Изграждане върху езически основи

СРЕД множеството правещи впечатление паметници, които туристите в Рим посещават, е Пантеонът. Този шедьовър на римската архитектура е една от малкото сгради тук, която е запазена почти както е била в древността. Започната от Агрипа през около 27 г. пр.н.е., тя била обновена от Адриан през около 120 г. от н.е. Забележителна характеристика на тази постройка е нейният купол с диаметър 43 метра, който е бил надминат по размер едва в съвремието. Първоначално Пантеонът бил езически храм — „място за всички богове“, каквото означава в превод гръцкото му название. Независимо от това днес той бива смятан за католическа църква. Как било възможно такова изненадващо преобразяване?

През 609 г. от н.е. папа Бонифаций IV посветил наново този отдавна неупотребяван храм като „християнска“ църква. По това време тя била наречена „Кръглата църква на Света Мария“. Според една статия, публикувана през 1900 г. в италианското йезуитско списание La Civiltà Cattolica [„Ла Чивилта Католика“], конкретното предназначение, което Бонифаций имал предвид за нея, било „съвместното прославяне на всички мъченици от християнската сфера, или по⁠–​точно — на всички светии, но на първо място и най⁠–​вече на Девата Богородица“. Имената, с които католическата църква нарича Пантеона днес — Santa Maria ad Martyres [„Света Мария при мъчениците“] или алтернативното Santa Maria Rotunda [„Ротондата на света Мария“], — отразяват  това небиблейско намерение. — Сравни Деяния 14:8–15.

За да бъде приспособен Пантеонът към новото си предназначение, „трябвало да бъде направено много малко — продължава същата статия. — Бонифаций следвал простите и твърде обширни правила, които вече били установени от свети Григорий Велики [папа Григорий I], неговия предшественик, който бил майстор⁠–​виртуоз и образец в приспособяването на езическите храмове за употреба в християнското поклонение“. Какво представлявали тези правила?

През 601 г. от н.е., в писмо до един мисионер, пътуващ към езическа Британия, Григорий дал следните наставления: „Храмовете на идолите в споменатата страна не бива да бъдат разрушавани, а само идолите, които са в тях . . . Ако споменатите храмове са добре построени, е необходимо те да бъдат приспособени от поклонение на дяволите за служба на истинския Бог.“ Идеята на Григорий била, че като видят своите някогашни храмове непокътнати, езичниците може да са по⁠–​склонни да продължават да ги посещават. Там, където преди езичниците „убивали много говеда в жертва на дяволите“, писал папата, сега имало надежда „вече да не принасят в жертва животни на дявола, но да ги убиват, за да се подкрепят за възхвала на Бога“.

Католицизмът също така неутрализирал езическото поклонение, като основавал в близост до някогашните храмове, църкви, посветени на „християнски“ светци. Древни празници били възприемани и получавали „християнско“ значение. Казано с думите на „Ла Чивилта Католика“: „Това, че някои от обичаите и религиозните тържества на ранните християни били тясно свързани с определени езически традиции и обичаи, е известно на всички учени днес. Това били твърде мили на народа традиции, обичаи, вкоренени твърде дълбоко и преплетени с обществения и личния живот на древния свят. Църквата⁠–​майка, добра и мъдра, не смятала, че трябва да ги изкорени; по⁠–​скоро чрез преобразяването им в християнски, чрез издигането им до ново благородство и нов живот тя ги превъзмогнала чрез мощни, но нежни средства, за да спечели за себе си без вълнение душите както на масите, така и на елита.“

Разбира се, един добре известен пример на възприемането на езически празник е Коледа. Всъщност 25 декември бил денят, на който древните римляни празнували диес наталис солис инвикти, тоест, „рождения ден на непобедимото слънце“.

Следователно в своето желание да спечели сърцата на езичниците, църквата не останала вярна на истината. Тя оправдала синкретизма — възприемането на езически вярвания и традиции, „мили на масите“. Резултатът от това била една хибридна, отстъпническа църква, твърде далеч от ученията на истинското християнство. Предвид всичко това може би не е учудващо, че един някогашен римски храм на „всички богове“ — Пантеонът — е станал католическа църква, посветена на Мария и на всичките „светии“.

Трябва обаче да е ясно, че промяната на посвещението на един храм или на името на един празник не е достатъчно, за да се преобразува ‘поклонението на дяволите в служба на истинския Бог’. „Какво споразумение има Божият храм с идолите? — пита апостол Павел. — ‘Излезте изсред тях и отделете се’, казва Господ, ‘и не се допирайте до нечисто’; и ‘Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери’, казва всемогъщият Господ [Йехова — NW].“ — 2 Коринтяни 6:16–18.