Вестителите на Царството съобщават

„За Бога всичко е възможно“

Горните думи, намиращи се в Матей 19:26, доказали истинността си в случая на една млада жена във Венецуела. След като се научила да уповава изцяло на Йехова, тя успяла да превъзмогне един сериозен проблем. Тя разказва:

„Баба ми беше много добра и любеща. За съжаление тя умря, когато бях едва на 16 години. Смъртта ѝ беше ужасен удар за мен. Станах неуравновесена, като дори не исках да изляза от къщи на двора. Накрая се превърнах в почти пълна отшелница.

Не ходех на училище, нито пък имах работа. Просто стоях в стаята си. Тъй като бях самотна и без никакви приятели, страдах от силна депресия. Чувствувах се абсолютно безполезна и исках да умра и всичко да свърши. Не преставах да се питам: ‘Защо съществувам?’

Моята майка получаваше списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ от една млада Свидетелка на име Гисела. Един ден майка ми видяла Гисела да минава покрай дома ни и я попитала дали не би могла да ми помогне. Гисела се съгласила да опита, но аз отказах да разговарям с нея. Това не възпря Гисела. Тя ми написа писмо и ми каза, че иска да бъде моя приятелка и че някой много по⁠–​важен от нея също иска да бъде мой приятел. Тя каза, че тази личност е Йехова Бог.

Това ме развълнува и аз отговорих на писмото ѝ. Писахме си в продължение на три месеца. Накрая, едва след много подкани и увещания от страна на Гисела, събрах смелост да се срещна с нея. При първата ни среща изучавахме заедно Библията с помощта на книгата „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“. След изучаването тя ме покани да посетя едно събрание в местната Зала на Царството. Стъписах се. Четири години не бях излизала от къщи и мисълта да бъда на улицата беше ужасяваща.

Гисела беше много търпелива с мен. Уверяваше ме, че няма от какво да се страхувам и че тя ще ме придружи до мястото на събранието. Накрая се съгласих. Когато пристигнахме в Залата на Царството, започнах да треперя и да се потя. Не можех да поздравя никого. Въпреки това се съгласих да продължа да посещавам събранията, а Гисела вярно идваше да ме взима всяка седмица.

За да ми помогне да преодолея притеснението си, Гисела ме вземаше за събранията много рано. Стояхме до вратата и поздравявахме всички, които идваха. По този начин се изправях само пред един или двама души едновременно, вместо пред цяла група наведнъж. Когато чувствувах, че не издържам повече, Гисела ми казваше думите от Матей 19:26: „За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно.“

Макар че не беше лесно, в крайна сметка имах възможността да присъствувам на едно още по⁠–​голямо събиране на хора на един окръжен конгрес. Каква огромна стъпка беше това за мен! През септември 1995 г. събрах смелост да разговарям със старейшините относно участието в службата от врата на врата. Шест месеца по⁠–​късно, през април 1996 г., символизирах своето отдаване на Йехова чрез покръстване във вода.

Когато неотдавна някой ме попита как намерих смелост да направя това, отговорих: ‘Желанието ми да съм угодна на Йехова е по⁠–​голямо от страха ми.’ Въпреки че все още имам периодични пристъпи на депресия, радостта ми се увеличава от това, че служа като редовна пионерка. Като си припомням миналото, не мога да не се съглася с Гисела. Днес имам Приятел, който се интересува от мен и който ‘ме подкрепя’.“ — Филипяни 4:13.

[Снимки на страница 8]

„Желанието ми да съм угодна на Йехова е по⁠–​голямо от страха ми“