Бъдете бдителни и проявявайте усърдие!

„Затова продължавайте да бдите, защото не знаете нито деня, нито часа.“ — МАТЕЙ 25:13, NW.

1. Какво очаквал с нетърпение апостол Йоан?

 В ПОСЛЕДНИЯ диалог от Библията Исус обещал: „Идвам бързо.“ Неговият апостол Йоан отговорил: „Амин! Ела, Господарю Исусе.“ Апостолът не се съмнявал, че Исус ще дойде; Йоан бил сред апостолите, които били питали Исус: „Кажи ни кога ще бъдат тези неща и какъв ще бъде знакът за твоето присъствие [на гръцки — паруси́я] и за завършека на системата на нещата?“ Да, Йоан уверено очаквал бъдещото присъствие на Исус. — Откровение 22:20, NW; Матей 24:3, NW.

2. Какво е положението в църквите относно присъствието на Исус?

² Подобна увереност е нещо рядко днес. Много църкви имат официална доктрина относно ‘идването’ на Исус, но малко от техните членове наистина го очакват. Те така и живеят. В книгата The Parousia in the New Testament [„Парусия в Новия завет“] се казва: „Надеждата, свързана с парусия, участвува много малко в живота, мисълта и дейността на църквата. . . . Интензивната неотложност, с която църквата трябва да предприема своите задачи за разкаянието и за мисионерското провъзгласяване на евангелието, е отслабнала, ако не и загубена напълно.“ Но не за всекиго!

3. (а) Какво изпитват истинските християни относно паруси́я? (б) Какво по⁠–​точно ще обсъдим сега?

³ Истинските ученици на Исус очакват с нетърпение края на сегашната зла система на нещата. Докато чакаме лоялно, ние трябва да запазваме правилната нагласа към всичко, което се включва в Исусовото присъствие, и да постъпваме според това. Така ще можем да ‘устоим до края и да бъдем спасени’. (Матей 24:13) Докато изказвал пророчеството, което намираме в Матей, глави 24 и 25, Исус дал мъдри съвети, които ние можем да приложим за своя трайна полза. Глава 25 съдържа притчи,  които ти вероятно знаеш и сред които са притчата за десетте девици (разумните и неразумните девици) и притчата за талантите. (Матей 25:1–30) Как можем да извлечем полза от тези притчи?

Бъдете бдителни като петте девици!

4. Каква е накратко идеята на притчата за девиците?

⁴ Може би ще искаш да препрочетеш притчата за девиците, намираща се в Матей 25:1–13. Действието се развива по време на една голяма юдейска сватба, когато младоженецът отива в дома на бащата на невястата, за да я отведе в своя дом (или в дома на баща си). В подобно шествие може да участвуват музиканти и певци и времето на неговото пристигане може да не се знае точно. В притчата десет девици чакали в нощта пристигането на младоженеца. Пет от тях не постъпили разумно, не взели със себе си достатъчно масло за светилниците си и се наложило да отидат и да купят още. Другите пет девици мъдро си били донесли допълнително масло в съдинки, така че да могат да допълнят светилниците си по време на чакането, ако се наложи. Само тези пет били налице и готови, когато младоженецът дошъл. Затова само на тях било позволено да влязат на празненството. Когато петте неразумни девици се върнали, вече било твърде късно да влязат.

5. Какво ни помага да разберем фигуративното значение на притчата за девиците?

⁵ Много аспекти на тази притча могат да бъдат разбрани като символични. Например Писанията говорят за Исус като за младоженец. (Йоан 3:28–30) Исус сравнил сам себе си със сина на един цар, за когото било приготвено сватбено празненство. (Матей 22:1–14) Библията сравнява Христос и със съпруг. (Ефесяни 5:23) Интересно е, че докато помазаните християни биват описвани като ‘невястата’ на Христос, в притчата не се споменава невяста. (Йоан 3:29; Откровение 19:7; 21:2, 9) Тя обаче говори за десет девици и на друго място помазаните са сравнени с девица, обещана на Христос за невяста. — 2 Коринтяни 11:2. a

6. Каква подкана отправил Исус, когато завършвал притчата за девиците?

⁶ Освен тези подробности и пророческото значение, несъмнено от тази притча можем да научим много хубави принципи. Например, обърни внимание, че Исус я завършил с думите: „Затова продължавайте да бдите, защото не знаете нито деня, нито часа.“ Така притчата изразява необходимостта всеки един от нас да проявява бдителност, да бъде нащрек спрямо наближаващия край на тази зла система. Този край несъмнено идва, макар че не можем да посочим точна дата. В това отношение обърни внимание на нагласата, която проявили двете групи девици.

7. В какво отношение пет от девиците в притчата се оказали неразумни?

⁷ Исус казал: „От тях пет бяха неразумни.“ Дали защото не вярвали, че младоженецът идва? Дали отишли да търсят удоволствия? Или били излъгани? Изобщо не било така. Исус казал, че петте ‘излезли да посрещнат младоженеца’. Те знаели, че той идва и искали да участвуват в посрещането, и дори в „сватбата“. Но дали били достатъчно приготвени? Те го чакали известно време, до „среднощ“, но не били готови да приемат пристигането му, когато и да бъдело то — било по⁠–​рано, или по⁠–​късно от очакваното от тях време.

8. Как пет от девиците в притчата се оказали разумни?

⁸ Другите пет, които Исус нарича разумни, също излезли със запалени светилници, очаквайки пристигането на младоженеца. Те също трябвало да чакат, но били „разумни“. Гръцката дума, преведена като „разумни“, може да носи значението на „умен, съобразителен, притежаващ практическа мъдрост“. Тези пет девици доказали,  че са разумни, като донесли съдинки с още масло, за да допълнят светилниците си. Всъщност те били толкова съсредоточени върху това да са готови за посрещането на младоженеца, че дори не дали на другите от своето масло. Тази бдителност не била напразна, както проличало от това, че те били налице и напълно готови, когато пристигнал младоженецът. Които девици били ‘готови, влезли с него на сватбата, и вратата се затворила’.

9, 10. Каква е идеята на притчата за девиците, и какви въпроси трябва да си зададем?

⁹ Исус не изнасял урок по правилно сватбарско поведение, нито наставлявал относно това как да споделяме с другите нещо, което имаме. Мисълта му била: „Затова продължавайте да бдите, защото не знаете нито деня, нито часа.“ (NW) Запитай се: ‘Дали аз съм истински бдителен по отношение на присъствието на Исус?’ Ние вярваме, че сега Исус царува в небесата, но доколко сме съсредоточени върху факта, че ‘Човешкият Син иде на небесните облаци със сила и голяма слава’? (Матей 24:30) „Среднощ“ пристигането на младоженеца несъмнено било по⁠–​близо, отколкото от началото, когато девиците излезли да го посрещнат. Подобно на това пристигането на Човешкия син, за да унищожи настоящата зла система, е по⁠–​близо, отколкото когато ние започнахме да очакваме неговото идване. (Римляни 13:11–14) Дали сме запазили своята бдителност, като дори ставаме още по⁠–​бдителни с наближаването на времето за това?

¹⁰ За да се подчиним на заповедта „продължавайте да бдите“, е необходимо постоянно да бдим. Петте девици допуснали маслото им да свърши и отишли да купят повече. Вниманието на християнина днес също може да бъде отвлечено, така че той да не бъде напълно подготвен за непосредствено предстоящото пристигане на Исус. Това станало с някои християни от първи век. Може да стане с някои хора днес. Затова нека се запитаме: ‘Дали това не става и с мен?’ — 1 Солунци 5:6–8; Евреи 2:1; 3:12; 12:3; Откровение 16:15.

Проявявай усърдие с наближаването на края

11. Каква притча разказал след това Исус, и с какво била сходна тя?

¹¹ В следващата притча Исус направил нещо повече от това да подканя своите последователи да бъдат бдителни. След като разказал за разумните и неразумните девици, той казал притчата за талантите. (Прочети Матей 25:14–30.) В много отношения тя напомня за една по⁠–​ранна негова притча за мнасите, която Исус бил разказал, защото много хора ‘мислели, че Божието царство щяло веднага да се яви’. — Лука 19:11–27.

12. Каква е идеята на притчата за талантите?

¹² В притчата за талантите Исус разказал за един човек, който преди да отпътува надалеч, извикал трима слуги. На единия дал пет таланта, на другия — три, а на последния — само един, „на всеки според способността му“. Вероятно ставало дума за сребърни таланти, една стандартна парична единица, която по онова време била равна на заплатата на един работник за 14 години — голяма сума пари! Когато се върнал, човекът поискал сметка от слугите си за това, което направили през ‘дългото време’, докато той не бил у дома. Първите двама слуги били удвоили стойността на онова, което им било поверено. Господарят изказал похвала за тях и като им обещал още отговорности, завършил с думите: „Влез в радостта на господаря си.“ Като смятал, че господарят му е твърде строг, слугата, който бил получил един талант, не го използувал по никакъв ползотворен начин. Той скрил парите, като дори не ги вложил в банка, за да трупат лихва. Господарят го нарекъл зъл и ленив, защото бил постъпил против интересите на господаря си. Вследствие на това талантът му бил отнет и той бил изхвърлен навън, където „ще бъде плач и скърцане със зъби“.

13. В какво отношение Исус показал, че е като господаря от притчата, но какъв по⁠–​обширен принцип можем да прозрем?

¹³ И отново елементи от тази притча могат да бъдат разбрани в символичен смисъл. Например, Исус, изобразен от човека, който заминал надалеч, щял да остави своите ученици, да отиде в небесата и  да чака дълго време, докато получи царска власт. b (Псалм 110:1–4; Деяния 2:34–36; Римляни 8:34; Евреи 10:12, 13) Но и тук можем да съзрем по⁠–​обширна поука или принцип, който всеки един от нас трябва да прилага в живота си. Кой е този принцип?

14. Каква важна необходимост подчертава притчата за талантите?

¹⁴ Независимо от това дали надеждата ни е за безсмъртен живот в небесата, или за вечен живот на една райска земя, от притчата на Исус е ясно, че трябва да напрягаме всички сили в християнските дейности. Всъщност посланието на тази притча може да бъде обобщено с една⁠–​единствена дума — усърдие. Апостолите дали пример от Петдесетница през 33 г. от н.е. Ние четем: „И с много други думи [Петър] заявяваше и ги увещаваше, казвайки: ‘Избавете се от това извратено поколение.’ “ (Деяния 2:40–42) И само какви великолепни резултати получил той от своите усилия! Когато и други хора се присъединили към апостолите в християнската проповедна дейност, те също проявявали усърдие и добрата новина ‘растяла в целия свят’. — Колосяни 1:3–6, 23; 1 Коринтяни 3:5–9.

15. По какъв специален начин трябва ние да прилагаме основната мисъл на притчата за талантите?

¹⁵ Не забравяй контекста на тази притча — пророчество относно присъствието на Исус. Ние имаме изобилни доказателства, че Исусовата паруси́я напредва и скоро ще достигне своята кулминация. Припомни си връзката, която Исус прави между ‘края’ и работата, която трябва да вършат християните: „Тази добра новина на царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде краят.“ (Матей 24:14, NW) Имайки предвид всичко това, на кой слуга приличаме ние? Запитай се: ‘Дали има основание за извода, че съм като слугата, който скрил каквото му било поверено, като вероятно през това време се грижел за собствените си интереси? Или се вижда, че съм като онези слуги, които били добри и верни? Дали съм се посветил напълно на това да увеличавам притежанията на Господаря при всеки възможен случай?’

Бдителни и усърдни по време на неговото присъствие

16. Какво послание съдържат за теб двете притчи, които обсъдихме?

¹⁶ Да, освен своето символично или пророческо значение, тези две притчи представят ясно насърчение за нас, което идва от устата на самия Исус. Неговото послание е следното: Бъдете бдителни, проявявайте усърдие, особено когато се вижда знакът на Христовата паруси́я. А това е сега.  Тогава дали ние наистина сме бдителни и проявяваме усърдие?

17, 18. Какво наставлявал ученикът Яков относно присъствието на Исус?

¹⁷ Природеният брат на Исус, Яков, не бил на Маслиновата планина, за да чуе пророчеството на Исус, но по⁠–​късно той научил за него и явно схванал колко е значимо то. Той писал: „Затова проявявайте търпение, братя, до присъствието на Господаря. Ето! Земеделецът продължава да чака за скъпоценния плод на земята, проявявайки търпение относно него, докато не получи и ранния дъжд, и късния дъжд. Вие също проявявайте търпение; укрепете сърцата си, защото присъствието на Господаря е наближило.“ — Яков 5:7, 8, NW.

¹⁸ След като дал уверение, че Бог ще осъди неблагоприятно онези, които злоупотребяват с богатството си, Яков подканя християните да не бъдат нетърпеливи, докато чакат Йехова да действува. Един нетърпелив християнин може да стане отмъстителен, сякаш е негова работа да поправя несправедливостите, които са извършили такива хора. Но това не бива да става, защото времето за съда непременно ще дойде. Примерът на земеделеца онагледява това, както обяснява Яков.

19. Какво търпение проявявал израилският земеделец?

¹⁹ Израилският земеделец, който бил засял семена, трябвало да чака първо да се появи стръкчето, после растението да порасне и да узрее и накрая да дойде жетвата. (Лука 8:5–8; Йоан 4:35) През всички тези месеци имало време, и може би дори причина, за безпокойство. Дали ще дойдат ранните дъждове и дали ще бъдат изобилни? А късните дъждове? Дали няма насекоми⁠–​вредители или буря да съсипят растенията? (Сравни Йоил 1:4; 2:23–25.) И въпреки всичко по принцип израилският земеделец можел да има доверие на Йехова и на природните цикли, които Той бил задействувал. (Второзаконие 11:14; Йеремия 5:24) В действителност търпението на земеделеца представлявало едно уверено очакване. Във вярата си той знаел, че това, което чакал, ще дойде. И то наистина идвало!

20. Как можем ние да проявяваме търпение в хармония с наставленията на Яков?

²⁰ Докато обаче един земеделец може да има известна представа кога ще настъпи жетвата, християните от първи век не можели да изчислят кога ще бъде Исусовото присъствие. Но било сигурно, че то ще дойде. Яков писал: „Присъствието [на гръцки — паруси́я] на Господаря е наближило.“ По времето, когато Яков написал тези думи, мащабният или целосветският знак за Христовото присъствие още не бил налице. Но той е налице днес! Тогава как трябва да се чувствуваме в този период от време? Всъщност знакът се вижда. Ние го виждаме. Ние можем уверено да кажем: ‘Виждам знакът да се изпълнява.’ Дори с повече основание от Яков можем уверено да кажем: „Присъствието на Господаря е наближило.“

21. Какво сме абсолютно решени да вършим?

²¹ Тъй като това е така, ние имаме особено солидни основания да приемем присърце важните поуки от двете притчи на Исус, които обсъдихме, и да ги прилагаме на практика. Той казал: „Затова продължавайте да бдите, защото не знаете нито деня, нито часа.“ (Матей 25:13, NW) Несъмнено сега е времето да бъдем пламенни в своята християнска служба. Нека показваме ежедневно в своя живот, че разбираме мисълта на Исус. Нека бъдем бдителни! Нека проявяваме усърдие!

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

◻ Каква основна идея извлече ти от притчата за разумните и неразумните девици?

◻ Какъв основен съвет ти предлага Исус чрез притчата за талантите?

◻ В какъв смисъл твоето търпение относно паруси́я е сходно с търпението на един израилски земеделец?

◻ Защо днешното време е особено вълнуващо и отправящо предизвикателства?

[Въпроси]

[Снимка на страница 23]

Какви поуки научаваш ти от притчата за девиците и от притчата за талантите?