„В опасност по море“

В нощния мрак един платноход с 276 души на борда наближава остров в Средиземно море. Екипажът и пътниците са изтощени от това, че 14 дни вълните са ги подхвърляли насам⁠–​натам из бурното море. На разсъмване те виждат залив и се опитват да спрат кораба край брега. Но носът на кораба засяда неподвижно и вълните разбиват кърмата на парчета. Всички, които са на кораба, го напускат и успяват да се доберат до брега на Малта с плуване или като се държат за дъски или други предмети. Измръзнали и изтощени, те се измъкват от крайбрежния прибой. Сред пътниците е християнският апостол Павел. Той бива каран към Рим на съд. — Деяния 27:27–44.

За Павел корабокрушението край Малта не е първото опасно за живота морско преживяване. Няколко години по⁠–​рано той писал: „Три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини.“ Той добавил, че е бил „в опасност по море“. (2 Коринтяни 11:25–27) Пътуването по море помогнало на Павел да изпълни възложената му от Бога роля на „апостол на езичниците“. — Римляни 11:13.

Но колко често било използувано пътуването по море през първи век? Каква роля играло то в разпространяването на християнството? Колко сигурно било то? Какви видове кораби се използували? И как били настанени пътниците?

Нуждата на Рим от морска търговия

Римляните наричали Средиземно море Маре нострум — „нашето море“. За Рим било необходимо да държи под контрол морските пътища, и то не само по военни причини. Много от градовете в римската империя били пристанища или били обслужвани от пристанища. Например, Рим имал пристанище в близкия град Остия, докато Коринт използувал Лехеум и Кенхрея, а сирийска Антиохия била обслужвана от Селевкия. Добрите морски връзки между тези пристанища осигурявали бързина на съобщенията между основните градове и улеснявали ефикасната администрация на римските провинции.

Снабдяването на Рим с храна също зависело от морската търговия. При население около един милион нуждите на Рим от зърно били огромни — някъде между 250 000–400 000 тона годишно. Откъде идвало цялото това зърно? Йосиф Флавий цитира Ирод Агрипа II, който казал, че Северна Африка хранела Рим осем месеца годишно, а Египет изпращал в града достатъчно зърно за останалите четири месеца. Хиляди морски плавателни съдове били включени в снабдяването на града със зърно.

За да удовлетвори вкуса на Рим към лукса, процъфтяващата търговия по море пренасяла всякакви стоки. Минерали, камъни  и мрамор били докарвани от Кипър, Гърция и Египет, а дървесина била пренасяна от Ливан. Вино идвало от Смирна, ядки от Дамаск, а фурми от Палестина. Балсами и гума били товарени в Киликия, вълна в Милет и Лаодикия, платове в Сирия и Ливан, багреница в Тир и Сидон. Бои пристигали от Тиатир, а стъкло от Александрия и Сидон. Коприна, памук, слонова кост и подправки били внасяни от Китай и Индия.

Какво се знае за кораба, с който пътувал Павел и който претърпял крушение край Малта? Той карал зърно, „кораб от Александрия, който плавал за Италия“. (Деяния 27:6, NW, бел. под линия) Частните кораби, каращи зърно, били собственост на гърци, финикийци и сирийци, които били капитани и събирали екипажа. Но корабите били наемани от държавата. „Подобно на събирането на данъците — казва историкът Уилям М. Рамси, — и в тази област за правителството било по⁠–​лесно да възлага работата чрез договори, отколкото само да организира огромния механизъм от хора и оборудване, необходим за извършването на тази обемна служба.“

Павел завършил своето пътуване до Рим с кораб, на чийто нос стояла скулптурата „Синовете на Зевс“ (или „Близнаците“). Това също бил александрийски кораб. Той бил в пристанището Потиоли в Неаполския залив, едно пристанище, в което обикновено спирали натоварените със зърно плавателни съдове. (Деяния 28:11–13) От Потиоли — съвременното пристанище Поцуоли — товарът бил пренасян по суша, или бил каран с по⁠–​малки кораби на север покрай брега и от там по река Тибър до самия Рим.

Пътници на товарни кораби?

Защо Павел и неговите пазачи, които били войници, пътували с товарен кораб? За да отговорим на този въпрос, трябва да знаем какво означавало да пътуваш по море като пътник по онова време.

През първи век от н.е. нямало пътнически кораби. Пътниците използували търговските морски съдове. И вероятно с тях плавали всякакви видове хора — държавни чиновници, интелектуалци, проповедници, магьосници, хора на изкуството, атлети, търговци, туристи и пътуващи поклонници.

Разбира се, имало по⁠–​малки съдове, които превозвали пътници и товари по крайбрежието. Павел може да е използувал такъв транспорт, за да ‘отиде в Македония’ от Троада. Малки кораби може да са го возили неведнъж от и до Атина. Освен това Павел може да е използувал малък съд при по⁠–​късното си пътуване от Троада до Патара през островите край бреговете на Мала Азия. (Деяния 16:8–11; 17:14, 15; 20:1–6, 13–15; 21:1) Използуването на такива малки съдове спестявало време, но те не можели да се отдалечават много от сушата. Затова корабите, които откарали Павел до Кипър, и след това до Памфилия, както и тези, с които пътувал от Ефес до Кесария и от Патара до Тир, трябва да са били доста по⁠–​големи. (Деяния 13:4, 13; 18:21, 22; 21:1–3) Корабът, с който Павел претърпял корабокрушение край Малта, също трябва да е бил смятан за голям. Колко големи биха могли да бъдат такива кораби?

Писмените източници довели един изследовател до следното заключение: „Най⁠–​малкият [корабен] капацитет, използуван нашироко в древността, бил около 70–80 тона. Много разпространен размер, поне през елинистичната епоха, бил 130 тона. Макар че често можел да се види, 250–тонният кораб вече определено бил по⁠–​голям от средния размер. В римската епоха корабите, използувани в транспортната система на империята, били дори още по⁠–​големи, като желаният капацитет бил 340 тона. Най⁠–​големите кораби в обращение стигали до 1300 тона, и дори може би малко повече.“ Според едно описание от втори век от н.е., александрийският кораб „Изис“, превозващ зърно, бил дълъг над 55 метра, около 14 метра широк, газел около 13 метра и вероятно можел да превозва над хиляда тона зърно и може би няколко стотици пътника.

Как били настанени пътниците на корабите, превозващи зърно? Тъй като тези кораби били предназначени за превозването  на товари, пътниците оставали на заден план. Не им се предоставяли храна или други услуги, с изключение на вода. Те можели да спят на палубата, вероятно под подобни на палатки навеси, разпъвани вечер и прибирани всяка сутрин. Макар че на пътниците може би било позволено да използуват корабната кухня за приготвяне на храна, те трябвало да си носят всичко необходимо за готвене, хранене, къпане и спане — от тенджерите и тиганите до завивките.

Колко било сигурно пътуването по море?

Без навигационни уреди — без компас дори — мореплавателите от първи век се ориентирали единствено чрез очите си. Затова пътуването било най⁠–​сигурно, когато видимостта била най⁠–​добра — общо взето от края на май до средата на септември. Търговците можели да си опитат късмета по море през двата месеца преди и след този период. Но през зимата мъглата и облаците често закривали ориентирите на сушата, както и слънцето през деня и звездите през нощта. Мореплаването било смятано за прекратено (на латински — маре клаусум) от 11 ноември до 10 март, освен в изключителни случаи, когато това се налагало спешно и неотложно. Онези, които пътували в края на сезона, се излагали на риска да презимуват в някое чуждо пристанище. — Деяния 27:12; 28:11.

Но дали въпреки че било опасно и ограничено от времето, пътуването по море все пак нямало някакви предимства пред пътуването по суша? Разбира се! Пътуването по море не било толкова уморително, било по⁠–​евтино и по⁠–​бързо. Когато ветровете били благоприятни, един кораб би могъл да измине около 150 километра дневно. Средната скорост за пътуване пеша била 25–30 километра дневно.

Скоростта на кораба зависела почти изцяло от вятъра. Пътуването от Египет до Италия било една постоянна борба с насрещния вятър, дори и в най⁠–​благоприятния период. Най⁠–​краткият маршрут обикновено бил през Родос или Мира, или някое друго пристанище по бреговете на Ликия в Мала Азия. Веднъж, след като се сблъскал с бури и изгубил пътя си, превозващият зърно кораб „Изис“ пуснал котва в Пирея 70 дни след като тръгнал от Александрия. Ако зад него преобладавали северозападни ветрове, то обратното пътуване до Италия вероятно би могло да стане за 20–25 дни. По суша същото пътуване във всяка посока би отнело повече от 150 дни при хубаво време.

Добрата новина занесена далеч отвъд морето

Павел явно бил наясно с опасностите на пътуването по море извън благоприятния за това сезон. Той дори изказал мнение против отпътуването в края на септември или началото на октомври: „Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.“ (Деяния 27:9, 10) Но офицерът, който отговарял за случая, пренебрегнал думите му и това довело до корабокрушението край Малта.

До края на своята кариера като мисионер Павел бил претърпял най⁠–​малко четири корабокрушения. (Деяния 27:41–44; 2 Коринтяни 11:25) И въпреки това излишната тревога относно такива вероятности не възпирала ранните проповедници на добрата новина от пътуването по море. Те се възползували напълно от всички налични начини за пътуване, за да разпространяват посланието на Царството. И в подчинение на Исусовата заповед било дадено свидетелство надлъж и нашир. (Матей 28:19, 20; Деяния 1:8) Благодарение на тяхната пламенност, на вярата на онези, които следвали техния пример, и на ръководството на светия дух на Йехова добрата новина стигнала до най⁠–​отдалечените краища на населената земя.

[Информация за източника на снимката на страница 31]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.