Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Кое е най–важното нещо в твоя живот?

Кое е най–важното нещо в твоя живот?

Кое е най–важното нещо в твоя живот?

„Дай ми да зная пътя, по който трябва да ходя.“ — ПСАЛМ 143:8.

1. До какъв извод стигнал цар Соломон относно човешките стремежи и постижения?

 ВЕРОЯТНО знаеш добре, че животът е изпълнен с дейности и занимания. Когато се замислиш за това, можеш да определиш някои от тях като необходими. Други дейности и занимания са по–маловажни, или дори не носят никаква полза. И фактът, че съзнаваш това, означава, че си съгласен с един от най–мъдрите човеци — цар Соломон. След като направил цялостен преглед на житейските дейности, той обобщил: „Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е длъжността на човека.“ (Еклисиаст 2:4–9, 11; 12:13 [бел. под линия]) Какво означава това за нас днес?

2. Какъв основен въпрос трябва да си зададат боящите се от Бога хора, което ще доведе до какви свързани с него други въпроси?

2 Ако искаш да ‘се боиш от Бога и да пазиш заповедите Му’, тогава си задай следния отправящ предизвикателство въпрос: ‘Кое е най–важното нещо в моя живот?’ Вярно е, че може би не мислиш върху този въпрос всеки ден, но защо да не го разгледаш сега? Всъщност той води до някои други, свързани с него въпроси, като например: ‘Възможно ли е да наблягам прекалено много на моята работа, или професия, или на материалните неща? Какво място заемат моят дом, моето семейство и моите близки?’ Един младеж може да се запита: ‘До каква степен времето и вниманието ми са заети с моето образование? Дали всъщност някое хоби, спорт, вид развлечение или област на техниката са основното, което ме интересува?’ И независимо от това на каква възраст сме или какво е нашето положение, ние трябва основателно да се запитаме: ‘Какво място заема службата на Бога в моя живот?’ Вероятно ще се съгласиш, че е необходимо нещата да се степенуват по важност. Но как и къде можем да получим помощ, за да ги подредим по важност мъдро?

3. Какво се включва в степенуването на нещата по важност от страна на християните?

3 „Най–важно“ има основното значение на нещо, което е преди всичко друго или трябва да се има предвид най–напред. Независимо от това дали си Свидетел на Йехова, или си сред милионите искрени изследователи на божието Слово, свързани със Свидетелите, разгледай следната истина: „Има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето.“ (Еклисиаст 3:1) Тук с основание се включва и твоята любеща загриженост за семейните взаимоотношения. (Колосяни 3:18–21) Тук се включва това да осигуряваш издръжката на семейството си чрез светска работа. (2 Солунци 3:10–12; 1 Тимотей 5:8) И за разнообразяване можеш да отделиш време за хоби или за почивка, или за развлечение. (Сравни Марко 6:31.) Но нима, като помислиш сериозно, не виждаш, че нито едно от тези неща не е най–важното в твоя живот? Нещо друго е по–важно.

4. Как Филипяни 1:9, 10 е свързано с нашето степенуване на нещата по важност?

4 Вероятно признаваш, че ръководните принципи на Библията са ценно помагало при степенуването на нещата по важност и при вземането на мъдри решения. Например, във Филипяни 1:9, 10NW християните са подканени да ‘изобилствуват все повече и повече с точно познание и пълно разбиране’. С каква цел? Апостол Павел добавил: ‘За да можете да се грижите за по–важните неща.’ Не е ли логично? Въз основа на точното познание един проницателен християнин може да определи какво трябва да го интересува на първо място — тоест, да бъде най–важното — в живота.

Образец относно това кое е най–важното

5. Как Писанията показват какво било най–важното в живота на Исус, описвайки образеца, който е даден на християните?

5 Ние намираме скъпоценна част на познанието в думите на апостол Петър: „Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки.“ (1 Петър 2:21) Да, като помощ относно това кое е най–важното в живота можем да изследваме какво мисли Исус Христос за това. Псалм 40:8 казва пророчески за него: „Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.“ Ето как Исус изразил същата мисъл: „Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.“ — Йоан 4:34; Евреи 12:2.

6. Как можем ние да имаме същите резултати, каквито постигнал Исус, като поставил вършенето на божията воля на първо място?

6 Обърни внимание на този ключ — вършенето на божията воля. Примерът на Исус подчертава какво трябва да направят най–важното в своя живот неговите ученици, защото Исус казал, че „всеки, който е съвършено обучен, ще бъде като учителя си“. (Лука 6:40NW) Освен това като ходел в пътя, замислен от Баща му, Исус показал, че има „пълнота от радост“ в това да смяташ божията воля за най–важното. (Псалм 16:11; Деяния 2:28) Разбираш ли какво означава това? Когато Исусовите последователи избират вършенето на божията воля за най–важното нещо в живота си, те ще се наслаждават на „пълнота от радост“ и на истински живот. (1 Тимотей 6:19) Затова са налице повече основания за това вършенето на божията воля да бъде най–важното нещо в нашия живот.

7, 8. С какви изпитания се сблъскал Исус, и какво можем да научим от това?

7 Веднага след като Исус символизирал представянето си да върши божията воля, Дяволът се опитал да го отвърне от този път. Как? С изкушения в три области. Всеки път Исус отговарял с библейски изрази, неоставящи място за съмнение. (Матей 4:1–10) Но го очаквали по–нататъшни изпитания — преследване, присмех, предателство от страна на Юда, фалшиви обвинения и след това смърт на мъченически стълб. Но нито едно от тези изпитания не накарало лоялния божи Син да се отклони от пътя си. В един критичен момент Исус се молел: „Не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. . . . Нека бъде Твоята воля.“ (Матей 26:39, 42) Нима не трябва всеки един от нас да бъде дълбоко развълнуван от тази страна на образеца, който ни е оставен, като това ни кара да ‘постоянствуваме в молитва’? — Римляни 12:12NW.

8 Да, най–полезно при степенуването на нещата по важност е божественото ръководство, особено ако се сблъскваме с врагове на истината и противници на божията воля. Припомни си молбата на верния цар Давид за ръководство, когато срещу него имало вражеско противопоставяне. Ще видим това, като разгледаме част от Псалм 143. Това ще ни помогне да разберем как можем да засилим личните си взаимоотношения с Йехова и да бъдем укрепени да продължаваме да смятаме вършенето на божията воля за най–важното нещо в своя живот.

Йехова чува нашите молитви и им отговаря

9. (а) Макар че Давид бил грешник, какво показват неговите думи и дела? (б) Защо ние не трябва да се отказваме да вършим онова, което е правилно?

9 Макар че бил грешен и смъртен човек, Давид вярвал, че Йехова ще чуе неговата молба. Той се молел смирено: „Господи, послушай молитвата ми, дай ухо на молбите ми; отговори ми според верността Си и според правдата Си. И не влизай в съд със слугата Си; защото пред Тебе няма да се оправдае ни един жив човек.“ (Псалм 143:1, 2) Давид съзнавал своето несъвършенство, но сърцето му било неразделено спрямо Бога. Затова той бил уверен, че ще получи отговор в праведност. Нима това не ни насърчава? Дори и да не отговаряме изцяло на божията праведност, ние можем да бъдем уверени, че той ни чува, стига сърцето ни да е цяло спрямо него. (Еклисиаст 7:20; 1 Йоан 5:14) Като постоянствуваме в молитва, ние трябва да имаме намерение да ‘побеждаваме злото чрез доброто’ в тези лоши дни. — Римляни 12:20, 21; Яков 4:7.

10. Защо Давид преживявал тревожни времена?

10 Давид имал врагове, също както и ние имаме врагове. Било като беглец, преследван от Саул, принуден да търси убежище в усамотени, недостъпни места, или като цар, тормозен от враговете си, Давид изживявал тревожни периоди. Той описва как му се отразявало това: „Неприятелят подгони душата ми . . . Турил ме е да живея в тъмни места . . . Духът ми до дън изнемогва в мене, сърцето ми е съвсем усамотено.“ (Псалм 143:3, 4) Имал ли си причини да изпитваш същото?

11. С какви безпокойни периоди се сблъскали съвременните служители на Бога?

11 Натиск от страна на врагове, изпитания поради жестоки икономически трудности, сериозна болест или други тревожни проблеми са довели някои от хората на Бога да смятат, че духът им ще се предаде. Понякога сърцата им също са били като безчувствени. Сякаш всеки един от тях поотделно е викал: „Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, пак ще ме съживиш . . . Наново ще ме утешиш.“ (Псалм 71:20, 21) Как им е била оказана помощ?

Как да се изправяме срещу усилията на враговете

12. Как цар Давид се справял с опасностите и изпитанията?

12 Псалм 143:5 показва какво направил Давид, когато бил в опасност и в много сериозни изпитания: „Спомням си древните дни, размишлявам за всичките Твои дела, поучавам се в творенията на ръцете Ти.“ Давид си припомнял как Бог се отнасял със своите служители и как самият той бил избавян. Той размишлявал относно това какво бил направил Йехова заради своето велико име. Да, Давид размишлявал за божиите дела.

13. Как нашият размисъл върху древните и съвременни примери на верни служители ни помага да издържим, когато се сблъскваме с изпитания?

13 Нима ние не сме си припомняли често отношенията на Бога с неговите хора? Разбира се! Тук се включва и записаното от ‘големия облак свидетели’ от предхристиянски времена. (Евреи 11:32–38; 12:1) Помазаните християни от първи век също били насърчени да продължават да ‘си припомнят още за първите дни’ и за онова, което са издържали. (Евреи 10:32–34) А преживяното от божиите служители в днешно време, като например нещата, записани в книгата Jehovah’s Witnesses—Proclaimers of God’s Kingdom [„Свидетелите на Йехова — възвестители на божието Царство“] a? Случаите, записани там и другаде, ни дават възможност да си припомним как Йехова е помагал на своите хора да издържат възбрани, затвори, тълпи и концентрационни лагери, както и лагери с каторжен труд. Изпитания е имало и в разкъсваните от войни страни, като например Бурунди, Либерия, Руанда и бивша Югославия. Когато се появило противопоставяне, хората на Бога са издържали, защото са поддържали здрави взаимоотношения с Йехова. Неговата ръка е подкрепяла онези, които са направили вършенето на неговата воля най–важното нещо в живота си.

14. (а) Какъв е един от примерите, когато Бог подкрепя човек в ситуация, може би подобна на нашата? (б) Какво научаваш ти от този пример?

14 Ти обаче можеш да кажеш, че не си изпитвал толкова брутално малтретиране и може би смяташ, че не е много вероятно това да се случи някога. Но подкрепата, която Бог оказва на своите хора, не винаги се е осъществявала в такива драматични според някои обстоятелства. Той е подкрепял много „обикновени“ хора в „нормални“ обстоятелства. Ето един от многото примери за това: „Стражева кула“ от 1 декември 1996 г. съдържаше разказ на Пенелопе Макрис. Какъв прекрасен пример за християнска непоколебимост! Можеш ли да си припомниш онова, което тя понесла от своите съседи, как се борела със сериозни болести и какви усилия положила да остане в целодневна служба? А възнаграждаващата случка в Митилен? Въпросът тук е дали ти виждаш такива примери като помощ за всички нас в това да степенуваме нещата по важност, като поставяме вършенето на божията воля на първо място в живота си?

15. Кои са някои от делата на Йехова, върху които трябва да размишляваме?

15 Укрепващо е да размишляваме за делата на Йехова, както правел и Давид. Осъществявайки целта си, Йехова е взел мерки за спасение чрез смъртта, възкресението и възвеличаването на своя Син. (1 Тимотей 3:16) Той е установил небесното Царство, изчистил е небесата от Сатан и демоните му и е възстановил истинското поклонение тук на земята. (Откровение 12:7–12) Той е изградил един духовен рай и е благословил своя народ с растеж. (Исаия 35:1–10; 60:22) Хората му сега дават окончателно свидетелство преди започването на голямата скръб. (Откровение 14:6, 7) Да, ние имаме много неща, за които да размишляваме.

16. За какво сме насърчени да мислим, и какво ще ни покаже това?

16 Като мислим за делото на божиите ръце, вместо да се занимаваме прекалено много с човешките стремежи и усилия, това ни учи, че когато Йехова приложи силата си, нищо не може да ѝ противостои. Но тези дела не са ограничени само в рамките на прекрасните физически дела на сътворение в небесата и на земята. (Йов 37:14; Псалм 19:1; 104:24) Неговите чудесни дела включват и делата на избавление на неговия народ от ръцете на врагове потисници, както се вижда от преживяното от неговия древен избран народ. — Изход 14:31; 15:6.

Да познаваме пътя, по който да вървим

17. Колко действителен бил Йехова за Давид, и как това може да ни вдъхне увереност?

17 Давид се молел за помощ, защото влагата на живота му щяла да пресъхне: „Простирам ръцете си към Тебе; душата ми жадува за Тебе като безводна земя. Скоро ме послушай, Господи; духът ми чезне; не скривай лицето Си от мене, да не би да се уподобя на ония, които слизат в рова.“ (Псалм 143:6, 7) Макар че бил грешник, Давид знаел, че Бог е наясно с неговото положение. (Псалм 31:7) Понякога ние също може да чувствуваме, че духовността ни е паднала ниско. Но положението не е безнадеждно. Йехова, който чува молитвите ни, може да ускори възстановяването ни, като ни освежи чрез любещи старейшини, статии в „Стражева кула“ или доклади на събранията, които сякаш са точно за нас. — Исаия 32:1, 2.

18, 19. (а) Каква трябва да бъде нашата искрена молба към Йехова? (б) В какво можем да сме сигурни?

18 Доверието ни в Йехова ни подтиква да му се молим: „Дай ми да чуя рано гласа на милосърдието Ти, защото на Тебе уповавам; дай ми да зная пътя, по който трябва да ходя.“ (Псалм 143:8) Дали той разочаровал сестра Макрис, която била сама на един гръцки остров? Дали ще разочарова теб, ако направиш вършенето на неговата воля най–важното нещо в живота си? Дяволът и неговите служители биха искали да пречат на нашата дейност по възвестяването на божието Царство, или изцяло да я спрат. Независимо от това дали служим в страни, където истинското поклонение по принцип е разрешено, или служим там, където то е потискано, нашите обединени молитви са в съгласие с молбата на Давид: „Избави ме, Господи, от неприятелите ми; към Тебе прибягвам, за да ме скриеш.“ (Псалм 143:9) Нашата безопасност спрямо духовно бедствие се състои в това да обитаваме скривалището на Всевишния. — Псалм 91:1.

19 Убеждението ни относно това какво е най–важното има солидна основа. (Римляни 12:1, 2) Тогава отхвърли усилията на света да наложи върху теб онова, което той мисли за важно в човешката подредба на нещата. Продължавай да оставяш всеки аспект от живота ти да отразява онова, за което ти знаеш, че е най–важното — вършенето на божията воля. — Матей 6:10; 7:21.

20. (а) Какво научихме за Давид от Псалм 143:1–9? (б) Как християните днес отразяват духа на Давид?

20 Първите девет стиха от Псалм 143 наблягат на близките лични взаимоотношения на Давид с Йехова. Когато бил притиснат от врагове, той свободно молел Бога за ръководство. Той изливал сърцето си, като търсел помощ относно правилния път, по който да ходи. Днес е същото с остатъка от помазаните с духа хора на земята и с техните съобщници. Те смятат отношенията си с Йехова за скъпоценни, когато се обръщат към него за ръководство. Те поставят на първо място вършенето на божията воля, независимо от натиска на Дявола и на света.

21. Защо е важно за нас да даваме добър пример, ако искаме да учим другите на това какво трябва да бъде най–важното в техния живот?

21 Милиони, които изучават Библията със Свидетелите на Йехова, трябва да разберат, че вършенето на божията воля е най–важното. Ние можем да им по могнем да осъзнаят това, когато обсъждаме глава 13 от книгата „Познанието, което води към вечен живот“ b, която подчертава принципите, включващи се в това да бъдем послушни на Словото. Разбира се, те трябва да видят въплътено в нас онова, на което ги учим. След сравнително кратко време те също ще познаят пътя, по който трябва да вървят. Когато тези милиони лично разберат какво трябва да бъде най–важното в живота им, много от тях ще бъдат подтикнати да предприемат стъпките на отдаването и покръстването. След това сборът може да им помогне да ходят по пътя на живота.

22. Какви въпроси ще бъдат разгледани в следващата статия?

22 Много хора с готовност признават, че божията воля трябва да бъде най–важното нещо в живота им. Но как Йехова постепенно учи своите служители да вършат волята му? Каква полза им донася това? Тези въпроси, заедно с обсъждането на един ключов стих — Псалм 143:10 — ще бъдат разгледани в следващата статия.

[Бележки под линия]

a Издадена през 1993 г. от Нюйоркското Библейско и трактатно дружество „Стражева кула“.

b Издадена през 1995 г. от Нюйоркското Библейско и трактатно дружество „Стражева кула“.

Какъв е твоят отговор?

◻ Как можем да степенуваме нещата по важност, като прилагаме Филипяни 1:9, 10?

◻ Как Исус показал какво е най–важното в неговия живот?

◻ Какво можем да научим от действията на Давид, когато бил под изпитание?

◻ Как Псалм 143:1–9 ни помага днес?

◻ Какво трябва да бъде най–важното в нашия живот?

[Въпроси]

[Снимка на страница 10]

Действията на Давид показвали неговото упование на Йехова

[Източник]

Репродукция от Illustrirte Pracht - Bibel/Heilige Schrift des Alten und Neuen Testaments, nach der deutschen Uebersetzung D. Martin Luther’s