Плодовитата земя на Венда

През последните десет години със съпругата ми работим като целодневни евангелизатори сред народа венда. Венда живеят на юг от река Лимпопо в северната част на Южна Африка и народът им е съставен от редица племена, прекосили Лимпопо през изминалите векове. Някои хора от венда твърдят, че предците им се заселили тук преди повече от 1000 години.

Да, някога тази област била част от една древна цивилизация, наречена Царство Мапунгубве. Това било първото голямо селище от градски тип в Южна Африка и то властвувало над обширната долина на река Лимпопо — от Ботсвана на запад до Мозамбик на изток. От около 900 г. от н.е. до 1100 г. от н.е. Мапунгубве снабдявало арабските търговци със слонова кост, рог от носорог, животински кожи, мед и дори злато. Изкусно оформени предмети, обковани със злато, са намерени при разкопки на една царска погребална могила, наречена Мапунгубве. Те са сред „най⁠–​ранните сведения за добив на злато в южната част на Африка“ — казва една енциклопедия.

Тук вече не се добива злато. Днес земята на венда е известна със своята плодовитост. На юг от планините Соутпансберг се намира плодородна долина, в която растат в изобилие авокадо, банани, манго и гуаява. Освен орехи като пекан и макадамия, тук се раждат богато и зеленчуци. Сред тях е диворастящото мурохо, което има вкус на спанак и местните хора го харесват много.

Народът на венда е миролюбив и гостоприемен. Не е рядкост главата на семейството да поиска да бъде сготвено пиле в чест на някой неочакван гост. То се яде заедно с бусва, основната местна храна, направена от царевица. След посещението главата на семейството изпраща госта на известно разстояние. Това е традиционният начин за показване на уважение към гостите. Децата биват учени да поздравяват гостите много вежливо, като се покланят и плъзгат дланите си една в друга. На тази страница виждаш две жени от народа венда, които се поздравяват помежду си по този традиционен начин.

Труден език

Езикът на венда не е лесен за усвояване от европейци. Една от трудностите произлиза от там, че много думи се пишат еднакво, но се произнасят различно. Когато един ден изнасях доклад върху Библията пред един сбор от Свидетели на Йехова, които бяха венда, се опитвах да насърча присъствуващите да разговарят с всеки срещнат човек. Един от слушателите не можа  да се сдържи и се засмя, защото вместо да кажа „от човек на човек“, аз казах „от пръст на пръст“.

Когато за първи път се опитах да говоря на езика венда в публичното свидетелствуване, една жена от народа венда отговори: „Не говоря английски.“ Смятах, че току⁠–​що съм казал нещо на добър венда, но тя мислеше, че говоря английски! При друг случай, когато свидетелствувах в един дом, помолих един младеж да извика главата на семейството. На венда думата за глава на семейство е то́хо. По погрешка аз казах тохо́, като така помолих да разговарям с маймуната на семейството! Подобни грешки ме обезсърчаваха, но чрез постоянство и аз, и жена ми вече можем да разговаряме сравнително добре на венда.

Духовни плодове

Земята на венда се оказва плодовита и в духовно отношение. През 50–те години сред преселниците, които дошли от съседни страни, за да работят в една медна мина в град Месина, бил сформиран сбор на Свидетелите на Йехова. Тяхната пламенна дейност запознала много хора от народа венда с библейската истина. Десет години по⁠–​късно една група от Свидетели венда провеждала събрания в частен дом в град Сибаса.

За да ускори растежа, южноафриканският клон на Дружество „Стражева кула“ изпратил целодневни евангелизатори в този плодотворен район. Скоро групата в Сибаса нараснала и станала голям сбор. По това време християнските събрания били провеждани в една класна стая. Но с помощта на Свидетелите на Йехова от град Питърсбърг — на около 160 километра в южна посока — и околностите му, била построена Зала на Царството в Тохояндоу, един съседен град.

Говорещото венда население в северната част на Южна Африка наброява около 500 000 души. Когато през 50–те години работата по проповядване на Царството започнала в този район, нямало Свидетели от народа венда. Днес те са над 150 души. Но все още има много недокоснати области и много работа. През 1989 г. ние започнахме да посещаваме едно селище на венда, наречено Хамутша. По това време там живееше само един Свидетел. Днес над 40 вестители на Царството живеят в това село. Заети сме в работата по завършването на нашата Зала на Царството, отново благодарение на помощта на Свидетелите от сборовете в Питърсбърг и на финансовите дарения на братята от по⁠–​заможните страни.

Ние живеем в каравана в една ферма. Като поддържаме живота си прост, имаме повече време да достигнем до местните хора с добрата новина. (Марко 13:10) В резултат на това сме богато благословени с привилегията да помагаме на много хора да отдадат живота си на Йехова Бог. Един от примерите за това е един мъж, наречен Майкъл, който видял книгата „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“ a в дома на свой приятел. Той започнал да я чете и веднага разбрал, че това е истината. Затова писал на Дружество „Стражева кула“ за още литература. В своето писмо Майкъл обяснил, че неотдавна е бил покръстен като член на една местна апостолическа църква. „Открих — писал той след това, — че съм на погрешен път към божието Царство. Реших да стана член на вашата организация, но не знам как да направя това.“ После той написал адреса си и помолил някой Свидетел на Йехова да бъде изпратен да му помогне. Успях да намеря Майкъл и започнах домашно изучаване на Библията с него. Днес той е покръстен Свидетел и служи лоялно на Йехова.

През декември 1997 г. посетихме областния конгрес на Свидетелите на Йехова „Вяра в божието Слово“, проведен на един стадион в Тохояндоу. Присъствуваха 634 души и 12 бяха покръстени. Имах привилегията да изнеса два доклада на венда. Това наистина беше забележително събитие в щастливото десетилетие, което прекарахме в тази плодовита земя! — Изпратено.

[Бележки под линия]