Вандализъм — защо?

„Нямам какво да кажа.“ Тези думи бяха написани с огромни букви върху една прясно боядисана стена в един приятен квартал на Сан Паулу. Може би си мислиш, че това е проява на вандализъм. А графити са само един от видовете вандализъм.

Представи си, че някакви безотговорни вандали са повредили новата ти кола. Или може да забележиш, че обществена собственост — полезна за мнозина — е била повредена или разрушена от вандали. Защо? Да, защо? Дали някога си се запитвал защо изобилствуват проявите на вандализъм? На много места вандалите изглежда изпитват наслада от това да обезобразяват или да рушат телефонните кабини. Общественият транспорт, като например влаковете или автобусите, често са тяхна мишена. Изглежда, че вандалите не ги е грижа за нищо. Но какво се крие зад повечето прояви на вандализма, който виждаме или понасяме?

Марку a, един младеж от Рио де Жанейро, бил разстроен, след като неговият отбор изгубил един футболен мач — толкова се разстроил, че започнал да хвърля камъни по автобус, пълен с привърженици на печелившия отбор. Или да вземем например Клаус. Когато не се справял добре в училище, той толкова бил разярен, че хвърлял камъни и чупел прозорци. Но „забавлението“ свършило, когато баща му бил помолен да заплати щетите. Друг младеж, Ервин, ходел на училище и работел. Той и връстниците му били смятани за добри младежи. Но развлечението им било да рушат квартала. Родителите на Ервин не знаели нищо за това. Валтер бил сираче и нямал друг избор, освен да живее из улиците на Сан Паулу. Най⁠–​добрите му приятели били членове на една вандалска банда, а той ходел с тях и освен това учел бойни изкуства. Тези примери показват, че зад вандализма стоят конкретни лица и че причините за вандализма, или емоциите, включени в него, са различни.

„Вандализмът може да е проява на отмъщение или начин на изразяване на политическо мнение. Както млади, така и възрастни хора понякога извършват престъпление просто за ‘забавление’“ — се казва в изданието The World Book Encyclopedia [„Световна енциклопедия“]. Но вандализмът не е просто младежко забавление, той може да бъде  изключително пагубен, дори смъртоносен. Група младежи искали „да се позабавляват“ и когато видели един заспал мъж, те го залели с леснозапалима течност и го запалили. По⁠–​късно жертвата — един индианец — починала в болницата. Съгласно едно сведение ‘младежите били казали, че мислели, че никой няма да го е грижа за няколко просяка, които са били изгорени на улицата, и в резултат не били предприети съдебни действия’. Независимо дали изглежда, че вандализмът е без жертви, или не, цената — във финансово и емоционално отношение — е неизмерима. Тогава какво може да постави под контрол или да прекрати вандализма?

Кой може да спре вандализма?

Дали полицията и училищата могат да предотвратят вандализма? Проблем е това, че властите може да са заети с по⁠–​сериозни престъпления, като например търговия с наркотици или убийства, вместо с нарушения „без жертви“. Според един полицай, когато някой младеж изпадне в беда, родителите често „обвиняват децата, с които той се мотае наоколо, или училището, или полицията, че го е хванала“. Образователните кампании и прилагането на закона могат да намалят вандализма; но какво ще стане, ако нагласата на родителите не се промени? Една полицейска служителка от отдела за малолетни казва: „Причините за това са скуката и удобният случай. [Децата са] навън до късно и нямат какво да правят. А вероятно са и без надзор — иначе нямаше да са навън.“

Въпреки че вандализмът е сериозен проблем на много места, обърни внимание на това как нещата могат да бъдат изцяло променени. Младите вандали, споменати в началото, се променили; днес те напълно избягват противообществено поведение. Какво накарало тези бивши престъпници да променят начина си на живот? Освен това, няма ли да се изненадаш, ако вандализмът бъде не само намален, но премахнат? Каним те да прочетеш следващата статия.

[Бележки под линия]