Надежда

ИСТИНСКАТА надежда — както се говори в Библията за нея — превъзхожда обикновеното желание, което може да няма основания или перспективи за изпълнение. Освен това тя е по⁠–​добра и от обикновеното очакване, защото това, което се очаква, не винаги е желателно. Библията показва, че като цяло хората в света нямат истинска, здраво основана надежда; човеците умират, а без познание относно мерките, взети от един по⁠–​висш източник, не съществува надежда за онова, което предстои. Соломон изразил безсмислието на положението, в което се намира човека без божията намеса, с думите „суета на суетите, . . . всичко е суета“. — Еклисиаст 12:8; 9:2, 3.

Йехова Бог е източникът на истинска надежда и Този, Който може да изпълни всичките си обещания и надеждите на онези, които уповават на него. Именно чрез своята незаслужена милост той е давал и продължава да дава на човечеството „утеха и добра надежда“. (2 Солунци 2:16) Той е бил надеждата на праведните хора през всички епохи. Той бил наречен ‘надежда на Израиля’ и „надеждата на бащите [на Израил]“ (Йеремия 14:8; 17:13; 50:7), а в Еврейските писания се съдържат много изрази на надежда, упование и доверие в него. Проявявайки любеща милост към хората от народа си — дори когато отивали в плен поради непослушание към него, — той им казал: „Аз зная мислите, които мисля за вас, . . . мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.“ (Йеремия 29:11) Обещанието на Йехова поддържало живи вярата и надеждата на верните израилтяни по време на плена във Вавилон; то силно укрепило мъже като Езекиил и Даниил, тъй като Йехова бил казал: „Има надежда за сетнините ти, . . . и чадата ти ще се върнат в своите предели.“ (Йеремия 31:17) Тази надежда се сбъднала, когато през 537 г. пр.н.е. верен остатък юдеи се завърнали, за да възстановят Йерусалим и неговия храм. — Ездра 1:1–6.

Надеждата на божия служител, че ще получи награда, не е егоистична. За да може да има истинен възглед и правилно разбиране на Бога, човек трябва да знае, че любещата милост и щедростта са забележителни качества на Бога; той трябва да вярва не само в това, че има Бог, но също и „че той възнаграждава онези, които искрено го търсят“. (Евреи 11:6, NW) Надеждата поддържа християнския служител уравновесен и в божията служба, като знае, че Йехова ще се погрижи за неговите ежедневни нужди. Апостол Павел посочва това, като се позовава на принципите, записани в Закона. Павел цитира закона във Второзаконие 25:4: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее.“ След това добавя: „Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участвува в плода.“ — 1 Коринтяни 9:9, 10.

Надеждата е абсолютна необходимост за християнина. Тя съпътствува радостта, мира и силата на светия дух. (Римляни 15:13) Тя подкрепя свободата на изказа, когато се обръщаме към Бога за неговата незаслужена доброта и милост. (2 Коринтяни 3:12, NW) Тя дава възможност на християнина да издържа с радост, независимо от това какви може да са условията. (Римляни 12:12; 1 Солунци 1:3) Както шлемът предпазвал главата на войника, така и надеждата за спасение предпазва мисловните способности на християнина, като му помага да поддържа своята морална безкомпромисност. (1 Солунци 5:8) Надеждата е нещо укрепващо, защото въпреки че на земята помазаният християнин все още не притежава наградата на небесния живот, неговото желание с очакване е толкова силно, че въпреки сериозните изпитания и трудности, той продължава търпеливо да чака с издръжливост това, на което се надява. — Римляни 8:24, 25.

Надеждата помага на християнина да продължава да води чист начин на живот, понеже той знае, че Бог и Христос, на които основава надеждата си, са чисти и че той не може да се надява да бъде като Бога и да получи наградата, ако върши нечистота или неправедни дела. (1 Йоан 3:2, 3) Тя е тясно свързана с най⁠–​великото качество, любовта, тъй като човекът, притежаващ истинска любов към Бога, ще има и надежда във всички божии обещания. И освен това той ще се надява на най⁠–​доброто за своите братя във вярата, като ги обича и уповава на искреността на сърцето им в Христос. — 1 Коринтяни 13:4, 7; 1 Солунци 2:19.