Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Защо Савел преследвал християните?

Защо Савел преследвал християните?

Защо Савел преследвал християните?

„Аз си мислех, че трябваше да върша много неща против името на Исуса Назарянина; което и върших в Йерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях. И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.“ — Деяния 26:9–11.

Това казал Савел от Тарс, известен също като апостол Павел. Разбира се, по времето когато казал тези думи, той бил нов човек. Вече не бил противник на християнството и станал един от неговите най⁠–​пламенни поддръжници. Но какво било подтиквало някога Савел да преследва християните? Защо мислел, че ‘трябва да върши’ такива дела? И дали може да бъде извлечена някаква поука от неговия живот?

Убиването на Стефан с камъни

Савел се появява в библейското повествование сред хората, които убивали Стефан. „Като го изтласкаха [Стефан] вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.“ „А Савел одобряваше убиването му.“ (Деяния 7:58; 8:1) Какво довело до това убийство? Юдеите, сред които били някои от Киликия, спорили със Стефан, но не могли да отстоят позициите си срещу него. Не се казва дали Савел — също от Киликия — бил сред тях. Какъвто и да бил случаят, те използували фалшиви свидетели, за да обвинят Стефан в богохулство, и го завлекли пред Синедриона. (Деяния 6:9–14) Това събрание, председателствувано от първосвещеника, действувало като юдейски върховен съд. Тъй като той представлявал най⁠–​висшата религиозна власт, неговите членове също така защищавали това, което смятали за доктринна чистота. В техните очи Стефан заслужавал смърт. Та нали той дръзнал да ги обвини, че не спазват Закона! (Деяния 7:53) Те щели да му покажат как трябва да се спазва Законът!

Одобрението на Савел спрямо това мнение било логично последствие от убежденията му. Той бил фарисей. Тази могъща секта изисквала стриктно спазване на законите и традициите. Християнството било смятано за противоположно на тези догми, като поучавало нов начин на спасение чрез Исус. Юдеите през първи век очаквали Месията да бъде славен Цар, който да ги освободи от омразното иго на римското господство. Следователно мисълта, че този, който бил осъден от Великия синедрион по обвинение в богохулство и след това разпънат на стълба на мъченията като прокълнат престъпник, можел да бъде Месията, била напълно чужда, неприемлива и отблъскваща за техния манталитет.

Законът казвал, че човек, повесен на стълб, бил „прокълнат от Бога“. (Второзаконие 21:22, 23NW; Галатяни 3:13) Фредерик Ф. Брус казва, че от гледна точка на Савел „тези думи били ясно приложими за Исус. Той бил умрял под проклятието на Бога и затова не можел да бъде Месията, за когото било съвсем ясно, че ще има благословията на Бога в уникална степен. Следователно да се твърди, че Исус е Месията, било богохулство; онези, които изказвали такива нелепи твърдения, заслужавали да страдат като богохулници“. Както самият Савел по⁠–​късно признал, мисълта за ‘разпнатия Христос била съблазън за юдеите’. — 1 Коринтяни 1:23.

Реакцията на Савел на подобно учение била да му се противопостави с възможно най⁠–​голяма решителност. Трябвало да се използува дори жестокост с цел то да бъде премахнато. Той бил сигурен, че Бог искал това. Описвайки нагласата, която подхранвал, Савел казал: „Според ревностното ми желание [бях] гонител на църквата; според правдата на закона — непорочен.“ „Чрезмерно гонех Божията църква и я разорявах. И напредвах в юдейската религия повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях по⁠–​голям ревнител за преданията от бащите ми.“ — Филипяни 3:6, „Верен“; Галатяни 1:13, 14.

Основна фигура в преследването

След смъртта на Стефан Савел вече не бива смятан просто за съучастник в преследването, но за негов водач. Като такъв той трябва да е придобил известна слава, тъй като дори след обръщането му във вярата, когато полагал усилия да се присъедини към учениците, ‘всички се боели от него, понеже не вярвали, че е ученик’. Когато станало ясно, че той наистина е християнин, неговото обръщане във вярата се превърнало в причина за радост и принасяне на благодарност сред учениците, които чули, че не само сърцето на някакъв бивш противник се е променило, но вместо това, че „оня, който по едно време ги е гонел, сега проповядвал вярата, която някога разорявал“. — Деяния 9:26; Галатяни 1:23, 24.

Дамаск се намира на около 220 километра — седем– или осемдневен път пеша — от Йерусалим. Въпреки това, ‘като дишал заплашване и убийство против учениците’, Савел отишъл при първосвещеника и поискал от него писма към синагогите в Дамаск. Защо? За да може Савел да доведе завързани в Йерусалим всички, за които установи, че принадлежат на „тоя Път“. Имайки официално разрешение, той ‘започнал да се отнася яростно към християнския сбор, като нахлувал в една къща след друга и измъквал оттам както мъже, така и жени, за да ги хвърля в затвора’. Други били ‘бити по синагогите’, а той ‘давал глас’ (буквално своето „камъче за гласуване“ — NW, бел. под линия) да бъдат екзекутирани. — Деяния 8:3, NW; 9:1, 2, 14; 22:5, 19; 26:10.

Относно образованието, което Савел получил при Гамалиил, и силата, която притежавал, някои учени смятат, че той бил напреднал от обикновен изследовател на Закона до степента да упражнява известна власт в юдаизма. Един автор предполага, например, че Савел може да е станал учител в някоя йерусалимска синагога. Но ние не можем да бъдем сигурни какво се има предвид с ‘даването на гласа’ на Савел — независимо дали като член на съд, или като човек, изразяващ своята морална подкрепа спрямо екзекутирането на християните. a

Тъй като в началото всички християни били юдеи или юдейски прозелити, Савел явно възприемал християнството като някакво отстъпническо движение в юдаизма и смятал, че официалният юдаизъм имал задължението неговите привърженици да бъдат върнати в правия път. „Не е възможно — казва ученият Арлънд Дж. Хълтгрен — преследвачът Павел да се е противопоставял на християнството, защото го е смятал за религия извън юдаизма — конкурентна религия. Той и другите смятали християнското движение за нещо, подчинено на юдейската власт.“ Следователно намерението му било — използувайки всички възможни средства — да принуди отклонилите се юдеи да се отрекат [от християнството] и да се върнат към ортодоксалността. (Деяния 26:11) Един достъпен за него метод бил затворът. Друг било бичуването в синагогите, обичайно средство за дисциплиниране, което можело да се използува като сурово наказание за неподчинение спрямо равинския авторитет във всеки местен съд, съставен от трима съдии.

Разбира се, явяването на Исус на Савел по пътя за Дамаск сложило край на всичко това. От жесток противник на християнството Савел внезапно станал негов пламенен защитник, и много скоро юдеите в Дамаск търсели начин да го убият. (Деяния 9:1–23) Парадоксално е, че като християнин Савел трябвало да изпита много страдания, които той самият бил налагал като преследвач, така че след години могъл да каже: „Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет удара без един.“ — 2 Коринтяни 11:24.

Пламенността може да бъде насочена погрешно

„Преди бях богохулник, гонител и арогантен човек — писал Савел след своето обръщане във вярата, когато бил по⁠–​известен като Павел. — Въпреки това ми беше оказана милост, защото бях невеж и постъпвах без вяра.“ (1 Тимотей 1:13NW) Следователно това да си искрен и активен в дадена религия не осигурява божието одобрение. Савел бил пламенен и действувал според съвестта си, но това не го правело прав. Неговата буйна пламенност била насочена погрешно. (Сравни Римляни 10:2, 3.) Това трябва да ни накара да се замислим.

Мнозина днес са твърдо убедени, че доброто поведение е всичко, което Бог изисква от тях. Но дали е така? Всеки човек ще направи добре, ако се вслуша в подканата на Павел: „Бъдете сигурни във всички неща; дръжте се здраво за онова, което е добро.“ (1 Солунци 5:21NW) Това означава да отделяме време за придобиване на точно познание за истината от божието Слово и след това да живеем в пълно съгласие с нея. Ако от изследването на Библията осъзнаем, че е необходимо да направим промени, тогава несъмнено трябва да ги направим без отлагане. Вероятно малцина от нас са били богохулници, гонители или арогантни хора в степента, в която бил Савел. Въпреки това, само като постъпваме според вярата и точното познание, можем като него да придобием божието благоволение. — Йоан 17:3, 17.

[Бележки под линия]

a Според книгата The History of the Jewish People in the Age of Jesus Christ (175 B.C.-A.D. 135) [„История на юдейския народ по времето на Исус Христос (175 г. пр. н.е.–135 г. сл.Хр.)“] от Емил Шюрер, въпреки че в Мишна не се съдържа разказ за процедурите на Великия синедрион, или Синедриона на седемдесет и седемте, процедурите на по⁠–​малките синедриони, от по 23 члена, са дадени в много дребни детайли. Студентите по право можели да присъствуват на процеси по углавни престъпления, водени от по⁠–​малките синедриони, където им било позволено да говорят само в полза на обвиняемия и не срещу него. При случаи, които не включвали углавни престъпления, можели да правят и двете неща.