Раши — влиятелен тълкувател на Библията

КОЯ била една от първите книги, отпечатани на еврейски език? Едно изследване, тълкуващо Петокнижието на Моисей. То било публикувано в Реджо ди Калабрия (Италия) през 1475 г. Кой бил неговият автор? Един мъж, известен като Раши.

Защо едно изследване да бъде удостоено с такава уникална чест? В своята книга Rashi—The Man and His World [„Личността на Раши и неговият свят“] Езра Шерешевски казва, че трудът на Раши „се превърнал в основна книга за всеки еврейски дом и за всяко еврейско училище“. Няма друго произведение на еврейската литература, което да е получавало такова признание . . . Съществуват повече от 200 допълнителни изследвания, които се занимават пряко с обясненията на Раши върху Петокнижието.

Дали трудът на Раши е повлиял единствено на евреите? Макар и да не се забелязва от мнозина, изследването на Раши върху Еврейските писания векове наред е оказвало влияние върху преводачите на Библията. Но кой бил Раши и как той станал толкова влиятелен?

Кой бил Раши?

Раши a бил роден в Троа (Франция) през 1040 г. Като младеж той посещавал еврейските религиозни школи във Вормс и Майнц в Райнланд. Там той бил обучаван от някои от най⁠–​известните еврейски учени в Европа. Когато бил на около 25 години, личните му обстоятелства го принудили да се върне в Троа. Вече признат за забележителен учен, Раши бързо застанал начело на местната религиозна общност и основал своя религиозна школа. След време този нов център на еврейски знания придобил влияние, по⁠–​голямо от това на школите, водени от учителите на Раши в Германия.

По това време евреите във Франция се радвали на относителен мир и хармония със своите съседи, които изповядвали християнска вяра, което давало по⁠–​голяма свобода на изследванията на Раши. Но той не бил учен⁠–​отшелник. Въпреки престижа, който имал като учител и глава на школа, Раши си изкарвал прехраната като производител на вина. Подробните му познания върху по⁠–​често срещаните занаяти създали по⁠–​тясна връзка между него и обикновените евреи и това му помогнало да разбира техните обстоятелства и да проявява състрадание. Местоположението на Троа също допринесло за прозренията на Раши. Разположен край основни търговски пътища, градът играел ролята на космополитичен център и това дало възможност на  Раши да се запознае добре с обноските и обичаите на много народи.

Защо било необходимо такова тълкуване?

Евреите били известни като народът на книгата. Но „книгата“ — Библията — била на еврейски и „народът“ сега говорел на арабски, испански, немски, френски и множество други езици. Макар че били учени на еврейски от детинство, повечето евреи не разбирали ясно много библейски понятия. Освен това векове наред една силна тенденция сред равинския юдаизъм отклонила хората от търсенето на буквалното значение на библейския текст. Изобилствували алегории и легенди, свързани с библейските думи и стихове. Много такива тълкувания и разкази били записани в обширните писания, наричани събирателно мидраши. b

Внукът на Раши, рави Самуел бен Меир (Рашбам), също бил библейски учен. В своето тълкуване на Битие 37:2 той казал, че „по⁠–​старите тълкуватели [преди Раши] . . . били склонни да изнасят проповеди (дерашот), което те смятали за най⁠–​важната цел, [но] нямали обичай да дълбаят в недрата на буквалното значение на библейския текст“. Относно тази тенденция ученият А. Коен (доктор на философските науки и главен редактор на Soncino Books of the Bible [„Книгите на Библията, издадени от Сонсино“]) пише: „Вярно е, че равините постановили правило, че е неприемливо всяко едно тълкуване, което не е в съгласие с пешат, или явното значение на текста, но на практика те не зачитали много това правило.“ В такава религиозна обстановка обикновеният евреин не се чувствувал сигурен, когато се обръщал към библейския текст, и имал нужда от някакво средство за обяснение.

Целта и методите на Раши

Това, към което Раши се стремял през целия си живот, било да направи текста на Еврейските писания разбираем за всички евреи. За да го постигне, той започнал да събира тетрадки с изследвания върху конкретни думи и стихове, за които смятал, че ще затруднят читателя. Бележките на Раши съдържат обясненията на неговите учители и черпят от неговото енциклопедично познание на пълната гама на равинската литература. В лингвистичните си изследвания Раши изчерпал всички налични източници. Той обърнал внимание на това как точките и ударенията, които масоретите поставили над текста, влияят на разбирането му. За да обясни значението на дадена дума, неговото тълкуване на Петокнижието често се позовава на арамейския превод (Таргум на Онкелос). Раши проявил гъвкавост и находчивост, като изследвал недокосвани дотогава възможности при обясняването на предлозите, съюзите, значението на глаголите и други аспекти на граматиката и синтаксиса. Тези обяснения представлявали ценен принос за разбирането на синтаксиса и граматиката на еврейския език.

За разлика от преобладаващата тенденция в равинския юдаизъм Раши винаги се стремял да подчертае простото, буквално значение на текста. Но обширната мидрашка литература, толкова добре позната на евреите, не можела да бъде пренебрегната. Поразяваща черта на изследването на Раши е начинът, по който той прави връзката именно с тези мидрашки писания, които често замъглявали буквалния смисъл на библейския текст.

В своя коментар на Битие 3:8 Раши обяснява: „Има много агадични c мидраши, които нашите мъдреци вече са подредили по подходящ начин в Bereshit Rabbah [„Берешит Раба“] и други мидрашки антологии. Но аз се интересувам единствено от прякото значение (пешат) на стиха и от такива агадот като обяснения на библейското повествование в неговия контекст.“ Като  подбрал и приспособил само тези мидраши, които според него помагали да се изясни значението или контекста на стиха, Раши извадил, или изхвърлил онези мидраши, които били противоречиви и объркващи. В резултат на този процес бъдещите поколения евреи изучавали главно подбора на мидраши, който направил Раши.

Макар че щедро посочвал заслугите на своите учители, Раши не се колебаел да покаже несъгласието си, когато смятал, че техните обяснения противоречат на ясната логика на текста. Когато не разбирал даден пасаж, или смятал, че преди това го е бил обяснил неправилно, той бил готов да признае това, като дори посочил случаи, в които негови ученици са му помогнали да поправи разбирането си.

Повлиян от времето си

Раши бил силно формиран от времето, в което живял. Един автор обобщил това по следния начин: „Големият принос [на Раши] към еврейския живот е неговото препревеждане на всички значими пасажи на говорения по негово време език по такъв ясен, разбираем начин, толкова сърдечно и по човешки, с толкова рядко умение и начетеност, че неговите изследвания са придобили авторитета на писание и са любимо четиво. Раши писал на еврейски така, сякаш е френски — с остроумие и елегантност. Където му липсвала точната еврейска дума, използувал френска, изписвайки я с еврейски букви.“ Тези транслитерирани френски думи — Раши използувал около 3500 такива — са се превърнали в ценен извор за изследователите на старофренската филология и произношение.

Макар че животът на Раши започнал в атмосфера на сравнително спокойствие, през по⁠–​късните си години той видял нарастващо напрежение между евреи и т.нар. християни. През 1096 г. първият кръстоносен поход опустошил еврейските общности от Райнланд, където Раши бил учил. Хиляди евреи били избити. Изглежда новината за тези кланета оказала силно въздействие върху здравето на Раши (което непрекъснато се влошавало до смъртта му през 1105 г.). От този момент се забелязва видима промяна в неговите обяснения на Писанията. Един забележителен пример за това е Исаия, глава 53, която говори за страдащия служител на Йехова. По⁠–​рано Раши прилагал този текст към Месията, както прави това и Талмудът. Но изглежда след кръстоносните походи той смятал, че тези стихове се отнасят за еврейския народ, който понесъл несправедливи страдания. Това се оказало повратен момент в еврейското тълкуване на тези текстове. d Така нехристиянското поведение на т.нар. християни отвръщало мнозина, сред които и евреи, от истината за Исус. — Матей 7:16–20; 2 Петър 2:1, 2.

Какво влияние оказал той на превода на Библията?

Влиянието на Раши скоро било усетено и извън юдаизма. Френският францискански изследовател на Библията Николаус Лиранус (1270–1349 г.) толкова често се позовавал на възгледите на „рави Соломон [Раши]“, че получил прякора „маймуната на Соломон“. На свой ред много тълкуватели и преводачи били повлияни от Лиранус, като сред тях били и предшествениците на преводачите на английския „Превод на крал Яков“ и реформаторът Мартин Лутер, който революционизирал превода на Библията в Германия. Лутер толкова силно бил повлиян от Лиранус, че била измислена една пословица: „Ако Лиранус не беше свирил на лира, Лутер нямаше да му играе по свирката.“

Раши бил силно повлиян от равинското мислене, което не е в хармония с християнската истина. Но с дълбокото си прозрение върху понятията, синтаксиса и граматиката на библейския еврейски език, и със своите непрестанни усилия да разбере явното и буквално значение на текста, Раши осигурява значителен източник на сравнение за библейските изследователи и преводачи.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 26]

Текст: Per gentile concessione del Ministero dei Beni Culturali e Ambientali