Всеки ще бъде свободен

„Смятам, че страданията през сегашния период не представляват нищо в сравнение със славата, която ще бъде открита в нас. Защото жадното очакване на творението чака откриването на синовете на Бога. Защото творението беше подчинено на безсмислие, не по своя воля, но чрез онзи, който го подчини, въз основа на надеждата, че творението също ще бъде освободено от робството на разрухата и ще придобие славната свобода на децата на Бога. Защото знаем, че цялото творение продължава да стене съвкупно и съвкупно да се мъчи досега.“ — РИМЛЯНИ 8:18–22, NW.

В тази част от писмото си до християните в Рим апостол Павел прави едно забележително обобщение на това защо животът е лишен от истинска свобода и толкова често е белязан от празнота и болка. Той също така обяснява как можем да постигнем истинска свобода.

„Страданията през сегашния период“

Павел не омаловажава „страданията през сегашния период“, когато казва, че те „не представляват нищо в сравнение със славата, която ще бъде открита в нас“. По времето на Павел, а и по⁠–​късно християните страдали много под грубото тоталитарно управление, упражнявано от римските власти, които изобщо не се интересували от човешките права. Щом римската управа започнала да мисли, че християните са врагове на държавата, те били подложени на жестоко потисничество от нейна страна. Историкът Дж. М. Робъртс казва: „Много християни в столицата [Рим] несъмнено загинали по ужасен начин на арената или били изгорени живи.“ (Shorter History of the World [„По⁠–​кратка история на света“]) Относно тези  жертви на преследването на Нерон друго сведение казва: „Някои били разпъвани на кръст, някои били обличани в животински кожи и гонени от кучета, някои били заливани с катран и запалвани, за да служат като живи факли, когато се стъмва.“ — New Testament History [„История на Новия завет“], от Ф. Ф. Брус.

На онези първи християни несъмнено би им харесала свободата от това потисничество, но те не искали да нарушат ученията на Исус Христос, за да я получат. Например, те останали напълно неутрални в борбата между римските управнически власти и такива юдейски борци за свобода като зелотите. (Йоан 17:16; 18:36) За зелотите „да се говори за чакане на определеното от Бога време не било това, което изисквала настоящата криза“. Те казвали, че са необходими „жестоки действия против врага“ — срещу Рим. („История на Новия завет“) Първите християни мислели по⁠–​различно. За тях ‘чакането на определеното от Бога време’ било единственото реалистично решение. Те били убедени, че нищо освен божествената намеса не би могло да сложи окончателен край на „страданията през сегашния период“ и да донесе истинска, трайна свобода. (Михей 7:7; Авакум 2:3) Но преди да разгледаме как ще стане това, нека първо да изследваме защо ‘творението било подчинено на безсмислие’.

„Подчинено на безсмислие“

В изданието The Emphatic Diaglott [„Емфатичен двуезичен превод“] Бенджамин Уилсън казва, че тук думата ‘творение’ не означава „животинското и неодухотворено творение“, както някои предполагат, но по⁠–​скоро означава „цялото човечество“. (Сравни Колосяни 1:23, „Верен“.) Тя говори за цялото човешко семейство — за всички нас, които копнеем за свобода. Ние сме били ‘подчинени на безсмислие’ поради действията на нашите прародители. Това не е станало ‘по наша воля’ или вследствие на личен избор. Ние сме наследили своето положение. От библейска гледна точка Русо не бил прав, когато казал, че „човек се ражда свободен“. Всеки от нас се е родил под робството на греха и несъвършенството, така да се каже, роб на една система, изпълнена с безизходица и безсмислие. — Римляни 3:23.

Защо било така? Защото нашите прародители, Адам и Ева, искали да бъдат „като Бога“, да имат абсолютна свобода, като решават сами за себе си какво е добро и какво лошо. (Битие 3:5) Те пренебрегнали един много важен фактор за свободата. Само Създателят може да има абсолютна свобода. Той е Върховният владетел. (Исаия 33:22; Откровение 4:11) Човешката свобода трябва да означава свобода в определени граници. Затова апостол Яков насърчил християните по свое време да се ръководят от „съвършения закон на свободата“. — Яков 1:25.

Йехова с право изгонил Адам и Ева от своето всемирно семейство, и вследствие на това те умрели. (Битие 3:19) А техните потомци? Макар че Адам и Ева вече можели да предадат само несъвършенство, грях и смърт, Йехова все пак милостиво им позволил да имат деца. Така ‘смъртта минала във всичките човеци’. (Римляни 5:12) В този смисъл Бог ‘подчинил [творението] на безсмислие’.

„Откриването на синовете на Бога“

Йехова подчинил творението на безсмислие „въз основа на надеждата“, че един ден свободата на човешкото семейство ще бъде възстановена чрез проявите на „синовете на Бога“. Кои са тези ‘синове на Бога’? Те са ученици на Исус Христос, които, както останалата част от ‘човешкото творение’, са родени под робството на греха и несъвършенството. По рождение на тях не им се полага законно място в чистото и  съвършено всемирно семейство на Бога. Но Йехова прави нещо забележително за тях. Чрез изкупителната жертва на Исус Христос Той ги освобождава от робството на наследения грях и ги обявява за „праведни“, или духовно чисти. (1 Коринтяни 6:11, NW) След това ги осиновява като ‘синове на Бога’, приемайки ги отново в своето всемирно семейство. — Римляни 8:14–17.

Като осиновени синове на Йехова те ще имат славна привилегия. Те ще бъдат „свещеници на нашия Бог; и те ще царуват над земята“ заедно с Исус Христос като част от божието небесно Царство, или правителство. (Откровение 5:9, 10, „Верен“; 14:1–4) Това е едно правителство, твърдо установено върху принципите за свобода и справедливост — не на потисничество и тирания. (Исаия 9:6, 7; 61:1–4) Апостол Павел казва, че тези синове на Бога са съобщници на Исус, отдавна обещаното ‘семе на Авраам’. (Галатяни 3:16, 26, 29, „Синодално издание“, 1993 г.) Като такива те играят ключова роля в изпълнението на едно обещание, което Бог дал на своя приятел Авраам. Част от това обещание е, че чрез семето (или потомъка) на Авраам „ще се благословят всичките народи на земята“. — Битие 22:18.

Какви благословии донасят те на човечеството? Синовете на Бога участвуват в освобождаването на цялото човешко семейство от ужасните последствия на Адамовия грях и във възстановяването на човечеството до съвършенство. Хора ‘от всеки народ, и от всичките племена и люде’ могат да се благословят, като проявяват вяра в изкупителната жертва на Исус Христос и като се подчиняват на неговото доброжелателно царско управление. (Откровение 7:9, 14–17; 21:1–4; 22:1, 2; Матей 20:28; Йоан 3:16) По този начин „цялото творение“ отново ще се радва на „славната свобода на децата на Бога“. Това няма да е някакъв вид ограничена, временна политическа свобода, а по⁠–​скоро ще бъде свобода от всичко, което е причинявало болка и е потискало човешкото семейство още откакто Адам и Ева отхвърлили божието върховенство. Не е чудно, че апостол Павел могъл да каже, че „страданията през сегашния период не представляват нищо“ в сравнение със славната служба, която ще извършват верните хора!

Кога ще започне „откриването на синовете на Бога“? Много скоро, когато Йехова покаже ясно на всички кои са синовете на Бога. Това ще бъде тогава, когато тези ‘синове’, възкресени в духовната област, участвуват с Исус Христос в изчистването на тази земя от злото и потисничеството в божията война Армагедон. (Даниил 2:44; 7:13, 14, 27; Откровение 2:26, 27; 16:16; 17:14; 19:11–21) Около нас виждаме нарастващи доказателства за това, че сме навлезли в „последните дни“, когато дългото толериране на Бога спрямо бунта и последвалото от него зло ще свърши. — 2 Тимотей 3:1–5; Матей 24:3–31.

 Да, вярно е, както казва апостол Павел, че „цялото творение продължава да стене съвкупно и съвкупно да се мъчи досега“ — но не задълго. Милиони хора, живеещи днес, ще видят ‘възстановяването на всичко, за което е говорил Бог отвека чрез устата на светите Си пророци’, включително и на мира, свободата и справедливостта за цялото човешко семейство. — Деяния 3:21.

Най⁠–​после истинска свобода

Какво трябва да направиш, за да се радваш на тази ‘славна свобода на децата на Бога’? Исус Христос казал: „Ако останете в моето слово, вие наистина сте мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви освободи.“ (Йоан 8:31, 32, NW) Ето ключа към свободата — научаването и след това подчиняването на заповедите и ученията на Христос. Това дава известна степен на свобода още днес. В близкото бъдеще то ще донесе пълна свобода под управлението на Христос Исус. Мъдрата линия на поведение е да опознаем ‘словото’ на Исус чрез изучаване на Библията. (Йоан 17:3) Подобно на ранните християни, общувай активно със сбора от истински ученици на Христос. Като правиш така, можеш да се възползуваш от освобождаващите истини, които Йехова дава на разположение чрез своята организация днес. — Евреи 10:24, 25.

Докато ‘чакаш откриването на синовете на Бога’, можеш да развиеш увереността, която апостол Павел имал в защитната загриженост и подкрепа от страна на Христос, дори когато страданията и несправедливостта изглеждат почти непоносими. След като обсъжда откриването на синовете на Бога, Павел пита: „Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож?“ (Римляни 8:35) Разбира се, като използуваме думите на Русо, християните в дните на Павел били все още ‘в оковите’ на потиснически сили от един или друг вид. Те били ‘убивани цял ден’ като „овце за клане“. (Римляни 8:36) Дали позволили на това да ги превъзмогне?

„Не; във всичко това — пише Павел — ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.“ (Римляни 8:37) Победители въпреки всичко, което първите християни трябвало да изтърпят? Как така? „Понеже съм уверен — отговаря той, — че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.“ (Римляни 8:38, 39) Ти също можеш да ‘си победител’ във всяка ‘скръб или утеснение, или гонение’, което може да трябва да издържиш междувременно. Божията любов гарантира, че скоро — много скоро — ние ‘ще бъдем освободени от [всякакво] робство и ще придобием славната свобода на децата на Бога’.

[Снимка на страница 6]

„Цялото творение продължава да стене съвкупно и съвкупно да се мъчи досега“

[Снимка на страница 7]

‘Творението ще бъде освободено от всякакво робство и ще придобие славната свобода на децата на Бога’