Те извършили волята на Йехова

Прошка, която открива пътя за спасение

ДЕСЕТТЕ сина на Яков, които стояли пред управителя на Египет, имали една ужасна обща тайна. Преди години те били продали в робство своя природѐн брат Йосиф, като планирали да кажат на баща си, че е бил убит от див звяр. — Битие 37:18–35.

И ето — около двадесет години по⁠–​късно, — жесток глад накарал тези десет мъже да дойдат в Египет, за да купят зърно. Но нещата не протекли гладко. Управителят на страната, който служел и като управител на храните, ги обвинил, че са вражески съгледвачи. Той затворил единия от тях и наредил останалите да отидат в дома си и на връщане да доведат най⁠–​малкия си брат, Вениамин. Когато направили това, управителят задействувал един план за арестуването на Вениамин. — Битие 42:1–44:12.

Юда, един от Якововите синове, възразил. ‘Ако се върнем у дома без Вениамин — казал той, — баща ни ще умре.’ Тогава се случило нещо, което нито Юда, нито някой от неговите спътници очаквали. След като заповядал всички — с изключение на синовете на Яков — да напуснат стаята, управителят заплакал с глас. После, като се успокоил, казал: „Аз съм Йосиф.“ — Битие 44:18–45:3.

Милост и избавление

„Баща ми жив ли е още?“ — попитал Йосиф своите природени братя. Нямало отговор. Да, природените братя на Йосиф не знаели какво да кажат. Дали трябвало да се радват, или да се страхуват? Та нали преди двадесет години били продали този човек в робство. Йосиф имал властта да ги хвърли в затвора, да ги изпрати у дома без храна или — да те е страх да си помислиш дори — да ги убие! Природените братя на Йосиф с основание ‘не можели да му отговорят, защото се смутили от присъствието му’. — Битие 45:3.

Йосиф бързо успокоил тези мъже. „Елате близо до мен, моля ви“ — казал той. Те се подчинили. Тогава казал: „Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет. Сега не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота.“ — Битие 45:4, 5.

Милостта на Йосиф не била проявена без основание. Той вече бил видял доказателства за тяхното разкаяние. Например, когато обвинил своите природени братя в това, че са вражески съгледвачи, Йосиф ги чул да казват помежду си: „Наистина сме виновни за нашия брат . . . ; затова ни постигна туй бедствие.“ (Битие 42:21) Освен това Юда предложил да стане роб вместо Вениамин, така че младежът да може да се върне при баща си. — Битие 44:33, 34.

Следователно милостта на Йосиф била оправдана. Всъщност той осъзнал, че тя може да доведе до спасението на цялото му семейство. Затова Йосиф казал на своите природени братя да се върнат при баща си Яков и да му известят: „Така казва синът ти Йосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно. Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко, що имаш. Там ще те храня.“ — Битие 45:9–11.

По⁠–​големият Йосиф

Исус Христос може да бъде наречен по⁠–​големият Йосиф, тъй като съществуват поразителни прилики между тези двама мъже. Както Йосиф, така и Исус търпял лошо отношение от страна на своите братя, потомци на Авраам. (Сравни Деяния 2:14, 29, 37.) Въпреки това и двамата мъже изпитали една забележителна промяна. След време положението на Йосиф като роб било променено и той станал управител  на страната, втори след фараона. Подобно на това Йехова възкресил Исус от мъртвите и го възвисил на издигната позиция „до дясната ръка на Бога“. — Деяния 2:33, NW; Филипяни 2:9–11.

Като управител на страната Йосиф можел да раздава храна на всички, които идвали в Египет, за да купуват зърно. Днес по⁠–​големият Йосиф има на земята един клас на ‘верния и разумен слуга’, чрез който раздава духовна храна „навреме“. (Матей 24:45–47; Лука 12:42–44) Да, онези, които идват при Исус, „няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече . . . ; защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води [на живота — NW]“. — Откровение 7:16, 17.

Поуката за нас

Йосиф дава забележителен пример на милост. Строгата справедливост би изисквала той да накаже онези, които го били продали в робство. Противоположно на това, чувствата му можели да го накарат просто да пренебрегне тяхното прегрешение. Йосиф не направил нито едното, нито другото. Вместо това той поставил на изпитание разкаянието на своите природени братя. После, след като видял, че скръбта им е искрена, им простил.

Ние можем да подражаваме на Йосиф. Когато някой, който е прегрешил спрямо нас, показва, че наистина се е променил, ние трябва да му простим. Разбира се, никога не бива да допускаме чувствата да ни заслепяват относно вършенето на сериозен грях. От друга страна не бива да допускаме чувството, че сме обидени, да ни заслепява относно проявите на искрено разкаяние. Затова нека ‘да продължаваме да бъдем толерантни един към друг и да си прощаваме щедро един на друг’. (Колосяни 3:13, NW) Като правим така, ще подражаваме на нашия Бог, Йехова, който е ‘готов да прощава’. — Псалм 86:5; Михей 7:18, 19.