Сила — източник на насърчение

ОЩЕ от началото на историята на християнството дейността на верните пътуващи надзорници била необходима както за насърчаването на сборовете на божия народ, така и за разпространяването на добрата новина до най⁠–​отдалечените краища на земята. Сред най⁠–​първите назначени надзорници бил Сила, пророк и водещ член на йерусалимския сбор. Той играл ключова роля във важни събития в проповедната дейност и бил сред първите мисионери, евангелизирали европейския район. Какво направило Сила особено подходящ за цялата тази дейност? И на какви характерни черти на неговата личност би било добре да подражаваме ние?

Спорът за обрязването

Когато през около 49 г. от н.е. възникнал съдържащия в себе си разделящо влияние въпрос за обрязването, било необходимо ръководното тяло в Йерусалим да разпространи ясни напътствия сред християните, за да разреши спора. Именно в тези обстоятелства в библейското повествование се появява Сила, наречен още Силван. Може той да е бил един от взелите решение, който тогава бил избран като пратеник със специална мисия от страна на „апостолите и стареите“ (NW), за да предаде решението на ‘братята, които са в Антиохия, Сирия и Киликия’. В Антиохия Сила и  Юда (Варсава), заедно с Варнава и Павел предали съобщението, което носели, явно като разказали устно за събитията от йерусалимското събрание, за постигнатото решение и за съдържанието на писмото. Освен това те ‘увещавали братята с много думи и ги утвърдили’. Щастливият резултат бил, че християните в Антиохия ‘се зарадвали’. — Деяния 15:1–32.

Следователно Сила играл значителна роля в разрешаването на този основен въпрос. Но задачата му не била лесна. Нямало начин да се разбере как ще реагира сборът в Антиохия на постигнатото решение. Така че „бил необходим някой с много мъдрост и такт, който да изрази написаното от апостолите в писмото им“ — отбелязва един изследовател. Това, че Сила бил избран за тази деликатна мисия, ни показва каква личност трябва да е бил той. На него можело да се разчита, че ще представи вярно насоките, идващи от ръководното тяло. Освен това той трябва да е бил мъдър надзорник, който могъл да окаже умиротворяващо влияние, когато сборът бил заплашен от разпри.

Пътувания с Павел

Не е ясно дали след тази мисия Сила се върнал в Йерусалим. Какъвто и да бил случаят, след един спор между Варнава и Павел относно Йоан Марко, Павел избрал Сила, който по това време бил в Антиохия, за едно ново пътуване, първоначално целящо повторното посещаване на градовете, в които Павел проповядвал по време на своето първо мисионерско пътуване. — Деяния 15:36–41.

Това, че бил избран Сила, може да е било повлияно от неговата положителна нагласа към мисията сред езичниците и от авторитета, който той като пророк и като говорител на ръководното тяло можел да придаде на съобщаването на техните решения на вярващите в Сирия и Киликия. Резултатите били великолепни. Книгата Деяния разказва: „И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Йерусалим, за да ги пазят. Така църквите [сборовете — NW] се утвърдяваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.“ — Деяния 16:4, 5.

При по⁠–​нататъшното си пътуване мисионерите на два пъти били отклонени от светия дух от предначертания маршрут. (Деяния 16:6, 7) Тимотей се присъединил към групата по пътя, в Листра, след неупоменати точно ‘пророчества’, свързани с него. (1 Тимотей 1:18; 4:14) По време на видение, дадено на Павел, който също имал дарбата да пророкува, спътниците били насочени да отплават за Македония, намираща се в Европа. — Деяния 16:9, 10.

Бити и хвърлени в затвора

Във Филипи, ‘главния град на оная част’, Сила преживял незабравимо изпитание. След като Павел изгонил предсказващия дух от една робиня, като видели, че са лишени от източник на доход, нейните господари завлекли Сила и Павел пред градските съдии. Вследствие на това двамата били подложени на унижението да бъдат публично изложени като престъпници, като горните им дрехи били разкъсани и свалени и те били бити с тояги на пазарния площад. — Деяния 16:12, 16–22.

Този бой с тояги бил ужасяващо наказание, което стигало до границите на човешката издръжливост, но и освен това в случая на Павел и Сила той бил незаконен. Защо? Римското право постановявало, че никой римски гражданин не бива да бъде бит. Павел притежавал римско гражданство, а вероятно и Сила също. След като ‘ги били много’, Павел и Сила били хвърлени в затвора, където краката им били оковани в дървени стеги. Това бил един „ужасяващ инструмент — обяснява Густав Щелин, — в който краката на затворниците можели да бъдат разпънати колкото бъде сметнато за необходимо, за да бъде възпрепятствуван сънят“. И въпреки всичко в средата на нощта, с гърбове, покрити с болезнени  рани, ‘Павел и Сила се молели и възхвалявали Бога с песни’ (NW). — Деяния 16:23–25.

Това ни казва още нещо за личността на Сила. Той бил радостен, защото те страдали заради Христовото име. (Матей 5:11, 12; 24:9) Явно това бил същият дух, който по време на предишната мисия в Антиохия помогнал на Сила и спътниците му да насърчат и укрепят по въздействуващ начин сбора, донасяйки радост на своите събратя християни. Радостта на Павел и Сила трябва да е нараснала още повече, когато те били освободени по чудодеен начин от затвора чрез земетресение и могли да помогнат на готовия да се самоубие тъмничар и на семейството му да проявят вяра в Бога. — Деяния 16:26–34.

Нито Павел, нито Сила били уплашени от боя с тояги и от затвора. Когато дошла заповед за освобождаването им, те отказали да бъдат изведени тайно и посрамени от Филипи, както очаквали съдиите. Те отстояли позицията си и обвинили смело арогантните и несправедливи съдии. „Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? — попитал Павел. — То не става; но те нека дойдат и ни изведат.“ Уплашени от последствията, съдиите били принудени да се молят на двамата да напуснат града. — Деяния 16:35–39.

Като показали по този начин на властите какви са техните права като римляни, Павел и Сила изпълнили поканата на съдиите, но едва след като се сбогували с приятелите си. В хармония с духа, характерен за цялото проповедно пътуване, Сила и неговият партньор отново ‘насърчили’ братята и след това си заминали. — Деяния 16:40, NW.

От Македония до Вавилон

Без да бъдат разколебани от това преживяване, което би могло да се възприеме и като отрицателно, Павел, Сила и техните спътници продължили към нови мисионерски райони. В Солун те отново били изправени пред трудности. Поради успеха, който Павел имал в проповядването си в продължение на три дни на сабат, завистливи противници събрали тълпа и затова било разумно мисионерите да напуснат града през нощта. Те продължили пътя си към Берия. След като научили за постиженията на Павел и съобщниците му в този град, противниците им дошли чак от Солун. Павел продължил да пътува сам, а Сила и Тимотей останали в Берия, за да се погрижат за групата от новозаинтересувани хора. (Деяния 17:1–15) Сила и Тимотей се събрали отново с Павел в Коринт, като донесли добри новини, а вероятно и дар от верните приятели в Македония. Това трябва да е помогнало на нуждаещия се апостол да прекрати светската си работа, с която се бил захванал междувременно, и с пълни сили да се върне към целодневното проповядване. (Деяния 18:1–5; 2 Коринтяни 11:9) В Коринт за Сила и Тимотей също се говори като за евангелизатори и като съобщници на Павел. Явно те не забавили темпото на своята дейност и в този град. — 2 Коринтяни 1:19.

Употребата на местоимението „ние“ навсякъде из двете писма до Солунците — които били писани от Коринт по това време — се тълкува като показателна за това, че Сила и Тимотей допринесли за написването им. Но мисълта, че Сила е участвувал и в писмовна дейност, се основава  главно на това, което Петър казва за едно от своите писма. Петър казва, че е написал първото си писмо „чрез Сила, верния брат“. (1 Петър 5:12) Макар че това би могло да означава, че Сила бил приносителят на писмото, различието в стила между двете писма на Петър може да показва, че той използувал Сила като писател, за да напише първото писмо, но не и за второто. Така че една от разнообразните и многобройни дарби и теократични привилегии на Сила вероятно била и секретарската длъжност.

Пример, който да следваме

Какво силно впечатление ни правят нещата, за които знаем, че са извършени от Сила, като се замислим върху тях. Той е чудесен пример за съвременните мисионери и пътуващи надзорници. Той себеотрицателно изминавал големи разстояния с цената на сериозни жертви, но не заради материална изгода или престиж, а за да помогне на другите. Целта му била да ги насърчи с мъдри и тактични съвети, с добре подготвени и сърдечни доклади, а също и със своята пламенност в проповядването. Каквато и да е твоята роля сред организирания народ на Йехова, ако подобно на Сила се стремиш да бъдеш положителен дори и при сблъсък с неблагоприятни обстоятелства, ти ще бъдеш източник на насърчение за своите събратя по вяра.

[Карта на страница 29]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

Второто мисионерско пътуване на Павел

Голямото море

Антиохия

Дервия

Листра

Икония

Троада

Филипи

Амфиполис

Солун

Берия

Атина

Коринт

Ефес

Йерусалим

Кесария

[Източник]

Mountain High Maps® Copyright © 1997 Digital Wisdom, Inc.