„Дарове в човеци“ да се грижат за овцете на Йехова

„Когато се възкачи нависоко, той взе пленници; той даде дарове в човеци.“ — ЕФЕСЯНИ 4:8, NW.

1. Какво изразила една християнка относно старейшините в своя сбор?

 „БЛАГОДАРЯ ви за това, че се грижите толкова много за нас. Вашите усмивки, вашата сърдечност и вашата загриженост са толкова искрени. Вие винаги сте на разположение, за да изслушате някого и да споделите думи от Библията, които повдигат духа ни. Моля се за това никога да не ви приемам като нещо подразбиращо се.“ Това написала една християнка до старейшините в своя сбор. Вижда се, че любовта, проявена от грижовните християнски пастири, е докоснала сърцето ѝ. — 1 Петър 5:2, 3.

2, 3. (а) Как милостивите старейшини се грижат за овцете на Йехова според Исаия 32:1, 2? (б) Кога един старейшина може да бъде смятан за дар?

² Старейшините са осигурени от Йехова, за да се грижат за неговите овце. (Лука 12:32; Йоан 10:16) Овцете на Йехова са скъпи за него, да, толкова скъпи, че той ги изкупил със скъпоценната кръв на Исус. Не е чудно тогава, че на Йехова му е угодно, когато старейшините се отнасят нежно към неговото стадо. (Деяния 20:28, 29) Забележи пророческото описание на тези старейшини, или „князе“ (NW): „Всеки човек от тях ще бъде като заслон от вятър и като прибежище от буря, като водни потоци на сухо място, като сянка от голяма канара в изтощена земя.“ (Исаия 32:1, 2) Да, те трябва да пазят, да освежават и да утешават неговите овце. По този начин старейшините, които съчувствено се грижат за овцете, се стремят да живеят така, както Бог очаква от тях.

³ Такива старейшини Библията нарича „дарове в човеци“. (Ефесяни 4:8, NW) Когато мислиш за един дар, обикновено мислиш за нещо, което е дадено, за да запълни някаква потребност или да донесе радост на този, който го получава. Един старейшина може да бъде смятан за дар, когато използува способностите си, за да осигури необходимата помощ и да допринесе за радостта на стадото. Как може той да направи това? Отговорът, намиращ се в думите на Павел от Ефесяни 4:7–16, възвеличава любещата грижа на Йехова за неговите овце.

„Дарове в човеци“ — откъде?

4. Как в изпълнение на Псалм 68:18 Йехова се ‘възкачил нависоко’, и кои били ‘даровете в човеци’?

⁴ Когато Павел използувал израза „дарове в човеци“, той цитирал цар Давид, който бил казал за Йехова: „Възкачи се нависоко [ти]; отведе пленници; взе дарове под формата на човеци.“ (Псалм 68:18, NW) След като израилтяните вече били живели години в Обетованата земя, Йехова фигуративно ‘се възкачил’ на Сионската планина и направил Йерусалим столица на царството Израил с цар Давид начело. Но кои били ‘даровете в човеци’? Това били мъже, взети в плен по време на завоюването на страната.  Някои от тези пленници по⁠–​късно били предоставени на левитите, за да помагат при работата в скинията. — Ездра 8:20.

5. (а) Как Павел показва, че Псалм 68:18 се изпълнява в християнския сбор? (б) Как Исус ‘се възкачил нависоко’?

⁵ В своето писмо до Ефесяните Павел показва, че думите на псалмиста имат по⁠–​голямо изпълнение в християнския сбор. Преразказвайки Псалм 68:18, Павел пише: „На всеки един от нас, обаче, беше дадена незаслужена милост според това как Христос премери този щедър дар. Затова той казва: ‘Когато се възкачи нависоко, той взе пленници; той даде дарове в човеци.’“ (Ефесяни 4:7, 8, NW) Тук Павел прилага този псалм за Исус като представител на Бога. Исус ‘победил света’ със своето вярно поведение. (Йоан 16:33) Той триумфирал също така и над смъртта и над Сатан, когато Бог го възкресил от мъртвите. (Деяния 2:24; Евреи 2:14) През 33 г. от н.е. възкресеният Исус се възкачил „далеч над небесата“ — по⁠–​високо от всички останали небесни създания. (Ефесяни 4:9, 10, NW; Филипяни 2:9–11) Като победител Исус взел „пленници“ от враговете си. Как така?

6. Как от Петдесетница през 33 г. от н.е. възкаченият Исус започнал да опустошава дома на Сатан, и какво направил той с ‘пленниците’?

⁶ Когато бил на земята, Исус проявил своята сила над Сатан, като избавял онези, които били в плен на демоните. Сякаш Исус бил нападнал дома на Сатан, бил го вързал и бил взел всичко, каквото той имал. (Матей 12:22–29) Тогава представи си само колко повече можел да вземе вече възкресеният Исус, на когото била дадена „всяка власт на небето и на земята“! (Матей 28:18) Започвайки от Петдесетница през 33 г. от н.е., възкачилият се нависоко Исус, като представител на Бога, започнал да опустошава дома на Сатан, като ‘вземал пленници’ — мъже, които дълго време били в робство на греха и смъртта и под властта на Сатан. Тези „пленници“ доброволно станали ‘Христови слуги, изпълняващи от душа Божията воля’. (Ефесяни 6:6) Всъщност Исус ги освободил от властта на Сатан и ги дал на сбора като „дарове в човеци“ от името на Йехова. Представи си безпомощния гняв на Сатан, когато те били грабнати изпод носа му!

7. (а) На каква позиция служат в сбора ‘даровете в човеци’? (б) Каква възможност е дал Йехова на всеки мъж, който служи като старейшина?

⁷ Дали намираме такива „дарове в човеци“ в сбора днес? Да! Намираме ги да служат като старейшини, да работят като ‘евангелизатори, пастири и учители’ в над 87 000 сбора на божия народ по цялата земя. (Ефесяни 4:11, NW) Най⁠–​много от всичко Сатан би искал те да се отнасят зле  със стадото. Но не затова Бог чрез Христос ги е дал на сбора. Не, Йехова е осигурил тези мъже за благополучието на сбора и те отговарят пред Него за овцете, които са им поверени. (Евреи 13:17) Ако ти служиш като старейшина, Йехова ти е дал прекрасна възможност да докажеш, че си дар, или благословия, за своите братя. Ти можеш да направиш това, като изпълняваш четири важни задължения.

Когато е потребно ‘поправяне’

8. В кои отношения всички ние имаме нужда да бъдем поправяни?

⁸ Първо, Павел казва, че ‘даровете в човеци’ са дадени „с оглед на поправянето на светите“. (Ефесяни 4:12, NW) Гръцкото съществително име, предадено като ‘поправяне’, означава нещо да бъде поставено „в правилното положение“. Като несъвършени човеци ние всички отвреме⁠–​навреме имаме нужда от поправяне — от това нашето мислене, нагласа или поведение да бъдат поставени „в правилното положение“ спрямо мисленето и волята на Бога. Йехова любещо е осигурил „дарове в човеци“, за да ни помогнат да направим нужните промени. Как правят те това?

9. Как един старейшина може да помогне за поправянето на една „овца“, която е съгрешила?

⁹ Понякога един старейшина може да бъде извикан, за да помогне на една „овца“, която е съгрешила, на човек, който вероятно „предприема погрешна стъпка, преди самият той да е наясно с това“. Как един старейшина може да помогне? ‘Опитайте се да поправите такъв човек в дух на кротост’ — се казва в Галатяни 6:1, NW. Затова когато дава съвет, старейшината няма да се кара на съгрешилия с груби думи. Съветът трябва да насърчава, а не да ‘заплашва’ онзи, който го получава. (2 Коринтяни 10:9; сравни Йов 33:7.) Този човек вече може да се срамува, затова любещият пастир няма да съкрушава духа му. Когато съветът — дори и да е сериозно порицание — е явно подтикван от любов и даван в дух на любов, вероятно ще приведе в правилното положение мисленето или поведението на съгрешилия, като по този начин ще го възстанови до предишното му състояние. — 2 Тимотей 4:2.

10. Какво означава поправянето на другите?

¹⁰ Осигурявайки „дарове в човеци“ за нашето поправяне, Йехова имал предвид старейшините да бъдат освежаващи в духовно отношение и достойни за подражание от страна на неговите хора. (1 Коринтяни 16:17, 18; Филипяни 3:17) Да поправяш другите не означава само да коригираш онези, които са поели по грешен път, но и да помагаш на верните да остават на правилния път. a Днес, при толкова много обезсърчаващи проблеми, много хора се нуждаят от насърчение, за да издържат. Някои може да имат нужда от нежна помощ, за да приведат мисленето си в съгласие с божието мислене. Например, някои верни християни се борят със силни чувства на неадекватност или безполезност. Такива ‘потиснати души’ може да смятат, че Йехова в никакъв случай не би могъл да ги обича и че дори и най⁠–​добрите им усилия да служат на Бога никога не биха били приемливи за него. (1 Солунци 5:14, NW) Но този начин на мислене не е в съгласие с истинските чувства на Бога спрямо неговите поклонници.

11. Какво могат да направят старейшините, за да помогнат на онези, които се борят с чувство за безполезност?

¹¹ Старейшини, какво можете да направите, за да помогнете на такива хора? С обич споделете с тях библейските доказателства, че Йехова се грижи за всеки един от своите служители, и ги уверете, че тези библейски стихове се отнасят лично за тях. (Лука 12:6, 7, 24) Помогнете им да видят, че щом Йехова ги е ‘привлякъл’ да му служат, несъмнено е съзрял стойност в тях. (Йоан 6:44) Уверете ги, че не са сами — много верни служители на Йехова са изпитвали подобни чувства. Веднъж пророк Илия бил толкова силно потиснат,  че искал да умре. (3 Царе 19:1–4) През първи век някои помазани християни се чувствували ‘осъждани’ от собствените си сърца. (1 Йоан 3:20) Утешително е да знаем, че верните хора в библейски времена са изпитвали „чувства като нашите“. (Яков 5:17, NW) Можете също така да прегледате насърчаващи статии в „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ със съкрушените. Вашите любещи усилия да възстановите увереността на такива хора няма да останат незабелязани от Бога, който ви е дал като „дарове в човеци“. — Евреи 6:10.

‘Изграждане’ на стадото

12. Какво показва изразът „изграждането на тялото на Христос“, и какъв е ключът към изграждането на стадото?

¹² Второ, ‘даровете в човеци’ са дадени с оглед на „изграждането на тялото на Христос“. (Ефесяни 4:12, NW) Тук Павел използува фигуративен израз. „Изграждането“ извиква в ума представата за строеж, а „тялото на Христос“ се отнася за хора — членовете на помазания християнски сбор. (1 Коринтяни 12:27; Ефесяни 5:23, 29, 30) Старейшините трябва да помагат на своите братя да израстват силни духовно. Тяхната цел е ‘да градят, а не да рушат’ стадото. (2 Коринтяни 10:8, NW) Ключът към изграждането на стадото е любовта, защото „любовта изгражда“. — 1 Коринтяни 8:1, NW.

13. Какво означава да проявяваш състрадание, и защо за старейшините е важно да проявяват състрадание?

¹³ Една от фасетките на любовта, която помага на старейшините да изграждат стадото, е състраданието. Да проявяваш състрадание означава да съчувствуваш на другите — да мислиш техните мисли и да изпитваш техните чувства, като имаш предвид техните ограничения. (1 Петър 3:8) Защо е важно старейшините да бъдат състрадателни? Най⁠–​вече защото Йехова — който дава ‘даровете в човеци’ — е Бог на състраданието. Когато неговите служители страдат или биват измъчвани от нещо, той изпитва състрадание към тях. (Изход 3:7; Исаия 63:9) Той има предвид техните ограничения. (Псалм 103:14) Тогава как старейшините могат да проявят състрадание?

14. В кои отношения старейшините могат да проявят състрадание спрямо другите?

¹⁴ Когато някой обезсърчен човек дойде при тях, те го слушат, уважавайки чувствата му. Те се опитват да разберат произхода, личността и обстоятелствата на своите братя. След това когато старейшините оказват укрепваща библейска помощ, на „овцете“ ще им бъде по⁠–​лесно да я приемат, защото идва от пастири, които наистина ги разбират и са загрижени за тях. (Притчи 16:23) Състраданието също така подтиква старейшините да имат предвид ограниченията на другите и чувствата, които могат да породят те. Например, някои съвестни християни могат да изпитват вина, защото не са в състояние да правят повече в службата на Бога, вероятно поради напреднала възраст или недобро здраве. От друга страна, някои хора може да се нуждаят от насърчение, за да подобрят службата си. (Евреи 5:12; 6:1) Състраданието ще подтикне старейшините да намерят „приятни думи“, които ще изградят другите. (Еклисиаст 12:10, NW) Когато овцете на Йехова биват укрепвани и подбуждани, тяхната любов към Бога ще ги подтиква да правят всичко, което е според силите им, за да му служат!

Мъже, които подпомагат единството

15. Какво означава изразът „единство във вярата“?

¹⁵ Трето, ‘даровете в човеци’ са осигурени, за да можем ‘всички ние да постигнем единството във вярата и в точното познание за Сина на Бога’. (Ефесяни 4:13, NW) Фразата „единството във вярата“ показва не просто единство на вярванията, но също така и на вярващите. Следователно това е още една причина, поради която Бог ни е дал „дарове в човеци“ — да подпомагат единството сред неговия народ. Как правят те това?

16. Защо за старейшините е важно да запазват единството помежду си?

¹⁶ Като начало те трябва да поддържат единство сред самите себе си. Ако старейшините  са разделени, овцете могат да бъдат пренебрегнати. Скъпоценно време, което би могло да се отдели за пастирски грижи за стадото, може ненужно да се отделя за продължителни събрания и дискусии относно случайни неща. (1 Тимотей 2:8) Възможно е старейшините да не са автоматично съгласни с всяко нещо, защото те са хора, чиито характери могат да се различават много един от друг. Единството не изключва това те да имат различни мнения и дори да ги изразяват по уравновесен начин по време на едно непредубедено обсъждане. Старейшините запазват единството си, като се изслушват с уважение помежду си без предубеденост. И стига да не се нарушава библейски принцип, всеки един от тях трябва да бъде готов да отстъпи на окончателното решение на старейшинското тяло и да го подкрепя. Отстъпчивият дух показва, че те са ръководени от „мъдростта от горе“, която е „миролюбива, благоразумна“. — Яков 3:17, 18, NW.

17. Как старейшините могат да помогнат за запазването на единството в сбора?

¹⁷ Старейшините са нащрек също така да подпомагат и единството в сбора. Когато разделящи влияния — като например навреждащи клюки, склонност да се приписват погрешни мотиви или свадлив дух — заплашват мира, те охотно предлагат полезни съвети. (Филипяни 2:2, 3) Например, старейшините може да знаят, че има отделни личности, които са с прекалено критична нагласа, или са склонни да се бъркат в работите на другите. (1 Тимотей 5:13; 1 Петър 4:15) Старейшините ще се опитат да помогнат на такива хора да осъзнаят, че тяхното поведение е обратното на това, на което ни учи Бог, и че всеки трябва „да носи своя си товар“. (Галатяни 6:5, 7; 1 Солунци 4:9–12) Като използуват Писанията, те ще обяснят, че Йехова оставя много неща на съвестта на всеки един от нас и никой не бива да съди другите относно такива неща. (Матей 7:1, 2; Яков 4:10–12) За да служим заедно в единство, трябва да е налице атмосфера на доверие и уважение в сбора. Като предлагат библейски съвет, когато е необходим, ‘даровете в човеци’ ни помагат да запазваме мира и единството си. — Римляни 14:19.

Защитници на стадото

18, 19. (а) От кого ни защищават ‘даровете в човеци’? (б) От каква друга опасност трябва да бъдат защитени овцете, и как постъпват старейшините, за да ги защитят?

¹⁸ Четвърто, Йехова осигурява ‘даровете в човеци’, за да ни защити от влиянието на ‘всеки вятър на учение, на човешката заблуда, лукавство, измамителни хитрости’. (Ефесяни 4:14) За думата, означаваща „заблуда“, се знае, че в езика на оригинала означава „измама на зарове“ или „умение да се нагласяват заровете“. Нима това не ни напомня за начина, по който действуват хитрите отстъпници? Като използуват умели доводи, те манипулират Писанията, опитвайки се да отклонят истинските християни от вярата им. Старейшините трябва да са нащрек относно такива „свирепи вълци“! — Деяния 20:29, 30.

¹⁹ Овцете на Йехова се нуждаят от защита и от други опасности. Пастирът Давид от древността безстрашно защищавал овцете на баща си от хищници. (1 Царе 17:34–36) Днес също могат да възникнат ситуации, когато загрижените християнски пастири трябва да проявят смелост, за да защитят стадото от онези, които биха  могли да се отнасят зле към овцете на Йехова или да ги потискат, особено по⁠–​уязвимите от тях. Старейшините трябва да действуват бързо, за да махнат от сбора съзнателните грешници, които умишлено използуват измама, заблуда и машинации, за да вършат зло. b — 1 Коринтяни 5:9–13; сравни Псалм 101:7.

20. Защо можем да се чувствуваме сигурни под грижите на ‘даровете в човеци’?

²⁰ Колко благодарни сме ние за ‘даровете в човеци’! Под техните любещи грижи можем да се чувствуваме сигурни, защото те нежно ни поправят, любещо ни изграждат, охотно пазят нашето единство и смело ни защищават. Но как тези „дарове в човеци“ трябва да гледат на своята роля в сбора? И как ние можем да покажем, че ги ценим? Тези въпроси ще бъдат обсъдени в следващата статия.

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

◻ Кои са ‘даровете в човеци’, и защо Бог чрез Христос ги е дал на сбора?

◻ Как старейшините изпълняват задължението си да поправят стадото?

◻ Какво могат да направят старейшините, за да изградят събратята си по вяра?

◻ Как старейшините могат да запазят единството на сбора?

[Въпроси]

[Снимка на страница 10]

Състраданието помага на старейшините да насърчават онези, които са със съкрушено сърце

[Снимка на страница 10]

Единството сред старейшините подпомага единството в сбора