Съработниците на Павел — кои били те?

В библейската книга Деяния и в писмата на Павел са споменати около стотина човека, членове на християнския сбор от първи век, които са общували лично с ‘апостола на народите’. (Римляни 11:13, NW) За редица от тях се знаят доста неща. Вероятно си запознат с дейността на Аполос, Варнава и Сила. От друга страна, може би ще ти е по⁠–​трудно да кажеш нещо повече за Архип, Дамар, Клавдия, Лин, Персида, Пуд и Сосипатър.

В различни периоди и при различни обстоятелства много хора активно подкрепяли службата на Павел. Някои от тях — например, Аристарх, Лука и Тимотей, служили заедно с апостол Павел дълги години. Някои от тях били с него, когато той бил в затвора или когато пътувал, било като спътници, или като домакини, оказващи гостоприемство. За съжаление, други — например Александър, Димас, Ермоген и Фигел — не устояли в християнската вяра.

Що се отнася до някои от другите приятели на Павел, като например Асинкрит, Ермия, Юлия или Филолог, не знаем нищо повече от техните имена. А за сестрата на Нирей или за майката на Руф, или за онези от домочадието на Хлое не знаем дори и това. (Римляни 16:13–15; 1 Коринтяни 1:11) Въпреки всичко едно изследване на малкото информация, с която разполагаме за тези стотина човека, ще хвърли светлина върху начина, по който работел апостол Павел. Освен това то ще ни научи на ползата от това да бъдеш заобиколен с много събратя по вяра и да работиш свързан с тях.

Спътници и домакини, оказващи гостоприемство

Службата на апостол Павел включвала много пътуване. Един автор изчислява, че разстоянието, което той изминал по суша и по вода, както е записано само в Деяния, било около 16 000 километра. По онова време пътуването било не само уморително, но и опасно. Сред различните опасности, с които се сблъскал Павел, били корабокрушение, опасности от реки и от разбойници, опасности в пустинята и по море. (2 Коринтяни 11:25, 26) Така че напълно уместно той рядко бил сам по време на пътуванията си от едно място на друго.

Тези, които придружавали Павел, били негови другари, насърчавали го и му оказвали практическа помощ в службата. Понякога Павел ги оставял там, където били работили, за да се грижат за духовните нужди на новите вярващи. (Деяния 17:14; Тит 1:5) Но присъствието на спътници  вероятно било необходимо заради безопасността и за подкрепа в справянето с трудностите при пътуването. Затова такива хора като Сосипатър, Секунд, Гаий и Трофим, за които знаем, че са били сред спътниците на Павел, може да са играли значителна роля за успеха на неговата служба. — Деяния 20:4.

Не по⁠–​малко желана била помощта, оказвана от домакините, предлагащи гостоприемство. Когато Павел пристигал в даден град, в който смятал да проведе проповедна кампания или просто да пренощува, първото нещо било да намери къде да отседне. Всеки, който пътувал толкова колкото Павел, по принуда трябвало да спи буквално в десетки различни легла. Той можел винаги да остане в някоя странноприемница, но те били описвани от историците като „опасни и отблъскващи места“, така че където било възможно, Павел вероятно отсядал при събратя по вяра.

Ние знаем имената на някои от домакините, оказали гостоприемство на Павел — Акила и Прискила, Гаий, Ясон, Лидия, Мнасон, Филимон и Филип. (Деяния 16:14, 15; 17:7; 18:2, 3; 21:8, 16; Римляни 16:23; Филимон 1, 22) Във Филипи, Солун и Коринт такива домове предоставяли на Павел база, от която той можел да организира своята мисионерска дейност. В Коринт Тит Юст също отворил дома си, за да осигури на апостол Павел място, откъдето той можел да продължава със своето проповядване. — Деяния 18:7.

Множество приятели

Както може да се очаква, различните познати на Павел били запомнени по различен начин, поради различните обстоятелства, при които той ги срещнал. Мария, Персида, Фива, Трифена и Трифоса, например, били християнки, които били похвалени за своя труд и усилна работа. (Римляни 16:1, 2, 6, 12) Павел покръстил Крисп, Гаий и Стефаниновия дом. Дионисий и Дамар приели посланието на истината от него в Атина. (Деяния 17:34; 1 Коринтяни 1:14, 16) Андроник и Юний, „които между апостолите се считат за бележити“ и били повярвали много преди Павел, са наречени от Павел „заедно с мене затворници“. Вероятно при даден случай те били заедно с него в затвора. За тези двама души, също като за Иродион, Ясон, Лукий и Сосипатър, Павел говори като за свои ‘роднини’. (Римляни 16:7, 11, 21) Макар че гръцката дума, използувана тук, може да означава „сънародници“, основното ѝ значение е „кръвни роднини от едно и също поколение“.

Много от приятелите на Павел пътували заради добрата новина. Освен неговите по⁠–​добре познати спътници, още и Ахаик, Стефанин и Фортунат пътували от Коринт до Ефес, за да разговарят с Павел за духовното състояние на своя сбор. Артема и Тихик били готови да пътуват, за да се срещнат с Тит, който служел на остров Крит, а Зина щял да предприеме пътуване с Аполос. — 1 Коринтяни 16:17; Тит 3:12, 13.

Има и хора, за които Павел споделя някоя малка и интересна подробност. Казва ни се, например, че Епенет е „първият плод от Азия“, че Ераст е „градският ковчежник“ на Коринт, че Лука бил лекар, Лидия продавала морави платове, а Тертий бил използуван от Павел, за да запише неговото писмо до Римляните. (Римляни 16:5, 22, 23; Деяния 16:14; Колосяни 4:14) За всеки, който би искал да знае повече за тези хора, подобни подробности са много интригуващи в своята краткост.

Други от приятелите на Павел получавали лични съобщения, които днес имаме записани в Библията. В своето писмо до Колосяните, например, Павел подканил Архип: „Внимавай в службата, която си приел от Господа — да я изпълниш!“ (Колосяни 4:17, „Верен“) Еводия и Синтихия явно имали да разрешават някакъв личен конфликт. Затова Павел ги подканил  посредством един неназован ‘сътрудник’ във Филипи „да бъдат единомислени в Господа“. (Филипяни 4:2, 3) Несъмнено това е добър съвет за всички нас.

Лоялна подкрепа, докато Павел бил в затвора

Павел бил в затвора няколко пъти. (2 Коринтяни 11:23) В тези случаи местните християни, ако имало такива, вероятно са опитвали всичко, което било по силите им, да направят затворничеството на Павел по⁠–​поносимо. Когато Павел бил затворник за първи път, му било позволено да наеме своя къща за две години и можел да бъде посещаван от приятелите си. (Деяния 28:30) През това време той написал писма до сборовете в Ефес, Филипи и Колоса, както и до Филимон. Тези източници ни казват много за хората, които били близки с Павел по време на затворничеството му.

Например, научаваме, че Онисим, избягалият роб на Филимон, се срещнал с Павел в Рим, както направил и Тихик, който трябвало да придружи Онисим при завръщането му при своя господар. (Колосяни 4:7–9) Знаем и за Епафродит, който изминал дългия път от Филипи с дар от своя сбор и след това се разболял. (Филипяни 2:25; 4:18) В тясно сътрудничество с Павел в Рим били Аристарх, Марко и Исус, наречен Юст, за които Павел казал: „Тия са единствени мои съработници за Божието царство, които са ми били утеха.“ (Колосяни 4:10, 11) Заедно с тези верни братя били и по⁠–​познатите Тимотей и Лука, както и Димас, който по⁠–​късно поради любовта си към света напуснал Павел. — Колосяни 1:1; 4:14; 2 Тимотей 4:10; Филимон 24.

Явно никой от тези християни не бил от Рим, но те били там заедно с Павел. Може би някои от тях били отишли специално, за да му помогнат по време на затворничеството. Несъмнено някои от тях изпълнявали дадени поръчки на Павел, други били изпратени на далечни мисии, а на трети Павел диктувал писма. Какво красноречиво свидетелство за силата на привързаността и лоялността, които всички тези хора изпитвали към Павел и към божието дело!

От заключителните думи на някои от Павловите писма разбираме, че той вероятно бил заобиколен от голямо общество от християнски братя и сестри, надхвърлящо малкото имена, които ние знаем. При различни случаи той писал: „Поздравяват ви всичките светии“ и „Поздравяват те всички, които са с мене“. — 2 Коринтяни 13:13; Тит 3:15; Филипяни 4:22.

По време на критичния втори затворнически период на Павел в Рим, когато наближавала мъченическата му смърт, Павел мислел изключително много за своите сътрудници. Той продължавал да работи за надзора и координирането на дейността поне на някои от тях. Тит и Тихик били изпратени с мисии, Крискент бил отишъл в Галатия, Ераст останал в Коринт, Трофим се разболял, докато бил в Милит и останал там, но Марко и Тимотей щели да дойдат при него. Лука обаче бил до Павел и когато апостолът написал второто си писмо до Тимотей, няколко други братя по вяра, включително и Евул, Пуд, Лин и Клавдия, били там и изпратили своите поздрави. Несъмнено те правели всичко, което било по силите им да помогнат на Павел. В същото време и Павел изпратил поздрави на Прискила и Акила и на Онисифоровия дом. За съжаление, в това време на трудности Димас оставил Павел, а Александър му причинил много зло. — 2 Тимотей 4:9–21.

‘Ние сме съработници на Бога’

Павел рядко бил сам в своята проповедна дейност. „Това, което изпъква пред нас — казва изследователят Е. Ерл Елис, — е образът на един мисионер с голям брой приятели. Да, Павел рядко е сам, без другари.“ Под ръководството на божия свети дух Павел могъл да мобилизира много хора и да организира резултатни  мисионерски кампании. Той бил заобиколен от близки партньори, временни помощници, някои силни личности и многобройни смирени служители. Но това не били просто съработници. Независимо от това колко време работили заедно с Павел, или били с него, връзката на християнската любов и личното приятелство се виждала ясно.

Апостол Павел притежавал дарбата да създава приятелства. Той направил много, за да занесе добрата новина на народите, но не се опитвал да прави това сам. Той сътрудничел с организирания християнски сбор и го използувал изцяло. Павел не си приписвал заслуги за постигнатите резултати, но смирено признавал, че е само един роб и че цялата слава трябва да се отдава на Бога, който всъщност е причинил този растеж. — 1 Коринтяни 3:5–7; 9:16; Филипяни 1:1.

Времето, в което живял Павел, било различно от нашето време, но въпреки това никой в днешния християнски сбор не бива да мисли, че може да бъде или трябва да бъде независим. Вместо това винаги трябва да работим с божията организация, със своя местен сбор и със своите събратя по вяра. Ние имаме нужда от тяхната помощ, подкрепа и утеха и в благоприятно време, и във време на трудности. Ние имаме скъпоценната привилегия да бъдем част от едно ‘цяло общество от братя по света’. (1 Петър 5:9, NW) Ако вярно и любещо работим в сътрудничество заедно с всички тях, тогава също като Павел и ние можем да кажем, че „сме съработници на Бога“. — 1 Коринтяни 3:9.

[Снимки на страница 31]

АПОЛОС

АРИСТАРХ

ВАРНАВА

ЛИДИЯ

ОНИСИФОР

ТЕРТИЙ

ТИХИК