Дали вечният живот наистина е възможен?

„Учителю, какво добро трябва да сторя, за да имам вечен живот?“ — МАТЕЙ 19:16, NW.

1. Какво може да се каже за продължителността на нашия човешки живот?

 ПРЕЗ 480 г. пр.н.е. персийският цар Ксеркс I, познат в Библията като Асуир, правел преглед на войската си преди една битка. (Естир 1:1, 2) Според гръцкия историк Херодот, царят се разплакал със сълзи, като гледал войниците си. Защо? Ксеркс казал: „Става ми тъжно, като се замисля за краткотрайността на човешкия живот. Защото никой от тези войници няма да бъде жив след сто години.“ Вероятно и ти си забелязал, че животът е драматично кратък и никой не иска да остарява, да се разболява и да умира. Само да можехме да се радваме на живота млади, здрави и щастливи! — Йов 14:1, 2.

2. Каква надежда имат мнозина, и защо?

² Показателно е това, че The New York Times Magazine [„Ню Йорк Таймс магазин“] от 28 септември 1997 г. публикува статията „Те искат да живеят“. В нея е цитиран един изследовател, който възкликва: „Наистина смятам, че ние можем да сме първото поколение, което ще живее вечно.“ Ти също може би вярваш, че вечният живот е възможен. Може би мислиш така, защото Библията обещава, че ние можем да живеем вечно тук на земята. (Псалм 37:29; Откровение 21:3, 4) Но някои хора вярват, че вечният живот е възможен, поради различни от посочените в Библията основания. Разглеждането на някои от тези основания ще ни помогне да разберем, че вечният живот наистина е възможен.

Замислени така, че да живеем вечно

3, 4. (а) Защо някои хора вярват, че трябва да можем да живеем вечно? (б) Какво казал Давид за направата си?

³ Една от причините, които карат мнозина да мислят, че хората трябва да могат да живеят вечно, е свързана с великолепния начин, по който сме направени. Например, наистина е чудесно това как се оформя бебето в майчината утроба! Един водещ изследовател на проблемите на остаряването пише: „След като извършила чудесата, които ни водят от зачеването до раждането, и след това до сексуалното съзряване и зрелостта, природата решила да не създаде изглеждащия много по–елементарен механизъм, който просто да поддържа тези чудеса вечно.“ Да, като се има предвид нашата чудесна направа, остава въпросът защо трябва да умираме.

⁴ Преди няколко хилядолетия библейският писател Давид размишлявал върху същите тези чудеса, макар че всъщност не можел да надникне в утробата, както могат днешните учени. Давид се възхищавал относно това как бил формиран самият той, когато — както писал — ‘бил пазен скрит в корема на майка си’. По това време — казал той — ‘били направени бъбреците му’. Той говорил също и за образуването на „костите“ си по времето, когато — както казал той — ‘бил правен на тайно’. След това Давид говорел за ‘своя зародиш’ и във връзка с този зародиш в майчината утроба отбелязал: „Всичките му части бяха записани.“ — Псалм 139:13–16, NW.

5. Какви чудеса стават по време на нашето оформяне в утробата?

 ⁵ Явно не става дума за буквален ръкописен план за оформянето на Давид в майчината му утроба. Но когато Давид размишлявал относно направата на своите ‘бъбреци’, своите ‘кости’ и другите части на тялото си, му се струвало, че развитието на тези части е според план — сякаш всичко било ‘записано’. Изглеждало му сякаш оплодената клетка вътре в майка му съдържала една голяма стая, пълна с книги с подробни инструкции за това как да бъде оформено едно човешко бебе и тези сложни инструкции се предавали на всяка новопоявяваща се клетка. Затова списание Science World [„Научен свят“] използува метафората, че ‘всяка клетка в развиващия се зародиш има шкаф, пълен с всички необходими планове и чертежи’.

6. Какви доказателства има, че както написал Давид, ние сме ‘направени чудесно’?

⁶ Дали изобщо си се замислял за това как чудесно функционира нашето тяло? Биологът Джаръд Даймънд казва: „Ние подменяме клетките, покриващи червата ни отвътре, през няколко дни, клетките, покриващи пикочния ни мехур отвътре — на всеки два месеца, и червените кръвни клетки — на всеки четири месеца.“ Той прави извода: „Природата ни разглобява и сглобява всеки ден.“ Но какво означава това? То означава, че независимо от това колко години може би живеем — 8, 80 или дори 800, — нашето физическо тяло остава много младо. Един учен веднъж изчислил: „За една година около 98 процента от атомите в нас ще бъдат заменени от други атоми, които приемаме с въздуха, храната и напитките.“ Да, както възкликнал Давид, възхвалявайки Бога, ние сме ‘направени чудесно’. — Псалм 139:14, NW.

7. Какво заключение са направили някои хора въз основа на това как са замислени нашите физически тела?

⁷ Въз основа на направата на нашите физически тела, един водещ учен по въпросите на остаряването казал: „Не е ясно защо трябва да настъпва остаряването.“ Наистина изглежда, че ние трябва да живеем вечно. И затова хората се опитват да постигнат тази цел чрез своя технически прогрес. Не много отдавна докторът по хуманитарни науки Алвин Силвърстайн писа уверено в своята книга Conquest of Death [„Победа над смъртта“]: „Ние ще разкрием същината на живота. Ще разберем . . . как човек остарява.“ С какъв резултат? Той предсказал: „Вече няма да има ‘стари’ хора, защото познанието, което ще позволи победата над смъртта, ще донесе също така и вечна младост.“ Дали като се има предвид навлизането на съвременната наука в подробностите на човешката направа, мисълта за вечен живот изглежда толкова невероятна? Има и друга, още по–​силна причина, поради която да вярваме, че вечният живот е възможен.

Желанието да живеем вечно

8, 9. Какво естествено желание са имали хората през цялата история на човечеството?

⁸ Дали си забелязал, че хората притежават естествено желание да живеят вечно? Един лекар писа в едно немско списание: „Мечтата за вечния живот вероятно е стара колкото самото човечество.“ Описвайки вярванията на някои хора в древна Европа, „Нова енциклопедия Британика“ казва: „Достойните хора ще живеят вечно в един блестящ дворец, покрит със злато.“ И само какви усилия са полагали хората, за да успеят да задоволят желанието за вечен живот!

⁹ В изданието The Encyclopedia Americana [„Енциклопедия Американа“] се казва, че преди повече от 2000 години в Китай „както императори, така и [обикновени] хора, водени от даоистки свещеници, изоставяли работата си, за да търсят еликсира на живота“ — т.нар. извор на младостта. Да, през цялата история хората са вярвали, че като поглъщат определени смеси, и дори като пият дадена вода, ще запазят младостта си.

10. Какви усилия се полагат в съвременността относно постигането на по–дълъг живот?

¹⁰ Съвременните усилия и опити да се задоволи вроденото човешко желание за  вечен живот са не по–малко забележителни. Доста разпространен пример за това е замразяването на човек, починал вследствие на болест. Това се прави с надеждата животът му да бъде възстановен в бъдеще, когато бъде открито лекарство за болестта му. Един защитник на този метод, наричан крионика, пише: „Ако нашият оптимизъм се окаже основателен и се научим как да лекуваме или поправяме всички нанесени вреди, включително и недъзите на старостта, тогава онези, които ‘умрат’ сега, ще имат един продължаващ безкрайно живот в бъдеще.“

11. Защо хората искат да живеят вечно?

¹¹ Ти можеш да попиташ: ‘Защо желанието за вечен живот е толкова дълбоко залегнало в нашето мислене?’ Дали защото „[Бог] е поставил вечността в ума на човека“? (Еклисиаст 3:11, Revised Standard Version [„Ревизиран стандартен превод“]) Това е нещо, върху което трябва да се замислим сериозно! Помисли — защо ще притежаваме вроденото желание да живеем вечно, завинаги, ако целта на нашия Създател не е то да бъде удовлетворено? И нима щеше да е любещо от негова страна да ни създаде с желанието за вечен живот и след това да ни обърка, като никога не ни позволи да осъществим това желание? — Псалм 145:16.

На кого трябва да се доверим?

12. Каква увереност притежават някои хора, но дали ти смяташ, че тя почива на солидни основания?

¹² Но къде или в какво трябва да положим своето доверие за придобиването на вечен живот? В човешкия технически прогрес на 20–и и 21–и век ли? В статията „Те искат да живеят“ от „Ню Йорк Таймс магазин“ се говори за ‘божеството Технически прогрес’ и за „ентусиазма, породен от потенциала на техническия прогрес“. За един изследовател дори се казва, че бил „безгрижно уверен . . . , че след време ще разполагаме с методи на генното инженерство, които ще [ни] спасят, като задържат остаряването, или дори го връщат обратно“. В действителност обаче човешките усилия за спиране на остаряването или за побеждаването на смъртта се оказват напълно безрезултатни.

13. Как структурата на нашия мозък показва, че сме били направени да живеем вечно?

¹³ Дали това означава, че не съществува път за постигането на вечен живот? Съвсем не! Има такъв път! Структурата на нашия прекрасен мозък, който на практика има безкраен капацитет да научава неща, трябва да ни убеди в това. Специалистът по молекулярна биология Джеймс Уотсън нарича нашия мозък „най–сложното нещо, което сме открили досега в нашата вселена“. А специалистът по неврология Ричард Рестак казва: „Никъде в познатата вселена  няма нищо, което поне малко да прилича на мозъка.“ Защо ще имаме мозък с капацитет за съхраняване и преработване на практически неограничена информация и тяло, което е направено за вечен живот, ако не сме били замислени да се наслаждаваме на вечен живот?

14. (а) Какъв извод относно човешкия живот посочват библейските писатели? (б) Защо трябва да положим доверието си в Бога, а не в човека?

¹⁴ Какво е тогава единственото логично, реално заключение, до което можем да стигнем? Нима не е това, че сме били замислени и създадени от един всемогъщ, интелигентен Създател така, че да можем да живеем вечно? (Йов 10:8; Псалм 36:9; 100:3; Малахия 2:10; Деяния 17:24, 25) Нима затова не трябва мъдро да се вслушаме във вдъхновената заповед на библейския псалмист: „Не полагайте доверието си на благородници, нито на сина на земния човек, на когото не принадлежи спасение“? Защо да не се доверяваме на човека? Защото както писал псалмистът, „духът му излиза, той се връща в земята си; в този ден загиват мислите му“. Да, въпреки потенциала си за вечен живот хората са безпомощни пред смъртта. Псалмистът прави заключението: „Щастлив е онзи, . . . чиято надежда е в Йехова, неговия Бог.“ — Псалм 146:3–5, NW.

Дали божията цел наистина е такава?

15. Какво показва, че целта на Бога за нас е да живеем вечно?

¹⁵ Но може би ще попиташ дали наистина целта на Йехова е ние да се радваме на вечен живот? Да, така е! Неговото Слово обещава това десетки пъти. „Божият дар е вечен живот“ — ни уверява Библията. Божият служител Йоан написал: „И обещанието, което [Бог] ни даде, е това — вечен живот.“ Не е чудно, че един млад мъж попитал Исус: „Учителю, какво добро трябва да сторя, за да имам вечен живот?“ (Римляни 6:23; 1 Йоан 2:25; Матей 19:16, NW) Всъщност апостол Павел писал за „надежда за вечен живот, който преди вечни времена е обещал Бог, Който не лъже“. — Тит 1:2.

16. В какъв смисъл може Бог да е обещал вечен живот „преди вечни времена“?

¹⁶ Какво означава това, че Бог обещал вечен живот „преди вечни времена“? Някои хора смятат, че апостол Павел имал предвид, че преди първата човешка двойка — Адам и Ева — да бъде създадена, Бог замислил хората да живеят вечно. Но ако Павел говорел за време, когато хората вече били създадени и когато Йехова постановил своята цел, е ясно, че божията воля включва вечен живот за хората.

17. Защо Адам и Ева били изгонени от Едемската градина, и защо на входа били поставени херувими?

¹⁷ Библията казва, че в Едемската градина ‘Йехова Бог направил да порасне от земята . . . дървото на живота’. Причината за  това Адам да бъде изгонен от градината била „да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее“ — да, да живее вечно! След като изгонил Адам и Ева от Едемската градина, Йехова поставил ‘херувимите и пламенния меч, който се въртял, за да пазят пътя към дървото на живота’. — Битие 2:9, „Библия на Макарий“; 3:22–24.

18. (а) Какво щяло да означава за Адам и Ева да ядат от дървото на живота? (б) Какво представяло яденето от плодовете на това дърво?

¹⁸ Какво щяло да стане с Адам и Ева, ако им било позволено да ядат от дървото на живота? Да, те щели да имат привилегията да живеят завинаги в рая! Един библейски изследовател твърдял: „Дървото на живота трябва да е притежавало някаква сила, чрез която човешкото тяло да бъде запазено от разрухата на старостта, или от разлагането, което завършва в смъртта.“ Той дори настоявал, че „в рая имало намираща се в растенията сила, която можела да противодействува на последиците“ от остаряването. Но Библията не казва, че дървото на живота само по себе си имало такива животодаряващи качества. По–​скоро то просто представяло божията гаранция за вечен живот спрямо онези, на които щяло да бъде позволено да ядат от плода му. — Откровение 2:7.

Целта на Бога не е променена

19. Защо умрял Адам, и защо ние, неговите потомци, умираме?

¹⁹ Когато Адам съгрешил, той изгубил правото на вечен живот за себе си и за всички свои още неродени потомци. (Битие 2:17) Когато се превърнал в грешник в резултат на своето непослушание, Адам получил дефект, станал несъвършен. Оттогава Адамовото тяло всъщност вече било програмирано за смърт. Както казва Библията, „заплатата на греха е смърт“. (Римляни 6:23) Освен това и несъвършеното потомство на Адам било програмирано за смърт, а не за вечен живот. Библията обяснява: „Чрез един човек [Адам] грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“ — Римляни 5:12.

20. Какво показва, че хората били замислени да живеят вечно на земята?

²⁰ А ако Адам не беше съгрешил? Ако той не беше проявил непослушание спрямо Бога и беше получил разрешение да яде от дървото на живота? Къде щеше да се радва на божия дар на вечния живот? В небето ли? Не! Бог не казал нищо за това, че Адам ще бъде взет на небето. На него му била възложена работа тук на земята. Библията обяснява, че ‘Йехова Бог направил да израства от земята всяко дърво, приятно за очите и добро за храна’, и казва: „Йехова Бог взе човека и го засели в градината Едем, за да я обработва и да се грижи за нея.“ (Битие 2:9, 15, NW) След като Ева била създадена като партньорка на Адам, на двамата били дадени допълнителни задачи тук на земята. Бог им казал: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.“ — Битие 1:28.

21. На какви прекрасни перспективи се радвали първите хора?

²¹ Помисли за прекрасните земни перспективи, които тези наставления от Бога открили пред Адам и Ева! Те щели да отглеждат съвършено здрави синове и дъщери в земния рай. Когато любимите им деца пораснели, щели да участвуват с тях в  плодовитостта и в приятната градинарска работа, за да поддържат този рай. Хората щели да бъдат много удовлетворени, тъй като всички животни щели да им се подчиняват. Представи си още радостта от увеличаването на мащабите на Едемската градина, така че накрая цялата земя щяла да бъде рай! Щеше ли ти да се радваш на живот със съвършени деца в такъв прекрасен земен дом — без да се сблъскваш с грижи относно остаряване и смърт? Нека естествената нагласа на сърцето ти отговори на този въпрос.

22. Защо можем да бъдем сигурни, че Бог не променил своята цел за земята?

²² Но дали когато Адам и Ева проявили непослушание и били изгонени от Едемската градина, Бог променил своята цел хората да живеят вечно в рай на земята? Съвсем не! Да направи това, за Бога би означавало да признае поражение относно способността си да изпълни първоначалната си цел. Може да бъдем сигурни, че Бог изпълнява това, което е обещал, както заявява сам: „Моето слово, което излиза от устата ми, ще се осъществи. То няма да се върне при мен без резултат, но непременно ще направи онова, което съм пожелал, и несъмнено ще има успех в онова, за което съм го изпратил.“ — Исаия 55:11, NW.

23. (а) Какво потвърждава сигурно, че божията цел е хората с праведна нагласа да живеят завинаги на земята? (б) Какво ще обсъдим след това?

²³ Това, че целта на Бога за земята не се е променила, е изяснено в Библията, където Бог обещава: „Праведните ще наследят земята и ще живеят на нея довека.“ Дори Исус Христос казал в своята прочута Проповед на планината, че кротките ще наследят земята. (Псалм 37:29; Матей 5:5) Но как можем ние да получим вечен живот и какво трябва да правим, за да се радваме на такъв живот? Това ще бъде обсъдено в следващата статия.

Как би отговорил?

◻ Защо много хора смятат, че вечният живот е възможен?

◻ Какво трябва да ни убеди, че сме замислени да живеем вечно?

◻ Каква била първоначалната цел на Бога за човечеството и за земята?

◻ Защо можем да бъдем сигурни, че Бог ще изпълни своята първоначална цел?

[Въпроси]