Семействата със заварени деца могат да успеят
Семействата със заварени деца могат да успеят
Възможно ли е семействата със заварени деца да успеят? Да, особено ако всички, които са част от тях, помнят, че „всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата“. (2 Тимотей 3:16) Когато всеки един прилага библейските принципи, успехът е почти сигурен.
Основното качество
Библията дава само няколко същински закона, които да управляват човешките отношения. Тя най–вече насърчава култивирането на добри качества и нагласа, които да ни ръководят да постъпваме мъдро. Такава добра нагласа и добри качества са основата за щастлив семеен живот.
Може да изглежда очевидно, но въпреки това си струва да кажем, че основното качество, необходимо за успеха на всяко семейство, е любовта. Апостол Павел казал: „Любовта да бъде нелицемерна; . . . В братолюбието си обичайте се един друг.“ (Римляни 12:9, 10) С думата ‘любов’ често се злоупотребява, но качеството, за което говори Павел тук, е уникално. Това е богоугодна любов, а тя „никога не се проваля“. (1 Коринтяни 13:8, NW) Библията я описва като неегоистична и готова да служи. Тя работи активно за доброто на другите. Тя е търпелива и милостива, никога не ревнува, не се хвали или не се възгордява. Не търси своята собствена изгода. Тя винаги е готова да прояви снизхождение, да се довери, да се надява, да издържа каквото и да се случи. — 1 Коринтяни 13:4–7.
Искрената любов помага за изглаждането на различията и обединява хора с много различно възпитание и различен характер. Тя също така помага да се противодействува на съкрушаващото въздействие на развода или на смъртта на физически родител. Един мъж, който станал втори баща, описва своите твърде конкретни проблеми: „Често бях прекалено загрижен за собствените си чувства, за да анализирам чувствата на заварените си деца и дори на своята съпруга. Трябваше
да се науча да бъда по–малко чувствителен. И най–важното — трябваше да се науча да бъда смирен.“ Любовта му помогнала да направи необходимите промени.Физическият родител
Любовта може да помогне относно взаимоотношенията на децата с техния отсъствуващ понастоящем физически родител. Един заварен баща споделя: „Исках да съм на първо място в обичта на заварените си деца. Когато посещаваха своя физически баща, ми беше трудно да устоя на изкушението да го критикувам. Когато се връщаха след някой приятно прекаран ден с него, се чувствувах ужасно. Когато имаха лош ден, ликувах. Да, страхувах се да не ги загубя. Едно от най–трудните неща беше да възприема колко важна е ролята на физическия баща в живота на моите заварени деца.“
Искрената любов помогнала на този втори баща да се изправи срещу факта, че е нереалистично да очаква „незабавна“ любов. Той не трябвало да се чувствува отхвърлен, след като децата не го приели веднага. Той разбрал, че е възможно никога да не замени напълно физическия баща в сърцата на децата. Децата познавали този мъж още от първите си дни, докато вторият баща бил новодошъл човек, който трябвало да работи, за да спечели любовта им. Изследователката Елизабет Айнщайн отразява опита на много хора, когато казва: „Физическият родител не може никога да бъде заменен — никога. Дори родител, който е починал или който е изоставил децата си, запазва важно място в живота им.“
Дисциплинирането — деликатен въпрос
Библията посочва, че любещото дисциплиниране е много важно за младите хора, а това включва и заварените деца. (Притчи 8:33) Редица специалисти се съгласяват с мнението на Библията по този въпрос. Г–жа професор Сирис Алвис ди Араужу казва: „Никой по природа не обича ограниченията, но те са необходими. ‘Не’ е защитна дума.“
Но в едно смесено семейство различните възгледи относно дисциплинирането може да доведат до сериозни недоразумения. Заварените деца са били оформени до известна степен от един възрастен, който понастоящем отсъствува. Вероятно те имат навици или обичаи, които може да дразнят заварения родител. И те може да не разбират защо завареният родител не харесва някои неща. Как тази ситуация да бъде разрешена успешно? Павел подканя християните: ‘Следвайте . . . любовта, търпението, кротостта.’ (1 Тимотей 6:11) Християнската любов помага както на заварените родители, така и на децата да бъдат меки и търпеливи, учейки се да се разбират помежду си. Ако завареният родител е нетърпелив, ‘гняв, вик и злоба’ могат лесно да разрушат взаимоотношенията, които са били постигнати. — Ефесяни 4:31.
Прозрение относно това какво ще помогне тук било дадено чрез пророк Михей. Той казал: „Какво иска Господ от тебе, освен да вършиш праведното [справедливост — NW], да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог?“ (Михей 6:8) Справедливостта е жизненоважна, когато бива налагана дисциплина. А милостта? Един християнски старейшина споделя, че често било трудно в неделя сутрин да събужда заварените си деца, за да участвуват в поклонението, извършвано от сбора. Вместо да им се кара, той опитал с милост. Ставал рано, приготвял закуска, след което донасял на всяко от тях топла напитка. В резултат на това, те били много по–склонни да се вслушат в неговия призив да стават.
Г–жа професор Ана Луиза Виейра ди Матос прави следното интересно изказване: „Не е важно какъв тип е семейството, а качеството на взаимоотношенията. В своите изследвания забелязах, че младите хора, които имат проблеми с поведението, почти винаги произлизат от семейства, в които има слаб родителски надзор, липса на правила и общуване.“ Тя също казва: „Трябва да се подчертае дебело, че отглеждането на децата включва необходимостта от това да се казва ‘не’.“ Освен това лекарите Емили и Джон Вишър казват: „По принцип дисциплинирането има резултат само когато човекът, който го получава, се интересува
относно реакциите и взаимоотношенията с човека, който налага дисциплинирането.“Тези изказвания имат връзка с въпроса кой в семейството със заварени деца трябва да налага дисциплинирането. Кой трябва да казва ‘не’? След като са разговаряли по въпроса, някои родители са решили, че в началото физическият родител трябва да бъде основната личност, която да дисциплинира, за да даде на заварения родител време да изгради по–близки взаимоотношения с децата. Нека децата да се научат да се чувствуват уверени в любовта на заварения родител към тях, преди да бъдат дисциплинирани от него (или нея).
А ако завареният родител е бащата? Нима Библията не казва, че бащата е глава на семейството? Да. (Ефесяни 5:22, 23; 6:1, 2) Но един заварен баща може да реши да възложи на майката за известно време дисциплинирането, особено ако това включва наказание. Той може да позволи на децата да се подчиняват на „наставлението на майка си“, докато той поставя основата за това те да ‘слушат поуката на [новия си] баща’. (Притчи 1:8; 6:20; 31:1) Примерите показват, че в крайна сметка това не е против принципа на главенството. Освен това един втори баща казва: „Помнех, че дисциплинирането включва напътствия, коригиране и поправяне. Когато това става по справедлив, любещ и състрадателен начин и е подкрепено от родителския пример, обикновено е резултатно.“
Родителите трябва да общуват
В Притчи 15:22, NW се казва: „Плановете се осуетяват там, където няма доверен разговор.“ В едно семейство със заварени деца е жизненоважен спокойният и откровен доверен разговор между родителите. Една журналистка във вестник O Estado de S. Paulo [„О Естадо де Сан Паулу“] отбелязва: „Децата винаги имат склонността да проверяват ограниченията, наложени от родителите.“ Това може да се отнася в двойна степен за семействата със заварени деца. Затова родителите трябва да стигнат до съгласие по различните въпроси, така че децата да могат да видят, че те са обединени. Но ако вторият родител постъпва по начин, който физическият родител смята за несправедлив? Тогава двамата трябва да разрешат въпроса насаме, а не пред децата.
Една майка, която се омъжила повторно, споделя: „Най–трудното нещо за една майка е да види как вторият баща дисциплинира децата ѝ, особено ако тя смята, че той постъпва прибързано или не е съвсем справедлив. Това разбива сърцето ѝ и тя иска да защити децата си. В такива моменти е трудно да си послушна на съпруга си и да го подкрепяш.
Веднъж моите две момчета — единият на 12 години, а другият на 14 — поискаха от втория си баща разрешение да направят нещо. Той веднага отказа и след това напусна стаята, без да даде на момчетата възможност да обяснят защо молбата им е толкова важна за тях. Момчетата бяха готови да се разплачат, а аз не знаех какво да кажа. По–големият ме погледна и каза: ‘Мамо, видя ли го какво направи?’ Аз отговорих: ‘Да, видях. Но все пак той е главата на дома, а Библията ни казва да уважаваме главенството.’ Те бяха добри момчета и се съгласиха с това, и малко се успокоиха. Същата вечер обясних ситуацията на съпруга си и той разбра, че е постъпил прекалено властнически. Веднага отиде в стаята на момчетата и се извини.
Научихме много от този случай. Съпругът ми се научи да изслушва, преди да взема решения. Аз се научих да подкрепям принципа на главенството дори когато това е болезнено. Момчетата научиха колко е важно да бъдат послушни. (Колосяни 3:18, 19) А искреното извинение на съпруга ми даде на всички ни един важен урок по смирение. (Притчи 29:23) Днес и двете момчета са християнски старейшини.“
Грешки ще бъдат правени. Децата ще казват или правят неща, които нараняват. Натискът в някои моменти ще кара заварения родител да постъпва неразумно. Но обикновените думи „Съжалявам, моля те да ми простиш“ може да направят много, за да изцелят раните.
Укрепване на семейното единство
Нужно е време за изграждането на сърдечни взаимоотношения в едно семейство
със заварени деца. Ако си заварен родител, трябва да проявяваш съчувствие. Бъди отзивчив, готов да прекарваш време с децата. Играй с по–малките. Бъди готов да разговаряш с по–големите. Търси възможности да прекарвате време заедно — например, покани децата да ти помогнат с домакинските задължения, като приготвянето на вечерята или миенето на колата. Покани ги да дойдат и да ти помогнат, когато отиваш на пазар. Освен това малките прояви на обич може да покажат любовта, която изпитваш. (Разбира се, заварените бащи трябва да внимават да спазват уместни граници относно своите заварени дъщери и да не ги карат да се чувствуват неудобно. Заварените майки също трябва да помнят, че и момчетата имат свои граници.)Семействата със заварени родители и деца могат да успеят. Много са успели. Най–голям успех имат тези семейства, в които всички членове, особено родителите, развиват правилна нагласа и реалистични очаквания. Апостол Йоан писал: „Любими мои, нека да продължаваме да се обичаме един друг, защото любовта е от Бога.“ (1 Йоан 4:7, NW) Да, искрената любов е истинската тайна на щастливото семейство със заварени деца.
[Снимка на страница 7]
ЩАСТЛИВИТЕ СЕМЕЙСТВА СЪС ЗАВАРЕНИ ДЕЦА
изучават божието Слово заедно . . .
прекарват време заедно . . .
говорят заедно . . .
работят заедно . . .