Те извършили волята на Йехова

Павел триумфира над бедствията

Павел е в безнадеждна ситуация. Заедно с още 275 души той е на борда на един плавателен съд, който е попаднал във вихрите на евраквилона — най⁠–​силния средиземноморски вятър. Бурята е толкова силна, че не се виждат нито слънцето през деня, нито звездите през нощта. Разбираемо е, че пасажерите се страхуват за живота си. Въпреки това Павел ги утешава, като разказва какво му е било разкрито от Бога в един сън: „Ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът.“ — Деяния 27:14, 20–22.

На четиринадесетата нощ от началото на бурята моряците правят изумително откритие — водата е дълбока само 20 разтега. a След кратко разстояние правят друго измерване. Този път водата е дълбока 15 разтега. Сушата е близо! Но тази добра новина води до мрачен извод. Тласкан насам⁠–​натам в плитките води през нощта, корабът може да се удари в скалите и да бъде унищожен. Постъпвайки разумно, моряците хвърлят котвите. Някои от тях искат да свалят лодката и да се качат в нея, като поемат риска във водата. b Но Павел ги спира. Той казва на стотника и на войниците: „Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите.“ Стотникът слуша Павел и всички 276 пътници неспокойно чакат да се съмне. — Деяния 27:27–32.

Корабокрушение

На сутринта пасажерите на кораба виждат бреговете на един залив. С възобновена надежда моряците прерязват въжетата на котвите и развиват малкото платно по посока на вятъра. Корабът започва да се движи към брега — несъмнено сред радостни викове. — Деяния 27:39, 40.

Но внезапно корабът засяда в плитчина. Още по⁠–​лошо — силни вълни се разбиват в кърмата на кораба, като я натрошават на парчета. Всички пасажери ще трябва да напуснат кораба! (Деяния 27:41) Но това е проблем. Много от онези, които са на борда — включително и Павел, — са затворници. Според римския закон, ако един пазач допусне затворникът му да избяга, трябва да понесе наказанието, предназначено за затворника. Ако избягал убиец например, небрежният пазач трябвало да заплати със своя живот.

Боейки се от такива последствия, войниците решават да убият всички затворници. Но стотникът, който е приятелски настроен към Павел, се застъпва за тях. Той заповядва всички, които могат, да скочат във водата и да плуват до сушата. Онези, които не могат да плуват, трябва да се хванат за дъски или други отломки от кораба. Един по един пътниците на обречения кораб се измъкват до брега. Съгласно думите на Павел никой не изгубил живота си! — Деяния 27:42–44.

Чудо на Малта

Изтощените пътници намерили убежище на един остров, наречен Малта. Жителите му са ‘говорещи чужд език хора’ — буквално ‘варвари’ (на гръцки — ва́рварос). c Но жителите на Малта не са диваци. Напротив, Лука, който бил спътник на Павел, съобщава, че те ‘проявили към тях необикновена човечност, тъй като запалили огън и ги приели благотворно поради дъжда, който валял, и поради студа’. Самият Павел се присъединява към местните хора в събирането на съчки за огъня и подклаждането му. — Деяния 28:1–3, NW, бел. под линия.

Внезапно около ръката на Павел се увива една пепелянка! Островитяните решават, че Павел трябва да е убиец. Те вероятно мислят, че Бог наказва грешниците, като атакува тази част от тялото им, която е била инструмент на греха. Но ето! За голяма изненада на местните хора Павел отърсва пепелянката от ръката си в огъня. Както  се казва в разказа на Лука, който бил очевидец, ‘те очаквали, че Павел ще отече, или внезапно ще падне мъртъв’. Островитяните променят мнението си и започват да казват, че Павел трябва да е бог. — Деяния 28:3–6.

Павел прекарва в Малта следващите три месеца, през които изцелява бащата на Поплий — първенеца на острова, който оказва гостоприемство на Павел, както и други, които страдат от болести. Освен това Павел посява семената на истината, като вследствие това донася много благословии за гостоприемните жители на Малта. — Деяния 28:7–11.

Поуката за нас

В течение на своята служба Павел се сблъскал с много предизвикателства. (2 Коринтяни 11:23–27) В горния разказ той бил затворник заради добрата новина. Освен това трябвало да се сблъска с неочаквани изпитания: силна буря и последвалото корабокрушение. Във всичко това Павел никога не се разколебал в своята решителност да бъде пламенен проповедник на добрата новина. Той писал от опит: „Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност. За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.“ — Филипяни 4:12, 13.

Никога не бива проблемите в живота да разколебават нашата решимост да бъдем пламенни служители на истинския Бог! Когато се появи неочаквано изпитание, ние прехвърляме товара си на Йехова. (Псалм 55:22, NW ) След това търпеливо чакаме да видим как той прави възможно да издържим изпитанието. Междувременно продължаваме да му служим вярно, уверени, че той се грижи за нас. (1 Коринтяни 10:13; 1 Петър 5:7) Като оставаме твърди, каквото и да се случи, и ние — като Павел — можем да триумфираме над бедствията.

[Бележки под линия]