Устният закон — защо бил записан?

ЗАЩО много юдеи от първи век не приели Исус като Месията? Един очевидец съобщава: „И когато [Исус] дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: ‘С каква власт правиш тия неща? И кой Ти е дал тая власт?’ “ (Матей 21:23) Според тях Всемогъщият бил дал на юдейския народ Тора (Закона) и това обличало някои мъже с дадена от Бога власт. Дали Исус имал такава власт?

Исус проявявал най⁠–​високо уважение към Тора и към онези, които тя действително удостоявала с власт. (Матей 5:17–20; Лука 5:14; 17:14) Но той често осъждал онези, които престъпвали заповедите на Бога. (Матей 15:3–9; 23:2–28) Такива хора следвали традиции, които били известни като устния закон. Исус отхвърлил авторитета на устния закон. На свой ред мнозина отхвърлили Исус като Месията. Те вярвали, че само някои личности, подкрепящи традициите на имащите власт сред тях, могат да се радват на божията подкрепа.

Откъде произлизал този устен закон? Как юдеите започнали да гледат на него като на притежаващ еднакъв авторитет с писмения Закон, записан в Писанията? И ако бил замислен като устно предание, защо в крайна сметка бил записан?

Как възникнали традициите?

Израилтяните влезли в договорни отношения с Йехова Бог край Синайската планина през 1513 г. пр.н.е. Посредством Моисей юдеите получили постановленията на договора. (Изход 24:3) Следването на тези наредби щяло да им даде възможност да ‘бъдат святи, понеже Йехова, техният Бог, бил свят’. (Левит 11:44) По времето на Договора на Закона поклонението на Йехова включвало жертви, принасяни от определена свещеническа класа. Трябвало да има централно място на поклонение — в крайна сметка това бил храмът в Йерусалим. — Второзаконие 12:5–7; 2 Летописи 6:4–6.

Моисеевият закон осигурил общата структура за поклонението, което Израил като народ трябвало да принася на Йехова. Но някои подробности не били посочени пряко. Например, Законът забранявал да се работи на сабат, но не прокарвал ясна граница между работата и другите дейности. — Изход 20:10.

Ако Йехова бил сметнал за уместно, щял да осигури подробни наредби, обхващащи всеки възможен въпрос. Но той създал хората със съвест и им дал правото да му служат с известна гъвкавост в рамките на неговите постановления. Законът предвиждал съдебните случаи да бъдат разглеждани от свещеници, левити и съдии. (Второзаконие 17:8–11) С увеличаването на случаите били създадени определени прецеденти и несъмнено някои от тях били предавани от поколение на поколение. Методите на изпълняване на свещеническите задължения в храма на Йехова също били предавани от баща на син. С нарастването на съвместния опит на народа се увеличили и традициите му.

Но сърцевината на поклонението, принасяно от Израил, останал писменият Закон, даден на Моисей. В Изход 24:3, 4, „Библия на Макарий“ се казва: „И дойде Моисей, и предаде на народа всички думи на Йехова, и всички закони; и целият народ отговори в един глас, и казаха: ‘Всичко, което е казал Йехова, ще направим.’ И Моисей написа всичките думи на Йехова.“ В съгласие с тези писмени заповеди Бог сключил своя договор с израилтяните. (Изход 34:27) Всъщност никъде в Писанията  не се споменава наличието на устен закон.

„Кой Ти е дал тая власт?“

Моисеевият Закон ясно оставял основната религиозна власт и наставления в ръцете на свещениците, потомци на Аарон. (Левит 10:8–11; Второзаконие 24:8; 2 Летописи 26:16–20; Малахия 2:7) Но през вековете някои свещеници били неверни и покварени. (1 Царе 2:12–17, 22–29; Йеремия 5:31; Малахия 2:8, 9) През периода на гръцкото владичество много свещеници допуснали компромиси по религиозни въпроси. През втори век пр.н.е. фарисеите — една нововъзникнала група в рамките на юдаизма, чиито членове не се доверявали на свещеничеството — започнали да установяват традиции, посредством които обикновеният човек можел да смята себе си за толкова свят, колкото е свещеникът. Тези традиции се харесали на мнозина, но били неприемлива добавка към Закона. — Второзаконие 4:2; 12:32 (13:1 в юдейските издания).

Фарисеите станали новите познавачи на Закона, като вършели това, което според тях свещениците не вършели. Тъй като техният авторитет не се предвиждал от Моисеевия закон, те развили нови методи на тълкуване на Писанията чрез търсене на скрити значения и други методи, за които изглеждало, че подкрепят техните възгледи. a Като главни пазители и поддръжници на тези традиции те създали нова основа за власт в Израил. До началото на първи век от н.е. фарисеите се били превърнали във властвуваща сила в юдаизма.

Като събирали съществуващите устни традиции и се ровели за библейски данни за установяването на още собствени традиции, фарисеите сметнали за необходимо да придадат допълнителен авторитет на своята дейност. Така било създадено едно ново схващане за произхода на тези традиции. Равините започнали да поучават: „Моисей получил Тора на Синайската планина и я предал на Исус Навиев, Исус Навиев — на старейшините, старейшините — на пророците. А пророците я предали на хората от голямото събрание.“ — Авот 1:1, Мишна.

Като казвали „Моисей получил Тора“, равините нямали предвид само писмените закони, но и всичките свои устни традиции. Те твърдели, че тези традиции — измислени и развити от хората — били дадени на Моисей от Бога при Синай. И поучавали, че Бог не оставил на хората да попълнят празните места, но че устно бил определил онова, което не било изказано в писмения Закон. Според тях Моисей предал този устен закон на поколенията, но не на свещениците, а на другите водачи. Самите фарисеи твърдели, че са естествените наследници на тази „непрекъсната“ линия на властта.

 Законът в криза — ново разрешение

Исус, чиято дадена от Бога власт била поставяна под съмнение от страна на юдейските религиозни водачи, бил предсказал разрушаването на храма. (Матей 23:37–24:2) След като римляните разрушили храма през 70 г. от н.е., изискванията на Моисеевия закон относно жертвите и свещеническата служба вече не можели да бъдат изпълнени. Бог бил установил нов договор въз основа на Исусовата изкупителна жертва. (Лука 22:20) Моисеевият Договор на Закона бил прекратен. — Евреи 8:7–13.

Вместо да видят тези събития като доказателство, че Исус бил Месията, фарисеите намерили друго разрешение. Те вече били превзели голяма част от властта на свещениците. След като храмът бил разрушен, те можели да отидат още по⁠–​далеч. Равинската школа в Ямния станала център на един реорганизиран синедрион — юдейския висш съд. Под водачеството на Йоханан Бен Закай и Гамалиил II в Ямния юдаизмът бил напълно преустроен. Службите в синагогите, водени от равините, заменили поклонението в храма, надзиравано от свещениците. Молитвите, особено тези в Деня на Изкуплението, заменили жертвите. Фарисеите смятали, че устният закон, даден на Моисей на Синайската планина, вече бил предвидял и дори предвидил това.

Равинските школи придобили още по⁠–​голямо значение. Основната им програма представлявала интензивни обсъждания, запаметяване и прилагане на устния закон. Преди основата на устния закон била свързана с тълкуването на Писанията — мидраш. Тогава обаче непрекъснато увеличаващите се традиции, които се били насъбрали, започнали да бъдат поучавани и организирани отделно. Всяка наредба на устния закон била сведена до кратка, лесна за запомняне фраза, често съпроводена с музика.

Защо трябвало да се записва един устен закон?

Изобилието на равински школи и увеличаващите се равински наредби създали нов проблем. Изследователят на равинската история Адин Щайнзалц обяснява: „Всеки учител имал свой метод и формулирал своите устни наредби със свой собствен стил. . . . Вече не било достатъчно да си запознат само с ученията на своя учител и ученикът трябвало да се запознава с работата на другите книжовници . . . Така учениците били принудени да запаметяват огромни количества материал поради ‘бума на познанието’.“ Сред едно море от неподредена информация паметта на уче⁠ниците била напрегната до крайност.

През втори век от н.е. юдейският бунт срещу Рим, предвождан от Бар Кохба, довел до яростно преследване на равинските книжовници. Акиба Бен Йосиф — най⁠–​видният равин измежду поддръжниците на Бар Кохба, — както и много от водещите книжовници били убити. Равините се страхували, че подновеното преследване може да застраши самото съществуване на техния устен закон. Преди те смятали, че традициите най⁠–​добре се предават по устен път от учител на ученик, но променените обстоятелства довели до едно все по⁠–​нарастващо усилие да се създаде организирана подредба, която да запази ученията на мъдреците, за да не бъдат те забравени завинаги.

През един от следващите периоди на относителен мир с Рим, Юда ха⁠–​Наси, водещ равин през края на втори и началото на трети век от н.е., събрал много книжовници и съвместно подредили огромна част от устните традиции в една организирана система, съставена от шест Раздела, всеки от които бил разделен на по⁠–​малки трактати — общо 63. Неговият труд станал известен като Мишна. Ефраим Урбах, авторитет в областта на устния закон, казва: „Мишна . . . получи одобрение и авторитет, каквито никога не са били получавани от друга книга, с изключение на самата Тора.“ Месията бил отхвърлен, храмът бил в развалини, но с устния закон, запазен в писмен вид под формата на Мишна, започнала нова епоха в юдаизма.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 26]

Защо много юдеи отхвърлили властта на Исус?