Оказване на помощ сред развалините

УСИЛИЯТА на човека да оказва помощ непосредствено след бедствие наистина са достойни за похвала. Много програми за помощ са помогнали да се построят отново домове, да се съберат отново семейства и преди всичко да бъде спасен животът на много хора.

Когато връхлита бедствие, Свидетелите на Йехова се възползуват от всички мерки, осигурени чрез светски програми за помощ, и са благодарни за тях. В същото време те имат библейското задължение да ‘струват добро най–вече на своите по вяра’. (Галатяни 6:10) Да, Свидетелите се чувствуват като роднини; те гледат един на друг като на „семейство“. Затова се наричат помежду си „брат“ и „сестра“. — Сравни Марко 3:31–35; Филимон 1, 2.

Затова, когато някакво бедствие засегне една област, старейшините сред Свидетелите  на Йехова полагат старателни усилия да установят местонахождението и нуждите на всеки член на сбора и уреждат необходимата помощ. Нека да видим как стана това на практика в Акра (Гана), Сан Анджело (САЩ) и Кобе (Япония).

Акра — „Ноевите дни в умален вид“

Дъждът започнал да вали около 11 часа вечерта и се изливал безмилостно в продължение на часове. „Толкова силно валеше, че цялото ми семейство не можа да спи“ — казва Джон Тумаси, Свидетел на Йехова от Акра. Вестник Daily Graphic [„Дейли График“] нарече това „Ноевите дни в умален вид“. „Опитахме се да качим някои по–ценни неща на по–горен етаж — продължава Джон, — но когато отворихме вратата към стълбището, пороят нахлу вътре.“

Властите предупредили хората да се евакуират, но мнозина се колебаели, като се страхували, че един празен дом — дори и пълен с вода — може да привлече крадци. Някои не можели да напуснат домовете си дори и да искат. „С мама не можехме да отворим вратата — казва едно момиче на име Паулина. — Водата продължаваше да се покачва, затова се качихме върху дървени варели и се държахме за една греда на покрива. Накрая, около пет часа сутринта нашите съседи ни спасиха.“

Веднага щом беше възможно, Свидетелите на Йехова се заловиха за работа. Една сестра християнка на име Беатрис споделя: „Старейшините в сбора ни търсеха и ни намериха в къщата на един събрат Свидетел, където се бяхме скрили. Само три дни след наводнението старейшините и по–младите членове на сбора ни се притекоха на помощ и изчистиха калта от вътрешните и външните стени на нашата къща. Дружество „Стражева кула“ осигури препарати за почистване, дезинфекционни препарати, боя, дюшеци, одеяла, платове и дрехи за децата. Братята ни изпратиха храна за няколко дни. Бях дълбоко трогната!“

Джон Тумаси, цитиран по–горе, казва: „Казах на другите наематели, че нашето Дружество ни е изпратило препарати за почистване и дезинфекция, достатъчни да изчистим целия блок. Около 40 наематели помогнаха в чистенето. Дадох част от препаратите на съседите си, включително и на един мъж, който е свещеник в местната църква. Колегите ми погрешно мислеха, че Свидетелите на Йехова проявяват любов само към техните си хора.“

Християнските братя и сестри много оцениха любещата помощ, която им беше оказана. Брат Тумаси направи заключението: „Въпреки че нещата, които изгубих при наводнението, имаха по–голяма парична стойност, отколкото помощите, които получихме, моето семейство и аз смятаме, че поради тази трогателна мярка от страна на Дружеството ние спечелихме много повече, отколкото изгубихме.“

Сан Анджело — „Шумът беше такъв, сякаш идваше краят на света“

Торнадото, което опустоши град Сан Анджело на 28 май 1995 г., изкорени дървета, счупи електрически стълбове и събори електрическите жици по пътищата. Вятърът бушуваше със 160 километра в час, като повреди много обществени структури. Над 20 000 къщи останаха без ток. Тогава започна да пада градушка. Националната метеорологична служба съобщи за „град с големината на топка за голф“, след това за „град  с големината на топка за бейзбол“ и накрая за „град с големината на грейпфрут“. Атаката беше оглушителна. Един жител казва: „Шумът беше такъв, сякаш идваше краят на света.“

След бурята настъпи зловещо спокойствие. Хората бавно излизаха от разрушените си къщи, за да видят щетите. Дърветата, които все още стояха, нямаха листа. Къщите, които бяха останали, изглеждаха като одрани. В някои области градушката покри земята на преспи, дълбоки по един метър. Хиляди прозорци на къщи и коли бяха счупени по време на бурята, така че сега сред градушката, която покриваше земята, блестяха парчета счупено стъкло. „Когато стигнах до моята къща — казва една жена, — просто останах в колата на пътя и се разплаках. Повредите бяха толкова големи, това просто ме съкруши.“

Програмите за помощ и болниците бързо осигуриха финансова подкрепа, строителни материали, медицинско лечение и съвет. Похвално е, че много хора, които бяха жертви на бурята, правеха всичко, каквото можеха, за да помогнат на другите.

Сборовете на Свидетелите на Йехова също предприеха действия. Обри Конър, старейшина в Сан Анджело, казва: „Веднага след като бурята престана, по телефона проверявахме положението на всички братя и сестри. Помагахме си взаимно, както и на съседите, които не са Свидетели, да заковем прозорците си, да сложим пластмасово фолио на покривите и да защитим домовете си от стихиите, колкото беше възможно. След това направихме списък на хората от сбора, чийто дом беше засегнат. Около сто къщи се нуждаеха от поправка и материалите, които бяха изпратени от агенциите за помощ, не бяха достатъчни. Затова купихме допълнителни материали и се организирахме за работа. Общо около 1000 Свидетели бяха доброволци, около 250 души всяка събота и неделя. Някои пътуваха по 740 километра, за да дойдат. Всички работиха неуморно, често при температура около 40°C. Дори една 70–годишна сестра работеше с нас всяка събота и неделя, с изключение на един път, тогава се поправяше нейната къща. И през тази събота и неделя тя беше на собствения си покрив, помагайки в ремонта!

Често чувахме забележки от наблюдатели, като например: ‘Не би ли било хубаво, ако и другите религии направят така за своите членове?’ Съседите ни бяха впечатлени, като виждаха екип от по 10–12 доброволци (сред които и сестри) да идват в петък рано сутринта в дома на свой събрат Свидетел, готови да поправят или дори да построят наново целия покрив безплатно. В повечето случаи работата беше свършена за една събота и неделя. Понякога се случваше светски работници да са започнали вече да поправят нечий покрив, когато нашият екип пристигаше при съседите. Ние сваляхме стария покрив и го покривахме наново, и дори изчиствахме двора, преди те да са свършили със своята работа. Понякога те спираха работата си, просто за да ни наблюдават!“

Брат Конър завършва: „На всички ще ни липсват преживяванията, на които се радвахме заедно. Опознахме се от различни страни, като ние проявявахме братска любов и към нас проявяваха такава както никога досега. Имаме чувството, че това е само един пример за живота в божия нов свят, когато братята и сестрите ще си помагат помежду си, защото наистина искат да го правят.“ — 2 Петър 3:13.

 Кобе — „Развалини от дърво, мазилка и човешки тела“

Предполагаше се, че жителите на град Кобе са подготвени. Наистина, всяка година на 1 септември те провеждат Ден за предотвратяване на бедствията. Тогава децата в училище имат учения за справяне със земетресенията, военните тренират спасителни мисии с хеликоптери, а пожарните изкарват своите апарати, имитиращи земетресение, в които доброволци упражняват уменията си да преживеят в една кутия с големината на стая, която се клати и тресе точно както при истинско земетресение. Но когато се случи истинският трус на 17 януари 1995 г., всички подготовки се оказаха напразни. Десетки хиляди покриви се срутиха — нещо, което никога не беше се случвало в симулаторите. Влакове се обърнаха настрани; магистрали се разпаднаха; газопроводи и водопроводи се пробиха; къщи се срутиха, сякаш бяха от картон. Списание „Тайм“ описа сцената като „развалини от дърво, мазилка и човешки тела“.

След това започнаха пожарите. Сградите избухваха в пламъци, докато обезсърчените огнеборци бяха задържани в едно километрично улично задръстване. Онези, които стигаха до пожара, често установяваха, че не могат да вземат вода от повредения водопровод на града. „Първият ден беше абсолютна паника — каза един служител. — Никога в живота си не съм се чувствувал толкова безсилен, като знаех, че има толкова много хора, погребани в онези горящи къщи. И като знаех, че нищо не мога да направя.“

Общо около 5000 души бяха убити и приблизително 50 000 сгради бяха превърнати в развалини. Кобе имаше само една трета от храната, от която се нуждаеше. За да се сдобият с вода, някои хора прибегнаха до събирането на замърсена течност под счупените водопроводни тръби. Много от останалите без дом избягаха в убежищата, в някои от които се даваше храна, представляваща по една топка ориз на човек на ден. Скоро плъзна недоволство. „Властите не правят нищо — оплакал се един мъж. — Ако продължаваме да разчитаме на тях, ще умрем от глад.“

Сборовете на Свидетелите на Йехова в Кобе и околните области се организираха веднага. Един пилот на хеликоптер, който лично видял тяхната работа, каза: „Отидох в областта на бедствието в деня на земетресението и прекарах една седмица там. Когато пристигнах в едно скривалище, всичко беше хаос. Не се извършваше никаква работа за осигуряване на помощи. Свидетелите на Йехова бяха единствените, които се втурнаха към бедствието, като разрешаваха проблемите един след друг.“

Наистина, имаше много работа, която трябваше да се свърши. Десет Зали на Царството не можеха да се използуват и над 430 Свидетели бяха без дом. Още около 1206 домове, в които те живееха, се нуждаеха от ремонт. Освен това семействата на 15 Свидетели, които бяха умрели в бедствието, отчаяно се нуждаеха от утеха.

Около 1000 Свидетели от цялата страна доброволно дадоха времето си, за да помагат в ремонтните работи. „Когато работехме по къщите на изучаващи Библията, които още не бяха покръстени — отбелязва един брат, — винаги ни питаха: ‘Колко трябва да платим за всичко това?’ Като им казвахме, че работата е поддържана от сборовете, те ни благодаряха, като казваха: ‘Онова, което изучавахме, се превърна в действителност!’“

Мнозина бяха впечатлени от това как Свидетелите откликнаха бързо и старателно на бедствието. „Бях дълбоко впечатлен — казва пилотът, цитиран по–горе. — Наричате се ‘брат’ и ‘сестра’. Видях как си помагате един на друг; вие наистина сте едно семейство.“

Самите Свидетели научиха ценен урок от земетресението. Една сестра признава: „Винаги съм смятала, че колкото по–голяма става една организация, толкова по–трудно е да проявяваш лична загриженост.“ Но нежната грижа, която тя получила, променила възгледа ѝ. „Сега знам, че Йехова се грижи за нас не само като организация, но също така и като отделни личности.“ Но трайното избавление от бедствията е пред нас.

Скоро трайно избавление!

Свидетелите на Йехова очакват времето, когато човешкият живот и средствата за неговото поддържане няма вече да бъдат прекратявани от бедствия. В божия нов свят човекът ще бъде научен да сътрудничи с околната среда на земята. Когато хората изоставят егоистичните действия, те ще бъдат по–малко уязвими спрямо природните бедствия.

Освен това Йехова Бог — Създателят на природните сили — ще се погрижи за това неговото човешко семейство и земното му творение никога вече да не бъдат заплашвани от силите в природата. Тогава земята наистина ще бъде рай. (Исаия 65:17, 21, 23; Лука 23:43) Пророчеството от Откровение 21:4 ще има славно изпълнение: „Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.“

[Снимка на страница 5]

Беатрис Джонс (вляво) показва как тя и други образували верига, за да минат през водите на наводнението

[Снимка на страница 6]

Помощ след торнадото