От абсолютна бедност до най–голямото богатство

РАЗКАЗАНО ОТ МАНУЕЛ ДИ ЖЕЗУШ АЛМЕЙДА

Роден съм през октомври 1916 г., най⁠–​малкото от 17 деца. Девет от по⁠–​големите ми братя и сестри били умрели от болести и недохранване, така че никога не съм ги виждал. Останалите осем живяхме с родителите си в едно малко село близо до град Порту (Португалия).

СКРОМНИЯТ ни дом се състоеше от малка всекидневна и една спалня. Вода за пиене вземахме от един кладенец, който се намираше на около петстотин метра от нас, а кухнята ни беше примитивна.

Щом заякнаха достатъчно, по⁠–​големите ми братя започнаха да работят на нивите с царевица. Припечеленото от тях помагаше да се осигури храна за семейството. С тяхна помощ стана така, че бях единственото дете, което получи малко образование. Въпреки че животът ни беше тежък, ние бяхме изключително верни на католическата църква, като се надявахме, че това по някакъв начин ще ни помогне в живота.

През месец май в църквата се състоеше т.нар. „новена“. В течение на девет последователни дни отивахме в църквата рано сутринта, докато беше още тъмно. Там се молехме, вярвайки, че това ще донесе благословия от Бога. Също така си мислехме, че свещеникът е свят човек, представител на Бога. Но след време възгледът ни се промени.

Търсене на нещо по⁠–​добро

Когато не успявахме да платим църковния данък, свещеникът не правеше никакви отстъпки пред нашите изключителни финансови трудности. Това ни обезсърчаваше. Впечатлението ми за църквата коренно се промени, така че когато станах на 18 години, реших да напусна семейството си, за да разбера дали в живота няма нещо по⁠–​добро от работата на полето и споровете с църквата. През 1936 г. пристигнах в Лисабон, столицата на Португалия.

Там срещнах Едминя. Въпреки че се чувствувах измамен от религията, ние спазихме обичая и бяхме венчани в католическа църква. След това, през 1939 г., започна Втората световна война. По време на войната бях отговорен за 18 склада и на ден изпращахме по 125 камиона с военни материали.

Ужасите на войната и активното участие на католическата църква ми оказаха силно въздействие. Питах се: ‘Дали Бог наистина е загрижен за човечеството? Как трябва да му се покланяме?’  След години, през 1954 г., един възрастен господин, Свидетел на Йехова, разговаря с мен относно въпросите, които имах. Този разговор промени целия ми живот.

Развълнуван от библейската надежда

Този любезен мъж, Жошуа, ми обясни, че божието Царство е единственото разрешение на световните проблеми и че мирът и сигурността ще бъдат осъществени само посредством управлението на Царството. (Матей 6:9, 10; 24:14) Казаното от него ме зарадва, но се колебаех да приема неговите обяснения поради досегашния си опит с религията. Когато той предложи да изучава Библията с мен, аз приех, при условие че няма да иска пари и няма да говори за политика. Той се съгласи, като ме увери, че това, което предлага, е безплатно. — Откровение 22:17.

Доверието ми в Жошуа бързо нарасна. Затова го помолих за нещо, което исках още от младежките си години. „Възможно ли е да имам личен екземпляр на Библията?“ Колко радостен бях, след като го получих, когато за първи път прочетох от собственото Слово на Създателя обещания като: ‘Сам Бог ще бъде с хората. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина’! — Откровение 21:3, 4.

Библейските обещания за премахването на бедността и болестите бяха особено утешителни за мен. Верният мъж Елиу казал за Бога: „Дава храна изобилно.“ (Йов 36:31) И Библията казва, че под праведното управление на божието Царство никой ‘жител няма да рече: „Болен съм“’. (Исаия 33:24) Какъв любещ интерес проявява Йехова към човечеството! И как нарасна моят интерес към неговите обещания!

За първи път посетих събрание на Свидетелите на Йехова на 17 април 1954 г. Беше специално събрание — чествуването на Възпоменанието на Христовата смърт.  Оттогава съм много редовен на събранията. Скоро започнах да споделям с другите добрите неща, които научавах. По онова време в Португалия всеки месец имахме излети до крайбрежието и тогава имаше покръстване. Седем месеца след като Жошуа говори с мен за първи път, аз се отдадох на Йехова Бог и символизирах това чрез покръстване във водите на океана.

В началото на 1954 г. в цяла Португалия имаше само около сто Свидетели. Така че имаше голяма необходимост от мъже, които да застанат начело на проповедната работа. Напреднах бързо в духовно отношение и скоро получих отговорности в сбора. През 1956 г. бях назначен за служител на сбора, както се наричаше тогава председателствуващият надзорник, във втория сбор на Свидетелите на Йехова в Лисабон. Днес в този град и околностите му има повече от сто сбора.

Ползата от проявяването на гостоприемство

Въпреки че двамата с Едминя изпитвахме финансови ограничения, вратата ни беше винаги отворена за нашите християнски братя. През 1955 г. един пионер, както се наричат целодневните евангелизатори на Свидетелите на Йехова, се отби в Португалия на път от дома си в Бразилия за международния конгрес „Побеждаващото Царство“, проведен в Германия. Поради проблеми с транспорта той остана у дома един месец и само каква духовна полза извлякохме от неговото посещение!

Сред другите гости на нашия дом по онова време бяха някои членове на семейството в централата на Свидетелите на Йехова в Бруклин (Ню Йорк), като например Хуго Риймер и неговият партньор по стая Чарлз Айхер. Те вечеряха с нас и изнесоха доклади пред португалските братя. Като новоизлюпени пиленца с отворени човки ние чакахме сочните духовни хапки, осигурявани от тях.

През времето на своите посещения в дома ни отсядаха и пътуващи надзорници на Свидетелите на Йехова. Един незабравим  гост през 1957 г. беше Алвару Берекочеа, надзорник на клона в Мароко, на когото бе възложено да посети Португалия, за да насърчи братята. Той присъствува на изучаването на книга в дома ни и ние настояхме той да остане с нас през останалата част от престоя си в Португалия. Бяхме богато благословени и нахранени духовно по време на неговото едномесечно посещение, а Алвару пък се поправи в телесно отношение вследствие на доброто готвене на моята скъпа Едминя.

Крайната бедност, като тази, която изпитах в детството си, може да остави траен отпечатък върху един човек. Въпреки това започнах да разбирам, че колкото повече даваме на Йехова и на неговите верни служители, толкова повече той ни благославя. Този факт се запечатваше в мен всеки път, когато проявявахме гостоприемство към всички, на които бе възможно да окажем гостоприемство.

На конгреса ни в Порту през 1955 г. беше направено съобщение за международния конгрес на Свидетелите на Йехова, който щеше да се проведе на „Янки Стейдиъм“ в град Ню Йорк през 1958 г. Във всяка Зала на Царството в страната — които тогава бяха много малко — беше поставена кутия за дарения, за да се подпомогне финансирането за изпращане на конгреса на делегати от Португалия. Можете ли да си представите радостта ни, когато ние със съпругата ми бяхме между избраните делегати? Каква радост беше да посетим световната централа на Свидетелите на Йехова в Бруклин, докато бяхме в Съединените щати за конгреса!

Издържаме преследване

През 1962 г. проповедната работа на Свидетелите на Йехова беше забранена в Португалия и мисионерите — сред които бяха Ерик Бритън, Доменик Пикони, Ерик Бевридж и техните съпруги — бяха изгонени от страната. След това не ни беше позволено да провеждаме събранията си в Залите на Царството, затова ги провеждахме тайно в частни домове; нито пък вече беше възможно да имаме големи конгреси в Португалия. Така получих задължението да организирам транспорт за нашите християнски братя и сестри, за да посещават конгресите в други страни.

Не беше лесно да се уреди голям брой Свидетели да пътуват в други страни. Но усилията си заслужаваха, като се има предвид чудесната духовна полза, която извлякоха португалските братя. Какво укрепващо преживяване беше за тях да присъствуват на конгресите в Швейцария, Англия, Италия и Франция! Тези конгреси им даваха също така възможност да внесат литература в страната. През онези години подавахме много молби да бъдем регистрирани като религиозна организация в Португалия, но всички тези молби бяха отхвърлени.

След като в началото на 1962 г. мисионерите бяха изгонени от страната, тайната полиция започна да засилва действията си да спре нашата проповедна работа. Много братя и сестри бяха арестувани и изправени  пред съд. Документирани сведения за много от тези събития бяха отпечатани в това списание и придружаващото го списание „Пробудете се! “. a

Сред арестуваните заради проповядването беше един пионер, когото аз бях запознал с добрата новина на Царството. Тъй като полицаите намериха адреса ми сред неговите вещи, бях извикан и подложен на разпит.

След това полицейски агенти посетиха дома ми. Те конфискуваха моите помагала за изучаване на Библията, както и 13 екземпляра от Библията. Продължиха да ни тормозят, като се връщаха общо седем пъти по различно време, за да претърсват дома ни. Всеки път ни засипваха с въпроси.

Няколко пъти бях викан да свидетелствувам в полза на събратя Свидетели в съдебните процеси. Макар и да нямах много светско образование, Йехова ми даде ‘мъдро да отговарям, щото всичките противници бяха безсилни да противостоят или противоречат’. (Лука 21:15) Веднъж съдията беше толкова смаян от моето свидетелство, че ме попита какво образование имам. Всички в заседателната зала се смяха, когато казах, че съм учил само до четвърти клас.

С увеличаването на преследването се увеличаваше и броят на онези, които откликваха на посланието на Царството. Така че броят на онези по⁠–​малко от 1300 Свидетели в Португалия през 1962 г. нарасна на над 13 000 през 1974 г.! Междувременно, през май 1967 г., бях поканен да служа като пътуващ надзорник. Като такъв посещавах сборовете на Свидетелите на Йехова, за да ги укрепвам духовно.

Радвам се на най⁠–​голямото богатство

През декември 1974 г. имах привилегията да участвувам в работата по регистрацията, която узакони работата на Свидетелите на Йехова в Португалия. През следващата година съпругата ми и аз станахме членове на Бетеловото семейство на Свидетелите на Йехова, намиращо се в град Ешторил. Освен това бях назначен да служа като член на Комитета на клона в Португалия.

Каква радост беше да видя как проповедната работа процъфтява в Португалия и в областите под надзора на нашия клон! Сред тях са Ангола, Азорските острови, Кабо Верде, Мадейра и Сан Томе и Принсипи. През годините беше вълнуващо да видим как мисионери от Португалия бяха изпращани да служат в тези страни, където е налице огромен интерес към посланието на Царството. Представете си нашата радост днес да имаме повече от 88 000 вестители на Царството по тези места, между които над 47 000 са в Португалия! През 1998 г. броят на присъствуващите на Възпоменанието в тези страни достигна връхна точка от 245 000 души, в сравнение с по⁠–​малко от 200 души, когато станах Свидетел през 1954 г.

Едминя и аз се съгласяваме от сърце с библейския псалмист, който казал, че ‘един ден в дворовете на Йехова е по⁠–​добър от хиляда дни другаде’. (Псалм 84:10, NW) Когато си спомня за скромното начало на моя живот и го сравня с духовното богатство, на което се радвам оттогава, изпитвам същото като пророк Исаия: ‘Господи, Ти си мой Бог; ще Те превъзнасям, ще пея хваления на името Ти; защото си извършил чудни дела. Защото си крепост на сиромаха, крепост на бедния.’ — Исаия 25:1, 4.

[Бележка под линия]

[Снимки на страница 24]

Горе: В Лисабон брат Алмейда съобщава уредбата за изпращане на делегати на конгреса в Ню Йорк през 1958 г.

В средата: Водейки събрание⁠–​образец за служители на международния конгрес „Мир на земята“, проведен в Париж

Долу: С наети автобуси, готови за областния конгрес във Франция

[Снимки на страница 25]

Водейки сутрешно поклонение в клона в Португалия

[Снимки на страница 25]

Клонът в Португалия, открит през 1988 г.

[Снимки на страница 26]

Докладите на брат Хуго Риймер ни насърчиха, когато дойде на посещение от бруклинския Бетел

[Снимки на страница 26]

Със съпругата ми