„Йехова“ или „Яхве“?

„Мелез“, „хибрид“, „чудовищно“. Какво би могло да накара изследователите на библейския еврейски език да използуват такива силни епитети? Става въпрос за това дали „Йехова“ е правилно произношение на божието име. Този спор бушува повече от сто години. Днес повечето учени изглежда предпочитат двусричното „Яхве“. Но дали произношението „Йехова“ наистина е толкова „чудовищно“?

Корените на спора

Според Библията Бог лично разкрил на хората своето име. (Изход 3:15, „Библия на Макарий“ [БМ]) Библейските доказателства сочат, че древните божии служители си служели свободно с това име. (Битие 12:8, БМ; Рут 2:4, NW) Божието име било известно също и на другите народи. (Исус Навиев 2:9, NW) Това било така особено след като юдеите, които се били върнали от плен във Вавилон, имали взаимоотношения с хора от много народи. (Псалм 96:2–10, NW; Исаия 12:4, БМ; Малахия 1:11, БМ) В изданието The Interpreter’s Dictionary of the Bible [„Тълковен речник на Библията“] се казва: „Съществуват значителни доказателства, че в периода след изгнаничеството много чужденци били привлечени към религията на юдеите.“ Но към първи век от н.е. се било развило едно суеверие относно божието име. В крайна сметка не само че юдейският народ престанал да използува божието име открито, но някои дори забранили то да се произнася изобщо. Така точното му произношение било загубено. А дали наистина станало това?

Какво съдържа едно име?

На еврейски език божието име се пише така — יהוה. Тези четири букви, които се четат отдясно наляво, обикновено биват наричани тетраграма или тетраграматон. Много имена на хора или местности, споменати в Библията, съдържат една съкратена форма на божието име. Дали е възможно тези собствени имена да ни дадат някои сведения относно това как е било произнасяно божието име?

Според Джордж Бюканан, професор в пенсия, който чете лекции в Уесли Теолоджикъл Семинари (град Вашингтон, САЩ), отговорът е „да“. Професор Бюканан обяснява: „В древни времена родителите често наричали своите деца на божествата, на които се покланяли. Това означава, че те биха произнасяли името на детето си по начина, по който се е произнасяло името на божеството. Тетраграматонът бил използуван в имена на хора и те винаги използували средната гласна.“

Да разгледаме няколко примера на собствени имена, които се намират в Библията и включват една съкратена форма на божието име. Йонатан, което се появява като Йо⁠–​на⁠–​та̀н или като Йехо⁠–​на⁠–​та̀н в еврейската Библия, означава „Йахо или Йахова е дал“ — казва професор Бюканан. Името на пророк Илия е Е⁠–​ли⁠–​йа̀х или Е⁠–⁠ли⁠–​йа̀ху на еврейски. Според професор Бюканан това име означава: „Моят Бог е Йаху или Йаху⁠–​ва“. Подобно на това еврейското име на Йехосафат е Йехо⁠–​ша⁠–​фа̀т, означаващо „Йахо е отсъдил“.

Едно двусрично произношение на тетраграматона като „Йахве“ не би позволило гласният звук о да съществува като част от божието име. Но в десетките библейски имена, които включват божието име, този среден гласен звук се появява както в оригинала, така и в съкратените форми — както в Йехонатан, така и в Йонатан. Затова професор Бюканан казва относно божието име: „В нито един случай гласната у или о не е пропусната. Понякога думата била съкращавана като ‘Йа’, но никога като ‘Йа⁠–​ве’. . . . Когато тетраграматонът бил произнасян като една сричка, тя винаги била ‘Йах’ или ‘Йо’. Когато бил произнасян в три срички, трябва да е бил ‘Йахова’ или ‘Йахува’. Ако изобщо някога е бил съкращаван  на две срички, то те би трябвало да бъдат ‘Йахо’.“ — Biblical Archaeology Review [„Преглед на библейската археология“].

Тези коментари ни помагат да разберем изказването, направено от специалиста по еврейски език Гезениус (живял през 19–и век) в неговия Hebrew and Chaldee Lexicon to the Old Testament Scriptures [„Еврейски и халдейски лексикон към Писанията на Стария завет“]: „Онези, които смятат, че יְהוָֹה [Йе⁠–​хо⁠–​ва] е било действителното произношение [на божието име], изобщо не са лишени от основания, с които да защитят своето мнение. По този начин съкратените срички יְהוֹ [Йе⁠–​хо] и יוֹ [Йо], с които започват много собствени имена, могат да бъдат обяснени по⁠–​задоволително.“

Независимо от всичко в увода към своя неотдавнашен превод на The Five Books of Moses [„Петте книги на Моисей“] Еверет Фокс посочва: „И старите, и новите опити да се възстанови ‘правилното’ произношение на еврейското име [на Бога] не са се увенчали с успех; нито понякога чуваното ‘Йехова’, нито стандартното експертно ‘Яхве’ могат да бъдат доказани категорично.“

Несъмнено дискусията на учените ще продължи. Юдеите престанали да произнасят името на истинския Бог преди масоретите да развият системата за диакритично означение на гласните. Така че не съществува категоричен начин да се докаже кои гласни са придружавали съгласните ЙХВХ (יהוה). Но имената на библейските персонажи — чието правилно произношение никога не е било загубвано — осигуряват конкретен ключ към древното произношение на божието име. Поради това поне някои учени са съгласни, че произношението „Йехова“ изобщо не е чак толкова „чудовищно“.

[Снимка на страница 31]

„Йехова“ е най⁠–​общоприетото произношение на божието име