Любов към „своите по вяра“

Искрените християни имат помежду си връзка, подобна на семейната. В действителност от първи век от н.е. насам те се наричат помежду си братя и сестри. (Марко 3:31–35; Филимон 1, 2) Това не са само думи; те представляват описание на чувствата, които поклонниците на Бога изпитват един към друг. (Сравни 1 Йоан 4:7, 8.) Исус казал: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ — Йоан 13:35.

Тази любов беше явна през юли 1997 г., когато един продължителен период на суша в Чили беше последван от поройни дъждове и наводнения. Изведнъж много хора имаха нужда от храна, дрехи и други неща. При бедствени положения Свидетелите на Йехова се стремят да следват подканата на Павел към Галатяните: „И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най⁠–​вече на своите по вяра.“ — Галатяни 6:10.

Затова Свидетелите на Йехова бързо се организираха, за да откликнат. Бяха събрани храна, дрехи и други подобни неща и след като бяха сортирани и опаковани, бяха изпратени в района на бедствието. Дори децата дариха играчки! Една сестра била поразена, когато видяла Залата на Царството, пълна с изпратените помощи. „Стоях там, без да мога да кажа и дума, и не знаех дали да се смея, или да плача — казва тя. — Точно това ни беше необходимо.“

След това неочаквано имаше земетресение в една част на същия район, засегнат от наводнението. Много домове бяха разрушени.  За да се отзоват на нуждите, бяха сформирани повече комитети за оказване на помощ. Местните Комитети по строежите, които обикновено се занимават с построяването на сгради за събрания на Свидетелите на Йехова, се присъединиха и оказаха помощ. Какъв беше резултатът? На онези, които изгубиха домовете си, бяха дарени скромни къщи — проектирани и построени от братята. Въпреки че тези домове бяха най⁠–​обикновени, те бяха в ярък контраст с онези, които бяха получени на изплащане от светските служби за оказване на помощ и които нямаха под и прозорци, и не бяха боядисани.

Някои братя пропътували големи разстояния, за да помогнат. Председателят на един местен Комитет по строежите направил подробна обиколка през два последователни дни — въпреки че е на инвалидна количка. Един сляп брат се трудил усилно, като носел греди на дърводелеца, който ги отрязвал според желания размер. Един глух брат събирал гредите и ги разнасял, където били необходими.

Помощта, осигурена от братята, направила силно впечатление на много хора, които наблюдавали ситуацията. В един град полицейска кола била паркирана близо до дома на една сестра, който пък бил в процес на поправяне. Полицаите били любопитни. Един от тях попитал един брат: „Кои са тези работници, които изглеждат толкова щастливи, и колко пари получават?“ Братът обяснил, че всички са доброволци. Единият от полицаите казал, че всеки месец плаща десятък в своята църква, но неговият пастор дори не го е посетил след земетресението! На следващия ден един полицай се обадил на сестрата. Той също бил наблюдавал работниците. Той казал, че ентусиазираният дух на работниците му направил такова впечатление, че се изкушавал да се присъедини към тях!

Наистина, кампанията за оказване на помощ в Чили беше радостно преживяване за доброволците и отлично свидетелство за околните.