Акила и Прискила — едно образцово семейство

„ПРЕДАЙТЕ моите поздрави на Приска и Акила, моите съработници в Христос Исус, които рискуваха главите си за моята душа, на които не само аз, но и всички сборове на народите отдават благодарност.“ — Римляни 16:3, 4, NW.

Тези думи на апостол Павел към християнския сбор в Рим показват дълбокото уважение и сърдечно отношение, което той имал към това семейство. Той се постарал да не ги забрави, когато писал до техния сбор. Но кои били тези двама „съработници“ на Павел и защо били толкова скъпи и за него, и за сборовете? — 2 Тимотей 4:19.

Акила бил юдеин от диаспората (разпръснатите измежду народите юдеи) и бил родом от Понт, една област в северна Мала Азия. Заедно със съпругата си Прискила (Приска) той се установил в Рим. В този град имало доста голяма юдейска общност, поне от завладяването на Йерусалим от Помпей през 63 г. пр.н.е., когато голям брой затворници били отведени в Рим като роби. Всъщност римски надписи разкриват съществуването на дузина или повече синагоги в този древен град. Голям брой юдеи от Рим присъствували в Йерусалим на Петдесетница 33 г. от н.е., когато чули добрата новина. Вероятно именно чрез тях християнското послание за първи път стигнало до столицата на Римската империя. — Деяния 2:10.

Но юдеите били изгонени от Рим през 49 или началото на 50 г. от н.е. по заповед на император Клавдий. В резултат на това апостол Павел срещнал Акила и Прискила в гръцкия град Коринт. Когато Павел пристигнал в Коринт, Акила и Прискила любезно му оказали гостоприемство и му предложили работа, тъй като имали общ занаят — правенето на шатри. — Деяния 18:2, 3.

Майстори на шатри

Това не била лесна работа. Правенето на шатри включвало рязане и съшиване на парчета от твърда, груба тъкан или кожа. Според историка Фернандо Бейа това била „работа, изискваща познание и внимание“ от страна на майстора на шатри, който работел с „груби, съпротивляващи се тъкани, използувани за лагеруване при пътуване, за заслон от слънце и дъжд или за опаковане на стоки в трюмовете на кораби“.

Това повдига един въпрос. Нима Павел не бил казал, че бил ‘възпитан при Гамалииловите нозе’, като така за него бил подготвен пътят към една престижна бъдеща кариера? (Деяния 22:3) Макар че това е вярно, юдеите през първи век смятали за чест един младеж да се учи на занаят, дори ако щял да получи високо образование. Затова вероятно както Акила, така и Павел били придобили умението да правят шатри, когато били млади. Този опит се оказал много полезен по–късно. Като християни обаче те не смятали тази светска работа за своя главна цел. Павел обяснил, че работата, която вършел в Коринт заедно с Акила и Прискила, била само средство за поддържане на неговата главна дейност — изявяването на добрата новина, без той ‘да налага скъп товар на никого’. — 2 Солунци 3:8, NW; 1 Коринтяни 9:18; 2 Коринтяни 11:7.

Явно Акила и Прискила с радост правели всичко, каквото могат, за да улеснят  мисионерската служба на Павел. Кой знае колко пъти тримата приятели са спирали работата си, за да дадат неофициално свидетелство на клиенти и минувачи! И въпреки че тяхната работа по правене на шатри била непретенциозна и изморителна, те били щастливи да я вършат, като работели дори „денем и нощем“, за да подкрепят божиите интереси — както много съвременни християни се издържат с работа на непълен работен ден или сезонна работа, за да отдават повече от останалото си време в помощ на това хората да чуят добрата новина. — 1 Солунци 2:9; Матей 24:14; 1 Тимотей 6:6.

Примери на гостоприемство

Павел вероятно използувал дома на Акила като база за своята мисионерска дейност по време на 18–те месеца, които прекарал в Коринт. (Деяния 18:3, 11) Следователно е възможно Акила и Прискила да са имали удоволствието да приемат на гости и Сила (Силваний), и Тимотей при тяхното пристигане от Македония. (Деяния 18:5) Двете писма на Павел до Солунците, които по–късно станали част от книгите на Библията, може да са били писани по време на престоя на апостол Павел при Акила и Прискила.

Лесно е да си представим, че по онова време домът на Прискила и Акила е бил истински център на теократична дейност. Вероятно той бил посещаван от много скъпи приятели — Стефанин и неговото семейство, първите християни от провинцията Ахаия, покръстени от самия Павел, Тит Юст, който позволил на Павел да използува къщата му, за да изнася доклади, и Крисп, началника на синагогата, който приел истината заедно с целия си дом. (Деяния 18:7, 8; 1 Коринтяни 1:16) А също така сред тях били Фортунат и Ахаик, Гаий, в чийто дом може би се провеждали събранията на сбора, Ераст, настойникът на града, Тертий, секретарят, на когото Павел продиктувал писмото си до Римляните, и Фива, една вярна сестра в съседния сбор в Кенхрея, която вероятно занесла писмото от Коринт до Рим. — Римляни 16:1, 22, 23, NW; 1 Коринтяни 16:17.

Съвременните служители на Йехова, които са имали възможност да окажат гостоприемство на някой пътуващ служител, знаят колко насърчително и незабравимо може да бъде това. Укрепващите случки, които се споделят при такива случаи, могат да бъдат истински източник на духовно освежаване за всички. (Римляни 1:11, 12) И както Акила и Прискила, онези, които отварят домовете си за провеждане на събрания, може би за Изучаване на книга в сбора, имат радостта и удовлетворението от това, че могат да допринесат по този начин за напредъка на истинското поклонение.

Акила и Прискила били толкова близки приятели с Павел, че тръгнали с него, когато той напуснал Коринт през пролетта на 52 г. от н.е., и го придружили чак до Ефес.  (Деяния 18:18–21) Те останали в този град и поставили основата за следващото посещение на апостола. Именно тук тези надарени способни учители на добрата новина ‘взели със себе си’ красноречивия Аполос и имали радостта да му помогнат да разбере „по–точно пътя на Бога“. (Деяния 18:24–26, NW) Когато някъде през зимата на 52–53 г. от н.е. Павел отново посетил Ефес по време на третото си мисионерско пътуване, нивата, обработвана от това енергично семейство, вече била узряла за жетва. В продължение на почти три години Павел проповядвал и поучавал там за „Пътя“ (NW), докато сборът в Ефес провеждал събранията си в дома на Акила. — Деяния 19:1–20, 26; 20:31; 1 Коринтяни 16:8, 19.

По–късно, когато се върнали в Рим, тези приятели на Павел продължили да ‘се предават на гостолюбие’, като предоставили дома си на разположение за християнските събрания. — Римляни 12:13; 16:3–5.

Те ‘рискували главите си’ за Павел

Вероятно Павел също отседнал при Акила и Прискила, докато бил в Ефес. Дали бил при тях по време на вълнението на майсторите на сребърни изделия? Според повествованието в Деяния 19:23–31, когато занаятчиите, които правели олтари, се разбунтували срещу проповядването на добрата новина, братята трябвало да възпрат Павел да не рискува живота си, като излезе пред тълпата. Някои библейски коментатори предполагат, че именно при тези рисковани обстоятелства Павел може да се е ‘отчаял дори за живота си’ и Акила и Прискила са се намесили по някакъв начин, ‘рискувайки главите си’ за него. — 2 Коринтяни 1:8; Римляни 16:3, 4, NW.

Когато ‘утихнала мълвата’, Павел мъдро напуснал града. (Деяния 20:1) Без съмнение Акила и Прискила също се сблъсквали с противопоставяне и присмех. Дали това ги накарало да се чувствуват обезсърчени? Точно обратното, Акила и Прискила смело продължили със своите християнски усилия.

Семейство с близки взаимоотношения

След края на управлението на Клавдий, Акила и Прискила се върнали в Рим. (Римляни 16:3–15) Но последния път, когато те са споменати в Библията, ги намираме пак в Ефес. (2 Тимотей 4:19) Отново, както на всички други места в Писанията, съпругът и съпругата са споменати заедно. Какво обединено семейство с близки взаимоотношения! Павел не можел да мисли за този скъп брат, Акила, без да си спомни за вярното сътрудничество на неговата съпруга. И какъв хубав пример е това за християнските семейства днес, тъй като лоялната подкрепа на един отдаден партньор позволява на другия да прави повече в „Господното дело“, понякога дори повече, отколкото би било възможно да направи като неженена личност. — 1 Коринтяни 15:58.

Акила и Прискила служили в няколко различни сбора. Като тях, много пламенни съвременни християни са се поставили на разположение да се преместят там, където нуждата е по–голяма. Те също така изпитват радостта и удовлетворението, които идват, когато се вижда, че интересите на Царството растат и че е възможно култивирането на сърдечно и скъпоценно християнско приятелство.

Чрез своя прекрасен пример на християнска любов Акила и Прискила спечелили признателността на Павел и на другите. Но дори още по–важно е, че те си изградили добра репутация пред самия Йехова. Писанията ни уверяват: „Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.“ — Евреи 6:10.

Ние може да нямаме възможност да даваме от себе си по начините, по които Акила и Прискила правели това, но можем да подражаваме на техния отличен пример. Ще имаме дълбоко удовлетворение, когато отдаваме енергията си и живота си за свята служба, като никога не забравяме ‘да правим благодеяния и да споделяме с другите благата си; защото такива жертви са угодни на Бога’. — Евреи 13:15, 16.