„Тъмнокосата господарка на Сирийската пустиня“

КОЖАТА ѝ била с цвят на маслина, зъбите ѝ — бели като бисери, очите — черни и искрящи. Тя била добре образована и отлична познавачка на езиците. За тази войнствена царица се казвало, че е по⁠–​умна от Клеопатра и може би равна на нея по хубост. Тъй като се осмелила да се изправи срещу господствуващата световна сила на своето време, тя играла пророческа роля в една библейска драма. Дълго време след смъртта ѝ, писателите я възхвалявали, а художниците я издигали в идеал. Един поет от 19–и век я описал като „тъмнокосата господарка на Сирийската пустиня“. Тази толкова възхвалявана жена била Зиновия — царицата на сирийския град Палмира.

Как Зиновия станала известна? Какъв бил политическият климат, довел до нейното издигане на власт? Какво може да се каже за нейната личност? И каква пророческа роля изпълнила тази царица? Да разгледаме най⁠–​напред географската сцена, на която се разиграла драмата.

Град на прага на пустинята

Градът на Зиновия — Палмира — се намирал на около 210 километра североизточно от Дамаск, в северния край на Сирийската пустиня, където склоновете на планината Анти⁠–​Ливан се спускат в равнината. Този град⁠–​оазис се намирал по средата между Средиземно море на запад и река Ефрат на изток. Възможно е цар Соломон да го е познавал под името Тадмор — място, което по две причини било от жизнено значение за благополучието на неговото царство: като гарнизон за защита на северната граница и като съществено звено във веригата на градовете по пътя на керваните. Затова Соломон ‘съградил отново Тадмор в пустата част’. — 2 Летописи 8:4.

В историята на хилядолетието след царуването на Соломон не се споменава нищо за Тадмор. Ако градът е правилно отъждествен с Палмира, тогава неговото значение нараснало след като Сирия станала предна гранична провинция на Римската империя през 64 г. пр.н.е. „Палмира бил важен град за Рим в две области — икономическата и военната“ — казва Ричард Стоунман в своята книга Palmyra and Its Empire—Zenobia’s Revolt Against Rome [„Палмира и нейната империя — бунтът на Зиновия срещу Рим“]. Тъй като този град на палмите се намирал на основен търговски път, свързващ Рим с Месопотамия и Изтока, през него минавали търговските богатства на древния свят — подправки от Източните Индии, коприна от Китай и други стоки от Персия, Южна Месопотамия и страните  от Средиземноморието. Рим зависел от вноса на тези стоки.

Във военно отношение провинция Сирия служела като буферна зона между съперничещите си Рим и Персия. Река Ефрат разделяла Рим от неговата източна съседка през първите 250 години от нашата ера. Град Палмира се намирал точно от другата страна на пустинята, западно от град Дура⁠–​Европос на река Ефрат. Съзнавайки важното разположение на Палмира, римските императори Адриан и Валериан посетили града. Адриан обогатил неговото архитектурно великолепие и направил много щедри дарения за него. Валериан наградил един палмирски благородник на име Оденат — съпруга на Зиновия, — като през 258 г. от н.е. го издигнал в ранг на римски консул, защото той провел успешна военна акция срещу Персия и разширил границите на Римската империя в Месопотамия. Зиновия играла важна роля в издигането на своя съпруг на власт. Историкът Едуард Гибън писал: „Успехът на Оденат до голяма степен бил приписван на нейната [на Зиновия] несравнима мъдрост и сила на духа.“

Междувременно персийският цар Сапор решил да се опълчи срещу господството на Рим и да наложи своето върховенство над всички някогашни провинции на Персия. С вдъхваща ужас, огромна войска той потеглил на запад, завзел градовете Нисабин и Кария (Харан), в които имало римски гарнизони, и продължил да опустошава Северна Сирия и Киликия. Император Валериан лично застанал начело на армията си срещу нашествениците, но претърпял поражение и бил пленен от персите.

Оденат решил, че е дошъл моментът да изпрати скъпи дарове и послание за мир на персийския монарх. Цар Сапор високомерно заповядал подаръците да бъдат хвърлени в река Ефрат и наредил Оденат да се яви пред него в ролята на просител за пленниците. В отговор на това палмирците свикали войска от пустинни номади и оцелели римски войници и започнали да нападат вече отстъпващите персийци. Войниците на Сапор — уморени от битките и натоварени с плячка — не можели да се защищават срещу набезите на пустинните воини и били принудени да бягат.

Като признание за победата над Сапор, Галиен, който бил син и приемник на Валериан, удостоил Оденат с титлата коректор тотиус Ориентис (управител на целия Изток). След време Оденат сам се удостоил с титлата „цар на царете“.

Зиновия пожелава да създаде империя

През 267 г. от н.е., на върха на своята власт, Оденат и неговият наследник били убити, както се предполага, от един отмъстителен племенник. Зиновия заела поста на мъжа си, тъй като синът ѝ бил твърде малък. Красива, амбициозна, способна по отношение на административните въпроси, свикнала да воюва в походите на починалия си съпруг и владееща няколко езика, тя успяла да получи уважението и подкрепата на своите поданици — което не било малко постижение сред бедуините. Зиновия обичала учението и се заобиколила с интелектуалци. Един от нейните съветници бил философът оратор Касий  Лонгин, за когото се казвало, че бил „жива библиотека и ходещ музей“. Авторът Стоунман посочва: „През петте години след смъртта на Оденат . . . Зиновия се наложила в съзнанието на хората от своя народ като господарката на Изтока.“

От едната страна на владенията на Зиновия била Персия, чиято сила тя и съпругът ѝ били накърнили значително, а от другата страна бил западащият Рим. Относно състоянието, в което се намирала по онова време Римската империя, историкът Дж. М. Робъртс казва: „Трети век бил . . . ужасно време за Рим както на източните, така и на западните граници, докато у дома бил започнал нов период на гражданска война и поредица от оспорвани управничества. Двадесет и двама императори (без да се смятат претендентите за поста) се сменили на престола.“ От друга страна, сирийската господарка държала здраво властта като абсолютен монарх в своите владения. „Контролирайки равновесието на две империи [персийската и римската] — казва Стоунман, — тя могла да пожелае да създаде трета, която да господствува над другите две.“

Една възможност Зиновия да увеличи царската си власт се появила през 269 г. от н.е., когато в Египет се появил претендент, оспорващ римския престол. Войската на Зиновия светкавично настъпила в Египет, смазала бунтовника и завладяла страната. Обявявайки се за царица на Египет, Зиновия изсекла монети в свое име. Царството ѝ се разпростряло от река Нил до река Ефрат. В този период от живота си тя заела позицията на „южния цар“, за който се говори в библейското пророчество на Даниил, тъй като по онова време нейното царство господствувало над областта, намираща се на юг от земята на Даниил. (Даниил 11:25, 26) Освен това тя покорила по⁠–​голямата част от Мала Азия.

Зиновия укрепила и разкрасила своята столица, Палмира, до такава степен, че тя мерела ръст с по⁠–​големите градове на римския свят. Предполага се, че населението ѝ надхвърлило 150 000 души. Величествени обществени сгради, храмове, градини, колони и паметници изпълвали града, укрепен зад стени, за които се казвало, че били 21 километра в диаметър. Колонади, оформени от редици от колони в коринтски стил, високи над 15 метра и около 1500 на брой, обрамчвали главната улица. Статуи и бюстове на герои и на богати благодетели изобилствували из града. През 271 г. от н.е. Зиновия издигнала заедно две статуи — своя и на починалия си съпруг. На прага на пустинята Палмира блестяла като бисер.

Храмът на слънцето бил една от най⁠–​хубавите сгради в Палмира и несъмнено господствувал на религиозната сцена в града. Вероятно Зиновия също се покланяла на божество, свързвано с бога на слънцето. Но Сирия през трети век била страна на много религии. Във владенията на Зиновия имало хора, твърдящи, че са християни, юдеи, астролози и поклонници на слънцето и луната. Каква нагласа имала тя към различните начини на поклонение в царството си? Авторът Стоунман отбелязва: „Един мъдър владетел не би пренебрегнал нито един от обичаите, които изглеждат уместни за неговия народ. . . . Боговете, както се надявали всички там, . . . били свикани под строй на страната на Палмира.“ Явно Зиновия била толерантна в религиозно отношение. Но дали боговете наистина „били свикани под строй на страната на Палмира“? Какво криело бъдещето за Палмира и нейната ‘мъдра владетелка’?

Един император ‘надига сърцето си’ против Зиновия

През 270 г. от н.е. император на Рим станал Аврелиан. Неговите легиони успешно отблъснали и укротили варварите от север. През 271 г. от н.е. — представяйки „северния цар“ от пророчеството на Даниил, Аврелиан ‘надигнал силата и сърцето си против южния цар’, представен от Зиновия. (Даниил 11:25а, NW) Аврелиан изпратил част от своите войски направо в Египет и лично повел основната си армия на изток през Мала Азия.

 Южният цар — управническата власт, осъществявана от Зиновия — ‘се настървил’ за война против Аврелиан „с изключително голяма и могъща военна сила“ под командуването на двама генерали Завда и Завай. (Даниил 11:25б, NW) Но Аврелиан завзел Египет и след това потеглил на поход в Мала Азия и Сирия. Зиновия била победена при Емеса (днес Хомс) и отстъпвайки, се прибрала в Палмира.

Когато Аврелиан обсадил Палмира, Зиновия, надявайки се да получи помощ, избягала със сина си към Персия, но била пленена от римляните край река Ефрат. Палмирците предали града си през 272 г. от н.е. Аврелиан се отнесъл великодушно към жителите на града, събрал огромна плячка, включваща идола от Храма на слънцето, и потеглил към Рим. Римският император пощадил Зиновия, като ѝ отредил най⁠–​видната роля в своето триумфално шествие из Рим през 274 г. от н.е. Тя прекарала остатъка от живота си като римска матрона.

Пустинният град в развалини

Няколко месеца след завземането на Палмира, палмирците избили римския гарнизон, оставен от Аврелиан там. Когато новината за бунта стигнала до Аврелиан, той веднага заповядал на войниците си да се върнат обратно, като този път те жестоко отмъстили на населението на града. Онези, които успели да избегнат безмилостното клане, били отведени в робство. Гордият град бил ограбен и разрушен непоправимо. Така изпълнената с живот столица била унизително върната в предишното си положение — „Тадмор в пустата част“.

Когато Зиновия се изправила срещу Рим, тя и император Аврелиан неволно изиграли своите роли като „южния цар“ и „северния цар“, изпълнявайки част от пророчество, записано с големи подробности от пророка на Йехова около 800 години преди това. (Даниил, глава 11) С богатата си личност Зиновия спечелила възхищението на мнозина. Но най⁠–​голямо значение имала ролята ѝ в представянето на една политическа власт, предсказана в пророчеството на Даниил. Нейното управление продължило само пет години. Днес Палмира, столицата на царството на Зиновия, е като едно село. Дори и могъщата Римска империя отдавна вече е отмряла и е отстъпила място на съвременните империи. Какво ще е бъдещето на тези сили? Тяхната участ също е ръководена от неминуемото изпълнение на библейските пророчества. — Даниил 2:44.

[Блок на страница 29]

КАКВО ОСТАВИЛА ЗИНОВИЯ СЛЕД СЕБЕ СИ

Като се върнал в Рим след победата над Зиновия, царицата на Палмира, император Аврелиан построил храм на слънцето. В него той сложил статуите на бога слънце, които бил донесъл от нейния град. Говорейки за по⁠–​нататъшното развитие на събитията, списание History Today [„Историята днес“] казва: „Може би най⁠–​дълготрайни последствия от всички действия на Аврелиан имало установяването — през 274 г. сл. Хр. — на ежегоден празник на слънцето, който се падал по времето на зимното слънцестоене, на 25 декември. Когато империята приела християнството, рожденият ден на Христос бил пренесен на тази дата, за да бъде новата религия по⁠–​приемлива за онези хора, които се радвали на празниците на древността. Любопитна е мисълта, че в крайна сметка [хората] празнуват нашата Коледа благодарение на царица Зиновия.“

[Карта/Снимка на страници 28, 29]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

СРЕДИЗЕМНО МОРЕ

СИРИЯ

Антиохия

Емеса (Хомс)

ПАЛМИРА

Дамаск

МЕСОПОТАМИЯ

Ефрат

Кария (Харан)

Нисабин

Дура⁠–​Европос

[Източници]

Карта: Mountain High Maps® Copyright © 1997 Digital Wisdom, Inc.

Колонада: Michael Nicholson/Corbis

[Снимка на страница 29]

Римска монета, вероятно изобразяваща Аврелиан

[Снимка на страница 30]

Храмът на слънцето в Палмира

[Източник]

The Complete Encyclopedia of Illustration/J. G. Heck

[Снимка на страница 31]

Царица Зиновия говори на войниците си

[Източник]

Giovanni Battista Tiepolo, „Царица Зиновия говори на войниците си“ Samuel H. Kress Collection, снимка © Board of Trustees, National Gallery of Art, Washington

[Информация за източника на снимката на страница 28]

Фрагмент от: Giovanni Battista Tiepolo, „Царица Зиновия говори на войниците си“, Samuel H. Kress Collection, снимка © Board of Trustees, National Gallery of Art, Washington