Савел — избран съд за Господаря

Савел от Тарс бил убийствено настроен противник на последователите на Христос. Но Господарят бил предвидил друго бъдеще за него. Савел щял да стане забележителен представител именно на тази кауза, срещу която се бил борил толкова ожесточено. Исус казал: „Той [Савел] Ми е съд избран да разгласява Моето име пред народите и царе, и пред израилтяните.“ — Деяния 9:15.

Животът на Савел като „пакостник“ бил променен напълно, когато спрямо него била проявена милост и той станал ‘избраният съд’ на Господаря Исус Христос. (1 Тимотей 1:12, 13) Тази движеща сила, която го била подтиквала да участвува в убиването на Стефан с камъни, както и в други нападения срещу учениците на Исус, се насочила към съвсем други цели, когато Савел станал християнският апостол Павел. Явно Исус видял желателни черти у Савел. Какви черти? Кой бил Савел? Как неговият произход го направил подходящ да бъде използуван за подпомагането на истинското поклонение? Можем ли да научим нещо от това, което той преживял?

Семейният произход на Савел

По времето на Стефановото убийство, скоро след Петдесетница през 33 г. от н.е. Савел бил „момък“. Когато писал на Филимон през около 60–61 г. от н.е., той бил „старец“. (Деяния 7:58; Филимон 9) Учените казват, че според древния възглед за възрастта на човека, „момък“, или младеж, вероятно означава между 24 и 40 години, докато „старец“ би било между 50 и 56 години. Така че Савел вероятно бил роден само няколко години след раждането на Исус.

По това време юдеите живеели в много части на света. Пленничество, робство, изгнание, търговия и доброволно изселване били някои от причините за разпръсването им от Юдея. Макар че родителите на Савел били от разселените юдеи, той набляга на тяхната вярност спрямо Закона, като казва, че бил „обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей“. Еврейското име на Савел било Саул, същото име, което носел един виден член на неговото племе — първият израилски цар. Като римлянин по рождение Савел от Тарс имал и латинско име — Павел. — Филипяни 3:5; Деяния 13:21; 22:25–29.

Това, че Савел бил римлянин по рождение, означавало, че някой от неговите предшественици бил придобил привилегията да има римско гражданство. Как? Съществуват няколко възможности. Освен че можело да бъде наследявано, гражданството можело да бъде давано на отделни хора или групи от хора било за конкретни заслуги, просто за улеснение в политическо отношение или като награда за някаква забележителна служба в полза на държавата. Роб, който успеел да откупи свободата си от римлянин, или роб, който бивал освободен от римлянин, ставал също така римлянин. Такъв ставал и ветеранът от армията, след като бъдел  уволнен от римските легиони. Местните жители, живеещи в римските колонии, с времето можели да станат римски граждани. Казва се също, че в определени периоди римското гражданство можело да бъде купено за големи суми. Как семейството на Савел било придобило римско гражданство остава тайна.

Ние знаем, че Савел произлизал от Тарс, главния град и столицата на римската провинция Киликия (намираща се в днешната южна част на Турция). Макар че в тази област имало значителна по размер юдейска общност, животът тук вероятно срещнал Савел и с езическата култура. Тарс бил голям и благоуспяващ град, познат като център на елинистичната, или гръцката, наука. Изчислява се, че през първи век населението му било между 300 000 и 500 000 души. Той бил търговски център на главния път между Мала Азия, Сирия и Месопотамия. Тарс дължал благополучието си на търговията и на плодородието на околната равнина, в която се произвеждали главно зърно, вино и ленени тъкани. Процъфтяващата му текстилна промишленост произвеждала платнище от козя козина, от което се правели шатри.

Образованието на Савел

Савел, или Павел, се грижел почтено за своето препитание и подкрепял мисионерската си служба, като правел шатри. (Деяния 18:2, 3; 20:34) Занаятът на майстор на шатри бил характерен за неговия роден град Тарс. Вероятно Савел научил този занаят на млади години от баща си.

Това, че Павел знаел езици — и особено това, че владеел гръцки, който бил общоприетият език на Римската империя, — също се оказало много ценно в мисионерската му дейност. (Деяния 21:37–22:2) Изследователи, анализирали неговите писания, казват, че гръцкият му език е отличен. Речникът му не е този на класическия гръцки, нито на книжовния език, но по⁠–​скоро отразява езика на „Септуагинта“, гръцкия превод на Еврейските писания, които Павел често цитирал или преразказвал. Поради този факт различни учени предполагат, че Павел най⁠–​малкото бил получил добро основно обучение по гръцки език, вероятно в юдейско училище. „В древността доброто образование — и най⁠–​вече доброто гръцко образование — не било без пари; по правило то  предполагало някаква материална издръжка“ — казва ученият Мартин Хенгел. Така че образованието на Савел показва, че той произлизал от видно семейство.

Вероятно когато бил на около 13 години, Павел продължил да учи в Йерусалим, приблизително на 840 километра от дома си. Той бил обучаван, седейки в краката на Гамалиил — един известен и високоуважаван учител на фарисейските традиции. (Деяния 22:3; 23:6) Това обучение, което може да се сравни с университетско образование днес, открило пред Павел възможността за постигане на престижна позиция в юдаизма. a

Способности, използувани добре

Роден в юдейско семейство, в един елинистичен и римски град, Савел принадлежал на три свята. Тази космополитична, многоезична атмосфера, в която Павел израснал, несъмнено му помогнала да стане ‘на всички всичко’. (1 Коринтяни 9:19–23) По⁠–​късно римското гражданство му позволило да защити своята служба по правен път и да занесе добрата новина пред най⁠–​висшия властник в Римската империя. (Деяния 16:37–40; 25:11, 12) Естествено, произходът на Савел, образованието му и неговият характер били известни на възкресения Исус, който казал на Анания: „Иди, защото той Ми е съд избран да разгласява Моето име пред народите и царе, и пред израилтяните; защото Аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за името Ми.“ (Деяния 9:13–16) Когато била насочена в правилното русло, пламенността на Савел послужила за разпространяването на посланието на Царството до далечни области.

Това, че Исус избрал Савел за специална задача, било уникално събитие в християнската история. Но всички съвременни християни имат индивидуални способности и характерни черти, които могат да бъдат използувани резултатно в разпространението на добрата новина. Когато Савел разбрал какво иска Исус от него, не чакал бездейно. Той направил всичко, което могъл, за да подпомогне интересите на Царството. Дали и за теб може да се каже същото?

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 30]

Регистриране и удостоверяване на римското гражданство

Регистрирането на законнородените деца на римските граждани било въведено от Август с два декрета, които влезли в сила през 4 и 9 г. от н.е. Регистрирането трябвало да стане до 30 дни след раждането. В провинциите семейството трябвало да направи декларация пред един административен чиновник в съответната служба, пазеща публичните регистри, като родителите заявявали, че детето е законнородено и има римско гражданство. Имената на родителите, полът и името на детето, както и датата на раждане също се записвали. Още преди въвеждането на тези закони регистрирането на гражданите във всички римски общини, колонии и области било подновявано на всеки пет години посредством преброяване.

Така даден статус можел да бъде доказан чрез проверка в сбор от добре водени архиви. Заверени преписи от тези регистри можели да се получат под формата на преносими дървени диптихи (сгъващи се таблички). Според някои учени, когато Павел заявил, че е римски гражданин, вероятно бил в състояние да покаже удостоверение за потвърждение на това. (Деяния 16:37; 22:25–29; 25:11) Тъй като за римското гражданство се смятало, че едва ли не притежава „святост“, и то давало на съответния човек много привилегии, фалшифицирането на тези документи било изключително тежко престъпление. Измамата относно статуса на дадена личност се наказвала със смърт.

[Източник]

Historic Costume in Pictures/Dover Publications, Inc., New York

[Блок/Снимка на страница 31]

Римското име на Савел

Името на всеки римски гражданин от мъжки пол се състояло най⁠–​малко от три компонента. Той имал лично име, фамилно име (свързано с неговия род, или генс) и прозвище (или допълнително име). Един от най⁠–​известните примери за това е Гай Юлий Цезар. Библията не посочва пълни римски имена, но светски източници ни казват, че Агрипа бил Марк Юлий Агрипа. Галион бил Луций Юний Галион. (Деяния 18:12; 25:13) Библейски пример за последните две от трите имена са Понтий Пилат (долния надпис), Сергий Павел, Клавдий Лисий и Порций Фест. — Деяния 4:27; 13:7; 23:26; 24:27.

Не е възможно да се установи със сигурност дали Павел било личното име на Савел, или неговото прозвище. Нещо обикновено било да се добавя неофициално допълнително име, с което семейството и познатите наричат дадения човек. Освен това неримско име, като например Савел, можело да се използува вместо някое от другите. „[Савел] изобщо не било подходящо за име на римлянин — казва един учен, — но като местно име, дадено като сигнум на един римски гражданин, е наистина много подходящо.“ В многоезичните области вероятно ситуацията определяла кое от своите имена ще избере да използува човек.

[Източник]

Снимка на Israel Museum, ©Israel Antiquities Authority