Въпроси на читатели

На някои Свидетели на Йехова е била предложена работа, свързана с религиозни сгради или собственост. Какъв е библейският възглед относно такава работа?

С този въпрос може да се сблъскат християните, които искрено желаят да прилагат стиха от 1 Тимотей 5:8, подчертаващ колко е важно човек да се грижи в материално отношение за своето семейство. Въпреки че християните несъмнено трябва да прилагат този съвет, той не им дава основание да приемат всяка светска работа, независимо от нейното естество. Християните съзнават необходимостта от това да уважават и други указания за божията воля. Например, желанието на човек да издържа семейството си не би оправдало неговото нарушаване на онова, което Библията казва относно неморалността или убийството. (Сравни Битие 39:4–9; Исаия 2:4; Йоан 17:14, 16.) Освен това е много важно християните да постъпват в съгласие със заповедта да излязат от Вавилон Велики, световната империя на фалшивата религия. — Откровение 18:4, 5.

Божиите служители по целия свят се сблъскват с много ситуации във връзка с работата. Би било безсмислено и надхвърлящо нашите пълномощия да се опитваме да изброим всички възможности и да създаваме категорични правила. (2 Коринтяни 1:24) Нека обаче да споменем някои фактори, които християните трябва да разгледат, когато вземат лични решения във връзка с работата. Тези фактори бяха посочени накратко в „Стражева кула“ (англ.) от 15 юли 1982 г. в една статия относно ползата, която извличаме от дадената ни от Бога съвест. В един блок бяха повдигнати два ключови въпроса и след това бяха изброени други полезни фактори.

Първият ключов въпрос е следният: Дали Библията осъжда самата светска работа? В отговор „Стражева кула“ отбеляза, че Библията осъжда кражбата, злоупотребата с кръв и идолопоклонството. Християнинът трябва да избягва светска работа, която пряко подкрепя неодобрявани от Бога дейности, като току–​що споменатите.

Вторият въпрос е: Дали вършенето на тази работа те прави съучастник в действия, които Бог осъжда? Ясно е, че човек, който работи в хазартен клуб, в клиника за аборти или в публичен дом, ще бъде съучастник в небиблейски действия. Дори ако ежедневната му работа там е просто да мете пода или да отговаря на телефонните обаждания, той ще подкрепя действие, което божието Слово осъжда.

Много християни, които се сблъскват с решения във връзка с работата, са установили, че анализирането дори само на тези въпроси им помага да вземат лично решение.

Например, от тези два въпроса човек може да разбере защо един истински поклонник няма да бъде пряк служител на фалшива религиозна организация, като работи за някоя църква или в нея. В Откровение 18:4 се посочва заповедта: „Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете ѝ.“ Човек ще участвува в делата и греховете на Вавилон Велики, ако е редовен служител на религия, която поучава фалшиво поклонение. Независимо дали служителят е градинар, портиер, майстор за ремонти или счетоводител, неговата работа ще подкрепя поклонение, което е в противоречие с истинската религия. Освен това хората, които биха видели този служител да работи, за да разкрасява църквата, да я поддържа или да изпълнява нейните религиозни стремежи, логично биха го свързали с тази религия.

А ако някой не е редовен служител в църква или религиозна организация? Може би той бива повикан само за извършването на някаква спешна поправка на спукан водопровод в мазето на църквата. Нима това не е по–различно от случая, когато той предлага услугите си според договор, като например да покрие с плочки или да изолира покрива на църквата?

И в този случай можем да си представим много различни ситуации. Затова нека да прегледаме пет допълнителни фактора, които бяха споменати в „Стражева кула“ :

1. Дали работата представлява просто служба за хората, която сама по себе си не е осъдена от Писанията? Да вземем за пример един пощальон. Това, че разнася пощата, едва ли би означавало, че ако една от сградите в района, който обслужва, е църква или клиника за аборти, той подкрепя някакво осъдено от Бога действие. Бог дава слънчевата светлина, която свети през прозорците на всички сгради, включително и на църкви или такива клиники. (Деяния 14:16, 17) Един християнин, който е пощальон, може да си направи заключението, че всеки ден служи на хората. Подобен може да е случаят с християнин, който е извикан по спешност — водопроводчик, повикан да спре наводнението в една църква, или дежурен в линейка, повикан да лекува някой, който е припаднал по време на църковна служба. Той може да гледа на това просто като на случайно оказване на помощ.

2. До каква степен това, което се прави, зависи от теб? Един християнин, който е собственик на магазин, едва ли би се съгласил да поръча или продава идоли, спиритически амулети, цигари или колбаси, направени от кръв. Като собственик той има контрол над това. Хората може да го подканят да продава цигари или идоли и да има печалба, но той ще постъпи в съгласие със своите библейски вярвания. От друга страна,  един християнин, който работи в голям магазин за хранителни стоки, може да бъде назначен да обслужва касата, да лъска пода или да води счетоводството. Той няма контрол над това какви продукти биват поръчвани и продавани, дори ако някои от тях не са одобрени от Бога, като например цигари или предмети за религиозни празници. a (Сравни Лука 7:8; 17:7, 8.) Това има връзка със следващата точка.

3. До каква степен участвуваш? Нека да се върнем на примера с магазина. Вероятно един служител, назначен да обслужва касата или да подрежда рафтовете, само отвреме–навреме се занимава с цигари или религиозни предмети; това е малка част от цялата му работа. Какъв е контрастът обаче със служител в същия магазин, който работи на щанда за цигари! Цялата му работа всеки ден е съсредоточена върху нещо, което противоречи на християнските вярвания. (2 Коринтяни 7:1) Това показва защо степента на участие или контакт трябва да бъде разгледана, когато се решават въпроси във връзка с работата.

4. Какъв е източникът на заплащането или какво е мястото, където се извършва работата? Да разгледаме две ситуации. За да подобри репутацията си пред обществеността, една клиника за аборти решава да плаща на един човек да чисти околните улици. Неговата заплата идва от клиниката за аборти, но той не работи там и изобщо не го виждат в клиниката през деня. Вместо това те смятат, че той върши обществена работа, която сама по себе си не е в противоречие с Писанията, независимо от това кой му плаща. А сега обратното. В държава, в която проституцията е законна, обществената здравна служба плаща на една медицинска сестра да работи в публични домове, като прави медицински прегледи с цел да се намали разпространяването на болести, предавани по полов път. Макар че тя получава заплатата си от обществената здравна служба, нейната работа е изцяло в публичните домове, като прави неморалността по–безопасна, по–приемлива. Тези примери показват защо източникът на заплащането и мястото на работата са аспекти, които трябва да бъдат разгледани.

5. Какво е въздействието от извършването на тази работа; дали тя ще нарани твоята съвест или ще спъне другите? Трябва да се имат предвид както собствената ни съвест, така и съвестта на другите. Дори една работа (включително нейното място и източник на заплащане) да изглежда приемлива за повечето християни, някой човек може да смята, че тя ще безпокои съвестта му. Апостол Павел, който дал хубав личен пример, казал: „Надяваме се, че имаме честна съвест, тъй като желаем да постъпваме честно във всички неща.“ (Евреи 13:18, NW) Трябва да избягваме да вършим работа, която ще ни безпокои; но въпреки това не трябва и да бъдем критични към другите, чиято съвест сочи друго нещо. И обратното — един християнин може да не намира противоречие между Библията и вършенето на някаква работа, но той разбира, че тя ще бъде много обезпокояваща за мнозина в сбора и в обществото. Павел отразил правилната нагласа с думите: „Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение; но във всичко биваме одобрени, като божии служители.“ — 2 Коринтяни 6:3, 4.

Нека сега да се върнем на основния въпрос относно работата в църква, като поставянето на нови прозорци, чистенето на килимите или поддържането на парното. Как може да се имат предвид горните фактори?

Припомни си аспекта на пълномощията. Дали християнинът е собственикът или управителят, който може да реши дали да поеме подобна работа в някоя църква? Дали християнин, който има тези пълномощия, би искал да участвува във Вавилон Велики, като предлага своите услуги за работа или сключва договор да помага на някоя религия да подкрепя фалшивото поклонение? Дали това не може да се сравни с решението да продаваш цигари или идоли в своя магазин? — 2 Коринтяни 6:14–16.

Ако християнинът е служител без решаващ глас относно работата, която се приема, трябва да бъдат разгледани други фактори, като например мястото и степента на участие. Дали служителят ще бъде помолен само да достави или да нареди нови столове по някакъв повод или да отдаде служба на хората, както когато един пожарникар потушава огъня в една църква, преди той да се разпространи? Мнозина биха гледали на тази ситуация по–различно отколкото на работника, който прекарва дълго време в боядисване на църквата или в редовни грижи за градината, за да я направи привлекателна. Такъв редовен и продължителен контакт ще увеличи вероятността мнозина да свържат християнина с една религия, която той твърди, че не подкрепя, като това може евентуално да ги спъне. — Матей 13:41; 18:6, 7.

 Споменахме редица важни съображения относно работата. Те бяха представени в контекста на един конкретен въпрос относно фалшивата религия. Но те могат също да бъдат разгледани и във връзка с други видове работа. Всеки случай трябва да бъде анализиран молитвено, като се вземат предвид конкретните — и вероятно уникални — аспекти на определената ситуация. Горепосочените фактори са помогнали вече на много искрени християни да вземат решения по съвест, които отразяват тяхното желание да вървят праволинейно и честно пред Йехова. — Притчи 3:5, 6; Исаия 2:3; Евреи 12:12–14.

[Бележки под линия]