Откупът на Христос — божият път за спасение

„Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ — ЙОАН 3:16.

1, 2. Опиши какво затруднено положение се развило във връзка с човешкия род.

 Представи си, че страдаш от болест, която несъмнено ще отнеме живота ти, ако не бъдеш опериран. Как би се чувствувал, ако цената на операцията далеч надвишава средствата, които си в състояние да дадеш? Ами ако дори средствата на семейството и приятелите ти, събрани заедно, не могат да покрият разноските по нея? Каква безизходица би било да си изправен пред такава застрашаваща живота дилема!

² Този пример онагледява една ситуация, която се развила във връзка с човешкия род. Нашите прародители, Адам и Ева, били създадени съвършени. (Второзаконие 32:4) Те имали перспективата да живеят вечно и да изпълнят божията цел: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я.“ (Битие 1:28) Но Адам и Ева се разбунтували против своя Създател. (Битие 3:1–6) Непослушанието им донесло грях не само върху самите тях, но също така и върху тяхното неродено потомство. По⁠–​късно верният мъж Йов казал: „Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.“ — Йов 14:4.

3. Как смъртта се разпространила във всички хора?

³ Следователно грехът е като болест, която е заразила всеки един от нас, тъй като Библията казва, че „всички съгрешиха“. Това състояние води до застрашаващи живота последствия. Наистина, „заплатата на греха е смърт“. (Римляни 3:23; 6:23) Никой от нас не може да я избегне. Всички хора грешат, следователно, всички хора умират. Като потомци на Адам ние сме се родили в това затруднено положение. (Псалм 51:5) „Чрез един човек — писал Павел — грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“ (Римляни 5:12) Но това не означава, че нямаме надежда за спасение.

Премахване на греха и смъртта

4. Защо хората не могат сами да премахнат болестите и смъртта?

⁴ Какво би било необходимо, за да бъде премахнат грехът и последствието от него — смъртта? Явно става дума за нещо повече от това, което който и да било човек може да осигури. Псалмистът скърбял: „Заплащането за един човешки живот е твърде скъпо. Това, което човек би могъл да заплати, няма никога да е достатъчно, за да го спаси от гроба, да му позволи да живее вечно.“ (Псалм 49:8, 9, Today’s English Version [„Превод на днешен английски“]) Наистина, може би можем да удължим живота си с няколко години посредством здравословно хранене и медицински грижи, но никой от нас не може да изцели своето наследено грешно състояние. Никой от нас не може да върне обратно осакатяващото влияние на процеса на остаряване и да възстанови тялото си до съвършенството, което Бог възнамерявал първоначално за него. Несъмнено Павел не преувеличавал, когато писал, че поради греха на Адам човешкото творение ‘било подчинено на безсмислие’ —  или, както се казва в The Jerusalem Bible [„Йерусалимска Библия“], ‘било направено неспособно да постигне целта си’. (Римляни 8:20, NW) За щастие обаче, Създателят не ни е изоставил. Той взел мерки за това грехът и смъртта да бъдат премахнати веднъж завинаги. Как?

5. Как Законът, даден на Израил, отразявал една силна загриженост относно справедливостта?

⁵ Йехова „обича праведността и справедливостта“. (Псалм 33:5, NW) Законът, който той дал на Израил, отразява една силна загриженост относно уравновесеността и непредубедената справедливост. Например, в този кодекс от закони четем, че ‘живот трябва да се даде за живот’. С други думи, ако един израилтянин убиел някого, собственият му живот трябвало да бъде отнет в замяна на този, който той бил отнел. (Изход 21:23; Числа 35:21) Така везните на божествената справедливост щели да бъдат уравновесени. — Сравни Изход 21:30.

6. (а) В какъв смисъл Адам може да бъде наречен убиец? (б) Какъв живот изгубил Адам, и каква жертва била необходима, за да бъдат уравновесени везните на справедливостта?

⁶ Когато извършил грях, Адам станал убиец. В какъв смисъл? В смисъл, че щял да предаде грешното си състояние — а следователно и смъртта — на всички свои потомци. Именно поради непослушанието на Адам състоянието на нашите тела понастоящем се влошава, като непрестанно се приближава до гроба. (Псалм 90:10) Грехът на Адам има едно още по⁠–​сериозно последствие. Помни, че онова, което Адам изгубил за себе си и за потомството си, не било обикновен живот, продължаващ около 70 или 80 години. Той изгубил съвършен живот — да, вечен живот. Затова, ако ‘живот трябва да отиде за живот’, то какъв живот би трябвало да се даде, за да бъде удовлетворена справедливостта в този случай? Логично е това да е съвършен човешки живот — живот, който както този на Адам, притежава силата да създаде съвършено човешко потомство. Ако бъде принесен като жертва, съвършеният човешки живот не само ще уравновеси везните на справедливостта, но също така ще направи възможно пълното премахване на греха и следствието от него — смъртта.

Покриване на стойността на греха

7. Опиши значението на думата „откуп“.

⁷ Цената, която се изисква, за да бъдем изкупени от греха, се нарича в Библията „откуп“. (Псалм 49:7) На български тази дума може да се отнася до заплащането, което един похитител иска в замяна на човека, когото е отвлякъл. Разбира се, откупът, който Йехова осигурил, не се отнася до отвличане. Мисълта за заплащането на цена остава същата. Фактически, глаголната форма на еврейската дума, преведена като „откуп“, означава буквално „да покрия“. За да изкупи греха, откупът трябва съвсем точно да съответствува на онова, което би трябвало да покрие — съвършения човешки живот на Адам.

8. (а) Опиши принципа на купуването отново. (б) Как принципът на купуването отново се отнася за нас като грешници?

⁸ Това е в съгласие с един принцип, който се намира в Моисеевия закон — принципът на купуването отново. Ако някой израилтянин бил изпаднал в бедност и се бил продал в робство на неизраилтянин, някой негов близък можел да го купи отново (тоест, откупи), като плати цена, смятана за равна на стойността на роба. (Левит 25:47–49) Библията казва, че като несъвършени хора ние ‘робуваме на греха’. (Римляни 6:6; 7:14, 25) Какво ще е необходимо, за да бъдем откупени ние? Както видяхме, загубата на съвършен човешки живот щяла да изисква заплащането със съвършен човешки живот — нито повече, нито по⁠–​малко.

9. Как Йехова взел мерки, за да покрие греха?

⁹ Разбира се, ние, хората, се раждаме несъвършени. Нито един от нас не е равен на Адам; нито един от нас не може да плати цената на откупа, която справедливостта изисква. Както беше казано в началото, това е така, сякаш страдаме от опасна за живота болест и не сме в състояние да платим за операцията, която може да ни излекува. Нима в такава ситуация не бихме били благодарни, ако някой се застъпи за нас и покрие разноските? Йехова направил точно това! Той взел мерки, за да ни откупи от греха веднъж завинаги. Да, той е готов да ни  даде това, което ние сами не бихме могли никога да си осигурим. Как? „Дарът, който Бог дава — писал Павел, — е вечен живот посредством Христос Исус, нашия Господар.“ (Римляни 6:23, NW) Йоан описал Исус като „Агнето на Бога, което премахва греха на света“. (Йоан 1:29, NW) Нека да видим как Йехова използувал своя любим Син, за да плати цената на откупа.

„Съответствуващ откуп“

10. Как пророчествата относно едно „семе“ се съсредоточили върху Йосиф и Мария?

¹⁰ Веднага след бунта в Едем Йехова съобщил своята цел да създаде едно „семе“, или потомък, което ще откупи човечеството от греха. (Битие 3:15, „Синодално издание“, 1993 г.) Чрез поредица от божествени разкрития Йехова идентифицирал родословната линия, от която щяло да произлезе това „семе“. След време тези разкрития се съсредоточили върху Йосиф и Мария — сгодени мъж и жена, които живеели в Палестина. На Йосиф било казано в един сън, че Мария е бременна чрез светия дух. Ангелът казал: „Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус; защото Той е, Който ще спаси людете Си от греховете им.“ — Матей 1:20, 21.

11. (а) Как Йехова направил така, че Синът му да бъде роден като съвършен човек? (б) Защо Исус можел да осигури „съответствуващ откуп“?

¹¹ Това в никакъв случай не била обикновена бременност, тъй като Исус имал предчовешко съществуване в небето. (Притчи 8:22–31; Колосяни 1:15) Чрез чудодейната сила на Йехова неговият живот бил прехвърлен в утробата на Мария, като така станало възможно този възлюбен Син на Бога да бъде роден като човек. (Йоан 1:1–3, 14; Филипяни 2:6, 7) Йехова ръководел нещата така, че Исус да не бъде опетнен от греха на Адам. Точно обратното, Исус се родил съвършен. Затова той притежавал онова, което Адам изгубил — съвършен човешки живот. Най⁠–​после имало човек, който можел да покрие стойността на греха! И на 14 нисан 33 г. от н.е. Исус направил точно това. На този исторически ден Исус позволил да бъде убит от своите противници, като така осигурил „съответствуващ откуп“. — 1 Тимотей 2:6, NW.

Стойността на съвършения човешки живот

12. (а) Опиши изключително важната разлика между смъртта на Исус и смъртта на Адам. (б) Как Исус станал „Вечен Баща“ за послушните хора?

¹² Съществува разлика между смъртта на Исус и смъртта на Адам — разлика, която  подчертава стойността на откупа. Смъртта на Адам била заслужена, тъй като той умишлено не се подчинил на своя Създател. (Битие 2:16, 17) Обратно на това, смъртта на Исус била напълно незаслужена, понеже той ‘не сторил грях’. (1 Петър 2:22) Затова когато умрял, Исус имал нещо с огромна стойност, което грешникът Адам не притежавал при смъртта си — правото на съвършен човешки живот. Следователно смъртта на Исус имала жертвена стойност. Когато се възнесъл на небето като духовна личност, той представил пред Йехова стойността на своята жертва. (Евреи 9:24) С това Исус откупил грешното човечество и станал негов нов Баща, на мястото на Адам. (1 Коринтяни 15:45) С основание Исус бива наричан „Вечен Баща“. (Исаия 9:6, NW) Помисли какво означава това! Адам, един грешен баща, разпространил смъртта върху всички свои потомци. Исус, един съвършен Баща, използува стойността на своята жертва, за да даде вечен живот на послушните хора.

13. (а) Обясни как Исус премахнал дълга, направен от Адам. (б) Защо жертвата на Исус не покрива греха на нашите прародители?

¹³ Как е възможно обаче смъртта на един⁠–​единствен човек да покрие греховете на мнозина? (Матей 20:28) В една статия преди няколко години описахме откупа по следния начин: „Представете си една голяма фабрика с хиляди работници. Нечестен директор на фабриката довежда предприятието до банкрут; фабриката бива затворена. И ето — стотици хора остават без работа и не са в състояние да платят сметките си. Техните съпруги или съпрузи, деца, и дори и техните кредитори, страдат поради нечестието на един човек! Тогава се появява един богат благодетел, който заплаща дълга на фирмата и отново отваря фабриката. Премахването на този единствен дълг на първия директор на свой ред донася пълно облекчение за множеството работници, за техните семейства и за кредиторите. Но дали първият директор ще участвува в новото благоденствие? Не, той е в затвора и завинаги е изхвърлен от работата си! Подобно на това, премахването на дълга на Адам донася полза за милиони негови потомци — но не и на Адам.“

14, 15. Защо може Адам и Ева да бъдат наречени съзнателни грешници, и как нашето положение се различава от тяхното?

¹⁴ Това е справедливо. Помни, че Адам и Ева били съзнателни грешници. Те решили да не се подчинят на Бога. За разлика от тях ние се раждаме в грях. Нямаме избор. Независимо от това колко усърдно се стараем, не можем да избегнем да не грешим. (1 Йоан 1:8) Понякога може да се чувствуваме като Павел, който писал: „При мене, който желая да върша доброто, злото е близо. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. Окаян аз човек!“ — Римляни 7:21–24.

¹⁵ Но поради откупа ние имаме надежда! Исус е ‘семето’, чрез което — както Бог обещал — „ще се благословят всичките народи на земята“. (Битие 22:18; Римляни 8:20) Жертвата на Исус  открива пътя към чудесни възможности за онези, които проявяват вяра в Него. Нека да разгледаме някои от тях.

Полза от откупа на Христос

16. На каква полза можем да се радваме днес поради откупа на Исус, въпреки нашето грешно състояние?

¹⁶ Библейският писател Яков признава, че „ние всички в много неща грешим“. (Яков 3:2) Но поради Христовия откуп нашите грешки могат да бъдат простени. Йоан пише: „Ако някой извърши грях, имаме помощник при Бащата — Исус Христос, праведния. И той е умилостивителна жертва за нашите грехове.“ (1 Йоан 2:1, 2, NW) Разбира се, не бива да гледаме лековато на греха. (Юда 4; сравни 1 Коринтяни 9:27.) Но ако сгрешим, можем да излеем сърцето си пред Йехова, уверени, че той е ‘готов да прощава’. (Псалм 86:5; 130:3, 4; Исаия 1:18; 55:7; Деяния 3:19) Така откупът ни дава възможност да служим на Бога с чиста съвест и прави възможно да се обръщаме към Него в молитва чрез името на Исус Христос. — Йоан 14:13, 14; Евреи 9:14.

17. Какви бъдещи благословии са възможни поради откупа?

¹⁷ Христовият откуп отваря пътя за изпълнението на божията цел — послушните хора да живеят вечно в рай на земята. (Псалм 37:29) Павел писал: „Колкото и много да са обещанията на Бога, те станаха ‘да’ чрез него [Исус].“ (2 Коринтяни 1:20, NW) Вярно, смъртта „царува“. (Римляни 5:17) Но откупът дава основание на Бога да премахне този „най⁠–​последен враг“. (1 Коринтяни 15:26; Откровение 21:4) Откупът на Исус може да донесе полза дори на онези, които са умрели. „Иде час — казал Исус, — когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му [на Исус], и ще излязат.“ — Йоан 5:28, 29; 1 Коринтяни 15:20–22.

18. Какво трагично влияние е оказал грехът върху хората, и как това ще се промени в божия нов свят?

¹⁸ Помисли за това колко приятно ще бъде да изпитаме живота такъв, какъвто е бил замислен — без тревогите, които ни обременяват днес! Грехът нарушил хармонията не само между нас и Бога, но и между нас и собствения ни ум, сърце и тяло. Библията обаче обещава, че в божия нов свят „никой жител няма да каже: ‘Болен съм’“. Да, човечеството няма повече да бъде измъчвано от физически и психически болести. Защо? Исаия отговаря: „Хората, които живеят в тази страна, ще бъдат онези, на които са простени провиненията.“ — Исаия 33:24, NW.

Откупът — израз на любов

19. Как всеки от нас лично трябва да откликне на Христовия откуп?

¹⁹ Любовта подтикнала Йехова да изпрати своя любим Син. (Римляни 5:8; 1 Йоан 4:9) На свой ред любовта подтикнала Исус да ‘вкуси смърт за всеки човек’. (Евреи 2:9; Йоан 15:13) Павел с основание писал: „Христовата любов ни принуждава . . . Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.“ (2 Коринтяни 5:14, 15) Ако ценим направеното от Исус за нас, ще откликнем на това. Та нали откупът ни дава възможност да бъдем спасени от смърт! Несъмнено не бихме искали да покажем чрез действията си, че не смятаме жертвата на Исус за нещо повече от жертва с обикновена стойност. — Евреи 10:29.

20. Кои са някои начини, по които спазваме „словото“ на Исус?

²⁰ Как можем да проявим искрена признателност за откупа? Малко преди да бъде  арестуван, Исус казал: „Ако някой ме обича, той ще спазва словото ми.“ (Йоан 14:23, NW) „Словото“ на Исус включва заповедта му да участвуваме пламенно в изпълняването на следната задача: „Затова идете и правете ученици от хора от всичките народи, като ги покръствате.“ (Матей 28:19, NW) Освен това послушанието спрямо Исус изисква да проявяваме любов към своите духовни братя. — Йоан 13:34, 35.

21. Защо трябва да присъствуваме на Възпоменателното тържество на 1 април?

²¹ Един от най⁠–​добрите начини, по които можем да проявим признателност за откупа, е, като присъствуваме на Възпоменанието на Христовата смърт, което тази година ще бъде проведено на 1 април. a Това също е част от „словото“ на Исус, тъй като когато основал това чествуване, Исус заповядал на своите последователи: „Продължавайте да правите това за мое възпоменание.“ (Лука 22:19, NW) Чрез присъствието си на това най⁠–​важно събитие и чрез задълбоченото си внимание относно всичко, което Христос е заповядал, ще покажем своята твърда убеденост в това, че откупът на Исус е божият път за спасение. Наистина, „чрез никой друг няма спасение“. — Деяния 4:12.

[Бележки под линия]

Можеш ли да си спомниш?

◻ Защо хората не могат да се изкупят от своето грешно състояние?

◻ По какъв начин Исус е „съответствуващ откуп“?

◻ Как Исус използувал своето право на съвършен човешки живот за наша полза?

◻ Какви благословии ще получи човечеството поради Христовия откуп?

[Въпроси]

[Снимка на страница 15]

Само съвършен човек — равностойност на Адам — би могъл да уравновеси везните на справедливостта

[Снимка на страница 16]

Тъй като Исус имал правото на съвършен човешки живот, смъртта му имала жертвена стойност