Големи семейства, обединени в службата на Бога

„СИНОВЕТЕ СА НАСЛЕДСТВО ОТ ЙЕХОВА — ПИСАЛ ПСАЛМИСТЪТ. — ПЛОДЪТ НА УТРОБАТА Е ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ. КАТО СТРЕЛИ В РЪКАТА НА СИЛЕН МЪЖ СА СИНОВЕТЕ НА МЛАДОСТТА. ЩАСТЛИВ Е ОНЗИ ФИЗИЧЕСКИ ГОДЕН ЧОВЕК, КОЙТО Е НАПЪЛНИЛ КОЛЧАНА СИ С ТЯХ.“ — ПСАЛМ 127:3–5, Nw.

Да, децата могат да бъдат благословия от Йехова. И точно както стрелецът намира удовлетворение в това да знае как да направлява стрелите от своя колчан, така и родителите намират щастие, когато ръководят децата си по пътеката, водеща до вечен живот. — Матей 7:14.

Преди много време сред божия народ били нещо обикновено семействата, които били напълнили „колчана си“ с много деца. Помисли само за годините, които те преживели в робство в Египет: „Потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, щото земята се изпълни от тях.“ (Изход 1:7) Едно сравнение между броя на израилтяните, които отишли в Египет, и броя на онези, които напуснали това място, показва, че всъщност по онова време средното семейство било това, което имало десет деца!

По⁠–​късно Исус израснал в семейство, което може да изглежда голямо за мнозина днес. Исус бил първородният, но Йосиф и Мария имали още четири сина и няколко дъщери. (Матей 13:54–56) Това, че имали толкова деца, може да обясни как е възможно Йосиф и Мария да поемат по обратния път от Йерусалим, без да разберат, че Исус не бил с тях. — Лука 2:42–46.

 Големи семейства днес

Днес много християни решават да ограничат големината на своето семейство поради духовни, икономически, социални и други причини. Но въпреки това в много общества като норма остават големите семейства. Според изданието The State of the World’s Children 1997 [„Състоянието на децата в света през 1997 г.“] най⁠–​висока раждаемост има в областта на Африка, намираща се на юг от Сахара. Там една жена ражда средно по шест деца.

За родителите християни, които имат големи семейства, възпитаването на децата така, че те да обичат Йехова, не е лесно, но мнозина успяват. Успехът зависи от това семейството да е обединено в чистото поклонение. Думите на апостол Павел до сбора в Коринт важат със същата сила и за християнските семейства днес. Той писал: „Моля ви се, братя, . . . всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.“ (1 Коринтяни 1:10) Как може да бъде постигнато такова единство?

Родителите трябва да бъдат духовни хора

Ключов фактор е това родителите да бъдат изцяло отдадени на Бога. Да разгледаме думите на Моисей към израилтяните: „Слушай, Израиле: Йехова, нашият Бог, е един Йехова. И ти трябва да обичаш Йехова, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с цялата си жизнена сила. И тези думи, които ти заповядвам днес, трябва да се окажат в твоето сърце; и ти трябва да ги внедриш в своя син и да говориш за тях, когато седиш в дома си и когато ходиш по пътя, и когато лягаш за сън, и когато ставаш.“ — Второзаконие 6:4–7, NW.

Обърни внимание, че Моисей посочил, че заповедите на Бога трябва да са ‘в сърцата’ на родителите. Само тогава родителите ще бъдат склонни да внедряват редовно духовни наставления в своите деца. Фактически когато родителите са духовно силни, те имат голямо желание да обучават децата си в духовно отношение.

За да си духовна личност и да обичаш Йехова с цялото си сърце, е изключително необходимо да четеш редовно божието Слово, да размишляваш редовно върху него и редовно да го прилагаш на практика. Псалмистът писал, че онзи, който се наслаждава в закона на Йехова и го чете „ден и нощ“, ще бъде „като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си, и чийто лист не повяхва; във всичко, що върши, ще благоуспява“. — Псалм 1:2, 3.

Точно както дървото дава добър плод, ако е системно напоявано, така и духовно хранените семейства дават богоугодни плодове за възхвала на Йехова. Типичен пример за това е семейството на Увамегву, който живее в Западна Африка. Макар че Увамегву и жена му имат осем деца, и двамата служат като редовни пионери, или целодневни служители от Свидетелите на Йехова. Той казва: „Семейството ни провежда редовно семейно изучаване на Библията повече от 20 години. Ние учим децата си на божието Слово откакто бяха малки, но не само по време на семейното изучаване, а и в проповедната служба, и по друго време. Всички наши деца са възвестители на добрата новина на Царството и само най⁠–​малката, която е на шест години, още не е покръстена.“

Работа като един отбор

„С мъдрост ще се изгради дом“ — казва Библията. (Притчи 24:3, NW) В рамките на семейството тази мъдрост помага на съвместната работа като един отбор. ‘Капитанът’ на семейния ‘отбор’ е бащата, той е назначеният  от Бога глава на семейството. (1 Коринтяни 11:3) Вдъхновеният от Бога апостол Павел подчертал колко е сериозна отговорността на главенството, като писал: „Ако някой не осигурява [както материално, така и духовно] онези, които му принадлежат, и особено онези, които са членове на семейството му, той се е отрекъл от вярата и е по⁠–​лош от човек, който няма вяра.“ — 1 Тимотей 5:8, NW.

В съгласие с това напътствие от божието Слово съпрузите християни трябва да се грижат за духовността на своите съпруги. Ако съпругите са обременени с домакинството, духовността им ще страда. В една африканска страна един новопокръстен християнин се оплакал на старейшините в своя сбор, че съпругата му изглежда апатична в духовно отношение. Старейшините предположили, че съпругата му има нужда от конкретна, практическа помощ. Съпругът започнал да помага на жена си в домакинството. Освен това той отделял време за подобряването на нейните умения за четене и за увеличаване на нейното познание за Библията. Тя откликнала добре и днес цялото семейство е обединено в службата на Бога.

Бащите трябва да се занимават също и с духовността на децата си. Павел писал: „Вие, бащи, не дразнете децата си, но продължавайте да ги възпитавате с дисциплинирането и умственото ръководство на Йехова.“ (Ефесяни 6:4, NW) Когато родителите спазват наставлението да не дразнят децата си, а също и напътствията да ги обучават, децата чувствуват, че са част от семейния ‘отбор’. В резултат на това децата вероятно ще си помагат и ще се насърчават взаимно към постигането на духовни цели.

Работата като един отбор изисква на децата да се възлагат духовни отговорности, когато те са готови за това. Един баща, християнски старейшина с 11 деца, ставал рано всяка сутрин и водел изучавания с няколко от децата си, преди да отиде на работа. След покръстването си по⁠–​големите се редували да помагат на по⁠–​малките си братя и сестри, като тази помощ включвала и участие в тяхното библейско обучение. Бащата надзиравал това, като хвалел усилията им. Сега шест от децата са покръстени, а другите продължават да работят за постигането на тази цел.

Добро общуване, съвместни цели

Важни за обединените семейства са любещото общуване и съвместните духовни цели. Гордън, християнски старейшина, който живее в Нигерия, е баща на седем деца на възраст от 11 до 27 години. Шест от тях са пионери като родителите си. Най⁠–​малкият, който беше покръстен неотдавна, редовно участвува в работата по правене на ученици с цялото семейство. Двамата възрастни синове са помощник⁠–​служители в сбора.

Гордън лично е водил библейско изучаване с всяко от своите деца. Освен това семейството има обширна програма за библейско образование. Всяка сутрин те се събират, за да разглеждат текст от Библията и след това се подготвят за събранията на сбора.

Една от целите пред всеки член на семейството е да прочита всички статии в списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се! “. Неотдавна те прибавили ежедневно четене на Библията към своята програма. Като разговарят за прочетеното, членовете на семейството се насърчават взаимно да продължават този обичай.

Седмичното семейно изучаване на Библията е толкова добре установено, че никой няма нужда от напомняне — всички го очакват с нетърпение. През годините съдържанието, структурата и времетраенето на семейното изучаване се променяли в зависимост от възрастта и потребностите на децата. Семейството се сближило с други верни служители на Бога и това оказало положително влияние върху децата.

Като семейство те правят неща заедно и оставят време за почивка. Веднъж седмично те се радват на „семейна вечер“, в която има въпроси и отговори, приятни шеги, свирене на пиано, разказване на случки и  отдих. Понякога те отиват на плаж и на други интересни места.

Уповаване на Йехова

Нищо от казаните по⁠–​горе неща не подценява трудностите при отглеждането на голямо семейство. „Голямо предизвикателство е да си добър баща на осем деца — казва един християнин. — Необходимо е изобилие от физическа и духовна храна за тях; трябва да работя усилно, за да спечеля достатъчно пари да ги издържам. По⁠–​големите деца са в юношеска възраст и всичките осем ходят на училище. Знам, че духовното обучение е необходимо, но някои от моите деца са упорити и непослушни. Те ме наскърбяват, но знам, че понякога и аз върша неща, които наскърбяват сърцето на Йехова и той ми прощава. Затова трябва търпеливо да продължавам да поправям децата си, докато се осъзнаят.

Опитвам се да следвам примера на Йехова относно неговото търпение към нас, защото той иска всички да стигнат до покаяние. Изучавам със своето семейство и някои от децата ми работят за постигането на целта да бъдат покръстени. Не разчитам на собствени сили, за да постигна резултати; силата ми може да направи много малко. Опитвам се да се приближавам все повече до Йехова в молитва и да прилагам притчата, която казва: ‘Уповавай на Господа от все сърце, и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправя пътеките ти.’ Йехова ще ми помогне да завърша обучението на своите деца.“ — Притчи 3:5, 6.

Никога не се отказвай!

Понякога обучението на децата може да изглежда неблагодарна задача, но ти никога не се отказвай! Продължавай с него! Ако децата ти не откликнат положително или не ценят усилията ти сега, може да направят това по⁠–​късно. Необходимо е време едно дете да израсне като християнин, даващ плодовете на духа. — Галатяни 5:22, 23.

Моника, която живее в Кения, е едно от десетте деца в своето семейство. Тя казва: „Родителите ми ни учеха на библейската истина от ранните ни детски години. Татко изучаваше с нас християнските публикации всяка седмица. Тъй като ходеше на работа, изучаването не беше винаги в един и същи ден. Понякога като се връщаше от работа, той ни виждаше да играем навън и ни казваше след пет минути всички да се приберем за нашето изучаване на Библията. След библейското изучаване бяхме насърчени да задаваме въпроси или да обсъждаме възникнали проблеми.

Той се грижеше за това да общуваме с богоугодни деца. Татко редовно посещаваше училището, за да пита учителите за нашето поведение. При едно такова посещение той чул, че тримата ми по⁠–​големи братя се били с други момчета и че понякога се държали грубо. Татко ги наказа за лошото поведение, но също така отдели време да обясни от Писанията защо те трябва да се държат по богоугоден начин.

Нашите родители ни показаха ползата от посещаването на събранията, като се подготвяха заедно с нас за тях. Бяхме учени да бъдем проповедници, като се упражнявахме у дома. От ранно детство придружавахме родителите си в проповедна служба.

Днес двама от по⁠–​големите ми братя са специални пионери, една от сестрите ми е редовна пионерка, а друга, която е женена и има деца, е пламенна Свидетелка. Двете ми по⁠–​малки сестри, които са на 18 и на 16 години, са покръстени вестителки. Двете по⁠–​малки момчета се обучават сега. Аз служа в клона на Свидетелите на Йехова в Кения три години. Обичам и ценя родителите си, защото те са духовни хора; те ни дадоха добър пример.“

Независимо от това колко деца имаш, не се отказвай да им помагаш да вървят по пътеката, водеща към вечен живот. Когато Йехова благослови усилията ти, ти ще повториш думите на апостол Йоан относно неговите духовни деца: „По⁠–​голяма радост няма за мене от това да слушам, че моите чада ходят в истината.“ — 3 Йоан 4.