Да се радваме в Йехова въпреки изпитанията

Разказано от Джордж Скипио

През декември 1945 г. лежах в едно болнично отделение, целият парализиран с изключение на дланите и стъпалата. Мислех, че състоянието ми е временно, но другите се съмняваха, че ще мога някога отново да ходя. Какво изпитание беше това за един активен 17–годишен човек! Не исках да приема подобни предвиждания. Имах толкова много планове, сред които беше едно пътуване до Англия с моя работодател през следващата година.

БЯХ жертва на епидемия от детски паралич, която премина през нашия остров Света Елена. Тя уби 11 души и осакати множество други. Докато лежах в леглото, имах предостатъчно време да размишлявам относно краткия си живот и бъдещето си. Като правех това, започнах да съзнавам, че въпреки болестта си имах причини за радост.

Скромно начало

През 1933 г., когато бях на пет години, баща ми, Том, който беше полицай и църковен настоятел в баптистката църква, получи няколко книги с твърди корици от двама Свидетели на Йехова. Те бяха целодневни евангелизатори, или пионери, които посетиха острова за кратко време.

Едната от книгите се наричаше The Harp of God [„Арфата на Бога“]. Баща ми я използуваше в изучаването на Библията с нашето семейство и с няколко заинтересувани човека. Материалът беше труден и не разбирах много от него. Но си спомням, че отбелязвах в своя екземпляр на Библията всеки стих, който обсъждахме. Скоро татко разбра, че това, което изучавахме, е истината и че се различаваше от онова, което той проповядваше в баптистката църква. Той започна да казва на другите за това и да проповядва от амвона, че няма троица, нито огнен ад, нито пък безсмъртна душа.  Това предизвика голямо вълнение в църквата.

В крайна сметка беше свикано събрание на църквата с цел да се разреши този проблем. Беше зададен следният въпрос: „Кой е на страната на баптистите?“ Повечето бяха за тях. Следващият въпрос гласеше: „Кой е на страната на Йехова?“ Бяха около 10 или 12 души. Те бяха помолени да напуснат църквата.

Това беше скромното начало на една нова религия на остров Света Елена. Татко се свърза с централата на Дружество „Стражева кула“ в Съединените щати и помоли за възпроизвеждаща звука апаратура, за да пуска записи на библейски доклади на широката публика. Беше му казано, че апаратурата е прекалено тежка, за да бъде изпратена на Света Елена. Беше изпратен един по⁠–​малък грамофон и по⁠–​късно братята поръчаха още два. Те обикаляха острова пеша и на магаре, като носеха посланието на хората.

С разпространяването на посланието се разпространяваше и противопоставянето. В моето училище децата пееха: „Елате и чуйте, елате и чуйте грамофонния оркестър на Томи Скипио!“ Това беше сериозно изпитание за мен — един ученик, който искаше да има одобрението на своите връстници. Какво ми помогна да издържа?

Нашето голямо семейство — с шест деца — имаше редовно семейно изучаване на Библията. Също така четяхме заедно Библията всяка сутрин преди закуска. Това несъмнено помогна много нашето семейство да остане вярно в истината през годините. Аз лично развих любов към Библията в ранна възраст и през годините поддържах навика си редовно да чета Библията. (Псалм 1:1–3) До времето, когато напуснах училище на 14–годишна възраст, бях твърдо установен в истината и страхът от Йехова беше в сърцето ми. Това ми даде възможност да се радвам в Йехова въпреки изпитанията.

По⁠–​нататъшни изпитания и радост

Като лежах в онова болнично легло и си мислех за онези ранни години и за своите бъдещи перспективи, знаех от своето изучаване на Библията, че тази болест не беше някакво изпитание или наказание от Бога. (Яков 1:12, 13) Въпреки всичко, детският паралич беше жестоко изпитание и последствията от него щяха да ме съпътствуват през целия ми живот.

Като оздравях, трябваше да се науча отново да ходя. Също така не можех да използувам някои от мускулите на ръцете си. Всеки ден падах безброй пъти. Въпреки това с усърдни молитви и постоянни усилия, до 1947 г. вече можех да ходя с помощта на бастун.

По онова време се влюбих в една млада жена, Дорис, която споделяше моите религиозни убеждения. Бяхме прекалено млади, за да мислим за брак, но за мен това беше стимул да продължавам да напредвам в ходенето. Освен това напуснах работата си, защото заплатата не беше достатъчна, за да се оженя, и отворих свой собствен зъболекарски кабинет, който работеше през следващите две години. Оженихме се през 1950 г. Дотогава бях спечелил достатъчно пари, за да купя малка кола. Сега можех да вземам братята за събранията и в проповедна служба.

 Теократичен напредък на острова

През 1951 г. Дружеството изпрати своя пръв представител при нас. Той беше Якобюс ван Стаден, един млад мъж от ЮАР. Тъкмо се бяхме преместили в една хубава къща, така че можахме да го подслоним за цяла година. Тъй като сам си бях началник, прекарвахме много време заедно в проповедната служба, а аз получих от него много ценно обучение.

Якобюс, или за нас Коус, започна да организира редовни събрания на сбора, на които всички ние с радост присъствувахме. Имахме проблем с транспорта, защото за всички заинтересувани имаше само две коли. Местността е неравна и хълмиста, а по онова време имаше малко хубави пътища. Затова беше сериозно начинание да вземеш всички за събрание. Някои тръгваха пеша рано сутринта. Аз вземах трима в малката си кола и ги закарвах на известно разстояние по пътя. Те слизаха и продължаваха да вървят. Връщах се обратно, вземах други трима за известно разстояние, после ги оставях и се връщах. В крайна сметка всички стигаха до събранието по този начин. След събранието следвахме същата процедура, за да закараме всеки до дома му.

Коус също така ни учеше как да правим резултатни представяния на вратите. Имахме много хубави случки и някои не толкова хубави. Но радостта, която изпитвахме в проповедната служба, надхвърляше всички изпитания, причинени от онези, които се противопоставяха на нашата проповедна дейност. Една сутрин работех с Коус. Когато приближихме една врата, чухме глас отвътре. Някакъв мъж четеше на глас от Библията. Можахме ясно да чуем познатите думи от Исаия, глава 2. Когато стигна до стих 4, почукахме. Един приятелски настроен възрастен мъж ни покани вътре и ние използувахме Исаия 2:4, за да му обясним добрата новина на божието Царство. С него беше започнато библейско изучаване, макар че живееше на много недостъпно място. Трябваше да слезем от един хълм, да пресечем един поток по камъните в него, да изкачим друг хълм и след това да слезем до къщата му. Но си струваше. Този кротък възрастен човек прие истината и беше покръстен. За да стига до събранията, той вървеше с два бастуна до мястото, където можех да го взема с кола за останалата част от пътя. По⁠–​късно той почина като верен Свидетел.

Полицейският комисар се противопоставяше на нашата работа и многократно заплашваше, че ще изгони Коус от острова. Веднъж в месеца той викаше Коус на разпит. Фактът, че Коус му отговаряше винаги директно от Библията, го ожесточаваше още повече. При всеки удобен случай той предупреждаваше Коус, че трябва да престане да проповядва, но всеки път получаваше свидетелство. Той продължи да се противопоставя на работата дори след като Коус напусна Света Елена. Тогава комисарят, един голям, силен мъж, внезапно се разболя и отслабна много. Лекарите не можеха да разберат какво му е. Заради това той напусна острова.

Покръстване и постоянен растеж

След като беше на острова в продължение на три месеца, Коус реши, че е уместно да проведем покръстване. Проблем беше да намерим подходящ басейн. Решихме да изкопаем една голяма яма, да я циментираме и да донесем вода, за да я напълним. През нощта преди покръстването валя дъжд и на следващата сутрин се зарадвахме, когато открихме, че ямата беше пълна догоре.

Същата неделна сутрин Коус изнесе доклада за покръстването. Когато помоли кандидатите за покръстване да станат, 26 души станахме, за да отговорим на обичайните въпроси. Имахме привилегията да бъдем първите покръстени Свидетели на острова. Това беше най⁠–​щастливият ден в моя живот, защото винаги съм се притеснявал, че Армагедон ще дойде, преди да бъда покръстен.

В крайна сметка бяха сформирани два сбора — един в Левълуд и един в Джеймстаун. Всяка седмица трима или четирима от нас изминаваха тринадесет километра до единия сбор, за да водят Теократичното училище за проповедна служба и Събранието за службата в събота вечер. След проповедната служба в неделя сутринта  се връщахме и провеждахме същите събрания, както и Изучаване на „Стражева кула“ в нашия сбор следобед и вечерта. Така нашите съботи и недели бяха изпълнени с радостни теократични дейности. Копнеех да върша проповедната работа целодневно, но трябваше да издържам семейство. Затова през 1952 г. се върнах на редовна държавна служба като зъболекар.

През 1955 г. пътуващите представители на Дружеството — окръжните надзорници — започнаха да посещават острова всяка година и оставаха в дома ми за част от своето посещение. Те оказваха положително влияние върху нашето семейство. Горе⁠–​долу по същото време имах и привилегията да участвувам в показването на трите филма на Дружеството на острова.

Вълнуващият конгрес „Божествена воля“

През 1958 г., с цел да присъствувам на Международния конгрес „Божествена воля“, проведен в Ню Йорк, отново напуснах държавната служба. Този конгрес беше забележително събитие в моя живот — една възможност, която ми даде голяма причина да се радвам в Йехова. Поради липсата на редовен транспорт до острова ние отсъствувахме пет месеца и половина. Конгресът продължи осем дни, а сесиите бяха от девет часа̀ сутринта до девет часа̀ вечерта. Но аз никога не се уморих и очаквах всеки следващ ден. Имах привилегията за две минути да представя в програмата острова Света Елена. Обръщението към големите множества на „Янки Стейдиъм“ и „Поло Граундс“ беше много вълнуващо преживяване.

Конгресът укрепи моята решимост да бъда пионер. Публичният доклад „Божието Царство управлява — дали краят на света е близо?“ беше особено насърчителен. След конгреса посетихме централата на Дружеството в Бруклин и разгледахме печатницата. Разговарях с брат Нор, тогавашния президент на Дружество „Стражева кула“, относно напредъка на работата в Света Елена. Той каза, че много би искал да посети острова някой ден. Донесохме у дома записи на всички доклади, както и много филми от конгреса, за да ги споделим със семейството си и с приятелите.

Целта на целодневната служба е постигната

Когато се завърнах, ми беше предложена отново старата ми работа, тъй като на острова нямаше зъболекар. Аз обаче обясних, че имам намерение да започна целодневна проповедна служба. След много преговори се постигна съгласието, че мога да работя три дни в седмицата, но с по⁠–​висока заплата, отколкото когато работех шест дена в седмицата. Думите на Исус се оказаха верни: „Продължавайте да търсите първо царството и Неговата праведност, и всички тези други неща ще ви бъдат прибавени.“ (Матей 6:33, NW) Придвижването с моите отслабнали крака по хълмистия терен на острова не беше винаги лесно за мен. Въпреки това бях пионер в продължение на 14 години и имах възможността да помогна на много свои ближни на острова да научат истината — което несъмнено е причина за голяма радост.

През 1961 г. членовете на управата искаха да ме изпратят на островите Фиджи на безплатен двугодишен курс на обучение, за да мога да стана напълно квалифициран зъболекар. Те дори предложиха да изпратят и семейството ми с мен. Това беше изкушаващо предложение, но след сериозен размисъл го отказах. Не исках да напускам братята за толкова дълъг период от време и да се откажа от привилегията, която имах, да служа с тях. Висшестоящият медицински служител, който беше организирал пътуването, беше безкрайно разочарован. Той каза: „Щом смяташ, че краят е толкова близо, пак можеш да използуваш парите, които ще спечелиш междувременно.“ Но аз останах твърд.

Следващата година бях поканен в ЮАР, за да посетя Училището за служба на Царството — едномесечно обучение за подготовка на надзорници на сбора. Бяха ни дадени ценни напътствия, които ни помогнаха да изпълняваме по⁠–​резултатно своите назначения в сбора. След училището получих допълнително обучение, работейки  с един пътуващ надзорник. След това в продължение на повече от десет години служих на двата сбора на Света Елена като заместник окръжен надзорник. След време се появиха на разположение и други годни братя и беше използувана система на редуване.

Междувременно се бяхме преместили от Джеймстаун в Левълуд, където нуждите бяха по⁠–​големи, и останахме там десет години. През това време работех усилено, без да пестя силите си — бях пионер, работех три дни от седмицата на държавна работа и ръководех една малка бакалница. Освен това изпълнявах и задачи в сбора, а двамата със съпругата ми се грижехме за своето семейство, състоящо се от четири деца, които растяха. За да се справя, се отказах от тридневната си работа, продадох магазина и заведох цялото семейство в Кейптаун (ЮАР) на тримесечна ваканция. След това се преместихме на остров Възнесение и останахме там една година. През това време имахме възможност да помогнем на мнозина да придобият точно познание за библейската истина.

Когато се върнахме на Света Елена, се преместихме отново в Джеймстаун. Ремонтирахме една къща, свързана със Залата на Царството. За да осигуряваме материалните нужди, синът ми Джон и аз направихме фургон за сладолед от един камион модел „Форд“ и през следващите пет години продавахме сладолед. Скоро след като започнахме тази търговия, имах катастрофа с камиона. Той се преобърна и затисна краката ми. В резултат на това нервите ми от колената надолу изгубиха чувствителност и бяха необходими три месеца, за да се възстановя.

Минали и бъдещи богати благословии

През годините имахме много благословии — допълнителни причини за радост. Една от тях беше пътуването ни до ЮАР, за да присъствуваме на един национален конгрес през 1985 г. и да посетим новия дом Бетел, който все още беше в строеж. Друга причина беше тази, че имах малко участие заедно с моя син в издигането на една красива Конгресна зала близо до Джеймстаун. Ние също така сме щастливи, че трима от синовете ни служат като старейшини, а един внук служи в Бетел в ЮАР. И несъмнено пожънахме много радост и удовлетворение от това, че оказахме помощ на мнозина да придобият точно познание за Библията.

Полето за нашата служба е ограничено — само около 5000 души. Въпреки всичко обработването на един и същи район отново и отново донесе добри резултати. Много малко хора са груби към нас. Хората на Света Елена са известни със своята дружелюбност и ще бъдете поздравени, където и да отидете — вървейки по пътя или пътувайки в колата си. От личен опит разбрах, че колкото по⁠–​добре познаваш хората, толкова по⁠–​лесно е да им проповядваш. Днес имаме 150 вестители, въпреки че мнозина се преместиха отвъд океана.

Сега, след като всичките ни деца пораснаха и се преместиха другаде, двамата със съпругата ми сме отново сами, след 48 години брак. Нейната лоялна любов и подкрепа през годините ми помогна да продължавам да служа на Йехова радостно въпреки изпитанията. Физическите ни сили намаляват, но духовните ни сили се подновяват всеки ден. (2 Коринтяни 4:16) Заедно със своето семейство и приятелите си, аз очаквам едно прекрасно бъдеще, когато ще бъда възстановен физически в още по⁠–​добро състояние от това, което имах на 17–годишна възраст. Най⁠–​съкровеното ми желание е да се радвам на съвършенство във всякакъв смисъл и най⁠–​вече да служа вечно на нашия любещ и грижовен Бог, Йехова, и неговия управляващ Цар, Исус Христос. — Неемия 8:10.

[Снимка на страница 26]

Джордж Скипио и трима от синовете му, които служат като старейшини

[Снимка на страница 29]

Джордж Скипио със съпругата си, Дорис