против своята околна среда, което прави хората по–уязвими спрямо природните сили. Направените от човека бедствия също са резултат на лишеното от любов общество, в което са принудени да живеят повечето от хората.

Тъй като нашата планета става все по–гъсто населена, тъй като човешкото поведение поставя хората пред по–голям риск и тъй като земните ресурси биват стопанисвани все по–зле, бедствията ще продължават да връхлитат човека. Оказването на помощ представлява предизвикателство, както ще покаже следващата статия.

[Бележка под линия]

[Информация за източника на снимката на страница 3]

Горе: Information Services Department, Ghana; вдясно: San Angelo Standard-Times

 [Информация за източника на снимката на страница 2]

КОРИЦА: Maxie Roberts/Courtesy of THE STATE