Пътят на любовта никога не се проваля
Пътят на любовта никога не се проваля
„Копнейте за по–големите дарби; а при все това аз ви показвам един превъзходен път.“ — 1 КОРИНТЯНИ 12:31.
1–3. (а) Защо това да се учиш да проявяваш любов е много подобно на научаването на нов език? (б) Какви фактори могат да превърнат в предизвикателство това да се учим да проявяваме любов?
ДАЛИ някога си се опитвал да научиш нов език? Това е — меко казано — предизвикателство! Разбира се, едно малко дете може да научи език само като го слуша. Неговият мозък поема напълно звученето и значенията на думите, така че не след дълго дребосъчето говори доста умело, и вероятно непрестанно. При възрастните не е така. Ние изследваме многократно речника на чуждия език само за да овладеем няколко основни израза на този език. Но с течение на времето и с натрупването на достатъчно опит, започваме да мислим на новия език и говоренето му става по–лесно.
2 Да се учим да проявяваме любов е много подобно на това да научим нов език. Вярно е, че в известна степен това божествено качество е вродено у хората. (Битие 1:27; сравни 1 Йоан 4:8.) И въпреки това, за да се научим да проявяваме любов, са необходими изключителни усилия — особено днес, когато естествената обич е толкова рядко срещана. (2 Тимотей 3:1–5) Понякога е така именно в семейството. Да, мнозина растат в обкръжението на груби хора, където рядко се изразяват любещи думи — ако изобщо се прави това. (Ефесяни 4:29–31; 6:4) Как тогава можем да се научим да проявяваме любов, дори ако рядко сме получавали такава?
3 Библията може да ни помогне. В 1 Коринтяни 13:4–8 Павел не дава някакво формално определение на това какво е любов, но ярко описва как действува тази най–висша форма на любов. Разглеждането на тези стихове ще ни помогне да схванем същината на това божествено качество и ще ни подготви по–добре да го проявяваме. Нека да разгледаме някои фасетки на любовта, както са описани от Павел. Ще ги групираме общо в три категории: нашето поведение като цяло, след това по–конкретно — взаимоотношенията ни с другите, и накрая, нашата издръжливост.
Любовта ни помага да победим гордостта
4. Какво прозрение дава Библията относно ревността?
4 След уводните си думи относно любовта Павел писал до Коринтяните: „Любовта не ревнува.“ (1 Коринтяни 13:4, NW) Ревността може да се прояви под формата на завистливо негодувание относно благополучието или постиженията на другите. Такава ревност е пагубна — във физическо, емоционално и духовно отношение. — Притчи 14:30, NW; Римляни 13:13; Яков 3:14–16.
5. Как любовта може да ни помогне да победим ревността, когато изглежда, че сме пропуснати относно някаква теократична привилегия?
5 Имайки предвид това, се запитай: ‘Дали завиждам, когато изглежда, че съм пропуснат във връзка с някаква теократична привилегия?’ Ако отговорът ти е ‘да’, не се отчайвай. Библейският писател Яков ни напомня, че всички несъвършени хора имат „склонност към завист“. (Яков 4:5, NW) Любовта към брата ти може да ти помогне да възстановиш равновесието си. Тя може да ти помогне да се радваш с онези, които се радват, и когато някой друг получи благословия или похвала, да не приемаш това като лична обида. — Сравни 1 Царе 18:7–9.
6. Каква сериозна ситуация се развила в сбора на Коринтяните през първи век?
6 Павел добавя, че любовта „не се превъзнася, не се гордее“. (1 Коринтяни 13:4) Ако имаме някакъв талант или способност, не е необходимо да се хвалим с това. Явно такъв бил проблемът с някои амбициозни мъже, които се били промъкнали в древния сбор в Коринт. Те може би имали по–големи способности в разясняването на идеи или правели нещата по по–резултатен начин. Това, че привличали вниманието към себе си, може би допринесло за разделянето на сбора на групички. (1 Коринтяни 3:3, 4; 2 Коринтяни 12:20) Ситуацията станала толкова сериозна, че по–късно Павел трябвало да порицае Коринтяните заради това, че ‘търпели неразумни хора’, които той критично описал като „превъзходни апостоли“. — 2 Коринтяни 11:5, 19 [NW], 20.
7, 8. Покажи от Библията как можем да използуваме дарбите, които сме получили, за да подкрепяме единството.
7 Днес може да се развие подобна ситуация. Например, някои хора може да имат склонността да се хвалят относно своите постижения в службата или относно привилегиите си в божията организация. Дори ако притежаваме някакви конкретни умения или способности, които другите в сбора не притежават, нима това ни дава право да се надуваме от гордост? Та нали дарбите, които сме получили, трябва да използуваме с цел да подкрепяме единството — а не себе си. — Матей 23:12; 1 Петър 5:6.
8 Павел писал, че, въпреки че сборът има много членове, „Бог е сглобил тялото“. (1 Коринтяни 12:19–26) Гръцката дума, преведена като „сглобил“, означава хармонично съчетаване, както при смесването на цветове. Затова никой човек в сбора не бива да се надува от гордост относно своите способности и да се опитва да господарува над другите. В божията организация няма място за гордост и амбиции. — Притчи 16:19; 1 Коринтяни 14:12; 1 Петър 5:2, 3.
9. Какви предупредителни примери дава Библията относно хора, които търсели своите собствени интереси?
9 Любовта „не търси своето“. (1 Коринтяни 13:5) Любещият човек не манипулира другите, така че да стане на неговото. Библията съдържа предупредителни примери в това отношение. Например: четем за Далила, Йезавел и Готолия — жени, които манипулирали другите заради своите собствени егоистични цели. (Съдии 16:16; 3 Царе 21:25; 2 Летописи 22:10–12) Такъв бил и синът на цар Давид — Авесалом. Той заговарял онези, които идвали в Йерусалим за съд, и коварно намеквал, че съдът на царя не проявявал искрен интерес към техните проблеми. След това той направо казвал, че това, от което в действителност се нуждаел съдът, бил именно сърдечен човек като него! (2 Царе 15:2–4) Разбира се, Авесалом не се интересувал от угнетените хора, но само от себе си. Действувайки като самопровъзгласил се цар, той отклонил сърцата на мнозина. Но след време Авесалом претърпял смазващо поражение. Когато умрял, той дори не бил счетен за достоен да бъде погребан, както било прилично. — 2 Царе 18:6–17.
10. Как можем да покажем, че обръщаме внимание на интересите на другите?
10 Това е предупреждение за християните днес. Независимо дали сме от мъжки, или от женски пол, може по природа да имаме способност да убеждаваме. За нас може да е лесно да направим така, че да става на нашето — така да се каже, — като доминираме в разговора или като довеждаме до изтощение онези, които имат различен възглед. Но ако сме истински любещи, ще обръщаме внимание на интересите на другите. (Филипяни 2:2–4) Няма да използуваме другите или да пропагандираме съмнителни идеи благодарение на своя опит или позицията си в божията организация, сякаш нашите възгледи са единствените, които имат тежест. Вместо това ще помним библейската притча: „Гордостта предшествува погибелта, и високоумието — падането.“ — Притчи 16:18.
Любовта допринася за мирни взаимоотношения
11. (а) По какви начини можем да проявяваме любов, която е както милостива, така и благопристойна? (б) Как можем да покажем, че не се радваме на неправедността?
11 Освен това Павел писал, че любовта е „милостива“ и че тя „не се държи непристойно“. (1 Коринтяни 13:4, 5, NW) Да, любовта няма да ни позволи да постъпваме по груб, вулгарен или лишен от уважение начин. Вместо това ние ще имаме предвид чувствата на другите. Например, една любеща личност ще избягва да прави неща, които ще тревожат съвестта на другите. (Сравни 1 Коринтяни 8:13.) Любовта „не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината“. (1 Коринтяни 13:6) Ако обичаме закона на Йехова, няма да си затваряме очите за неморалността или да търсим развлечение в неща, които Бог мрази. (Псалм 119:97) Любовта ще ни помогне да намираме радост в неща, които изграждат, а не рушат. — Римляни 15:2; 1 Коринтяни 10:23, 24; 14:26.
12, 13. (а) Как трябва да реагираме, когато някой ни обиди? (б) Цитирай библейски примери, за да покажеш, че дори основателният гняв може да ни накара да постъпим неразумно.
12 Павел пише, че любовта „не се раздразнява“ („не е обидчива“ — Phillips [„Превод на Филипс“]). (1 Коринтяни 13:5) Наистина, за нас несъвършените хора е съвсем нормално да се ядосваме или да изпитваме известна степен на гняв, когато някой ни обиди. Но би било погрешно да таим неприязън продължително време или да оставаме дълго време в раздразнено състояние. (Псалм 4:4, NW; Ефесяни 4:26) Ако не бъде поставен под контрол, дори основателният гняв може да ни накара да постъпим неразумно и Йехова може да ни държи отговорни за това. — Битие 34:1–31; 49:5–7; Числа 12:3; 20:10–12; Псалм 106:32, 33.
13 Някои са допуснали несъвършенството на другите да повлияе на тяхното решение да посещават християнските събрания или да участвуват в проповедната служба. Преди време много от тях са се борили усърдно за вярата, като може би са издържали на противопоставяне от страна на семейството, на подигравки от страна на колеги или подобни неща. Те са издържали тези препятствия, защото са гледали на тях като на изпитания на своята морална безкомпромисност, и с право. Но какво става, когато някой събрат християнин каже или направи нещо нелюбещо? Нима това не е също изпитание на моралната безкомпромисност? Да, така е, тъй като ако продължим да се гневим, може да ‘дадем място на Дявола’. — Ефесяни 4:27.
14, 15. (а) Какво означава да се „държи сметка за зло“? (б) Как можем да подражаваме на Йехова в това да сме прощаващи?
14 Павел с основание добавя, че любовта „не държи сметка за зло“. (1 Коринтяни 13:5) Тук той използува един счетоводен термин, явно намеквайки за записване на обидата в счетоводна книга, така че да не бъде забравена. Дали е любещо постоянно да водим в ума си сметка на нараняващите думи или постъпки, сякаш в бъдеще ще ни бъде необходимо да се позовем на тях? Колко радостни може да сме, че Йехова не ни изследва по такъв безмилостен начин! (Псалм 130:3, NW) Да, когато се разкаем, той заличава нашите грешки. — Деяния 3:19.
15 Ние можем да подражаваме на Йехова в това отношение. Не бива да бъдем прекалено чувствителни, когато изглежда, че някой ни обижда. Ако се обиждаме бързо, може да се самонараняваме по–силно, отколкото би могъл да ни нарани човекът, който ни е обидил. (Еклисиаст 7:9, 22) Вместо това трябва да помним, че любовта „на всичко хваща вяра“. (1 Коринтяни 13:7) Разбира се, никой от нас не иска да бъде наивен, но пък и не трябва да сме прекалено подозрителни спрямо подбудите на своите братя. Нека винаги, когато е възможно, да смятаме, че другият няма лоши намерения. — Колосяни 3:13.
Любовта ни помага да издържаме
16. При какви обстоятелства любовта може да ни помогне да проявяваме дълготърпение?
16 След това Павел ни казва, че „любовта дълго търпи“. (1 Коринтяни 13:4) Тя ни помага да понасяме трудните условия, вероятно за продължителен период от време. Например, много християни живеят години наред в разделени по вяра домове. Други не са женени, но не поради личен избор, а защото не могат да си намерят подходящ партньор „в Господаря“. (1 Коринтяни 7:39, NW; 2 Коринтяни 6:14) Има и такива, които се борят с инвалидизиращи здравни проблеми. (Галатяни 4:13, 14; Филипяни 2:25–30) Наистина, в тази несъвършена система никой няма такъв начин на живот, който да не изисква издръжливост. — Матей 10:22; Яков 1:12.
17. Какво ще ни помогне да издържаме на всичко?
17 Павел ни уверява, че любовта „всичко премълчава [понася всичко — NW], . . . на всичко се надява, всичко търпи“. (1 Коринтяни 13:7) Любовта към Йехова ще ни помогне да понасяме всяка ситуация заради праведността. (Матей 16:24; 1 Коринтяни 10:13) Ние не се стремим към мъченичество. Напротив, целта ни е да водим мирен, спокоен живот. (Римляни 12:18; 1 Солунци 4:11, 12) Но когато се появяват изпитания на вярата, ние с радост ги понасяме като част от цената на това да сме Христови ученици. (Лука 14:28–33) Като издържаме, ние се стремим да имаме положителна нагласа, като се надяваме на най–добрия изход в трудни ситуации.
18. Защо е необходима издръжливост дори в благоприятно време?
18 Трудностите не са единствените обстоятелства, при които се изисква издръжливост. Понякога да издържиш, означава просто да останеш, да продължиш по определен път, независимо дали има трудни ситуации, или не. Издръжливостта включва и поддържането на добра духовна рутина. Например, дали вземаш смислено участие в проповедната служба съгласно своите обстоятелства? Дали четеш божието Слово и размишляваш върху него, и дали общуваш със своя небесен Баща чрез молитва? Дали посещаваш редовно събранията на сбора, и дали извличаш полза от обмяната на насърчение със събратята по вяра? Ако е така, тогава независимо дали понастоящем си в благоприятно време или във време на трудности, ти издържаш. Не се отказвай, „защото като дойде времето за това, ще жънем, ако не се уморим“. — Галатяни 6:9, NW.
Любовта — „един превъзходен път“
19. Как любовта е „един превъзходен път“?
19 Павел подчертал важността на проявяването на любов, като нарекъл това божествено качество „един превъзходен път“. (1 Коринтяни 12:31) В какъв смисъл „превъзходен“? Павел тъкмо бил изброил дарбите на духа, които били разпространени сред християните от първи век. Някои имали способността да пророкуват, други били получили силата да изцеляват болести, на мнозина била дадена способността да говорят на езици. Наистина, смайващи дарби! И въпреки това Павел казал на Коринтяните: „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал, що дрънка. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.“ (1 Коринтяни 13:1, 2) Да, дори постъпки, които иначе биха имали стойност, се превръщат в „мъртви дела“, ако не са подбудени от любов към Бога и към ближния. — Евреи 6:1.
20. Защо са необходими продължителни усилия, ако искаме да култивираме любов?
20 Исус ни посочва друга причина относно това защо трябва да развиваме божественото качество любов. „По това ще познаят всички, че сте мои ученици — казал той, — ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:35, NW) Думата „ако“ позволява на всеки християнин сам да реши дали той (или тя) ще се учи да проявява любов. Та нали само защото живеем в чужда страна, това няма да ни накара да се научим да говорим нейния език. Нито пък само по себе си посещението на събранията в Залата на Царството или общуването със събратя християни ще ни научи автоматично да проявяваме любов. Научаването на този „език“ изисква продължителни усилия.
21, 22. (а) Как трябва да реагираме, ако не изпълняваме съвсем някои аспекти на любовта, обсъдени от Павел? (б) В какъв смисъл може да се каже, че „любовта никога не се проваля“?
21 Понякога няма да изпълняваш съвсем някои от аспектите на любовта, обсъдени от Павел. Но не се обезсърчавай. Търпеливо полагай усилия. Продължавай да се допитваш до Библията и прилагай нейните принципи в отношенията си с другите. Никога не забравяй примера, който самият Йехова ни дава. Павел подканил Ефесяните: „Бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.“ — Ефесяни 4:32.
22 Точно както да се научиш да изразяваш мислите си на един нов език с времето става по–лесно, така и след време вероятно ще установиш, че проявяването на любов ще стане по–лесно. Павел ни уверява, че „любовта никога не се проваля“. (1 Коринтяни 13:8, NW) За разлика от чудодейните дарби на духа, любовта никога няма да престане да съществува. Затова продължавай да се учиш да проявяваш това божествено качество. Както казва Павел, то е „един превъзходен път“.
Можеш ли да обясниш?
◻ Как любовта може да ни помогне да победим гордостта?
◻ По какви начини любовта може да ни помогне да подкрепяме мира в сбора?
◻ Как любовта може да ни помогне да издържаме?
◻ В какъв смисъл любовта е „един превъзходен път“?
[Въпроси]
[Снимка на страница 19]
Любовта ще ни помогне да не се вглеждаме в недостатъците на своите събратя по вяра
[Снимка на страница 23]
Издръжливост означава да поддържаме своята теократична рутина