В търсене на достоверни предсказания

СКОРО след като се възкачил на трона през 336 г. пр.н.е., македонският цар, станал известен като Александър Велики, посетил делфийския оракул в централна Гърция. Неговите свръхамбициозни планове за бъдещето обхващали завоюването на по⁠–​голямата част от тогавашния свят. Но той искал божествено уверение, че мащабната му кампания ще има успех. Според легендата в деня, в който той бил в Делфи, не било разрешено да се отправят запитвания към оракула. Тъй като не искал да си тръгне без отговор, Александър настоял, като накарал жрицата насила да изрече предсказание. Ядосана, тя извикала с висок глас: „О, дете! Ти си непобедим!“ Младият цар приел това като благоприятно предзнаменование, обещаващо победа в неговите военни походи.

Но Александър щял да има много по⁠–​добра информация за резултата от своите походи, ако беше изследвал пророчествата, намиращи се в библейската книга Даниил. Със забележителна точност те предсказали неговите бързи завоевания. Според традицията Александър накрая имал възможност да види какво бил записал Даниил във връзка с него. Според юдейския историк Йосиф Флавий, когато македонският цар влязъл в Йерусалим, му било показано Данииловото пророчество — както се твърди, глава 8 на тази книга. (Даниил 8:5–8, 20, 21) Смята се, че заради това градът бил пощаден от опустошителната армия на Александър.

Присъща човешка потребност

Независимо дали е цар, или обикновен човек, дали е живял в древността, или живее  днес, всеки е изпитвал потребността от достойни за доверие предсказания относно бъдещето. Като създания, притежаващи разум, ние, хората, изследваме миналото, съзнаваме настоящето и се интересуваме особено много от бъдещето. Една китайска пословица казва точно: „Който може да предвиди делата три дни предварително, ще бъде богат хиляди години.“

През вековете милиони хора са се опитвали да прозрат в бъдещето, като са се обръщали към това, което са смятали за божествено. Да вземем за пример древните гърци. При тях имало десетки свещени оракули, като този в Делфи, Делос и Додона, където те можели да отидат и да се допитват до боговете си относно бъдещи политически или военни събития, а също и относно лични дела, като например пътуване, брак и деца. Не само царе и военачалници, но цели племена и градове⁠–​държави търсели напътствия от духовната област чрез тези оракули.

Според един професор днес е налице „внезапно процъфтяване на организации, посветени на изучаването на бъдещето“. Но много хора предпочитат да пренебрегнат единствения надежден източник на пророчества — Библията. Те целенасочено отхвърлят всяка възможност библейските пророчества да съдържат точно информацията, която търсят. Някои учени стигат до там, че сравняват библейските пророчества с предсказанията, давани от древните оракули. А днешните скептици обикновено имат предубедено отношение към библейските пророчества.

Каним те да провериш хрониката сам. Какво разкрива едно внимателно сравнение на библейските предсказания и на човешките оракули? Можеш ли да се довериш на библейските пророчества повече, отколкото на древните оракули? И дали можеш надеждно да изградиш живота си около библейските пророчества?

[Снимка на страница 3]

Библията предсказала бързите победи на Александър

[Източник]

Cortesía del Museo del Prado, Madrid, Spain

[Снимка на страница 4]

Александър Велики

[Източник]

Musei Capitolini, Roma

 [Информация за източника на снимката на страница 2]

COVER: General Titus and Alexander the Great: Musei Capitolini, Roma