Издигнете лоялни ръце за молитва

„Желая на всяко място мъжете да се молят непрестанно, като издигат лоялни ръце, без гняв и спорове.“ — 1 ТИМОТЕЙ 2:8, NW.

1, 2. (а) Как 1 Тимотей 2:8 се отнася до молитвата, свързана с хората на Йехова? (б) Какво ще разгледаме сега?

 ЙЕХОВА очаква неговите служители да бъдат лоялни към него и помежду си. Апостол Павел свързал лоялността с молитвата, като писал: „Желая на всяко място мъжете да се молят непрестанно, като издигат лоялни ръце, без гняв и спорове.“ (1 Тимотей 2:8, NW) Явно Павел говорел за публичната молитва „на всяко място“, където се събирали заедно християните. Кой трябвало да представя божия народ в молитва по време на събранията на сбора? Само святи, праведни и изпълнени с почтителност мъже, които старателно съблюдавали всички библейски задължения спрямо Бога. (Еклисиаст 12:13, 14) Те трябвало да бъдат духовно и морално чисти и изцяло предани на Йехова Бог.

² Най⁠–​вече старейшините на сбора трябва ‘да издигат лоялни ръце в молитва’. Техните искрени молитви посредством Исус Христос показват лоялност към Бога и им помагат да избягват споровете и  изблиците на гняв. Всъщност всеки мъж, който има привилегията да представя християнския сбор в публична молитва, трябва да бъде чист от гняв, злонамереност и нелоялност спрямо Йехова и неговата организация. (Яков 1:19, 20) Какви допълнителни библейски насоки са налице за онези, които имат привилегията да представят другите в публична молитва? И кои са някои библейски принципи, които ние трябва да прилагаме в своите лични и семейни молитви?

Обмисли молитвата предварително

3, 4. (а) Защо е от полза публичната молитва да бъде обмислена предварително? (б) Какво посочват Писанията относно дължината на молитвите?

³ Ако ни бъде възложено да се молим публично, вероятно ще имаме възможност да обмислим поне малко своята молитва предварително. Това може да ни даде възможност да се спрем на подходящи важни въпроси, без да изричаме дълга, разхвърляна молитва. Разбира се, нашите лични молитви също могат да бъдат изричани на глас. Те могат да са с всякаква дължина. Преди да избере дванадесетте си апостола, Исус прекарал в молитва цяла нощ. Но когато основавал Възпоменанието за своята смърт, молитвите му над хляба и виното били кратки. (Марко 14:22–24; Лука 6:12–16) А ние знаем, че дори и кратките Исусови молитви били напълно приемливи за Бога.

⁴ Да кажем, че имаме привилегията да представим едно семейство в молитва преди храна. Такава молитва би могла да бъде доста кратка, но казаното непременно трябва да включва благодарност за храната. Ако се молим публично преди или след християнско събрание, не е необходимо да принасяме дълга молитва, включваща много неща. Исус критикувал книжниците, които ‘за показ принасяли дълги молитви’. (Лука 20:46, 47) Един богоугоден човек не би искал да постъпва така. Понякога обаче една по⁠–​дълга публична молитва би била уместна. Например, един старейшина, който е избран да каже заключителната молитва на конгрес, трябва да я обмисли предварително и може да пожелае да включи доста неща. Но дори една такава молитва не би трябвало да бъде прекалено дълга.

Обръщай се към Бога почтително

5. (а) Какво трябва да имаме предвид, когато се молим публично? (б) Защо да се молим по изпълнен с достойнство и уважение начин?

⁵ Когато се молим публично, трябва да помним, че не се обръщаме към хора. Всъщност ние сме грешни създания, които се обръщат към Върховния Господар Йехова. (Псалм 8:3–5, 9; 73:28) Затова трябва да проявяваме почтителен страх да не Го разгневим с това, което казваме, и с начина, по който го казваме. (Притчи 1:7) Псалмистът Давид пял: „А аз, в изобилието на твоята любеща милост аз ще вляза в дома ти, ще се поклоня към твоя свят храм в страх от тебе.“ (Псалм 5:7, NW) Като имаме тази нагласа, как ще се изразяваме, когато ни бъде възложено да се молим публично на събрание на Свидетелите на Йехова? Ако сме пред земен цар, ще говорим с уважение и достойнство. Нима тогава нашите молитви не трябва още повече да бъдат изпълнени с достойнство и уважение, щом се молим на Йехова, ‘Царя на вечността’? (Откровение 15:3, NW) Затова когато се молим, ще избягваме изрази от рода на „Добро утро, Йехова“, „Изпращаме ти поздрави“ или „Желаем ти приятен ден“. Писанията показват, че единородният Син на Бога, Исус Христос, никога не се е обръщал към Баща си по такъв начин.

6. Какво трябва да помним, когато ‘се обръщаме към престола на незаслужената милост’?

⁶ Павел казал: „Нека се обръщаме със свобода на изказа към престола на незаслужената милост.“ (Евреи 4:16, NW) Въпреки своето грешно състояние ние можем да се обръщаме към Йехова „със свобода на изказа“ поради своята вяра в изкупителната жертва на Исус Христос. (Деяния 10:42, 43; 20:20, 21) Но тази „свобода на изказа“ не означава, че просто си бъбрим с Бога; нито пък може да изричаме неуважителни  неща към него. За да са угодни на Бога, публичните ни молитви трябва да бъдат принасяни с подобаващо уважение и достойнство и няма да бъде уместно да ги използуваме, за да правим съобщения, да съветваме някого или да четем нравоучения на слушателите.

Моли се със смирен дух

7. Как Соломон проявил смирение, когато се молел при посвещаването на храма на Йехова?

⁷ Независимо от това дали се молим публично, или насаме, не бива да забравяме важния библейски принцип, че трябва да проявяваме смирена нагласа в молитвите си. (2 Летописи 7:13, 14) Цар Соломон проявил смирение в своята публична молитва по време на посвещаването на храма на Йехова в Йерусалим. Той току⁠–​що бил завършил строежа на една от най⁠–​величествените сгради, строени някога на земята. И въпреки това смирено се молел: „Но Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; колко по⁠–​малко тоя дом, който построих!“ — 3 Царе 8:27.

8. Кои са някои начини, по които може да се прояви смирение при публичните молитви?

⁸ Като Соломон, и ние трябва да сме смирени, когато представяме другите в публична молитва. Макар че трябва да избягваме лицемерно набожния стил, смирение може да бъде проявено чрез тона на гласа ни. Смирените молитви не звучат бомбастично, нито театрално. Те насочват вниманието не към този, който се моли, а към Онзи, към когото се обръщаме. (Матей 6:5) Смирението се проявява и чрез онова, което казваме в молитвата. Ако се молим смирено, няма да изглежда сякаш настояваме Бог да направи дадени неща по нашему. По⁠–​скоро ще молим Йехова да действува по начин, който е в хармония с неговата свещена воля. Псалмистът бил образец на правилната нагласа, молейки се с думите: „Моля те, о, Йехова, моля те, дай спасение! Моля те, о, Йехова, моля те, дай успех!“ — Псалм 118:25, NW; Лука 18:9–14.

Моли се от сърце

9. Какви хубави напътствия, дадени чрез Исус, се намират в Матей 6:7, и как могат да се приложат те?

⁹ За да бъдат угодни на Йехова, нашите публични или лични молитви трябва да идват от сърцето. Следователно ние няма просто да повтаряме непрекъснато една молитвена формула, без да се замисляме над това, което казваме. В своята Проповед на планината Исус наставлявал: „Когато се молите, не повтаряйте едни и същи неща много пъти, както правят хората от народите, защото си въобразяват [погрешно], че ще бъдат чути поради употребата на много думи.“ Казано по друг начин, Исус заявил: „Недейте да дърдорите напразно; не повтаряйте безцелно едно и също.“ — Матей 6:7, NW, бел. под линия.

10. Защо е уместно да се молим многократно за едно и също нещо?

¹⁰ Разбира се, може да е необходимо да се молим за едно и също нещо многократно.  Това няма да е погрешно, защото Исус подканил: „Продължавайте да искате и ще ви бъде дадено; продължавайте да търсите и ще намерите; продължавайте да чукате и ще ви се отвори.“ (Матей 7:7, NW) Може би е необходима нова Зала на Царството, защото Йехова благославя с растеж местната проповедна дейност. (Исаия 60:22) Тогава ще бъде уместно да продължаваш да споменаваш тази потребност, когато се молиш насаме или когато принасяш публични молитви на събранията на народа на Йехова. Това не означава, че ‘повтаряш безцелно едно и също’.

Не забравяй благодарността и възхвалата

11. Как Филипяни 4:6, 7 се отнася до личните и публичните молитви?

¹¹ Много хора се молят само за да искат нещо, но нашата любов към Йехова Бог трябва да ни подтикне да му отдаваме благодарност и възхвала както в личните, така и в публичните молитви. „Не се тревожете за нищо — писал Павел, — но във всяко нещо чрез молитва и умоляване, заедно с отдаване на благодарност, нека вашите молби бъдат известени на Бога; и божият мир, който надвишава всяка мисъл, ще пази сърцата ви и мисловните ви способности чрез Христос Исус.“ (Филипяни 4:6, 7, NW) Да, освен молбите ние трябва да изразяваме благодарност към Йехова за духовните и материалните благословии. (Притчи 10:22) Псалмистът пял: „Принеси благодарност като своя жертва пред Бога и изпълни пред Всевишния своите оброци.“ (Псалм 50:14, NW) А една молитвена песен на Давид включва следните вълнуващи думи: „Ще хваля името на Бога в песен и ще го възвелича с благодарност.“ (Псалм 69:30, NW) Нима не трябва да правим същото в публичните и личните молитви?

12. Как Псалм 100:4, 5 се изпълнява днес, и поради това за какво можем да благодарим на Бога и да Го възхваляваме?

¹² За Бога псалмистът пял: „Влезте в портите му с благодарност, в дворовете  му с възхвала. Отдайте му благодарност, благословете името му. Защото Йехова е добър, неговата любеща милост е до безпределни времена, а неговата вярност е от поколение на поколение.“ (Псалм 100:4, 5, NW) Днес хората от всички народи влизат в дворовете на светилището на Йехова и ние можем да му отдадем възхвала и благодарност за това. Дали ти изразяваш благодарност към Бога за местната Зала на Царството, и дали показваш своята признателност, като се събираш редовно в нея с хората, които го обичат? Когато си там, дали от цяло сърце издигаш гласа си в песни на възхвала и благодарност към нашия любещ небесен Баща?

Никога не се срамувай да се молиш

13. Какъв библейски пример показва, че трябва да се молим на Йехова дори и когато се чувствуваме недостойни поради вина?

¹³ Дори и когато се смятаме за недостойни поради чувство на вина, трябва да се обръщаме към Бога, молейки го искрено. Когато юдеите съгрешили с вземането на чужденки за свои съпруги, Ездра коленичил, прострял лоялни длани към Бога и смирено се помолил: „Боже мой, срамувам се и червя се да повдигна лицето си към Тебе, Боже мой, защото нашите беззакония превишиха главите ни и престъпленията ни пораснаха до небесата. От дните на бащите си до днес ние сме били много виновни . . . А след всичко, което е дошло върху нас поради нашите лоши дела и поради голямото наше престъпление, тъй като Ти, Боже наш, си се въздържал да не ни накажеш според беззаконията ни, а си ни дал такова избавление, трябва ли ние да нарушим пак Твоите заповеди и да се сродяваме с людете, предадени на тия мерзости? Ти не би ли се разгневил на нас, докле ни довършиш, та да не остане никакъв остатък и никой оцелял? Господи, Боже Израилев, праведен си, защото ние сме остатък оцелели, както сме днес; ето, пред Тебе сме с престъплението си! Защото поради него не можем да се изправим пред Тебе.“ — Ездра 9:1–15; Второзаконие 7:3, 4.

14. Какво е необходимо, за да получим божията прошка, както било показано в дните на Ездра?

¹⁴ За да получи прошката на Бога, човек трябва да съчетае изповядването пред него с разкаяние и с „плодове, подходящи за разкаяние“. (Лука 3:8, NW; Йов 42:1–6; Исаия 66:2) В дните на Ездра разкайващата се нагласа била придружена от усилия да се поправи грешката, като съпругите чужденки били отпратени. (Ездра 10:44; сравни 2 Коринтяни 7:8–13.) Ако искаме прошка от Бога за сериозна простъпка, нека се изповядаме в смирена молитва и нека дадем плодове, подходящи за разкаяние. Разкайващият се дух и желанието да поправим грешката ще ни подтикнат също да потърсим духовната помощ на християнските старейшини. — Яков 5:13–15.

Извлечи утеха от молитвата

15. Как случилото се с Анна показва, че можем да намерим утеха в молитвата?

¹⁵ Когато сърцето ни се измъчва по някаква причина, можем да намерим утеха в молитвата. (Псалм 51:17; Притчи 15:13) Така постъпила лоялната Анна. Тя живяла във време, когато големите семейства били нещо често срещано в Израил, но нямала деца. Съпругът ѝ Елкана имал синове и дъщери от другата си жена Фенина, която се подигравала на Анна, че е безплодна. Анна се помолила искрено и обещала, че ако бъде благословена със син, ‘тя щяла да го даде на Йехова за всичките дни на живота му’ (NW). Тъй като получила утеха от молитвата си и от думите на първосвещеника Илий, Анна ‘не била вече скръбна’. Тя родила момче, което нарекла Самуил. След време го изпратила да служи в светилището на Йехова. (1 Царе 1:9–28) Благодарна за божията милост спрямо себе си, тя принесла молитва на благодарност, молитва, възхваляваща Йехова като нямащ равен на себе си. (1 Царе 2:1–10) Подобно на Анна и ние можем да извлечем утеха от молитвата, уверени, че Бог отговаря на всички искания, които са в хармония с неговата воля. Когато излеем сърцето си пред него, нека ‘не бъдем вече скръбни’, защото той ще  премахне нашето бреме или ще ни даде сили да го носим. — Псалм 55:22, NW.

16. Защо трябва да се молим, когато изпитваме страх или тревога, както личи от случилото се с Яков?

¹⁶ Ако дадена ситуация ни кара да се страхуваме, измъчва сърцето ни или ни тревожи, нека не пропускаме да се обърнем в молитва към Бога за утеха. (Псалм 55:1–4) Яков се страхувал, когато щял да се срещне със своя враждебно настроен брат Исав, но се помолил: „Боже на баща ми Авраам, и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: ‘Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро’, не съм достоен за най⁠–​малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си; защото едвам с тоягата си преминах тоя Йордан, а сега станах два стана. Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би, като дойде, да порази и мен, и майка с чада. А Ти си казал: ‘Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.’ “ (Битие 32:9–12) Исав не нападнал Яков и неговите хора. Така Йехова ‘сторил добро’ на Яков.

17. Как молитвата може да ни донесе утеха, когато сме подложени на сериозно изпитание, както се вижда от Псалм 119:52?

¹⁷ По време на своите молитви можем да бъдем утешени, като си припомняме неща, казани в божието Слово. В най⁠–​дългия псалм — една прекрасна молитва, имаща и мелодия — вероятно княз Езекия пял: „Припомних си твоите съдебни решения от безпределни времена, о, Йехова, и намерих утеха за себе си.“ (Псалм 119:52, NW) Когато сме поставени на сериозно изпитание, чрез смирената молитва може да си припомним библейски принцип или закон, който може да ни помогне да следваме линия на поведение, водеща до утешителното уверение, че сме угодни на своя небесен Баща.

Лоялните постоянствуват в молитва

18. Защо може да се каже, че ‘всеки лоялен ще се моли на Бога’?

¹⁸ Всички, които са лоялни спрямо Йехова Бог, ще ‘постоянствуват в молитва’. (Римляни 12:12, NW) В Псалм 32, написан вероятно след като Давид съгрешил с Витсавее, Давид описва как се измъчва, защото не е потърсил прошка, и облекчението, което му донесли разкаянието и изповедта пред Бога. След това Давид пял: „Поради това [понеже прошката от страна на Йехова е налице за онези, които се разкайват истински] всеки, който е лоялен, ще се моли към теб само в такова време, когато можеш да бъдеш намерен.“ — Псалм 32:6, NW.

19. Защо трябва да издигаме лоялни ръце в молитва?

¹⁹ Ако ценим своите взаимоотношения с Йехова Бог, ще се молим за неговата милост въз основа на Исусовата изкупителна жертва. С вяра можем да се обръщаме към престола на незаслужената милост със свобода на изказа, за да получим милост и навременна помощ. (Евреи 4:16, NW) Но има толкова много причини за молитва! Затова нека ‘се молим непрестанно’, като често изразяваме искрена възхвала и благодарност към Бога. (1 Солунци 5:17) Денем и нощем нека издигаме лоялни ръце в молитва.

Как би отговорил?

◻ Защо е полезно публичната молитва да се обмисли предварително?

◻ Защо трябва да се молим по изпълнен с уважение и достойнство начин?

◻ Какъв дух трябва да проявяваме, когато се молим?

◻ Защо трябва да помним благодарността и възхвалата, когато се молим?

◻ Как Библията показва, че можем да получим утеха от молитвата?

[Въпроси]

[Снимка на страница 17]

Цар Соломон проявил смирение в своята публична молитва при посвещаването на храма на Йехова

[Снимка на страница 18]

Подобно на Анна, и ти можеш да извлечеш утеха от молитвата