‘Припомняйте си предишните дни’ — защо?

‘ПРИПОМНЯЙТЕ си предишните дни.’ Този съвет на апостол Павел, записан около 61 г. от н.е., бил насочен към християните от еврейски произход в Юдея. (Евреи 10:32, „Верен“) Какво дало повод за тази препоръка? Защо било необходимо поклонниците на Йехова през първи век да не забравят миналото? Можем ли ние да извлечем полза, ако се вслушаме в подобно напомняне днес?

През вековете библейските писатели неведнъж предупреждавали да не се проявява пренебрежение или невнимание спрямо миналото. Предишните времена и събития трябвало да бъдат помнени и да се вземат под внимание. Дори Йехова казал: „Помнете предишните неща от древността; защото Аз съм Бог, и няма друг.“ (Исаия 46:9) Нека да разгледаме три основателни причини за това да се вслушаме в този съвет.

Стимул и насърчение

Първо, това може да бъде голям източник на стимул и насърчение. Когато Павел писал писмото си до еврейския сбор, той се обръщал към събратя християни, чиято вяра ежедневно била подлагана на изпитание поради противопоставяне от страна на юдеите. Признавайки необходимостта от това да изграждат издръжливост, Павел казал: „Припомняйте си също предишните дни, когато, след като бяхте просветлени, издържахте голяма борба от страдания.“ (Евреи 10:32, „Верен“) Помненето на миналите дела на лоялност в духовната война щяло да им даде необходимата смелост да завършат състезанието. По подобен начин пророк Исаия писал: „Помнете това, за да можете да съберете смелост.“ (Исаия 46:8, NW) Имайки предвид подобно желателно влияние, Исус Христос казал на сбора в Ефес: „Спомни си откъде си паднал [любовта, която имаше отначало] и се покай, и върши първите си дела.“ — Откровение 2:4, 5, „Верен“.

Призивът да ‘помним старите дни, да мислим за миналите години от поколение на поколение’, бил постоянна тема на речите на Моисей пред Израил, като призовавал народа към безстрашна лоялност спрямо Йехова. (Второзаконие 32:7, NW) Обърни внимание на думите му във Второзаконие 7:18: „Да се не уплашиш от тях [ханаанците]; да помниш добре що направи Господ твоят Бог на Фараона и на всичките египтяни.“ Припомнянето на спасителните действия на Йехова в полза на неговите хора трябвало да бъде стимул за тяхното непрекъснато вярно придържане към законите на Бога. — Второзаконие 5:15; 15:15.

За съжаление израилтяните често се поддавали на греха на забравата. С какъв резултат? „Изново изпитваха Бога, и предизвикваха Светия Израилев! Не си спомняха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника.“ (Псалм 78:41, 42) В крайна сметка това, че забравяли заповедите на Йехова, довело до това да бъдат отхвърлени от него. — Матей 21:42, 43.

Добър пример бил даден от псалмиста, който писал: „Ще спомена делата  Господни; защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността, и ще размишлявам върху всичко що си сторил, и деянията Ти ще преговарям.“ (Псалм 77:11, 12) Подобен размисъл върху миналата лоялна служба и любещите дела на Йехова ще ни даде необходимия стимул, насърчение и преценка. Също така ‘припомнянето на предишните дни’ може да служи за прогонване на умората и може да ни подтикне да направим всичко, каквото можем, и вярно да издържим.

Да се учим от миналите грешки

Второ, това, че не забравяме, може да бъде средство, чрез което да се учим от минали грешки и техните последствия. Имайки това предвид, Моисей посъветвал израилтяните: „Помни и да не забравяш, колко си раздразнявал Господа твоя Бог в пустинята; от деня, когато излязохте из Египетската земя, догдето стигнахте на това място, вие сте били непокорни Господу.“ (Второзаконие 9:7) Както посочил Моисей, резултатът от това непокорство от страна на израилтяните бил, че ‘Господ ги водил четиридесет години из пустинята’. Защо те били насърчени да помнят това? То било, за да се смирят и за да им служи като коригиране на техните бунтовни пътища, така че да ‘пазят заповедите на Господа, техния Бог, да ходят в пътищата Му и да се боят от Него’. (Второзаконие 8:2–6) Те трябвало да се научат да не повтарят миналите грешки.

Един писател отбелязал: „Предпазливият човек извлича полза от личен опит, а мъдрият — от опита на другите.“ Докато Моисей приканвал народа на Израил да извлича полза от размишляването върху собствените си минали грешки, апостол Павел съветвал другите — сбора в Коринт през първи век, а впоследствие и нас — да си вземат поука от същото историческо повествование. Той писал: „А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.“ (1 Коринтяни 10:11) Исус Христос имал предвид още едно древно библейско събитие и необходимостта да се поучим от него, когато казал: „Помнете Лотовата жена.“ (Лука 17:32; Битие 19:1–26) Английският поет и философ Самюъл Тейлър Колридж писал: „Ако хората можеха да се учат от историята, какви уроци щеше да ни даде тя!“

Скромност и признателност

Трето, помненето може да породи у нас богоугодните качества скромност и признателност. Като се радваме на многото аспекти от нашия целосветски духовен рай, нека никога да не забравяме, че той стои на определени основи. Те включват лоялност, любов, самопожертвувателност, смелост при сблъсък с враждебност, издръжливост, дълготърпение и вяра — качества, проявявани от нашите християнски братя и сестри, които преди десетилетия са започнали делото в различни страни. В края на сведенията за съвременната история на божия народ в Мексико в 1995 Yearbook of Jehovah’s Witnesses [„Годишник на Свидетелите на Йехова за 1995 г.“] се казва: „Хората, които едва наскоро са се свързали със Свидетелите на Йехова, може да бъдат изненадани от изпитанията, с които са се сблъсквали онези, които са участвували в започването на делото в Мексико. Те са свикнали с един духовен рай, в който има изобилие от духовна храна, в който има стотици хиляди богобоязливи братя и в който службата за Бога се извършва по добре организиран начин.“

Тези, които проправяли пътя, често работели сами или в малки изолирани групи. Те се сблъсквали със самота, лишения и други сурови изпитания на безкомпромисността, докато постоянствували във възвестяването на посланието на Царството. Колко стоплящо сърцето е да знаем, че макар и много от тези служители от миналото да са напуснали земната сцена, Йехова помни тяхната вярна служба! Апостол Павел потвърдил  това, когато писал: „Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име.“ (Евреи 6:10) Ако Йехова помни с признателност, нима не трябва и ние да правим същото с дух на благодарност?

Онези, които скоро са се запознали с истината, могат да се запознаят с тази история от публикацията Jehovah’s Witnesses—Proclaimers of God’s Kingdom [„Свидетелите на Йехова — възвестители на божието Царство“]. a Освен това, ако имаме привилегията да принадлежим към семейство или християнски сбор, сред чиито членове има дълго служещи възрастни братя и сестри, ние сме подканени в духа на Второзаконие 32:7 (NW) да ‘помним старите дни, да мислим за миналите години от поколение на поколение; да питаме баща си и той може да ни каже; нашите възрастни мъже, и те могат да ни кажат’.

Да, припомнянето на предишните дела на богоугодна преданост може да ни подтикне да продължаваме да издържаме с радост в християнската си служба. Също така, историята съдържа поуки, които ние трябва да научим. И размишляването върху нашия благословен от Бога духовен рай поражда добрите качества скромност и признателност. Наистина, ‘припомняйте си предишните дни’.

[Бележка под линия]