Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Трябва ли да разшириш мирогледа си?

Трябва ли да разшириш мирогледа си?

Трябва ли да разшириш мирогледа си?

Град Кобе, в западната част на Япония, беше засегнат от опустошително земетресение и самопожертвувателни доброволци се притекоха бързо на помощ на пострадалите жители. Но молбата за медикаменти на един екип от лекари, който беше дошъл, бе отхвърлена от някой в Здравната служба в града. Този служител, който беше и директор на една голяма общинска болница, искаше жертвите да отидат в болниците в Кобе, вместо лекарите да им поставят скъпи инжекции и да им вливат венозни течности в центровете за помощ. В крайна сметка молбата на лекарите беше удовлетворена, но първоначалната упорита нагласа на служителя и явната липса на съчувствие беше причина за многобройни критики.

Може би и ти си изпитвал подобна непреклонност от страна на някой, който има власт. Може би дори самият ти си проявявал подобна упоритост. Дали не би могъл да извлечеш полза от развиването на един по⁠–​обширен мироглед?

Получи пълна представа

За хората е нормално да гледат на нещата само от един ъгъл, или гледна точка, като така ограничават своето възприемане и разбиране на нещата. Често това се дължи на такива фактори като образование, жизнен опит и произход. Човек може да стигне до по⁠–​разумни решения, когато се стреми да получи пълна представа за нещата. Например, дали ще е разумно да гледаш право напред, ако пресичаш някоя натоварена улица без светофари? Разбира се, че не! Подобно на това разширяването на мисленето ти, за да получиш цялостен поглед, може да бъде много полезно във вземането на решения и постъпването по отговорен начин. То може да е дори животоспасяващо.

Вероятно всички ние бихме могли да направим подобрения в това отношение. Затова се запитай: ‘Кои са някои от областите, в които е възможно да се възползувам от разширяването на мисленето си?’

Как гледаш на другите

Какво виждаш, когато погледнеш другите? Дали имаш склонността да виждаш това, което те казват или правят, било като черно, или като бяло, сякаш не съществуват други цветове или оттенъци? Дали изказването на някой е или комплимент, или обида? Дали някой е или напълно прав, или абсолютно греши? Да имаш такъв мироглед би било подобно на фотограф, който не обръща внимание на огромното разнообразие от бляскави нюанси и оттенъци в един есенен пейзаж, сякаш съществуват само черно⁠–​бели картини. Или дали имаш склонността да се съсредоточаваш върху отрицателните неща в една личност, точно както един пътник, който позволява на малките отпадъци, оставени от неразумни посетители, да развалят насладата му от някоя прекрасна гледка? — Сравни Еклисиаст 7:16.

Много може да се научи чрез разглеждане на възгледа на Йехова за грешките на хората. Въпреки че познава слабостите и недостатъците на човека, които не са малко, той решава да не се съсредоточава върху тях или да не мисли за тях. Благодарният псалмист забелязал: „Ако това, което гледаш ти, о Ях, о Йехова, са грешките, то кой би могъл да устои?“ (Псалм 130:3NW) Йехова е готов да отдалечи от разкайващите се грешници грешките им, да, великодушно ги изтрива, така че те да не петнят взаимоотношенията ни с него. (Псалм 51:1; 103:12) Йехова могъл да каже за цар Давид, който веднъж извършил сериозни грехове с Витсавее, че бил човек, ‘който Го следвал с цялото си сърце, за да върши само онова, което е право пред Него’. (3 Царе 14:8) Защо Бог могъл да каже това за Давид? Защото той се съсредоточил върху по⁠–​добрите качества на разкайващия се Давид. Той разгледал всички отнасящи се до случая фактори и решил да продължи да оказва милост на своя служител.

Христос Исус безупречно отразявал този обхватен възглед за грешките на другите. (Йоан 5:19) Когато се сблъсквал с недостатъците на своите апостоли, Исус бил милостив и разбиращ. Относно несъвършените хора той съзнавал, че дори когато ‘духът е бодър, тялото е немощно’. (Матей 26:41) Като имал предвид това, Исус можел да се справя със слабостите и грешките на своите ученици по търпелив и изпълнен с разбиране начин. Той не се съсредоточавал върху техните недостатъци, а върху техните добри качества.

Веднъж, след като поправил апостолите заради това, че спорели кой щял да бъде най⁠–​великият, Исус добавил: „Но вие сте тези, които устояха с мен в моите изпитания; и аз сключвам договор с вас, точно както Баща ми е сключил договор с мен, за царство, та да можете да ядете и да пиете на трапезата ми в моето царство, и да седите на престоли, за да съдите дванадесетте племена на Израил.“ (Лука 22:24–30NW) Да, въпреки многото недостатъци на апостолите, Исус помнел тяхната вярност и любовта им към него. (Притчи 17:17) Исус бил уверен в това, което те можели и щели да направят, затова сключил с тях договор за Царство. Да, ‘Исус обичал учениците си до края’. — Йоан 13:1NW.

Затова ако си склонен да се дразниш от чудатостите и грешките в нечия личност, бъди като Йехова и Исус. Разшири своето мислене и се опитай да вземеш под внимание всички фактори. Като поставиш нещата в правилната им перспектива, ще видиш, че ще ти бъде по⁠–​лесно да обичаш и да цениш братята си.

В материалното даване

Привилегията на даването е една от радостите, дарени на християните. Но дали трябва да ограничим даването си само до една дейност, да кажем например, участието в проповедната служба? (Матей 24:14; 28:19, 20) Или дали мисленето ти би могло да се разшири, за да обхване физическите нужди и благополучието на другите? Разбира се, всички християни съзнават, че даването в духовно отношение е най⁠–​важното. (Йоан 6:26, 27; Деяния 1:8) Но колкото и важно да е даването в духовно отношение, даването в материално отношение несъмнено не бива да бъде пренебрегвано. — Яков 2:15, 16.

Когато размишляваме за неотложните нужди на духовните ни братя в нашия сбор и по целия свят, може да разберем по⁠–​пълно какво можем да направим, за да им помогнем. Когато онези, които имат такава възможност, споделят щедро с другите, се получава изравняване. По този начин биват осигурени нуждите на всички наши братя. Един християнски старейшина се изразил по следния начин: „Ако в една част на света се появи нужда от нещо, братята в друга част на света ще се притекат на помощ. Ако те нямат възможност да помогнат, тогава братята от някъде другаде ще направят това. Така биват осигурени нуждите на братята ни по целия свят. Световното братство несъмнено е чудесно.“ — 2 Коринтяни 8:13–15; 1 Петър 2:17.

Една християнска сестра, която искрено искала да посети един от международните конгреси, състояли се в Източна Европа, просто не можела да си позволи да направи това. Тя обаче чула, че братята там изпитвали голяма необходимост от Библии, и затова направила дарение за такива Библии чрез някой, който присъствувал на такъв конгрес. Така тя изпитала щастието от даването, от споделянето със своите братя в чужда страна. — Деяния 20:35.

Може би чрез разширяването на мисленето си можеш да направиш още по⁠–​голямо дарение към разпространяващата се по целия свят библейска образователна работа, като доставиш радост на себе си и на другите. — Второзаконие 15:7; Притчи 11:24; Филипяни 4:14–19.

Когато даваме съвет

Когато сме помолени да дадем съвет или да поправим някого, внимателното и уравновесено размишляване ще ни помогне да придобием уважението на своите духовни братя и да окажем наистина резултатна помощ. Толкова е лесно да се съсредоточим върху няколко факта и да си направим прибързан, ограничен извод. Това създава впечатлението, че сме ограничени, дори тесногръди, като религиозните водачи в дните на Исус, които имали склонността да обременяват другите със своите безкрайни правила. (Матей 23:2–4) От друга страна, ако избягваме крайностите и даваме добър съвет, здраво основан на библейските принципи, като отразяваме праведното, но и уравновесено и милостиво мислене на Йехова, на другите ще им бъде много по⁠–​лесно да приемат и да прилагат нашите предложения.

Преди няколко години млади братя от няколко сбора се събирали заедно, за да спортуват. За съжаление сред тях се развил съревнователен дух, който довел до размяната на груби думи. Как местните старейшини се справили с проблема? Тъй като съзнавали необходимостта от това младите хора да имат развлечения, те не им препоръчали да престанат да се събират заедно. (Ефесяни 5:17; 1 Тимотей 4:8) Вместо това те дали твърди, но разумни предупреждения относно последствията от съревнователния дух. Те също така дали полезни предложения, като например това да присъствуват някои по⁠–​възрастни, отговорни хора. Младежите оценили мъдростта и уравновесеността на съвета и откликнали добре. Освен това уважението и обичта им към старейшините нараснали.

Работи, за да разшириш мисленето си

Въпреки че може да не изпитваш предразсъдъци преднамерено или съзнателно, все пак ще са необходими решителни усилия, за да разшириш мисленето си. Когато изучаваш божието Слово, размишлявай върху него, така че да схванеш и оцениш начина на мислене на Йехова. (Псалм 139:17) Опитай се да разбереш причините за изказванията, направени в Библията, и принципите, включени в тях, и се стреми да преценяваш нещата, както прави Йехова. Това ще бъде в съгласие с молитвата на Давид: „Направи ме да познавам твоите пътища, о Йехова; учи ме на твоите пътеки. Направи ме да крача в истината ти и учи ме.“ — Псалм 25:4, 5NW.

Като придобиеш по⁠–​широк мироглед, ще бъдеш благословен. Една благословия от разширения мироглед ще бъде това, че ще придобиеш репутацията на уравновесена и проявяваща разбиране личност. Ще можеш да откликваш по по⁠–​разумен и изпълнен с разбиране начин, когато оказваш помощ при различни ситуации. Това на свой ред ще допринесе за чудесно единство и хармония в християнското братство.

[Снимка на страница 12]

Щедрото даване помага на другите, доставя радост на даващия и е угодно на небесния ни Баща