Цената на гордостта — колко е висока тя?

ДАЛИ ти се е случвало да имаш вземане⁠–​даване с човек, който умишлено се е старал да те накара да се почувствуваш нищожен? Може би това е бил директор, шеф, началник или дори твой близък, който си е вирил носа и се е отнасял крайно презрително към теб? Какво изпитваше ти спрямо този човек? Дали беше привлечен от неговия характер? Сигурно не! Защо? Защото гордостта издига прегради и потиска общуването.

Гордостта кара човека да омаловажава всички останали, така че винаги да изглежда, че той (или тя) ги превъзхожда. Човек с такава нагласа рядко казва добра дума за другите. Винаги има по нещо отрицателно в изказванията му — „да, може и да е така, но той има този проблем или онзи недостатък“.

В изданието Thoughts of Gold in Words of Silver [„Златни мисли в сребърни думи“] гордостта е описана като „всепобеждаващ порок. Тя съсипва човека, като не оставя нищо за възхищение“. Нима е чудно тогава, че никой не се чувствува добре край горделивеца? Всъщност цената на гордостта често е липсата на истински приятели. „За разлика от това — продължава същата книга — светът обича смирените — не смирените, които се гордеят със смиреността си, а истински смирените.“ Съвсем уместно Библията казва: „Гордостта на човека ще му донесе унижение, който смирява себе си, ще придобие чест.“ — Притчи 29:23, The Jerusalem Bible [„Йерусалимска Библия“].

И нещо повече от приятелството с човеците — как гордостта влияе на взаимоотношенията с Бога? Как Бог гледа на горделивите, високомерните и надменните? Гордост или смирение — дали това има значение за него?

Урок по смирение

Вдъхновеният писател на Притчи казва: „Гордостта предшествува погибелта, и високоумието — падането. По⁠–​добре да е някой със смирен дух между кротките, нежели да дели користи с горделивите.“ (Притчи 16:18, 19) Мъдростта на тези думи се вижда ясно от случилото се със сирийския военачалник Нееман, който живял по времето на израилтянския пророк Елисей.

Нееман бил болен от проказа. Търсейки лечение, той отишъл в Самария, като мислел, че ще бъде лично приет от Елисей. Вместо това обаче пророкът изпратил своя слуга с наставление към Нееман — да се окъпе седем пъти в река Йордан. Нееман се засегнал от това отношение и от наставленията. Защо пророкът не излязъл да разговаря лично с него, вместо да изпраща някакъв свой слуга? Пък и сирийските реки не били по⁠–​лоши от река Йордан! Проблемът му се коренял в гордостта. Какъв бил резултатът от това? За негово щастие по⁠–​мъдрият съвет надделял. „Тогава той слезе, та се потопи седем пъти в Йордан, според думите на  Божия човек; и месата му се обновиха, като месата на малко дете, и очисти се.“ — 4 Царе 5:14.

Понякога съвсем малко смирение донася голяма полза.

Цената на арогантността

Но цената, която гордостта изисква от нас, може да бъде много по⁠–​голяма от това просто да пропуснем някаква полза или изгода. Съществува друга степен на гордост, която личи в думата „наглост“, определяна като „крайно нахалство“, а според „Тълковен речник на българския език“ нахален е този, „който проявява безсрамна настойчивост и неуважение, незачитане на другите при преследване на собствените си интереси и цели“. Подобно значение има и една гръцка дума (ѝбрис), която според специалиста по гръцки език Уилям Баркли означава „смесица между гордост и жестокост, . . . арогантното презрение, което кара [човека] да тъпче върху сърцата на своите събратя човеци“.

В Библията съществува ясен пример за такава крайна гордост. Става дума за Анун, цар на амонците. Енциклопедията Insight on the Scriptures [„Прозрение върху Писанията“] a обяснява: „Поради благоволението, което Наас проявил спрямо Давид, Давид изпратил пратеници да утешат Анун след смъртта на баща му. Но убеден от своите първенци, че това е просто военна хитрост от страна на Давид, за да изпрати съгледвачи в града, Анун унижил служителите на Давид, като обръснал половината от брадите им и отрязал дрехите им наполовина — до бедрата им, и така ги отпратил.“ Относно този случай Баркли отбелязва: „Подобно отношение било ибрис. То било съчетание между оскърбление, грубост и публично унижение.“ — 2 Царе 10:1–5.

Да, надменният човек е способен да постъпи нагло, да бъде безочлив, да причини оскърбление на другите. Той изпитва наслада от това да нарани някого по един студен, безскрупулен начин и след това злорадствува над страданията и унижението на другия. Но подкопаването или съсипването на самоуважението на някого е нож с две остриета. То води до загуба на приятел и най⁠–​вероятно до спечелването на враг.

Как тогава е възможно един истински християнин изобщо да проявява такава нараняваща гордост, след като неговият Учител е заповядал, че той ‘трябва да обича ближния си като себе си’? (Матей 7:12; 22:39, NW) Това просто противоречи на всичко, което представят Бог и Христос. Във връзка с това Баркли прави следното наблюдение, заслужаващо сериозно внимание: „Ибрис е гордостта, която кара човека да се опълчи против Бога.“ Това е гордостта, която казва: „Не съществува Йехова.“ (Псалм 14:1, NW) Или както е посочено в Псалм 10:4, NW: „Поради  своето високомерие злият не търси никъде; всичките му мисли са: ‘Няма Бог.’ “ Такава гордост, или надменност, отчуждава носителя си не само от неговите приятели и близки, но и от Бога. Каква висока цена за плащане!

Не позволявай гордостта да те разяжда

Гордостта може да има много лица — гордост, произтичаща от национализъм, от расизъм, от класови и кастови различия, от образование, богатство, престиж и власт. По един или друг начин гордостта може лесно да се промъкне в теб и да разяде личността ти.

Много хора изглеждат смирени, когато общуват със своите началници или дори с околните. Но какво става, когато привидно смиреният човек дойде на власт? Внезапно той става деспот, който вгорчава живота на онези, които смята за свои подчинени! Това може да се случи с някого, когато той облече униформа или си закачи на ревера картичка, издаваща власт. Дори и правителствените чиновници могат да се възгордеят в своите отношения с хората, мислейки си, че хората трябва да служат на тях, а не те на хората. Гордостта може да те направи груб, безчувствен; смирението може да те направи любезен.

Исус можел да бъде високомерен и груб със своите ученици. Той бил съвършен човек, Синът на Бога, който общувал с несъвършени, импулсивни, поддаващи се на емоции последователи. Каква била поканата обаче, която той отправил към онези, които слушали? „Елате при мене, всички вие, които сте отрудени и обременени, и аз ще ви освежа. Вземете моя ярем върху си и се научете от мен, защото аз съм с кротък нрав и смирен по сърце, и ще намерите освежение за душите си. Защото моят ярем е милостив и товарът ми е лек.“ — Матей 11:28–30, NW.

Дали ние винаги се стремим да следваме примера на Исус? Или сме груби, неотстъпчиви, деспотични, безмилостни, горди? Подобно на Исус се опитвай да освежаваш другите, а не да ги потискаш. Противопостави се на разяждащото действие на гордостта.

Дали, като се има предвид горното, всяка гордост е лоша?

Самоуважението противопоставено на самомнителността

Гордостта се определя също и като „разумно или основателно самоуважение“. (Webster’s Ninth New Collegiate Dictionary [„Девети нов академичен речник на Уебстър“]) Самоуважение означава да изпитваш чувство за собствено достойнство. То означава, че за теб е важно какво мислят другите за теб. Ти се грижиш за своя външен вид и за своята репутация. Вярна е испанската пословица: „Кажи ми с кого ходиш, и аз ще ти кажа какъв си.“ Ако предпочиташ да се събираш с хора, които са небрежни, мързеливи, с неподдържан външен вид и използуващи лош език, то и ти ще станеш като тях. Тяхната нагласа ще ти окаже въздействие и подобно на тях, и ти ще изгубиш чувството за собствено достойнство.

Разбира се, съществува и другата крайност — гордост, която води до самомнителност или суета. Книжниците и фарисеите по времето на Исус се гордеели със своите традиции и със своята свръхрелигиозност. Исус предупредил относно тях: „Всичко, което вършат те, го вършат, за да ги видят хората; защото те разширяват кутийките, съдържащи писания, които носят като защита, и удължават ресните на дрехите си [за да изглеждат по⁠–​набожни]. Те обичат да заемат най⁠–​видното място по време на вечеря, както и предните места в синагогите, и поздравите по тържищата, и да бъдат наричани ‘рави’ от хората.“ — Матей 23:5–7, NW.

Следователно уместната гордост представлява една уравновесена нагласа. Не забравяй също, че Йехова вижда сърцето, а не само външната показност. (1 Царе 16:7; Йеремия 17:10) Праведността в собствените очи не е божията праведност. Но въпросът сега е как можем да култивираме истинско смирение и да избегнем плащането на високата цена на гордостта?

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 4]

Малко смирение донесло голяма полза на Нееман